Телевизионният канал Си-Ен-Ен цитира свои източници от Белия дом, според които американските власти възнамеряват да доставят на Украйна зенитни противоракетни комплекси “Пейтриът”. Месеци наред Белият дом се колебаеше дали да го направи. Дали обаче тези оръжия могат да променят баланса на силите на бойното поле в Украйна?

Затваряне на украинското небе за руски ракетни удари:

През ноември Пентагонът обяви, че не възнамерява да изпраща “Пейтриът” в Киев. Преди дни обаче военното министерство на САЩ се изказа по този въпрос не толкова категорично: „Засега нямаме нищо за обявяване.“

Според телевизионния канал решението трябва да бъде одобрено от министъра на отбраната Лойд Остин и президента Джо Байдън.

Доставка на системи за ПВО на Украйна беше обявена и от Франция. Министърът на външните работи Катрин Колона не уточни за какво точно става дума. Въпреки това в края на ноември стана ясно, че украинските въоръжени сили вече са получили от Париж две зенитно-ракетни системи “Кротал”.

По време на неотдавнашното си посещение във Вашингтон Еманюел Макрон обеща на Байдън, че ще продължи да подкрепя Украйна.

„Пейтриът“ не са лоши, но са скъпо удоволствие“:

Британският военен портал “Джейнс” твърди, че САЩ възнамеряват да изпратят в Украйна само една батарея “Пейтриът” ПАК-3 с четири пускови установки, всяка от които има по осем ракети. Обикновено системата включва още команден пункт, радарна станция и влекачи.

ПАК-3 е най-модерната модификация на „Пейтриът“, но тя е приета на въоръжение през далечната вече 2001 г. Вероятността за поразяване на самолет с един изстрел е много висока – 80-90%, а свалянето на тактическа ракета – 60-80% вероятност. Но все пак прихваща целта дори тя да се движи със скорост до 1600 метра в секунда на височина до 15 километра и на разстояние до 20 километра.

„С доставката на „Пейтриът“ Западът ще се опита да защити енергийната система на Украйна, която търпи значителни загуби от редовните руски удари“, смята Владимир Козин, член-кореспондент на Руската академия на военните науки. И припомня: след инцидента в Люблинското воеводство „Патриотите“ бяха приети на въоръжене в Полша.

Разбира се, подсилването на полското погранично с Украйна въздушно пространство е значително. Но има и проблеми. Основният е цената. Дори една батарея от по-старите Пак-2 струва един милиард долара, а всяка ракета – по един милион.

През 2017 г. този въпрос беше горещо обсъждан в американските медии. На скорошна конференция на военните генерал Дейвид Пъркинс говори за опита с инсталациите „Пейтриът“ на „един от най-близките ни съюзници“.

„Те свалиха цивилен дрон, който се продава за 200 долара в интернет. Безпилотният апарат със сигурност нямаше шанс срещу „Пейтриът“ и неговата ракета за три милиона долара. Но не съм сигурен, че в това има икономически смисъл”, възмути се офицерът.

Допълнителни предизвикателства:

Пенсионираният генерал Марк Хертлинг посочва, че “Пейтриът” е твърде сложна система и изисква много дълго обучение на персонала – минималният курс на обучение е 6 месеца.

„Ако не е имало продължително тайно обучение на украински военни, които да боравят със системата, тези ЗРК няма да се появят скоро на бойното поле. Ще влязат в бой най-рано след 6 месеци“, пише той в “Туитър”.

Той също така разсея медийните спекулации, че за управлението на комплекса бил необходим екип от „едва трима души“.

„Трима души седят само на пулта. А за да работи системата, са необходими около 90 човека, добре обучени бойци от ПВО”, уточнява военният.

Последици за украинския фронт след влизането на въоръжение на „Пейтриът“:

Експертите са категорично: американските системи за противоракетна защита „Пейтриът“ са в състояние да защитят отделни обекти в Украйна като атомни електроцентрали или правителствени сгради, но не и обширни райони. Затова няма да е възможно те да затворят напълно небето – каквото е желанието на Киев.

„Въз основа на броя на въпросните системи, с който разполагат САЩ и съюзниците им, може да се твърди, че ако въобще доставят на Украйна „Пейтриът“ това ще е по-скоро политическа стъпка, целяща да демонстрира решителността на Запада“, обяснява Константин Соколов, асоцииран член на Руската академия на военните науки и експерт по геополитика.

Освен това техническите параметри на американските ЗРК са много близки до тези на С-300. „А нашата армия знае как да противодействат на такива системи“, добавя той.

Но тънкостите и разликите трябва да се усвоят на практика – на самото бойно поле. Например: руската противовъздушна отбрана успя да се адаптира и да започне да смила дори прехвалените ХИМАРС, които Киев наричаше „оръжието на победата“.

Давид Нармания

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: