За съжаление конфликтът в Украйна, където загиват хиляди наши единокръвни единоверци и от двете страни, е далеч от своето приключване. Въпреки това всеки, който гледа безпристрастно военната фактология и сводки е наясно, че Въоръжените сили на Украйна нямат капацитета да устоят на ВС на Руската федерация. Доставките на западни танкове, цифрено еквивалентни на два танкови батальона няма да преобърнат хода на военните действия. Нито дори евентуалните доставки на изтребители Ф-16, които по същество са еквивалентни на старите съветски МиГ-29, макар и както твърдят военните експерти, да са с по-малка маневреност (но по-лесни за управление). Според „частното ЦРУ“ Стратфор, Украйна е изгубила от 150 до 400 хиляди жива сила, а всички видяхме кадрите в интернет, на които се вижда как властите с насилие мобилизират пенсионери или подрастващи. С други думи, въпросът не е кой ще победи – украинските или руските военни, а къде ще продължи прокси (или недай Боже директната война) между Русия и САЩ, от чийто изход ще се реши съдбата на света.

От една страна много зависи от това докъде ще спрат своето настъпление руските сили, когато разбият украинците – дали ще се задоволят с Левия бряг на Днепър (Запорожие, Харков, Суми, Полтава и т.н.) или ще прехвърлят Десния бряг, ще си върнат Херсон и ще вземат Одеса и Николаев, или дори ще се опитат да стигнат полската граница.

И така, ясно е, че конфликтът няма да приключи с Украйна. И има голяма опасност да се разпространи на територията на страни-членки от НАТО, които както Москва смята, така или иначе са доволно замесени вече във войната. Някой би възразил, че Русия няма да посмее, но действително, активите на НАТО вече участват пълномащабно в конфликта и де факто водят война с Русия, та да се притеснява Москва от де юре война. Още повече, че при такава ситуация чл. 5 за взаимната защита на страните-членки надали ще подейства, защото мнозина, като Турция, ще заемат неутрален статут, а други като Германия и не само, ще се опитат, позовавайки се на юридическата формулировка на член 5., да „помогнат“ на съюзниците си „по своя преценка“, т.е. не задължително чрез жива военна сила. Със сигурност стратезите на НАТО вече планират такава развръзка, както виждаме от редица изтекли планове и информации в различните медии. Кои са вариантите за руско-американска продължаваща война? Нека да видим:

Полша

Отдавна има ясни индикации, че полските власти при всяко положение се готвят да влязат в Украйна. Така или иначе вече хиляди полски наемници се сражават в страната, а между Варшава и Киев бяха сключени споразумения и законодателни актове, които фактически изравняват правата на поляците с тези на украинците в Украйна. Полските медии не крият, че Варшава има интерес минимум към териториите на Галичина и Волиния, а може би и на цяла Украйна.

Ето защо първият възможен кандидат за следваща спирка на драматичния руско-американски сблъсък или по-правилно сблъсък на еднополюсния срещу многополюсния свят (или на традиционния/християнския срещу либералния/антихристиянския свят, ако предпочитате), е Полша.

Впрочем, бившата външа министърка на Полша и евродепутат Анна Фотига беше модератор на форум в Европейския парламент, посветен на унищожаването и разделянето на Русия, на който бяха поканени представители на несъществуващите „държави“, като Башкортостан, Татарстан, Карелия, Дон и дори „Република Москва“. Това ясно показва какви са крайните мечти и цели на Полша. И тъй като Полша е единствената страна в Европа, освен Турция и самата Украйна, която може да противостои що-годе успешно за известно време на Русия в конвенционален конфликт, това още повече увеличава шансовете за полско-руски конфликт (в рамките на по-широкия американско-руски).

Ето и доказателствата, че страната се готви: На 9 януари министърът на отбраната Мариуш Блащак заяви, че Полша създава нова дивизия в източните части на страната. Формированието ще бъде окомплектовано с американските танкове „Ейбрамс“ и южнокорейските „К-2“, а също с полски гаубици „Краб“ и южнокорейски „К-9“.

Но нещо повече, както е известно, Варшава планира да увеличи въоръжените си сили до 300,000 щика. още през 2018 година Полша обявява създаването на нова механизирана дивизия, която беше дислоцирана в Мазовското и Люблинското воеводства, до Украйна и Беларус. Освен това, за да могат при евентуален конфликт да задържат т.нар. Сувалкски коридор (сухопътният коридор през Литва между Беларус и руски Калининград), поляците създадоха „14-и сувалкски полк“.

Полша също така задели сумата от 4,6 милиарда долара, за да закупи 32 изтребителя Ф-35, с което значително ще засили своите ВВС. Покупките, които страната ще направи от Южна Корея на оръжия са на стойност до 12 милиарда долара. Сред тях са 218 ракетни установки К239, 48 леки изтребителя FA-50, 200 гаубици К9 и 180 танка К2.

И въпреки че над 100,000 млади поляци избягаха от страната, за да избегнат мобилизация, полските власти продължават с плановете си да свикат до 200,000 резервисти и военни от териториалната отбрана до края на тази година.

В разгара на руската специална операция в бившата Украинска ССР, през лятото на 2022 г., Полша обяви, че създава две допълнителни дивизии, а също, че през 2023 година военните й разходи ще достигнат 3 % от БВП, или с една трета повече, отколкото е изискването на НАТО от Уелската среща, което още не е покрито от повечето страни-членки. Според министър Блащак, целта е разходите за отбрана да достигнат безпрецедентните 5 % от БВП, което в епоха на икономическа криза и глобална рецесия означава само едно – Полша се готви да воюва. А това от своя страна означава, че тя става вероятна позиция за продължаване на украинския конфликт на САЩ и Русия.

Прибалтика

Трите прибалтийски държави са известни с острата си русофобска политика, издигането на паметници на нацистките бойци от Вафен СС, унищожаването на монументи на антифашисти и съветски военни, както и политиката си за ограничаване на руския език, който е майчин на големи части от тяхното население. И трите са били част, както от Руската империя, така и от СССР. На тяхна територия, както Третият Райх, така и в съвремието САЩ създават същински плацдарм на русофобията, който често засенчва дори Украйна. На тяхна територия се провеждат преследвания на „про-руски“ или етнически руски журналисти, организации, правозащитници и общественици. Или просто на хора, които не купуват русофобския наратив или възхвалата на Третия Райх и Вафен СС, които са издигнати в национален култ.

В трите държави редовно се провеждат военни учения на НАТО, а както е известно убийцата на Дария Дугина избяга през Естония неслучайно. След началото на конфликта в Украйна стана ясно, че макар и да са микро държавици, те могат да създадат проблеми. Първо, Естония заплашва да затвори Финския залив, блокирайки Санкт Петербург и руския Балтийски флот. За целта естонците искат и наземно базирани противокорабни ракети и не само от другите страни в НАТО.

От своя страна, както е известно Литва създаше дълго време през 2022 година проблеми на Русия във връзка със сухопътната връзка с руския анклав Калининград, въпреки че е международно задължена да осигурява транспортен, търговски и пътнически коридор през своя територия на руснаците, за да се свързват те с въпросната територия.

На територията на трите държавици от около 6 милиона население, по официални данни минимум 1 милион са руснаци. Съдбата на тези хора, които изпитват все повече трудности да използват матерния си език и да живеят като равноправни граждани, не е чужда на Москва най-вероятно. Заплаха за Петербург от Естония и за Калининград от Литва, прави вероятността от продължаване на руско-американската прокси война на тяхна територия, още по-вероятно. Осигуряването на сухопътен коридор до Калининград е ключово за Русия, а и плановиците на НАТО често са признавали, че Прибалтика е практически незащитима. Което не означава, че не може да бъде наситена с оръжия от Запада, а населението й мобилизирано до максимален предел, за да даде 1-2 седмици отпор на Руската армия.

България и Румъния

Да, за съжаление не трябва да изключваме опасността нашата страна да бъде замесена в конфликта, особено след като бившият премиер Кирил Петков се похвали, че едва ли не нашите доставки на амуниции и гориво са спасили Украйна в първите дни на конфликта. Освен това, на наша територия се помещават Варна и Бургас, както и четири американски военновъзудшни бази. Трите пристанища Варна, Бургас и румънската Констанца са идеален плацдарм за морска война и заплаха срещу Крим и Одеса, когато руските военни я вземат.

В края на 2022 в Румъния беше разположена една част от прословутата и елитна 101-ва военновъздуншо-десантна дивизия на САЩ, а по-точно 4-5 хиляди щика. Освен янките, в северната ни съседка вече има френски, белгийски, холандски и северномакедонски (пази Боже) военни части. Румъния има намерение през тази година да достигне до 2,5 % разходи за отбрана. Министърът на икономиката Флорин Спетару се похвали, че страната му разширява военното си производство. Най-важното обаче, Румъния има исторически конфликт с Русия заради амбициите си да анексира Молдова, докато руснаците от своя страна, както е известно, държат анклава, наречен Приднестровска молдавска република. По традиция дясно-либералните партии в Молдова са про-румънски, а социалистите и комунистите про-руски. В Украйна пък се бият също стотици румънски наемници.

Нека да припомним също, че в предисторията на конфликта, когато Русия поиска гаранции за сигурност от Запада и военно (не политическо, sic!) изтегляне на НАТО до границите от 1997 година, малко по-късно специално беше упоменато, че се иска изтегляне на военните активи на алианса от България и Румъния. Предвид факта, че двете страни се използват като тил на Украйна и фактически са от най-враждебните на Русия в целия свят (да, уважаеми сънародници, „русофилска“ България се приема за изключително антируска и от Русия, и от Запада, най-малкото защото винаги на избори гласува за конфронтация с РФ), а стратегическата им позиция е заплаха за руското Черноморие, шансът за разширяване на конфликта в Украйна на наша територия не е малък.

Още повече, че всякакви възможни коалиционни комбинации в България най-вероятно ще резултират в създаване на „евроатлантическа“ коалиция, обхващаща ГЕРБ, ПП, ДБ, които са агресивни във военната реторика и показаха, че са готови, ако получат съответните инструкции, да обявят война на руснаците. Как ще завърши това за България, струва ми се е повече от ясно, защото никой американец, освен разни наемници, няма да загине за нашата страна, нито пък Вашингтон ще рискува термоядрен конфликт с Русия (особено, когато руснаците водят технологически в ракетните технологии). България и Румъния, точно както Полша и Прибалтика, ще бъдат използвани като тил на Украйна, което вече се случва, а ако е нужно и като пушечно месо за изтощаване на Русия. Тя от своя страна, предвид, че така или иначе де факто воюва с НАТО, при допълнителна ескалация може да не се посвени да „реши“ военно заплахата за себе си и въоръжените си сили, която произтича от позицията на тези страни.

Да се надяваме, че все пак българското общество и политическият елит ще се осъзнаят, че никое потупване по рамото от чужд дипломат или политик, не е по-ценно от мира и сигурността на България!

Автор: Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: