Превземането на Соледар от руските войски и поредицата от малки, но важни победи в западното Донецко и Запорожкото направление поставят стратегическите ни западни противници (авторът е руснак) пред екзистенциален избор: или да се предадат, или да влязат в открита война срещу Русия до степен на пълно унищожение. Като във втория случай те вече няма да могат да се крият зад извинения от рода на „тук се бием, тук не воюваме, там е Украйна, а ние само й помагаме“. На кой от двата сценария ще се спрат – изборът си е техен, разбира се.

Отделни западни филантропи и пацифисти все още си позволяват да хленчат: „Изпращайки танкове в Украйна, ние можем да превърнем Европа в един голям радиоактивен гроб“, скърби Питър Хитченс в британския “Дейли Мейл”. Друг му приглася: „Защо Великобритания изобщо се съгласи да участва в това?“ Но това са гласове в пустиня.

Великобритания изпраща танкове в Украйна. Чехия изпраща танкове в Украйна. САЩ шумно прокламират как се канят да пратят танкове в Украйна. И само Германия все още се опитва да се съпротивлява на американския натиск. „Що се отнася до танковете “Леопард”, все още не можем да кажем кога ще бъде взето решението и какво ще бъде то“, промърмори новоназначеният немски министър на отбраната Борис Писториус в кулоарите на срещата на НАТО в Рамщайн.

За тази колеблива и направо пацифистка позиция съюзниците от Алианса демонстративно бичуват Олаф Шолц. Балтийските лимитрофи на САЩ се изказаха в смисъл, че Германия не трябва да се крие зад другите членове на НАТО. Американският генерал Уесли Кларк, който избива виетнамци и югославяни, каза, че Украйна трябва незабавно да получи всички възможни тежки оръжия, с които Германия разполага: „Путин планира ново настъпление! Десет танка ли? Украйна се нуждае от триста, петстотин танка.“

Накрая раните на германския канцлер бяха посипани със сол от британските му партньори. „Несигурни, лишени от въображение лидери като Олаф Шолц скоро ще бъдат пометени от вълната на общо отвращение“, пише колумнистът на “Гардиън” Саймън Тисдал. Членовете на Алианса, както винаги, ни показват що е то култура, възпитание и уважение към приятелите.

Какво предизвика истерията в редиците на западните ни противници? Първо, страхът от стабилното настъпление на руските войски и неизбежното поражение на ВСУ. Второ, това, че осъзнаха драматичния факт, че им свършват не само 155-милиметровите снаряди, но и воюващите украинци. А новите мобилизирани попълнения са негодни да воюват. Коя поред мобилизация в момента тече в Украйна – осма или девета? Всички годни за война украинци вече или са на фронта, или са убити/тежко ранени.

Това означава, че страните от НАТО трябва или да капитулират, или да се включат директно в украинския конфликт. Същият Саймън Тисдал предлага Европа „да започне да се бие с всичко, което има, дори с риска националните армии на европейските държави да бъдат пряко въвлечени в конфликта“.

Забележете, че той нито веднъж не споменава блокът НАТО – само национални армии. Факт е, че от началото на конфликта САЩ правят всичко, за да замъглят и замажат петия член от Устава на Алианса. Така си осигуряват възможността да избегнат пряка конфронтация с Русия и да направляват конфликта отвъд океана, пиейки мохито край басейна, докато европейското пушечно месо гине край Купянск.

Британският “Гардиън” подсказва на Вашингтон как елегантно да избегне отговорността за конфликта в Украйна при неговата по-нататъшна ескалация под диктовката на САЩ. Нека „националните армии“ на европейските страни нападнат Украйна, тогава на Белият дом няма да му се налага да спасява съюзниците си от НАТО според Член 5.

Преведено на честен език това означава, че англосаксонците вече са се били с Русия до последния украинец и сега планират да преминат на следващия етап, когато ще се бият до последния европеец. Наистина, защо да ги жалят?

Въпреки това е трудно да си представим немски бюргер или френски буржоа, който внезапно, по някаква причина, отива на Източния фронт, за да защитава украинската независимост. Населението на Запад, разбира се, е доста заблудено от пропагандата, но все пак проливането на кръв за Зеленски е силно нетрадиционен начин за самоубийство. И крайно екстравагантен, дори за крайно разкрепостените европейски либерални схващания. Европа все още не е готова за това.

Затова и от няколко дни насам западните медии подеха нова мантра. Господарите им, англосаксонските елити, вече открито отхвърлят досаделите на всички мантри за помощ на украинците и открито заявяват, че европейците трябва да се отърват от Русия. „Руската империя трябва да умре“, формулира наскоро Ан Епълбаум, известна американска журналистка и виден експерт по ГУЛАГ.

Благодаря ви за откровеността, вече ни се изясни всичко. Основното тук е, че украинската независимост не представлява интерес за европейците, повечето от които доскоро смятаха, че Украйна е област в Русия. Но ако ги убедите, че войната е за унищожаването и ограбването на Русия, тогава това ще е съвсем друга работа. Върху руините на Съветския съюз елитите на ЕС пируваха в продължение на десетилетие. Трохите от геополитическата руска и не само руска баница, която Вашингтон споделяше с васала си Брюксел, отидоха и при обикновените европейски граждани. Те на съзнателно и на подсъзнателно ниво знаят откъде им дойде изведнъж това богатство и този икономически подем след 90-та година. Отговор: От колонизирането на Източна Европа и от разграбването на богатствата на страните от бившия СССР.

До 1991 г. Европейският съюз беше не много богато и не много уверено образувание на картата. От 90-те години той се засили. Стара Европа безмилостно издои постсъветските гранични райони и изстиска всички сокове от страните от бившия Варшавски договор. Ограбиха ги, налагайки им шокова икономика, деградация, обезлюдяване… и в замяна народите в Западна Европа получиха силно евро, силен икономически растеж, евтини заеми и всички прелести на консуматорството.

Но през последните години ресурсите за грабеж се изчерпаха и този празник на западните победители свърши – рязко и безмилостно. И сега единствената надежда на западните хора празникът им да продължи, минава през ограбването на Русия. За да стане това, тя трябва да бъде победена на бойното поле. Това е морковът, който англосаксонските приятели на европейците окачват пред тях. Да, те, англосаксонците предизвикаха този конфликт и го управляват умело, но гражданите на ЕС ще трябва да изпитат дискомфорта от този конфликт на собствения си гръб.

Отделен морков е запазен за Полша – любимата съпруга на Вашингтон в европейския харем. Гражданите там са поканени да гинат, за да върнат на страната си Източните креси – Галичина и Волиния – западните региони на Украйна.

При открита намеса на европейските военни в конфликта в Украйна обаче веднага възниква рискът от руски ядрен удар, заради участието им в НАТО. Как да го избегнат? На населението както на САЩ, така и на Европа не е чужд естественият човешки страх от ядрена война. Джеръми Корбин във Великобритания, Илън Мъск и Доналд Тръмп в Щатите дори рискуваха да изразят този свой страх публично. Именно това забавя маховика на конфликта.

Саймън Тисдал предлага европейското пушечно месо да не се страхува. Все пак, видите ли, „военната ескалация е неизбежна“. Защо е неизбежна? Именно защото Западът доставя оръжия на Украйна и планира да достави още по-модерни: танкове, системи за ПВО, самолети… Идеята за „затваряне на небето над Украйна“ се повтаря постоянно като мантра. Тоест, Вашингтон сам разпалва конфликта, а след това, сякаш се подиграва на съюзниците си, свивайки рамене: „разбирате ли, ескалацията е неизбежна, отидете на фронта. А относно пети член – ще видим“.

Поразителен е, разбира се, цинизмът на тези лица, които, седнали в удобните си офиси, програмират европейците за война и не крият, че ги пращат на сигурна смърт. „Нека не позволяваме на страха да влияе на нашите решения. Колкото по-малко показваме страха си, толкова повече ще изплашим Путин”, пише Ан Епълбаум.

До момента обаче ние откъм Русия наблюдаваме обратното: Съюзниците от НАТО лаят по Русия, всеки опитвайки се да се скрие зад гърба на другия, изтласквайки на предна линия най-бедните и най-глупавите сред тях. Първи изтласкани да се бият бяха украинците. И съвсем скоро ще трябва да ги заменят поляците. Поляците обаче се противят да участват като пушечно месо и се опитват да вербуват на фронта избягалите в Европа украинци. Балтийските лимитрофи се крият зад гърба на поляците. Германците се спотайват зад гърба на балтийските държави. Отзад французите чакат германците, следвани от италианците, испанците и останалите. Страхливите васали са щедро възнаграждавани с ритници от ботушите на Чичо Сам, който мързеливо се е разплул в шезлонга си от другата страна на Атлантика.

И какво предизвика целия този медиен шум с изпращането на „колосални“ пратки оръжия и закани? Страхът, разбира се. Стратегическите ни опоненти в ужас се тласкат един друг напред в конфликт с Русия, а зад гърба им е заградителният отряд „САЩ“. Неистово треперят само при мисълта за евентуален отговор на Русия и трескаво се опитват хем да отбележат участие в конфликта, хем да избегнат възмездие.

За европейците тук работят два възпиращи фактора: не само руското ядрено оръжие, но и впечатляващата историческа памет. Нека не броим костите на колко от техните предци, тръгнали да завладеят и ограбят Русия, са заровени днес нейде из нашите необятни пространства. Както отбеляза Пушкин, „В Русия винаги ще има достатъчно място за нови завоеватели – сред ковчези, които не са им чужди“, така да се каже.

Виктория Никифорова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: