Мария Захарова в Телеграм:

На вниманието на Столтенберг, Борел и Белия дом за спомен:

От брифинг на говорителя на НАТО Джейми Шей. Брюксел, 25 май, 1999 г:

Въпрос: Ако казвате, че югославската армия разполага с много генератори, защо лишавате страната (бивша Югославия) от 70% от електричество и водоснабдяване, след като според ваша официална информация НАТО нанася удари само по военни обекти?

Отговор: За съжаление системите за управление и контрол също зависят от електричеството. Ако Милошевич наистина иска гражданите му да имат вода и електричество, той трябва само да приеме условията на НАТО и ние ще спрем тази кампания. Докато не го направи, ще продължим да атакуваме целите (енергийната инфраструктура на Югославия), тъй като те снабдяват армията му с електричество. Ако от бомбардировките произтичат последици за населението – това е проблем на Милошевич. Водата и електроенергията се използват срещу народа на Сърбия, ние ги отрязахме за постоянно или за дълго време в името на живота на 1,6 милиона косовари, които бяха прогонени от домовете си и чийто живот беше сериозно застрашен. Не на всеки ще се хареса тази разлика, но за мен тя е фундаментална.

През 1999 г. въоръжена конфронтация между албанските сепаратисти от Армията за освобождение на Косово и армията и полицията на Сърбия доведе до бомбардировките на НАТО над Югославия, която по това време се състоеше от Сърбия и Черна гора. Военната операция започна без одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Като претекст за лансирането му те използваха обвиненията на западните страни, че властите на републиката са извършили етническо прочистване в Косовската автономия и са провокирали там хуманитарна катастрофа. Въздушните удари на Северноатлантическия алианс продължиха от 24 март до 10 юни 1999 г. и доведоха до смъртта на няколко хиляди сръбски граждани, включително 87 деца, както и до щети за сто милиарда долара.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: