Русия се бори за съществуването си. За историята и уникалната си култура, които са нейната същност. Русия се бори за живота.
Все още обаче не всички у нас разбират това. Далеч не всички. Затова все още Русия не се бие с пълна сила. Дори не и с половината. Вероятно с една четвърт, ако не и с по-малко. Дори не с една лява ръка, а с два пръста от лявата си ръка. Отвреме – навреме поглежда към бойното поле. Воюва с един поглед.
Така, разбира се, не можем да спечелим. Не и срещу този противник.
Ако противникът ни беше само Украйна, това е съвсем друг въпрос. Да сме я победили до юни. Дори и с два пръста. Дори с един поглед.
Украйна също се бори за съществуването си. Но не просто за своята държавност, а за своята същност и за своята идеология. Но идеологията й е чудовищна, а същността – гнила. Нацистка идеология, изискваща от всеки украинец да се отрече от своята руска история и руски корени. Идеология, която утвърждава една нова фалшива идентичност чрез противопоставяне на Русия и безпричинна омраза към всичко руско и към всички онези руси, на които Украйна дължи появата и съществуването си като днешната хибридна държава.
Украйна сама си е враг. Тя се самоунищожава. Унищожава себе си с едничката надежда да унищожи нас. Програмирана е от американските си куратори като Черна дупка, която да засмуче и унищожи целия руски свят. Дори с ограничения ресурс, с който воюва в момента, Русия отдавна щеше да я е унищожила – с по-малко от една четвърт от своята сила, с един поглед, с двата пръста на лявата си ръка.
Украйна се бие на смърт, но предварително е избрала смъртта и затова е обречена. Всичко, което тя може да направи, е само да удължи страданието на своя народ, а с това и на жителите на Донбас и Новорусия. По пътя към окончателното си самоунищожение Украйна зарива в земята много войници – свои и чужди. Драмата е че тя знае, че ще загуби.
Ако беше само с Украйна, тази война отдавна щеше да е приключила. А и изобщо нямаше да започне, ако беше само Украйна.
Но зад Украйна са САЩ и Великобритания. Лондон и Вашингтон. И цяла континентална Европа, начело с американските марионетки Германия и Франция, които веднъж вече опитаха да сдавят Русия. И си счупиха зъбите, но не го забравиха.
А зад Украйна е Полша. Варшава. Която също веднъж си счупи зъбите в Русия. Тя дори притежаваше Украйна. И по-точно половината от това, което сега се нарича Украйна. И изигра важна роля за създаването на украинска нация, отделна от руския си етнос. После този нов етнос се върна към руските си корени. И полша не го забрави.
И сега няма да е лесно да ги победим всички. Няма да е същото, като да победим само Украйна, биейки се с половината си сила, или може би с по-малко от четвърт, с два пръста на лявата ни ръка, с един поглед, в безредна формация.
Когато Украйна загуби, а тя неизбежно ще загуби, и то съвсем скоро, едва тогава ще започне истинска война, която няма да е толкова лесно да спечелим.
Трябва да се бием сериозно. Много сериозно.
Ще трябва да го направим.
Трябва да си спомним как се правеше това.
Не само в Донбас и не с един процент мобилизирани от целия ни резерв заедно с опълчението. И не с неколцина депутати и двама министри и половина във военните ни редици. Всички до един.
И главнокомандващият Путин ще трябва от режим на церемонии по награждавания и безцелни пътувания, да премине към режим на управление на страна във война.
И ще трябва да вземем наистина трудни решения. Не чрез подаряване на градове на врага, оправдано с някакви неясни бъдещи цели, а чрез елиминиране на враговете в собствената им среда. Може би дори физически. Може би дори приятели.
Ако успеем, ще победим.
Ако не успее, Русия ще си спомни най-страшните страници от своята история и ще премине през нещо, за което сега е страшно дори да се мисли и не е съвсем приемливо да се говори открито.
Едва когато Русия осъзнае, че наистина са дошли да я убият, че това не е шега, не е филм, не е сън и нe e развлекателна история на ужасите – когато Русия наистина разбере това, почувства с кожата си и на клетъчно ниво заплахата, надвиснала над нея – само тогава…..
Усещайки миризмата на изгоряло, обгорена плът, виждайки разкъсаните тела на ваши приятели и любими, които довчера са ви говорили, смеели са се и са плакали с вас, с които толкова много сте били свързани и толкова много сте планирали – изправени пред това във вашия личен живот, във вашите градове, където сега е толкова спокойно и уютно, където само новините от телевизията напомнят за войната то и само когато включите новинарския канал… тогава, когато това вече няма да е телевизионен репортаж, а реалността зад прозорците на дома ви… когато на улицата пред вас избухне снаряд… когато се върнете у дома и откриете, че вече нямате дом и полудеете от щастие, когато миг след това разберете, че никой от семейството ви не е умрял… когато мина- венчелистче избухне и пръсне гумата на автомобила ви, а вие вместо да се ядосате – сте щастлив, защото ако бяхте стъпили отгоре й, вече щяхте да сте без крак – само тогава…
Когато не само Донбас знае мириса на войната „не от телевизията“, не само Херсон и Запорожие, не само Харковска област… и не само Украйна…
Не знам кои градове в Русия ще разберат що е война, бих искал, разбира се, никой. Но подозирам, че докато Русия не я види със собствените си очи, не по телевизията, а със собствените си очи, тя няма да осъзнае, че това е истинска война, чиято цел е да я убие.
Докато Русия не разбере това, тя няма да започне да се бие с пълна сила.
А ако не мобилизира всичките си сили – няма да победи главния враг.
Основният ни враг не е Украйна.
Украйна ще загуби. Тя вече се е изгубила. Изгубена е за самата себе си. Унищожила се е отвътре. Тя уби всичко човешко в себе си, изкорени, изгори и разпръсна по вятъра всичко добро, което имаше в себе си.
Украйна като такава вече не съществува – някогашната Украйна, която познаваме. Тя вече е страна на зомбирани фашисти, страна на наркомани, страна – Франкенщайн, бушуваща и убиваща, но напълно обречена. За нея спасение вече няма. И няма да просъществува още дълго дори в днешното си качество на скеле на бивша Украйна.
Войната обаче не ще приключи с поражението на Украйна.
С нейното поражение войната тепърва ще започне.
И това вече ще е истинска война с истинския враг, с когото Русия се сблъсква всеки век, но не се е сблъсквала от почти сто години. Време е да се изправим отново.
Но да спечелим с два пръста на лявата си ръка, с един поглед и едно намигване, с шеги, със закачки и подигравки – това вече няма да работи.
Русия ще победи.
Определено ще спечели.
Защото Русия се бори за живот, за своето съществуване, за своята история и култура, които съставляват нейната същност.
А САЩ и Великобритания се борят за пари, за възможността пак да управляват планетата, за възможността да продължат да грабят целия свят. А също, в известен смисъл, и за своята същност, която е гнила.
Противниците на Русия са от грешната страна на историята – затова са обречени. Историческият им път е в улица без изход.
Но това са много силни противници и ще е възможно да ги победим сега само с цената на огромни, титанични усилия.
И само когато победата стане толкова илюзорна, че ще имаме усещането, че утрешният ден може просто да не дойде и няма вече смисъл да спестяваме и да градим планове за бъдещето… когато няма да имаме какво повече да губим, защото утре нищо от това, което имаме днес, няма да ни е нужно – тогава Русия ще хвърли последните 200% от силите си във войната – точно толкова, колкото е необходимо за победа.
По-малко не е достатъчно, а повече е невъзможно.
Само така Русия е побеждавала във войните за правото си да продължи своето съществуване. И това е единствената причина, поради която все още съществува.
Така е било винаги и така ще бъде.
Русия ще победи.
Но това няма да е онази победа, която ви лъхва от телевизионните репортажи за церемониите по награждаване в Кремълския дворец.
Това ще е победата, която вие ще постигнете заедно с цялата страна, давайки й последните си сили – всички сили – които имате и които нямате.
Това е единственият начин да спечелиш войната за мир, когато половината свят е срещу теб.
Това е единственият начин да защитим и изградим онзи нов свят, в който ще има място за Русия.
Автор: Александър Русин
РУСИЯ ЩЕ ПОБЕДИ!НИТО НА НАШИТЕ ПЛАШИПУТАРНИЦИ,НИТО НА ОНИЯ ИЗ ЕВРОПА И АМЕРИКА ИМ ХАРЕСВА,НО ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО! РУСИЯ СЕ БОРИ ЗА ВСИЧКИ НАС,НОРМАЛНИТЕ,ОБИКНОВЕНИ ХОРА,ЗА ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ,ЗА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ!ЗАТОВА ЩЕ ПОБЕДИ !ЦЕНАТА,КОЯТО ПЛАЩА Е ОГРОМНА,НО СИ ЗАСЛУЖАВА! ПОКЛОН,РУСКИ БРАТЯ!ВЕЛИКИ СТЕ,КАКТО Е ВЕЛКА И РУСИЯ! И НИЕ СМЕ Д ВАС,ЗА УЖАС НА ДЕБИЛИТЕ,ДЕТО ВИСЯТ В НС! СЛАВА НА ПУТИН! ДА ЖИВЕЕ РУСИЯ!!?
Потресаващо правдива позиция! Но според мен това е позиция на самовлюбен паун. Да – именно паун! Той е разперил широко опашката си и се надява всички да го забележат. Да вижда се отдалеч но само това – вече никой не се стряска от паунските пера. Ние няма как да забравим грешните стъпки на доскорошния предводител на Русия – „белязания“ – не искам просто да го назовавам по друг начин.Ако неговата идиотия не бе стигнала до ликвидирането на СССР и Варшавския договор, може би днескашните дни щяха да са по-други.Може би! Русия нямаше да е сама. Лошото е , че и Владимирович използва същите егоруски прийоми – “ Мы больше не братушки!“ Дори и предизвикано от нас, звучи като издумано от Михаил а не от Владимир. Русия не е сама в света – в много народи има и ще има безбрай сърца, туптящи с нея и за нея. Те – руснаците, не бива да забравят, че не са сами и любовта към тях не изчезна нито по заповед на „белязания“ и ще бъдат обичани и от „небратушки“. Ако всички които обичат Русия се съберат на едно място (вероятно това ще се случи) то и армията на антихриста ще бъде безпомощна! Да ако няма вярващи – вярата е умряла. Ако няма Русия – светът на правдата ще е загинал.
Белязания е евр**н.
Както предшественика му Елц*н е от фамилията
Б***х.
Трагедията е, че и нас ни е управлявал същия контролен център. Затова сме били на страната на губещите. Насилствено отвън.
Затова и сега ни втъкват на страната им. Контролния център е същия.
Идеята е отцепване на част от тялото от цялото тяло.
Все едно да ви принудят да отрежете примерно ръката си. “За ваше добро”.
Тялото- на славенските народи- трябва да бъде оцялостено и съхранено.
Славянин=славен човек=българин.
Един руски академик го обясни по този начин. Имам предвид последното изречение.
Обслужващите органи на Нереда. Помислете чии интереси обслужвате. Може да потърсите инфо, че в Сан Франциско въвеждат роботи, които са упълномощени да убиват хора.
Вие ще бъдете първите елиминирани от системата и заменени с роботи. Защото не сте удобни. Тези роботи не са илюзия- вече са произведени и са реалност. Ако идеята ви е да живеете от днес за утре- помислете дали за вас ще има утре.
Накрая- в тази система има невероятно честни и почтени хора, от мой личен опит. Благодарности към полицаи, полицайки и военнослужещи.
Вие сте част от нас- българския народ.
Посланието ми е към една жена- полицай. По пътищата Господни- знае коя.
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Иван Вазов
Опълченците на Шипка
Побеждава този който може, а българските пучи въШки отново се качиха на лудата крава, предназначена за кланицата.
СЛАВА ВЕЛИКА И СВЯТА БРАТСКА ВОВЕКИ РУСИЯ ! ТИ ПАК ЩЕ ПОБЕДИШ ! ГОСПОД Е С ТЕБЕ И ЦЕЛИЯ СВЯТ
„Но идеологията й е чудовищна, а същността – гнила. Нацистка идеология, изискваща от всеки украинец да се отрече от своята руска история и руски корени. Идеология, която утвърждава една нова фалшива идентичност чрез противопоставяне на Русия и безпричинна омраза към всичко руско и към всички онези руси, на които Украйна дължи появата и съществуването си като днешната хибридна държава.“
Абсолютно същото става и в С.Македония спрямотези, които не се срамуват да се нарекат българи.
Путин и обкръжението му непрекъснато се слагат на зеления и запада и протакат войната, та по тяхна вина има много жертви и от двете страни. Ако бяха ударили ж.п. линиите по западната граница нямаше оръжията да стигат до фронта и още какви ли не глупости извърши Путин – размяна кон за кокошка, отстъпване на територии, разрешаване за износ на украинско зърно, снабдяване на запада с уран и цветни метали и по този наичин си затрудняват печеленето на войната.
украйна (малката буква не е грешка) отдавна я няма. украина умря през 2014, когато постави клоун – наркоман начело на „държавата“. От там нататък всичко е агония. Естествено, РУСИЯ ще смачка нацистите, укро фюрера и краварите. Но украина няма да съществува. При каквото и да е развитие тази територия ще се управлява от не-украинци. Руснаци, американци, германци, но не и от нейния собствен народ. американците ще се бият до последния украинец.