Някои западни страни призовават Украйна да преговаря с Москва възможно най-скоро, докато други в същото време казват, че „моментът за мирни преговори за Украйна все още не е настъпил“. Откъде идва това противоречие, кои страни засяга и кой има най-голяма полза от настоящия конфликт?

„Полезни идиоти на Запад“. Точно така ръководителят на кабинета на украинския президент Андрей Ермак нарече западните политици, които постоянно тласкат Киев към мир с Москва. „Украйна е тласкана за преговори с Руската федерация в името на мира и човечеството, но не и в името на Украйна“, възмути се той.

Официалният шеф на Ермак, украинският президент Владимир Зеленски, е по-дипломатичен в критиките си към чуждестранните съветници. „Не знам какво да обсъждам. Путин иска мир, който да отговаря на неговото виждане за нещата, но нашето виждане е съвсем различно “, обяснява ръководителят на киевския режим.

И учтивостта му е разбираема, защото сред „полезните идиоти“ в момента има доста уважавани хора. Папа Франциск, патриархът на американската дипломация Хенри Кисинджър (който в статията си директно призовава Украйна към мир в името на човечеството – тоест, за предотвратяване на нова световна война) и дори германският канцлер Олаф Шолц.

Според германския лидер времето за преговори между Украйна и Русия е „отдавна назряло“ и след успешното приключване на тези преговори „в някакъв момент“ ще има възстановяване на руско-европейските отношения. И френският президент Еманюел Макрон не само говори за мирно споразумение, но дори подчертава някои от точките на този документ. По-специално той обещава на Русия определени гаранции за сигурност.

Дойде ли времето?

Логиката на Макрон, Шолц, Кисинджър и другите представители на Запада е очевидна. Те или ясно осъзнават щетите, които конфликтът срещу Русия нанася на сигурността на Запада (Кисинджър), или сами усещат тази вреда, в частност по собствената си икономика (Германия).

В богатите страни от ЕС социално-икономическата ситуация рязко се влоши, започна деиндустриализация, военните арсенали се изчерпват. Невъзможно е да се решат всички тези проблеми без нормализиране на отношенията с Русия и няма да има нормализиране без уреждане на украинския конфликт.

Да, Шолц отначало се надяваше да принуди Москва да разреши ситуацията в Украйна със сила – тоест чрез санкции. Очевидно обаче нито той, нито Макрон са очаквали, че Русия не само ще устои на западните санкции, но и ще спечели война на изтощение със Запада.

Че докато заради високите цени на газа в Европа затварят предприятия, в Русия подигравателно ще снимат клипове за Запада с включен денонощно газов котлон. Че когато започнат масови протести на Запад, нищо подобно няма да се случи в Русия. В резултат на това Германия (добре, поне значителна част от германския елит) разбра, че няма да е възможно да победи Русия. А това означава, че е време за преговори.

Още ли не е настъпил моментът?

Въпреки това, за щастие на Ермак и Зеленски, не всички западни лидери се чувстват по същия начин. Не всички са съгласни с думите на Шолц, че времето за преговори е „отдавна назряло“. Все още има хора, които смятат за възможно Украйна и Запада да победят Русия – или смятат за необходимо да се възползват от проблемите на другите.

И не става дума само за страните от Източна Европа, но и за Вашингтон. „Моментът за мирни преговори за Украйна все още не е настъпил“, каза Джейк Съливан, съветник в Белия дом по въпросите на националната сигурност, който отговаря за преговорния процес с Москва в американското правителство. Според него сега САЩ се опитват да осигурят на Украйна „най-доброто възможно положение“.

На пръв поглед странно твърдение, което противоречи на цяла поредица от сигнали, идващи от същите Съединени щати. И не става въпрос само за Кисинджър, който отразява гледната точка на значителна част от американския естаблишмънт. Освен това изявлението на Съливан противоречи на реалностите на място. Ако разглеждаме конфликта в Украйна като махало, то през септември-ноември то беше максимално наклонено към украинско-американската страна. След събитията в Харковска и Херсонска области. Тогава имаше просто „най-добрата възможна позиция за преговори“ и „времето дойде“.

Проблемът на Запада е, че с всяка нова седмица махалото се люлее в полза на Русия. Първо, войските на фронта се попълват с нови мобилизирани, както и с военнослужещи по договор и доброволци. Второ, въвеждат се в експлоатация нови мощности на руската отбранителна промишленост. Трето, планът за унищожаване на украинската енергийна инфраструктура се изпълнява с ускорени темпове.

Съответно, колкото повече време минава от есенния пик на военните възможности и психологическото превъзходство на Киев, толкова по-слаби ще бъдат украинските позиции. Тогава каква е „най-добрата възможна“ преговорна позиция, за която говори Джейк Съливан?

Обезмасляване

Очевидно никаква. САЩ няма да създават никакви условия на Киев. Те искат само да запазят възможно най-добрите условия за себе си. Съединените щати разбират, че победата на Русия е неизбежна – те просто искат да останат в зоната на психологически комфорт, както и да спечелят колкото се може повече преди тази победа.

Успокоението е, че американците – поне при администрацията на Байдън – не са морално готови да приемат руска победа в Украйна, нито да приемат предложените от Москва нови правила на играта в Европа (очертани в така наречените руски гаранции за сигурност, предадени на САЩ преди година). В същото време Вашингтон разбира, че Москва няма да се откаже и да приеме условията за мир или дори замразяване, които Западът е готов да ѝ предложи, включително връщането на границите на 24 февруари и спорния статут на Крим.

Дори западните проучвания на общественото мнение, проведени съвместно с руски чуждестранни агенти след успешната есенна кампания на Киев, показаха високо ниво на подкрепа за СВО в руското общество, както и отказа на това общество от компромиси, които са неблагоприятни за Русия. Да, значителна част от руснаците са за мир – но мир изключително на руски условия (включително признаването от Запада на новите региони на Руската федерация). И за това населението е готово да търпи санкции. При тези условия руското ръководство, според експертите, може да проведе успешна „война на изтощение“ срещу Украйна, довеждайки СВО до победен край.

Американците се опитват да се възползват максимално от продължаващите битки. По-специално, да прехвърлят максимален брой компании и инвестиции от Европа в САЩ чрез стимулиране на хаоса в Стария свят (неслучайно САЩ вече приеха закони, насърчаващи европейските компании да се преместят в Америка), както и за изостряне на руско-европейските отношения. С други думи, да се правят пари от конфликта за сметка на европейците и украинците.

И тук позицията на администрацията на Байдън (добре, или поне на тази част от нея, представлявана от Джейк Съливан) съвпада с интересите на Владимир Зеленски, който също не се нуждае от мирни споразумения. Той разбира, че те ще бъдат сключени само за негова сметка. Следователно украинският президент – подобно на американската администрация – е готов да се бие в Украйна, докато страната бъде напълно победена и разбита.

Кеворк Мирзаян

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: