Взривяването на „Северен поток“ окончателно подкопа доверието между държавите от ЕС и САЩ. Това казва в интервю за българска медия политологът Алексей Алексеевич Мухин, генерален директор на Центъра за политическа информация и основен експерт от Валдайския дискусионен клуб. С него разговаря Владислав Наков.

– Здравейте Алексей Алексеевич, благодаря Ви, че приехте поканата ни за интервю! За начало ще ви върна към датата 15.11. 2022г., когато две ракети паднаха на територията на Полша. Впоследствие се оказа, че са украински. Как си обяснявате реакциите на САЩ и НАТО, които по традиция в такива случаи скоростно и първосигнално обвиняват Русия? Този път обаче реакцията им беше сдържана, изчакаха да се установи със сигурност откъде са изстреляни ракетите.

– Мисля, че тази провокация просто се провали. Ракетният удар беше договорка между украинската и полската страна. Целта им е била да увеличат максимално степента на конфликт между Запада и Русия в навечерието на 7-ата среща на НАТО в базата „Рамщайн“, където се разпределяше помощта за Украйна. Жертвите, двамата полски земеделци, не са били предвидени в сценария, разбира се.

– Отрази ли се това по някакъв начин на хода на СВО и ако да – как?

– Този епизод ще повлияе само на нивото на доверие на западната общност към Зеленски – той го губи.

– Наскоро известните руски политически сатирици Вован и Лексус проведоха телефонен разговор с полския президент Анджей Дуда, като му се представиха за френския президент и в разговор Дуда каза, че “не би допуснал война с Русия за нищо на света”. За какво е знак това?

– Има основания да се смята, че целта на полския президент не е война с Русия, а окупацията на западноукраинските земи (протекторат или анексия). Затова Анджей Дуда демонстративно се „сприятелява“ със Зеленски, но в същото време концентрира на своя територия колкото се може повече от военната инфраструктура на НАТО. Американският план е в бъдеще васалната на Вашингтон Полша да замени Германия като водеща икономика в ЕС и основен поддръжник на НАТО.

– По информация от последните дни турската армия е ударила американски център за обучение на кюрдски бойци в Сирия. Преди седмица пък унгарският външен министър отговори на американския посланик в Будапеща на критиките му за посещението му в Москва и участието на Унгария в руския ядрен форум с думите: „Американското посолство няма никакво право да ни държи сметка за отношенията ни с Москва“. И двете страни (Турция и Унгария) са членки на НАТО, а Унгария е част и от ЕС. Това сигнал за еманципация ли е? И може ли да се говори за такава тенденция сред страните в НАТО и ЕС?

– Мисля, че вече няма атлантическа солидарност. Тя се стопи след като САЩ започнаха да разрушават европейската икономика – доверието на страните в Европа към Вашингтон е на точката на замръзване. Инцидентът със „Северен поток“ подкопа доверието и партньорските им отношения окончателно и безвъзвратно, просто не всички страни в ЕС още са го разбрали. Страните от Западна Европа, в резултат на това, рискуват да получат напълно ненужен конфликт с Китай като резултат. А Унгария прави това, което на всяка страна от ЕС й се иска да направи, с изключение на балтийските страни.

– Да се върнем на войната. Предстои мобилизираните руски части да се включат пълноценно на фронта. Има ли някакви конкретни резултати, които в Москва очакват да постигнат?

– Руската страна смята мобилизацията за успешна – огромното мнозинство от мобилизираните всъщност са доброволци. Затова и прекратихме мобилизацията предсрочно. Тези хора идват съзнателно в зоната на военните действия. Добрата новина е че Русия има голям резерв от доброволци, които вероятно ще бъдат повикани на фронта при една евентуална втора вълна на мобилизация. Възможно е да се избегне изпращането на наборници и срочници в Украйна, което е от голямо социално значение за гражданското общество в Руската федерация.

– Как очаквате да се развие конфликтът в такъв случай с оглед и на идващата зима?

– През зимата най-вероятно ще има масирано настъпление на въоръжените сили на Руската федерация и промяна на формата на СВО към по-твърди действия спрямо въоръжените сили на Украйна и нац. батальоните.

– Руската федерация проведе референдуми в 4 области на Украйна. Спомням си първата война в Чечня, мирния договор от Хасавюрт и изтегляното на руските войски. Подкрепяните от САЩ терористи обаче отказаха да спазват споразумението и това доведе до втора война, след като Владимир Путин вече беше на власт. Тогава Русия победи и както виждаме днес Чеченската република е много добре интегрирана като субект в състава на Руската федерация – богата и просперираща република, а чеченските бойци играят ключова роля в Украйна. Така ли очаквате да вървят нещата и с четирите области. Оттегляне, връщане на позиции?

– Вие знаете, че всеки от тези 4 региона има отделна история – Луганската и Донецката народни републики станаха част от Руската федерация съзнателно, те изстрадаха това си право. За тях това е награда след като 8 години бяха подложени на геноцид от украинската страна. Киевският режим наруши Минските споразумения, ежедневно обстрелваше градовете и селата на Донбас, извършваше терористична и саботажна дейност в тези територии. Що се отнася до Херсонска и Запорожка област, ситуацията беше доста неочаквана за тях, руската страна се опитваше да се осигури откъм морето. В тези два региона проруското рускоезично население е болшинство, но там живеят и убедени украинци – в по-голямата си част преселници от западна и централна Украйна. В Херсонска и Запорожка област Русия разчиташе на рускоезичното население в регионите – проукраинската част от него по това време вече беше напуснала или беше евакуирана от там. Затова бяха и тези резултати от референдумите – 97-98 % за включване в състава на Руската федерация. Ако референдумите се бяха провели преди СВО и напускането на проукраинското население със „За“ биха гласували може би около 65 %. Но и този резултат би бил достатъчен за присъединяването им към Русия.

– Преди десетина дни излезе информация, че арбитражен съд в Швеция е осъдил финландска държавна газова компания да плати на „Газпром експорт“ 300 милиона евро за неплатен газ по схемата „вземи или плати“. Финландия, също като България, отказа да плаща по наличния си договор за доставка на руски газ под предтекст, че не е съгласна плащането й в евро да се конвертира от руската страна в рубли. Смятате ли, че предстоят още такива арбитражни съдилища и какъв би бил резултатът?

– Мисля, че в близко бъдеще „Газпром“ ще активизира работата на правния си отдел, за да развие този успех. Вероятно „Газпром експорт“ ще осъди всички, които нарушиха договорите си с него. Правната дейност ще се насочва и чрез Световната търговска организация и други платформи, достъпни за руската страна.

– Преди дни Европейския парламент прие декларация, с която признава Русия за “страна спонсор на тероризма”. Какво означава това?

– Мисля, че става въпрос за утилитарни неща. Наблюдатели в Русия обърнаха внимание на факта, че останалата без евтини енергоресурси Германия обсъжда възможността да премести свои бизнеси не в САЩ, а в Русия – по-близо до евтини енергийни източници. Такъв бунт срещу санкционната система, разбира се, Вашингтон не можеше да допусне, затова издаде заповед на васалите си в ЕК и ЕП: Русия да бъде призната за „страна, спонсорираща тероризма“ в ЕП, балтийските страни, Холандия, Чехия и Полша. Сега ще бъде изключително трудно за бизнес структурите в Европа да преодолеят този псевдоправен абсурд без никаква юридическа стойност, и да се преместят в Русия.