Гениалният американски икономически анализатор Джеймс Рикардс е редактор на Strategic Intelligence, Porject Prophesy, Crash Speculator и Gold Speculator. Той е финансов адвокат, икономист и инвестиционен банкер с 40 години опит на капиталовите пазари и Уолстрийт. Той е основен преговарящ на спасителния „Long-Term Capital Managment L.P.) на Федералния резерв през 1998. Ето какво написа Джеймс Рикардс в последната си аналитична статия, посветена на войната в Украйна. Кой печели и кой губи в този фундаментален за бъдещето на света военен конфликт. Представяме военно-икономически анализ на ситуацията от Джеймс Рикардс:

Ето основният казионен наратив: състоянието на войната в Украйна се разбира най-добре като съревнование между наратива/западния разказ и реалността. Западният разказ за конфликта е това, което ви съобщават основните медии, Белия дом, Пентагона и официалните политически и медийни източници в Обединеното кралство, Франция, Германия и централите на ЕС и НАТО в Брюксел.

Реалността обаче включва най-вече това, което всъщност се случва и се отразява от най-добрите независими източници. Нека първо разгледаме западния разказ за конфликта.

Според Белия дом, ЕС и НАТО нещата за Украйна вървят сравнително добре. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) настъпват в Източна Украйна по линия, която е успоредна на руските укрепени линии между Донецк и Луганск.

Украйна си върна регионалната столица Херсон, която лежи стратегически на река Днепър, малко преди вливането й в Черно море и под руски контрол блокираше достъпа на стоките и товарите от Киев до морето и международната търговия.

На базата на този напредък, постигнат от ВСУ през последните 2 месеца разказът казва, че Русия отстъпва, защото е изтощена, руските войски са деморализирани, има голяма вероятност Путин да бъде свален от власт от недоволния народ или от неолиберален преврат в Кремъл и пълната победа за Украйна е само въпрос на месеци.

След това този разказ се използва от Демократите във Вашингтон като основание да се увеличи финансовата помощ на Съединените щати към Украйна (над 60 милиарда долара до момента и расте) и за увеличаване на доставките на оръжия от страните – членки на НАТО. Президентът Зеленски декламира тези написани му от западните куратори „постижения“ в обичайната си зелена тениска на видео презентации пред ООН, Г-20 и навсякъде другаде, където се събира отбрана международна публика.

Ето каква обаче е реалността…

Реалната ситуация на бойното поле е почти напълно в противоречие със западния разказ. Украйна наистина успя през последните 2 месеца да напредне на изток и да си върне малка част от завзетите от Русия територии. Но ВСУ изтласкаха руснаците от слабо защитими позиции насред голи полета.

Руснаците отказаха да се сражават там и организирано отстъпиха към надеждно укрепените си линии, като оставиха украинците да насред открита степ, която трудно може да задържи която и да е от двете страни. От Херсон пък Русия се оттегли, защото смяташе града, пък и целия плацдарм на западния бряг на Днепър за нестратегическа позиция и отново тежко защитима позиция.

Те се оттеглиха на източния бряг на река Днепър, като позволиха на украинските войски да превземат отново центъра на Херсон. Русия избегна битка за град с малка стратегическа стойност, като същевременно запази блокадата на речния трафик от Киев до Черно море чрез артилерията си на източния бряг. Русия смяташе Херсон за нестратегическа издатина, която й носи много повече проблеми, отколкото позитиви. Те се изтеглиха към предварително укрепените си линии оттатък Днепър, като оставиха на украинците откритата земя, която в момента руската артилерия методично превръща в едно голямо украинско военно гробище.

Но дори с това изтегляне, почти целият промишлен, технологичен и природен ресурсен капацитет на бивша Украйна продължава да е под руски контрол. Русия контролира Донбас и приазовските крайморски райони на Запорожие, където е съсредоточена над 60 % от промишлеността на Украйна.

Междувременно Русия се готви за мащабна контраофанзива. Русия приключи своята мобилизация от 300 000 души – това са предимно доброволци и хора „под оръжие“ – с богат боен опит от структурите на МВР, росгвардия и пр. Над 180 000 от тези нови попълнения сега са разположени зад руските линии в бойни формирования. Останалите 120 000 войници ще пристигнат скоро. Това, заедно с руската групировка в Беларус прави общата руска сила до около 30 дивизии.

Те се допълват с нови модели дронове, произведени в Русия по ирански лиценз, основен умножител на силата. Основните цели на това контранастъпление ще са Харков на североизток, Николаев и Одеса на югозапад и Запорожие в централната част на страната – на север по река Днепър.

Успешното провеждане на тези операции ще постави под контрола на Русия цялото крайбрежие от Азовско и Черно море. Освен това ще подсигури на Русия пълния и окончателен контрол над долното течение на река Днепър и най-голямата атомна електроцентрала в Европа – Запорожката АЕЦ – съоръжение, чиято стойност се оценява на над 600 млрд. долара – повече от блокираните в западни банки руски активи..

Русия ще включи цялата тази територия в Руската федерация и вероятно ще присъедини към този проруски коридор и Приднестровието със столица в Тираспол, което сега проформа е част от Молдова. С тези предстоящи действия руските стратегически цели ще бъдат изпълнени. А остатъчна Украйна ще бъде оставена като самостоятелна държава на територията между Киев и Лвов.

Украинските власти се подготвят за бруталната зима без ток и вода, която предстои, като евакуират цивилните от споменатите по-горе градове, които съвсем скоро ще се превърнат в сцена на новите битки с руските войски. Тези очаквания на Генералния щаб на Украинската армия са в пълно противоречие с основния западен разказ за победилите украинци и предстоящата последна, окончателна и победоносна офанзива срещу деморализираните руски войски.

Десетки наши западни анализатори и военни специалисти алармират, че бойната сила на ВСУ е значително намалена поради високия процент на жертвите. Същевременно модерните западни оръжия, доставени на ВСУ, няма да са им от голяма полза, тъй като ВСУ не са обучени да ги използват, а и има логистични пречки за транспортирането на тези тежки оръжия до линиите на фронта.

В момента много от така наречените „украински войски“ всъщност са съставени от полски войници в украински униформи.

Икономическото въздействие на мерките, свързани с войната в Украйна обаче ще е решаващо за изхода на конфликта. Байдън се зарече, че санкциите няма да бъдат премахнати, докато Русия не напусне Украйна. Но Русия няма никакво намерение да се оттегли. Това означава, че санкциите ще продължат за неопределено време.

Санкциите имаха минимално икономическо въздействие върху Русия. Но ефектът върху Европа и САЩ е опустошителен – наблюдаваме сериозен недостиг на енергия, инфлация и прекъсване на веригата за доставки. Тези проблеми се задълбочават и ще накарат ЕС и САЩ да изпаднат в тежка рецесия през първата половина на 2023 г.

Доларът ще остане силен по причини, независими от войната в Украйна, главно свързани с нарастващата глобална ликвидна криза. Акциите ще паднат значително поради условията на рецесия.

Облигациите ще се представят добре, тъй като лихвените проценти намаляват успоредно с икономическия спад. Златото ще остане силно, тъй като все повече държави търсят начини да избегнат икономическите санкции на САЩ и централните им банки в момента се диверсифицират като се освобождават от наличните си долари и купуват злато.

Подгответе се за сериозна нестабилност тази зима. Прехвърлянето на пари в брой е разумно нещо.

Автор: Джеймс Рикардс

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: