За глобалистката върхушка в САЩ и ЕС е жизнено важно непрекъснато да провокира Русия

Автор: Джордж Д. О’Нийл, theamericanconservative.com

От началото на войната в Украйна корпоративните медии, политиците, неправителствените организации и всички, контролирани от Дълбоката държава структури на властта в Америка и Западна Европа се придържаха към твърдението, че руските военни действия в Източна Украйна са „непровокиран и неоправдан акт на агресия, който не може да бъде оставен без последствия“.

Но имаше един проблем с тази пропагандна опорна точка – това твърдение беше напълно невярно. Дълбоката държава – правителствените неолиберални елити, разузнавателните структури и военната върхушка – в продължение на десетилетия заплашваха и провокираха Русия, като методично тикаха НАТО към нейните граници.

Не е нужно да харесвате Русия, за да видите това, дори да мразите Владимир Путин от сутрин до вечер. През цялото време основният проблем между Русия и Запада си оставаше един и същ: Руснаците възприемат присъствието на НАТО на тяхната граница като акт на агресия и заплаха за националната им сигурност и ние знаем това от десетилетия (авторът е американец- б.р.).

Посланието е ясно и безспорно.

През 1990 г., когато Съветският съюз започваше да се разпада и се очерта възможност за край на Студената война, раждане на еднополюсен модел с единствена суперсила САЩ и мир в по-голямата част от света, Съединените щати – в лицето на Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ – обещаха на СССР/Русия, че НАТО няма да се придвижва на изток към руската граница. Това обещание беше фундаментално и решаващо за изтеглянето на съветските военни дивизии от Източна Германия, с което се улесни обединението на Германия и превръщането на Източна Европа в американска зона на влияние. Този ангажимент също така осигури външната сигурност, необходима за мирното разделяне на страните и властта в Съветския съюз. Без такава гаранция от страна на Запада към Москва, руснаците щяха да се съпротивляват и разпадането на СССР нямаше да стане по мирен път, а с много насилие и реки от кръв. А можеше и въобще да не се разпадне.

Към онзи момент (90 г.) бяха изминали по-малко от 50 години от вероломното и крайно кърваво нападение на Нацистка Германия, подпомагана от множество западни наемници срещу Русия (СССР). Ужасът на Втората световна война струва на руския народ около 25 до 35 милиона жертви. В допълнение към невъобразимото море от кръв от тази война, руснаците добре помнят и многото други западни нашествия, които причиниха смърт, скръб и крушение на огромен брой техни съграждани. Тъй като американците никога не са преживявали чужда инвазия, те нямат представа за този ужас. (Войната от 1812 г. беше една кратка локална битка.)

Но да се върнем на 1990 г. Тогава държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър направи най-правилното нещо, за да успокои напълно оправдания страх на Русия, че с разпадането на СССР тя става прекалено уязвима, и да улесни разпадането на СССР. Той даде гаранции, че НАТО няма да се разширява в източна посока „дори с инч“. Но преди мастилото да изсъхне, външната политика на САЩ, изразена в НАТО и ЕС. започна да нарушава думата си.

Докато постсъветска Русия преминаваше през сериозна икономическа депресия, непозната за повечето страни на Запад, елитите в САЩ и Европа съставиха план за разширяване на НАТО чак до границите на Русия. Този циничен ход открито пренебрегна и наруши обещанието на Запада. В началото на 1997 г. Джордж Кенан, легендарният доайен на американската външна политика през по-голямата част от 20-ти век, предупреди в статия в New York Times:

„В края на 1996 г. все повече се говори, че някъде вече е решено НАТО да се разшири до границите на Русия. Но тук е заложено нещо от най-голяма важност. И може би не е твърде късно да изразя мнение, което не е само мое, но се споделя и от редица други анализатори и общественици с богат и в повечето случаи по-пресен опит по руските въпроси. Категорично смятам, че разширяването на НАТО би било най-съдбоносната грешка на американската политика в периода след Студената война.“

Година по-късно, през май 1998 г., след гласуването на Сената на САЩ за разширяване на НАТО, в интервю пред Томас Фридман от New York Times Кенан отново предупреди западните политически елити за опасността .

„Мисля, че това е началото на нова студена война“, каза г-н Кенан от дома си в Принстън. „Мисля, че на всеки етап от това разширяване руснаците ще реагират все по- остро и това ще се отрази в тяхната политика. Мисля, че това е трагична грешка. Нямаше никаква причина за това. Никой не заплашва другия. Това разширяване ще накара бащите-основатели на Америка да се обърнат в гробовете си.

Подписахме се да защитаваме вече над 20 европейски държави, въпреки че нямаме нито ресурс, нито намерение да го правим по някакъв сериозен начин. Решението за разширяването на НАТО беше просто едно безгрижно действие на Сената, който няма истински познания и разбиране за световните дела.“

Предупрежденията на Кенан бяха пренебрегнати. Година по-късно, през 1999 г., НАТО участва във военни действия срещу Югославия. И до днес можете да видите щетите от бомбардировките в сръбската столица Белград. Сърбия е съюзник на Русия от времето на Първата световна война. Това беше възприето в Русия като предупреждение, че НАТО вече не е отбранителен, а нападателен военен съюз, който оттук-насетне възнамерява да прави каквото си иска… и че всеки, който му се противопостави, може да разчита на същото отношение.

Тази твърде добре пресметната от руснаците опасност доведе директно до възхода на националистически лидер в Кремъл. През 2000 г. Владимир Путин е избран за президент. След бомбардировките над Сърбия, участието на Америка и НАТО в незаконни войни и умишленото разбиване на държави като Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и редица страни в Африка, Централна и Южна Америка… всичко това не остана незабелязано от руското ръководство. Никоя от политическите фигури, управлявали във Вашингтон през последните 20 години не може да каже, че не е бил предупреждаван от Москва за тежките последствия, които ще произтекат от продължаващото разширяване на НАТО.

Но лъжите на САЩ и Запада продължават.

Висшите външнополитически анализатори и началници, които през годините консултираха и предупреждаваха Вашингтон, че разрушителните интервенции може да са пагубни за западния алианс, бяха игнорирани. Уилям Бърнс, директорът на ЦРУ на Байдън – агенцията, натоварена да знае как другите нации ще действат и реагират на определени американски действия – повече от 30 години изследва политиката на Русия по отношение на НАТО. През 1990 г. Бърнс служи при държавния секретар Джеймс Бейкър и има съществена роля в периода, когато Бейкър даде обещание пред Русия, че НАТО няма да се разширява оттатък границите на току-що обединилата се Германия.

Кариерата на Бърнс като помазан кардинал на Дълбоката държава е добре документирана. Бащата на Бърнс, генерал-майор от армията, е бил дълбоко ангажиран с разузнавателната дейност и служи на Рейгън и Буш Старши в Съветите по разоръжаване. Самият Бърнс беше назначен от Клинтън през 1995 г. и докато работеше като съветник по политическите въпроси в посолството на САЩ в Москва, написа грама, че „враждебността към разширяването на НАТО се усеща почти навсякъде във вътрешния политически спектър в Русия“.

Засилването на негативните настроения в Русия към разширяването на НАТО към тяхната граница и по-специално в Украйна е подчертана в доклад на Уилям Бърнс от 2008 г. По това време Бърнс е посланик на САЩ в Руската федерация – до държавния секретар на Буш младши, Кондолиза Райс той пише грама със съдържание: „Украинското влизане в НАТО е най-ярката от всички червени линии за руския елит (и тук не говорим само за Путин). В повече от две години и половина разговори с ключови руски играчи, от примитивните персони в тъмните ъгълчета на Кремъл до най-острите либерални критици на Путин, все още не съм открил човек, който да гледа на едно членство на Украйна в НАТО като на нещо различно от пряка заплаха срещу сигурността на Русия и предизвикателство за руските интереси.“

Дори и днешният директор на ЦРУ, същият този Уилям Бърнс да не е имал време да консултира Байдън на база на богатия си опит с Русия, защото бе назначен за директор на шпионската централа съвсем наскоро- през септември, 2022 г…. то много други в Държавния департамент знаеха много добре как Русия ще реагира на агресивните американски ходове за добавяне на Украйна към списъка с членове на НАТО.

И все пак Виктория Нюланд, мандаринът в редиците на неоконсерваторите, на външнополитическата върхушка и Държавния департамент, през 2013 г. се похвали, че от края на Студената война до 2013 г. САЩ са похарчили повече от 5 милиарда долара за насърчаване на прозападни групи от „гражданското общество“ в Украйна.

През 2014 г. Съединените щати подпомогнаха, директно режисираха, държавен преврат срещу законно избраното правителство в Украйна. Не защото правителството на Виктор Янукович беше проруско, а защото искаше приятелски отношения с Русия – по-голям съсед със споделена история, датираща от векове и с взаимноизгодни икономически връзки и търговия. Дълбоката държава не можеше да толерира това приятелство. Изтеклия позорен разговор между тогавашния помощник-държавен секретар Нюланд и бившия посланик на САЩ Джефри Паят, в който двамата обсъждат как са организирали преврата в Киев от февруари 2014 г., можете да чуете тук.

Професорът от Чикагския университет Джон Миършаймър изнесе лекция през 2015 г., в която предупреди за проблемите и опасностите, породени от предизвиканата от САЩ криза в Украйна през 2014 г.  След множеството руски дипломатически предложения към САЩ и НАТО за мирно разрешаване на опасностите за Русия, които провокира неприятелска и въоръжена от НАТО Украйна, и след като всички тези предложения бяха напълно отхвърлени от Солидарния Запад, Русия наистина се задейства – точно както Кенан, Бърнс и други предсказваха. През 2014 г. руснаците взеха мерки, с които защитиха южната си граница. Подкрепяйки местните руски сепаратисти, Русия успя да си прибере Крим- полуостров, чието пристанище Севастопол е било най-важното за Руския Черноморски флот в продължение на 300 години. Стигнаха ли руснаците по-далеч след тази анексия? Не. Започнаха ли пълномащабна война, за да си върнат цяла Украйна? Не. Но те направиха това, за което предупреждаваха нееднократно Запада и взеха под свой контрол Крим, за да защитят южния фронт на нацията си. Както професор Джон Миършаймър посочи в лекция от 6 юни 2022 г., има един дълъг списък с провокации от страна на САЩ и НАТО, които доведоха до днешното пълномащабно руско нахлуване в Украйна.

Много от тези провокации бяха очертани в доклада на Rand Corporation от 2019 г., озаглавен „Разширяващата се Русия“. Корпорация Ранд е мозъчен тръст на Дълбоката държава, който от основаването си през 1948 е работил в проектирането на повечето чуждестранни интервенции на САЩ. Но дори в резюмето на доклада си „Ранд корпорейшън“ предупреждава САЩ да не стигат толкова далеч в провокациите си срещу Русия, че да се стигне до пълномащабни военни действия. Очевидно Нюланд, Байдън и Блинкен не са прочели тази част от доклада на мозъчния си тръст. В продължение на години те превърнаха Украйна в най-въоръжения и боеспособен член на НАТО, неутрална нация само на думи. При това без реално Украйна да е член на военния алианс. След като нарушиха подписания през 2015 г. договор от Минск, ръководителите в Киев го нарушиха още на следващия ден. И от тогава не спряха да провокират с всякакви средства… докато мечката не се нахвърли. Как това служи на интересите на Америка?

Ако се интересувате да надникнете в мислите и плановете на нашата Дълбока държава спрямо Русия, прочетете целия доклад на корпорацията Ранд – „Разширяващата се Русия“. Това е смразяващ план- описващ умишлената намеса на Съединените щати в суверенни държави от бившия СССР, съседни на Русия и народи от състава на Руската федерация. Като целта на Вашингтон е да провокира и отслаби Русия. Политиката на САЩ очевидно е целяла на всяка цена да предизвика военни действия между Украйна и Русия. Защо Вашингтон отказа да преговаря добросъвестно с Русия? САЩ знаеха, че руснаците ще реагират така.

Какво се надяваха да спечелят политиците на САЩ?

Това са въпросите, на които трябва да се отговори. Външнополитическите и военните елити на САЩ и Европа трябва да бъдат държани отговорни за смъртта и разрушенията в Украйна, които техните антагонистични политики отприщиха. Сега те могат лицемерно да се преструват, че не са знаели какво ще се случи, но сериозните външнополитически експерти извън вашингтонския балон знаят каква е истината.

Авторът: Джордж Д. О’Нийл младши е член на борда на директорите на American Ideas Institute, който издава The American Conservative, и художник, който живее в провинциална Флорида.

Източник: heamericanconservative.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: