След началото на СВО западните страни пуснаха на пълни обороти стратегията си да изолират Русия, като наложиха рекорден брой санкции срещу Москва. Страните от Близкия изток обаче, въпреки често сериозните противоречия и антагонизъм помежду си, не само не се присъединиха към санкциите, а започнаха активно да развиват отношенията си с Русия с още по-висока интензивност. Защо Близкият изток се опълчи на Запада?

През изминалата година страните от Близкия изток многократно дадоха да се разбере, че няма да подкрепят идеята за изолиране на Русия. Това се отрази не само в задълбочаването на икономическите, но и в политическите отношения на страните от региона с Русия. Освен всичко друго, тази тенденция беше пренесена и върху такъв важен за Москва и Запада въпрос като гласуването на страните-членки на Общото събрание на ООН по руски и антируски резолюции, като по този начин Западът бе лишен от допълнителен инструмент да нагнетява негативни обществените настроения срещу Москва.

Развиват се и контактите на най-високо ниво. В допълнение към поредицата от срещи с регионалните лидери в рамките на срещата на ШОС в Самарканд, Владимир Путин проведе много икономически ползотворни разговори с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед ал-Нахаян. В отговор на това към арабите заваляха заплахи от САЩ. Стигна се до там Вашингтон да заплаши с изтегляне на американските системи за ПВО от ОАЕ и Саудитска Арабия.

Но Близкият изток не е само арабите и богатите петролни монархии от Персийския залив. Отношенията на Русия с Иран са от стратегически характер, с Турция има развитие в много области на икономиката, с Израел, въпреки политическата криза в тази страна, беше възможно да се поддържат неутрални политически отношения и много интензивни икономически такива, като се заобиколят санкциите.

„Заслужава да се отбележи заслугата на външното министерство на страната ни за това, че Москва успя да поддържа взаимен интерес и високо ниво на отношения с държавите от този регион“, казва ориенталистът Кирил Семьонов, експерт на Руския съвет по международни въпроси.

Турция

В контекста на СВО президентът Тайип Ердоган демонстрира максимална гъвкавост. Турция не налага санкции, като се възползва от това, и критикува Запада, че се опитва да „отмени Русия“. От друга страна, Анкара доставя оръжие в интерес на ВСУ и не е съгласна с аргументите на Москва относно причините за СВО.

В същото време в първите месеци на спецоперацията Истанбул се разглеждаше като платформа за мирни преговори между представители на Русия и Украйна. Но поради позицията на Великобритания и САЩ Киев провали преговорния процес. Успоредно с това Турция се превърна във важен център (включително зърнен и енергиен) за износ-внос на стоки в интерес на Русия.

„Турция наистина се превърна в логистичен център за заобикаляне на антируските санкции. Настоящите положителни промени изглеждат особено ярки на фона на връщането назад в отношенията на Русия с европейските страни. В същото време Ердоган върви към максимално сътрудничество с Москва, като иска да получи дивиденти за преизбиране на изборите. На първо място, това се отнася до отстъпките за газ, които ще помогнат за ограничаване на поскъпването в страната“, обяснява Семьонов.

„Създаването на газов хъб в Турция също е от първостепенно значение. Що се отнася до други политически въпроси, които не са свързани с Украйна или Запада, тук всичко се развива доста продуктивно. По-специално, Ердоган иска да съвпадне с изборите тристранна среща с Владимир Путин и Башар Асад. Засега обаче има само принципно съгласие на Анкара и никакъв отговор от Дамаск. От друга страна, през последната седмица на 2022 г. в Москва се проведе среща между министрите на отбраната и ръководителите на разузнаването на Сирия и Турция. Така че скоростта на преговорите на ниво президенти ще зависи от Сирия“, каза Семьонов.

„Освен това нямаме противоречия в решаването на карабахския въпрос. Сега конфликтът е затворен в триъгълника Москва-Ереван-Баку. Там не се вижда следа от Анкара. Дори Турция най-вероятно няма да се намеси в събитията около Лачинския коридор, тъй като Баку е в състояние да играе самостоятелна политическа роля по тези въпроси“, подчерта политологът.

„Има обаче перспективи за нова турска военна операция в Северна Сирия. Но е малко вероятно това да повлияе на динамиката на руско-турските отношения. Освен това Анкара със сигурност ще се консултира с Москва, ако предприеме такава стъпка. Затова през 2023 г. ще видим развитие на същите тенденции, които бяха заложени през 2022 г. от лидерите на Русия и Турция“, смята Семьонов.

Израел

Въпреки натиска от страна на Вашингтон, Израел не изрази ясна позиция относно СВО. Освен това всички приказки за доставка на израелски оръжия за ВСУнамериха своето продължение. Отношенията на Москва с правителството на Яир Лапид остават трудни и могат да се влошат. Подчертано антиизраелската позиция на Украйна по палестинския въпрос обаче не позволи на Тел Авив да сътрудничи с Киев.

Сега на власт в Израел се върна Бенямин Нетаняху, който може да се похвали с добри отношения с Владимир Путин. Наскоро Нетаняху успя да състави правителство, с което руският лидер поздрави израелския си колега. По време на разговора министър-председателят изрази надежда, че скоро „ще се намери начин за прекратяване“ на конфликта в Украйна. Той също така потвърди готовността си за развитие на отношенията между Русия и Израел в бъдеще.

„Отношението на Израел към Украйна може да се охлади още повече, тъй като за страната ни е ценно да поддържа топли отношения с Русия, дори в ущърб на сътрудничеството със Съединените щати. В случай на конфликт между Израел и други държави в региона, американците едва ли ще ни помогнат сериозно. Там, колкото и да е странно, има сериозно антиизраелско лоби“, казва Симон Ципис, служител на Института за изследване на националната сигурност към университета в Тел Авив.

„В същото време Нетаняху е в състояние допълнително да охлади плама на привържениците на доставката на оръжия за ВСУ, защото между него и Зеленски има много противоречия. Но ако Русия разшири оръжейното си сътрудничество с Иран, това ще изкуши Израел да промени решението си поради желанието си да се изправи срещу иранската технология на бойното поле. Бих искал да се надявам, че през 2023 г. няма да се стигне до това “, добави Ципис.

Иран

Разговорите за развитието на руско-иранските отношения през 2022 г. станаха мейнстрийм в западната преса и кабинетите на високо ниво. През последните месеци зачестиха обвиненията срещу Русия в предполагаемо използване на ирански оръжия. От друга страна, Техеран получава и най-новите технологии от Москва. Разширява се сътрудничеството и в гражданските сектори на икономиката.

„Русия и Иран са в една и съща лодка със санкциите. Ако по-рано политическите отношения между държавите бяха по-добри от икономическите, сега втората част е сравнима с първата. Въпреки това в Москва винаги е имало политици, които са били решени да намалят отношенията с Техеран в замяна на разширяване на диалога със Запада, както и по-нататъшно развитие на отношенията с Израел. Въпреки това Русия успява да поддържа баланс в отношенията си с иранците, израелците и арабите“, казва ориенталистът Саид Гафуров.

Ключовото постижение на руско-иранските отношения през последната година е развитието на транспортния коридор „Север-Юг“, смята експертът. „Технически има още много за решаване, но основното са взетите политически решения. Коридорът ще се превърне в най-краткия път от Европа до Индия, засягайки също Азербайджан и Армения“, каза той.

Освен това Иран има много дълъг опит в живота под санкции, който е търсен от Русия. Москва беше готова за опита на Запада да окаже икономически и технологичен натиск. Ние можем да произвеждаме много сами, но купуваме някои неща от Иран, включително продукти на химическата промишленост“, каза източникът.

„В същото време не трябва да се очаква, че иранците ще помогнат на Русия от все сърце. Те помнят своите предимства. Следователно за нас и Техеран все още е трудно да преговаряме и да постигнем взаимно изгодни условия, включително по въпросите на паричната политика. Това е най-трудният въпрос през 2023 г.“, обобщи Гафуров.

Монархиите от Персийския залив

Страните от арабския свят все повече избират стабилни и надеждни партньори. Тоест тези, които ще изграждат отношения на равна основа, а не подхождат към решаването на проблемите от позицията на колонизатор. Освен това Русия е ценена там за ненамеса във вътрешните работи на държавите.

През последната година отношенията между Москва и монархиите от Персийския залив се подобриха значително. Сделката между Русия и ОПЕК+ тук заслужава специално внимание на фона на неуспешната обиколка на президента на САЩ Джо Байдън в Близкия изток. Той се опита да убеди местните износители на петрол да увеличат производството и да наложат ембарго върху руските ресурси, но страните членки на тази организация, особено ОАЕ и Саудитска Арабия, отхвърлиха плана на Байдън.

„Сделката с ОПЕК+ наистина може да се нарече основният ни успех в региона през 2022 г. Това стана възможно благодарение на уважителното изграждане на отношения със Саудитска Арабия и страните от Близкия изток като цяло“, коментира Кеворк Мирзаян, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

„Освен това саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман е поласкан, че Владимир Путин конкретно признава неговия принос към международните дела, включително допускането до посреднически роли в украинския конфликт. Сега пред принца стои задачата да засили влиянието си в света, включително да замаже случая Джамал Хашоги, така че той високо оценява помощта на Русия “, убеден е експертът.

„В същото време саудитците разбраха много ясно, че петролното ембарго, което Съединените щати искаха да наложат срещу Русия, не е в техен интерес. Днес Вашингтон използва такъв механизъм срещу Москва, а утре ще иска да го използва срещу Рияд. Затова саудитците демонстративно застанаха на страната на Русия“, каза източникът.

„Всъщност този резултат е дивидент от дългосрочните военни и политически инвестиции на Русия в Близкия изток. За разлика от САЩ, Русия винаги е настоявала за компромисни решения и диалог между страните. Тази позиция нивелира приказките на западните партньори за съюза на Русия с Иран в борбата срещу сунитските монархии“, подчерта той.

„Щатите също направиха голяма грешка, като отказаха да разнообразят отношенията си със страните от Близкия изток. Вместо да позволят на Рияд да има други партньори, осъзнавайки, че при правилен подход САЩ все още ще останат основни, те започнаха да се съпротивляват на това по всякакъв възможен начин. Така те дадоха добри шансове на тези, които искат да развиват отношенията със Саудитска Арабия – Русия и Китай“, смята политологът.

„Също така в Близкия изток имаме доста близки отношения с Катар и ОАЕ, но всички те са производни на отношенията с Рияд. За тях Саудитска Арабия е големият брат в региона, въпреки конфликтите, които възникват между тях. Ето защо Москва трябва да развива отношенията с Близкия изток, преди всичко чрез подкрепата на вече установените партньорски отношения с Рияд. В същото време балансът в отношенията с другите играчи ще стане надеждна опора за Русия в конфронтацията със страните от Запада“, заключва Мирзаян.

Дария Волкова