Автор: Полк. Дъглас Макгрегър, theamericanconservative.com

Този път е различно. Не сме подготвени да водим тотална война с Русия, била тя регионална или глобална

Преди да реши да се конфронтира с Москва, създавайки екзистенциална заплаха за Русия в Украйна, Вашингтон се ограничаваше в употребата на американска военна сила само в конфликти, които САЩ можеха да си позволят да загубят. Войни със слаби опоненти в развиващия се свят – от Сайгон и Кабул до Багдад, които не представляваха почти никаква заплаха за американските сили или за американската територия. Този път обаче – с прокси войната на САЩ срещу Русия – е различно.

Противно на първоначалните надежди и очаквания на властовия кръг във Вашингтон, Русия нито колабира вътрешно, нито капитулира пред исканията на колективния Запад за смяна на режима в Москва. Вашингтон подцени единството на обществото в Русия, нейния латентен военен потенциал и почти пълния ѝ имунитет към западните икономически санкции.

В резултат на това прокси войната на Вашингтон срещу Русия на територията на Украйна се проваля.

Американският секретар по отбраната Лойд Остин беше необичайно откровен относно ситуацията в Украйна, когато на 20 януари в Германия, в базата Рамщайн,  каза на съюзниците от НАТО: „Имаме уникален прозорец за действие до пролетта“ и призна, че „това не е много време“.

Алексей Арестович, наскоро уволненият съветник на Зеленски и негов доскорошен неофициален „майстор на финта“ и топ пропагандист на Киевския режим, беше по-директен. След като сдаде поста си, той заяви, че Украйна няма и не може да спечели тази война с Русия, като постави под въпрос дори оцеляването на Украйна след войната. Украинските загуби – поне 150 000 убити, включително 35 000 водещи се безследно изчезнали в бойни действия и най-вероятно мъртви – фатално отслабиха украинските сили, което доведе до слаби дефанзивни позиции на Украйна, които вероятно ще се срутят под смазващата тежест на атакуващите руски сили в следващите няколко седмици.

Материалните загуби на украинската страна са също толкова тежки. Те включват хиляди танкове и бронирани пехотни бойни машини, артилерийски системи, платформи за въздушна защита и оръжия от вскякъв калибър. Тези изразходени и унищожени в Украйна бройки оръжия и муниции включват и еквивалента на седем години производство на ракети „Джавелин“. В условията на близо 60 000 снаряда от всички видове – ракети, снаряди, дронове и твърди боеприпаси – които руските артилерийски системи изстрелват на ден, украинските сили едва смогват да отговорят с около 6 000 снаряда на ден. Нова платформа и пратки с амуниции могат и да обогатят вашингтонската клика, но не могат да променят тези условия, не могат да вдигнат драстично артилерийските способности на украинската армия.

Очаквано, разочарованието на Вашингтон от неуспеха на колективния Запад да спре вълната на украинското поражение расте. Всъщност, разочарованието бързо отстъпва пред отчаянието.

Майкъл Рубин, бивш служител на Буш и горещ поддръжник на перманентните конфликти на Америка в Близкия Изток и Афганистан, даде глас на фрустрацията си в статия, в която твърди, че „ако светът позволи на Русия да остане единна държава и ако позволи на путинизма да оцелее след Путин, то тогава на Украйна трябва да се позволи да притежава собствено ядрено оръжие с цел възпиране, без значение дали страната ще влезе в НАТО, или не.“ Това предложение е откровено безумно, но то съвсем точно отразява безпокойството на вашингтонските кръгове, че поражението в Украйна е неизбежно.

Членовете на НАТО никога не са били силно обединени зад кръстоносния поход на Вашингтон, целящ фаталното отслабване на Русия. Правителствата на Унгария и Хърватска просто изразяват широката публична опозиция на европейците срещу войната с Русия и липсата на подкрепа за желанието на Вашингтон да отложи повече от сигурното поражение на Украйна.

Въпреки че съчувства на украинския народ, Берлин не подкрепя пълномащабна война с Русия от името на Украйна. Германците са обезпокоени също така и от катастрофалното състояние на германските въоръжени сили.

Генералът от военно-въздушните сили в оставка (еквивалент на четири звезди) Харалд Куят, бивш председател на военния комитет на НАТО, остро критикува Берлин, за това че е позволил Германия да бъде въвлечена в конфликт с Русия, посочвайки, че няколко поколения германски политически лидери активно внимаваха и работеха Германия да не се замесва в нов конфликт Европа и най-вече с Русия. Въпреки че са активно потискани от германското правителство и медии, тези коментари силно резонират с германския електорат.

Простият факт е, че в усилията си да постигне победа в прокси войната с Русия, Вашингтон игнорира историческата реалност. От 13-ти век насам Украйна е регион, доминиран от по-големи, по-мощни национални сили, като Литва, Полша, Швеция, Австрия и Русия. Тази територия, населена предимно с етнически руснаци, никога не е имала своя държавност.

При равносметката след Първата световна война нежизнеспособните полски идеи за независима украинска държава са били предназначени да отслабят болшевишка Русия. Днес Русия не е комунистическа, нито пък Москва иска да унищожи полската държава, както са искали Троцки, Ленин, Сталин и техните последователи през 1920-те години.

Така че, какво цели Вашингтон с неговата прокси война срещу Русия?

Въпросът заслужава отговор:

В неделя, 7 декември 1941 г., американският посланик Аверел Хариман вечеря с премиера Уинстън Чърчил в дома му, когато ВВС съобщава новината, че Япония е нападнала военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Хариман е видимо шокиран. Той просто повтаря думите „Японците нахлуха в Пърл Харбър“.

Хариман не е трябвало да се изненадва. Администрацията на Рузвелт е направила на практика всичко по силите си, за да принуди Токио да нападне американските сили в Тихия океан, извършвайки серия от враждебни политически действия, чиято кулминация е наложеното от Вашингтон през лятото на 1941 г. на Токио нефтено ембарго.

През Втората световна война Вашингтон има късмет със съюзниците си и с навременните си действия. Този път е различно. Вашингтон и съюзниците му подкрепят пълномащабна война с Русия, унищожение и разбиване на Руската федерация, както и отнемане на милиони животи в Русия и Украйна.

Вашингтон е изпаднал в емоции. Вашингтон не мисли, а освен това е открито враждебен на логиката и истината. Нито ние, нито нашите съюзници сме подготвени за тотална война с Русия, била тя регионална или глобална. Искам да кажа, че ако днешните прокси заигравки на Вашингтон доведат до пълномащабна война между Русия и Съединените щати, американците не бива да се изненадват. Администрацията на Байдън и нейните поддръжници и от двете партии във Вашингтон правят всичко по силите си това да се случи .

Дъглас Макгрегър е полковник от американската армия, бивш съветник по отбраната на президента Доналд Тръмп, ветеран от войни с множество отличия, автор на пет книги и старши сътрудник на The American Conservative.

Източник: americanconservative.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: