Автор: Тед Снайдер, The American Conservative

В неотдавнашна своя статия за Foreign Affairs германският канцлер Олаф Шолц се възползва от общото невежество на читателите, за да пренапише историята. В частта, в която обвинява Путин, че е провалил обещанието за партньорство и мир след края на Студената война, Шолц пише, че през 2008 г. „Русия започна война срещу Грузия“.

Много от читателите на Шолц ще му повярват, още повече че западните медии от години ги подготвят за това. Но Шолц знае, че твърденията му са лъжа. Независимата мисия на Европейския съюз за установяване на фактите относно конфликта в Грузия установи тогава, че Грузия, а не Русия, е извършила нападението.

На 7 август, нарушавайки собственото си прекратяване на огъня, сключено само пет часа по-рано, Грузия започна атака срещу столицата на Южна Осетия Цхинвали. Грузия твърди, че Осетия е обстрелвала грузински села. Но наблюдателите на ОССЕ на място заявиха, че това не е вярно. Независимата мисия на Европейския съюз за установяване на фактите по конфликта в Грузия установи, че „нито едно от обясненията, дадени от грузинските власти, за да предоставят някаква форма на правна обосновка на нападението“, не е легитимно. В доклада се казва, че „не е имало руска военна инвазия в ход, която е трябвало да бъде спряна от грузинските военни сили“.

Шолц знае това, но въпреки разследването продължава да обвинява Русия.

Когато на 15 ноември руска ракета С-300 от стар тип падна в Полша и уби двама души, западните медии и правителства веднага обвиниха Русия. Скоро обаче разследването установи, че ракетата е била съветска С-300, която украинската армия все още притежава. Ракетата, ударила Полша е украинска, но още преди разследването за това бе обвинена Русия.

Когато през септември газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 бяха взривени, Западът пренебрегна твърденията на Русия за непричастност към взривовете и съгласувано я обвини в саботаж. „Никой в Европа не мисли, че това е нещо друго освен руски саботаж“, каза високопоставен европейски служител по въпросите на околната среда. Министърът на енергетиката на САЩ Дженифър Гранхолм веднага заяви, че „изглежда“, че Русия е виновна.

Наскоро вестник „Вашингтон пост“ съобщи, че след месеци разследване нищо не подсказва, че Русия е отговорна за взривените тръби. В статията са интервюирани „23 дипломатически и разузнавателни служители от девет държави“, които твърдят, че „на този етап няма доказателства, че Русия стои зад саботажа“. В нея се съобщава, че „дори тези, които са запознати със съдебномедицинските детайли, не свързват окончателно Русия с атаката“.

Ако Русия не го е направила, значи някой от нас го е направил. Най-тревожно незададеният въпрос от 2022 г. е: Кой взриви газопроводите „Северен поток“?

Саботажът се нарежда сред най-големите терористични атаки в историята. Да не се задава въпросът кой е отговорен за него, прилича на това да не се разследва кой стои зад атентатите от 11 септември. Умишлената експлозия предизвика огромно изпускане на метан в атмосферата. То също така прекъсна доставките на газ за Европа, отваряйки пътя към зима без отопление. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го нарече „умишлено прекъсване на активната европейска енергийна инфраструктура“.

Доказателствата недвусмислено сочат, че става дума за държавен участник. Едно от най-големите терористични нападения в историята беше извършено не от самотен терорист или терористична организация, а от държава, действаща самостоятелно или от държави, действащи заедно.

Ако няма доказателства, че Русия стои зад взривовете, то тогава или европейска държава, или държава, свързана с Европа, я е предала, жертвайки комфорта и здравето на европейските граждани. Повишените разходи за газ и електроенергия, за които саботажът допринесе, могат да доведат до допълнителни 147 000 смъртни случая в Европа тази зима и да предизвикат недостиг на енергия в Европа, и особено в Германия, за години напред.

Русия беше обвинена още преди да бъде извършено разследването. Длъжностни лица „изразиха съжаление“ пред „Вашингтон Пост“, „че толкова много световни лидери посочиха с пръст Москва, без да обмислят възможността за други замесени държави“.

Но една от тези „други държави“ прекъсна газа за Европа и обвини Русия.

Най-големият незададен въпрос, който никой не иска да зададе, е: кой?

Източник: The American Conservative

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: