Вълната от репресии, с която киевската хунта удави Украинската православна църква (масовата православна църква в Украйна – 80 % от миряните, която е в лоното на Московската Патриаршия-б.р.), ни накара да забравим за известно време за другите жертви на терора на СБУ. Но не бива да забравяме за тях, особено за тези, които са зад решетките. Колко политически затворници в момента са в ръцете на украинските власти? Може ли Москва да им помогне? Колко са привържениците на Русия в южните и източните територии на Украйна, които в момента са се снишили и чакат пристигането на руската освободителна армия в своите области, които все още са под контрола на ВСУ?

Преследването на украински православни духовници, заподозрени в нелоялност към киевския режим и лоялност към Москва, засегна и неправославните духовници. Така например ректорът на една от енориите на Киевско-Житомирската епархия на Католическата църква беше подложен на наказателно преследване. Според Службата за сигурност на Украйна свещеникът „е отрекъл официалната украинска версия за „зверствата на руснаците“ в Буча, Киевска област, твърдейки че това е лъжа и зверствата са дело на самата украинска армия срещу местното проруско население“.

По-рано през декември, по време на размяна на пленници, отец Андрей Павленко, игумен на православна църква от Лисичанск, беше уволнен по подозрение в шпионаж в полза на Русия. Той каза, че е бил изтезаван от СБУ, за да изтръгнат от него доказателства срещу други хора. Не е изненадващо, че отец Андрей принадлежи към каноничната Украинска православна църква (УПЦ). Тази структура, въпреки че през май бе притисната от властите да обяви своята независимост от Московската патриаршия, продължава да се счита от украинските власти за една от организациите, които се смятат за свързани с Русия. По тая причина в момента се подготвя закон, с който да бъде забранена.

Освен всичко друго, ръководителят на СБУ Василий Малюк обеща, че работата по „прочистването на руските агенти от УПЦ“ не само ще продължи, но и ще се засили. Явно украинските сили за сигурност възнамеряват да припишат всякакви абсурдни „престъпления“ на свещениците.

Едновременно с преследването на „агентите на влияние на Москва“ сред свещениците, СБУ съобщава, че е идентифицирало и много привърженици на Руския свят сред цивилното население. Така в края на октомври в Николаев бяха задържани двама местни по подозрение в държавна измяна. Впоследствие им бяха повдигнати обвинения за връзки с проруската съпротива. Според разследващите украински органи задържаните „се представяли за блогъри“, но всъщност били „свръзки“ – сътрудници на РИА Новости, които „събирали информация за движението на украинските войски и предавали информация на врага за последствията от ракетните му и артилерийски обстрели по областния център”.

Пресслужбата на РИА Новости отрече да има такива сътрудници и нарече този инцидент „лов на вещици“. Описаният случай е само един от стотици такива, които се разиграха през 22 г. В началото на януари 2023 г. например стана известно, че жител на Харков е осъден на 10 години затвор за това, че пазел в дома си колекция от съветски символи и листовки на украински партии от времето на Виктор Янукович. Припомняма, че в разгара на СВО Владимир Зеленски забрани политическите партии.

Тайно разлепване на листовки

„В останалите под контрола на ВСУ Николаев, Одеса и Харков има сериозна проруска съпротива “, казва Лариса Шеслер, ръководител на Съюза на политическите емигранти и политическите затворници на Украйна. “В условията на тоталния контрол, осъществяван в момента от киевските власти, е изключително трудно да се провеждат такива дейности, но въпреки това много местни граждани рискуват и ги извършват. Периодично по фасадите на сградите през нощта се разлепват листовки в подкрепа на Русия, така че местните жители да почувстват присъствието на освободителните сили. Наистина, трябва да се признае, че общото настроение на хората в южните и източните териториите, все още контролирани от въоръжените сили на Украйна, е потиснато.

„Това се отнася както за онези, които чакат пристигането на Русия, които са мнозинство, така и за т. нар. украински патриоти. Първите са притеснени от оттеглянето на руските войски от Херсон. Вторите обаче са по-отчаяни: въпреки, че управлението е „тяхно“, те прогресивно обедняват, остават без работа, без вода и ток, а войната няма никакви изгледи скоро да свърши“, каза Шеслер. В същото време в проруските територии, контролирани от ВСУ се извършват масови политически репресии, напомня тя. „Всяка проява на симпатии към Русия и неподчинение на киевската власт, се изгаря с нажежено желязо. И тук дори не става дума някой да възрази публично срещу обстрела на цивилни в Донбас или срещу атаките срещу Запорожката АЕЦ. Не. Може да изчезнеш безследно или да те пратят за „превъзпитаване“ в подземията на СБУ просто защото не си отвърнал на поздрава „Слава Украине“ с отговорът „Героям слава“. Нещо, което те идентифицира като привърженик на нацистката хунта в Киев“, подчертава Шеслер.

Повечето жители на град Запорожие и околностите му са етнически руснаци и съвсем естествено се придържат към проруски позиции. Но се страхуват да признаят това публично, казва Владимир Рогов, лидер на движението „Ние сме заедно с Русия“.

„Да изразиш лоялност към Русия е смъртоносно. Но онези от тях, които общуват тайно с мен, казват: ние сме готови да търпим всякакви въздушни удари, ракети и БПЛА, стига цялата тази мощ да удари инфраструктурата на ВСУ. И ми казват това въпреки, че ВСУ традиционно разполагат системите си за ПВО в жилищни райони, което понякога води до унищожаване на домовете на цивилни. В Запорожие това се случи многократно. Слава Богу, без цивилни жертви – защото местните напускат жилищата си щом разберат, чче наблизо има разгърнато ПВО. Но това е позицията на хората: съгласни са да рискуват домовете си, само да ги освободим”, казва Рогов.

Повечето жители на Харковска област също подкрепят Русия. „Тези хора говорят и мислят на руски, посещават православни храмове… До 2014 г. бизнесът, културните им връзки – всичко им беше руско. Харков е руски, а не украински град. Винаги е бил такъв и това важи за цялата област“. обяснява Сергей Моисеев, председател на УС на Харковската обществена организация „Рус Триединна“.

„Украинската държавна машина, разбира се, се опитва да разпалва антируските настроения, особено сред младите. Младите хора нямат опит в живота с Русия, връзката им с техните сънародници оттатък границата беше умишлено прекъсната през последното десетилетие и сега те нямат с какво да сравнят сегашния авторитарен фашистки режим. Така че техните мозъци са по-лесни за промиване от лъжливата киевска пропаганда. Въпреки това, когато влязохме в селищата от Харковска област хората посрещнаха руските войски в приповдигнато настроение. Аз карах заедно с войските и видях как жени и старци излизаха да ги посрещат и плачеха от радост, прекръстваха се “, каза Моисеев.

Припомняме, че през февруари-април 2014 г. движението и протестите против Майдана в Харков бяха сравними и даже по-големи по мащаб с тези в Донецк, Луганск и други градове в Донбас. Движението „Югоизток“ и организацията „Оплот“ изведоха жителите на „втората столица на Украйна“ на многобройни митинги в подкрепа на Руската пролет. Само на единия от тези многолюдни митинги, споменат в украински медии, който се е провел пред областния съвет в града, са се събрали над 100 хиляди души.

Пикът на конфронтацията с окупиралата властта в Киев хунта беше на 6-7 април 2014 г. – тогава активистите окупираха сградата на областната държавна администрация, издигнаха над нея знамето на Русия и провъзгласиха Харковската народна република. Силите на харковския местен „Беркут“ отказаха да разчистят насила сградата на Областната държавна администрация, след което промайдановите власти задействаха звената на МВР от други региони (като силите „Ягуар“ от западния гр. Виница) и ги пратиха в Харков да се саморазправят със „сепаратистите“.

Не по-малко мащабна и по-продължителна (от ноември до май) беше конфронтацията между украинските националисти и привържениците на руския свят в Одеса. През февруари 2014 г. „народното вече“, което се проведе от „Антимайдана“ на Куликово поле, привлече около 50 хиляди активисти, докато украинските националисти в града бяха в пъти по-малко.

Сблъсъците между антифашисти и екстремистите от „Десен сектор“ ескалираха в края на март. Край на историята на масовата съпротива в Одеса, където също се канеха да обявят Одеска народна република, сложи трагедията в Дома на профсъюзите на 2 май 2014 г., която може да се квалифицира като клане по политически причини. А също и последвалите отвличания на проруски общественици от града. Сред тях имаше журналисти, културни дейци, местни политици… Част от тях след „консултации“ в МВР бяха пуснати, но повечето никой никога повече не видя. Вероятно са приключили земния си път в подземията на СБУ.

Ехо от руската пролет

„Днес, след началото на СВО наблюдаваме втора вълна от репресии на Киевския режим. Извършват се масови арести на политически активисти на териториите, контролирани от Киев – под измислени предлози. Освен това нов голям брой хора изчезнаха и не знаем дали са арестувани, дали са в затвора или вече не са между живите. Ситуацията е изключително тежка не само в Харков, Одеса и Николаев, но и в почти всички градове и региони в Украйна“, признава Мойсеев.

Всички проруски активисти в Харков са били в списъците на киевските спецслужби, добавя експертът. „Преди започването на СВО те редовно бяха викани на разпити и подлагани на психологически натиск. Още в началото на годината посъветвах всички активисти да сменят телефоните си, да напуснат адресите си по регистрация, ако живеят на тях, а най-добре да напуснат страната. Тези, които не ме послушаха и останаха, днес живеят в един голям концлагер, в който във всеки един момент могат да бъдат арестувани или да бъдат взети за заложници с цел размяна срещу някой пленен от руснаците бандеровски нацист. Много от тях вече са взети за такива“, каза Мойсеев.

Повечето от активистите на Руската пролет в Харков обаче се преместиха в Русия, добавя Моисеев. Запорожките активисти на Руската пролет също заминаха за Русия, но някои се върнаха и сега работят в новата администрация в подконтролните на Русия територии там, добавя Рогов.

„Един от нашите привърженици, който се вижда ясно на снимките от поредицата „300 запорожки спартанци“, Артьом Шарлай, работи в администрацията на Запорожка област в Мелитопол от февруари. Благодарение на снимките той се превърна в символ на освобождението преди осем години “Шарлай стои там в центъра на тълпата и не покрива окървавеното си лице нито при удара, нито след него. Друг активен участник в тези събития, Артьом Тимченко, прекара всички тези осем години в ДНР, на държавна служба. Други лидери на Руската пролет в Запорожие участваха в битките с бандеровците – и някои, за съжаление, загинаха. Друга част от хората се преместиха в Русия и живеят обикновен мирен живот”, каза лидерът на движението.

„В същото време всички опозиционни партии от всякакъв вид вече са забранени в Украйна“, припомня Шеслер. “Напоследък духовенството също е преследвано, въпреки че УПЦ декларира, че не подкрепя СВО. Фактът, че Църквата е в единното духовно пространство с Руската православна църква, предизвиква гняв сред Киевската хунта, която екзистенциално е не просто атеистична, а чисто сатанистка. Сега православната украинска църква е на ръба на пълното унищожение, а нейните храмове и манастири са заплашени от конфискация в полза на държавата”, допълва тя.

„Освен арестуваните и осъдени свещеници, в затвора попаднаха и много обикновени хора, които не биха могли да бъдат определени точно като проруски настроени. Например Елена Бережная, която многократно е говорила и в Комитета по правата на човека към ООН, и в ОССЕ, и в Европейския парламент, защитавайки правата на украинските политически затворници. Остава зад решетките и Дмитрий Марунич – известен експерт в областта на енергетиката. Между другото, той дори не е политик и никога не е определял публично отношението си към властта“, отбеляза Шеслер.

Едва наскоро бяха освободени от затвора и са под домашен арест – без причина – братята Михаил и Александър Кононовичи. Известният одески журналист Юрий Ткачев беше освободен под огромна парична гаранция след дълъг затвор. Той беше обвинен в публикуване на информация в социалните мрежи за реалната ситуация в града, за това как се чувстват одеситите“, даде примери Шеслер.

Добавяме, че жителите на окупираната от ВСУ част на Херсонска област се оказаха в изключително уязвимо положение. Както Шеслер отбеляза по-рано, в град, погълнат от хуманитарна катастрофа, „единственото нещо, което работи, са репресивните служби, които активно арестуват хора“.

„Беше ясно, че хората, които останаха там – тези, които не можаха да напуснат заради роднини и приятели – ще станат първите жертви на украинските власти, дошли да си отмъстят“, подчертава Шеслер. „Тези хора сега са преследвани, защото са помагали за разпределянето на руската хуманитарна помощ или са останали на работните си места в общинската администрация и са приели да работят с новите проруски власти”, допълва тя.

„Ситуацията с руските привърженици в Киев заслужава специално внимание. Мнозина смятат, че в столицата няма много такива, въпреки че това изобщо не е така. Нека ви напомня, че първите срещи на Антимайдана се проведоха в Киев – по времето, когато в Донецк, Луганск, Харков, Днепропетровск и Одеса все още всичко беше спокойно. Още тогава киевчани, които се противопоставиха на местните и придошлите от провинцията националисти, започнаха да имат първите си сериозни проблеми“, припомня киевският политолог Алексей Нечаев.

„Днес положението на тези хора се е влошило значително. Те са под постоянен натиск от радикални съседи, работодатели и колеги. Мнозина трябваше устно, както се казва, „да се откажат от Русия“ и да започнат демонстративно да подкрепят ВСУ. Някои от съображения за сигурност днес са превключили от родния си руски на украински език, за да избегнат евентуални проблеми. Хората оцеляват, както могат“, добави събеседникът.

„Ситуацията с видните киевски политолози Михаил Погребински и Дмитрий Джангиров все още остава неясна. Първият, според някои доклади, е успял да напусне Украйна и е в безопасност. Вторият има по-малко късмет. Дмитрий Марунич е в затвора, съдбата на православния публицист Ян Таксюр е неизвестна. И това са само онези имена и фамилии, които са повече или по-малко известни в Русия. Има хиляди обикновени проруски активисти, които са в занданите на СБУ”, уточнява политологът.

Според експертите единственият начин да се помогне на жертвите на политическо преследване и политическите затворници е да се иска включването им в списъците за размяна на пленници между Москва и Киев, както и активно да се привлича вниманието на международните организации към тяхната съдба. „Да, често тези организации подкрепят врага, но водата износва камъка. Веднъж годишно “Амнести Интернешънъл” например си отваря очите за престъпленията на украинските власти, принуждавайки ги да се оправдават“, заключава Нечаев.

Олеся Отрокова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: