Няма да разберем какво се случва днес в Украйна и света и по-специално във взаимоотношенията Запад-Русия, ако не знаем какво се е случило в периода между двете световни войни през 20 век. След Първата световна война Германия е победена, забранено й е да се въоръжава, и между 1920 и 1930 г. е лява до тъмночервено. Там има всички предпоставки за идването на комунизма: силно работническо движение, жестоки икономически проблеми и накърнена германска гордост. По същото време СССР вече активно работи за световна революция, подпомага германската революция и го прави даже в нарушение на договора за капитулация на Германия, който гласи, че тя няма право на собствени въоръжени сили, включително и бойна авиация.

Руснаците под ръководството на Сталин са разчитали да имат комунистически съюзник и то стратегически в сърцето на Европа, като част от световната революция. Даже през 1929 г. осигуряват на германците тайно летище в руския град Липецк и условия за създаване на Луфтвафе. Америка и Англия, заедно с Франция пък се надяват да унищожат комунизма в СССР. Германия им е много удобна за тази цел и те осигуряват бизнес за немските производствени концерни, като си затварят очите за стоките с двойна употреба. Американските банки пък директно започват да финансират оръжейната индустрия на Германия.

После Великобритания и Франция сключват с Хитлер Мюнхенското споразумение за ненападение, което сега Европа не иска да си спомня и направо прескача на пакта Молотов-Рибентроп. Всичко това има пряка връзка с шаблоните на мислене в международните отношения. Главният шаблон е “опасна силна Германия”.

Този народ, който сега се срамува от стореното през Втората световна война, в същото време 30 години от обединението си все още презира сънародниците си от Източна Германия. Да, Меркел е от Източна Германия. Политици може. Но не и чисти арийци. А дали все още се срамуват, дали пак не сработва националното огорчение, че все още са окупирана страна, дали този статут на втора икономическа сила след САЩ, който имаха доскоро, не пробужда немската патология за превъзходство и реванш? Последните изявления на немския канцлер Шолц говорят точно за това.

И какво се случи през последните десетилетия: Русия поиска да си върне авторитета на световна сила с помощта на износа на суровини. Стратегията ѝ да изгради инфраструктура за газ и петрол в Европа сработи. Русия спечели куп пари, за да се въоръжи и да запази паритета, защото видя, че НАТО отдавна вече не е само отбранителна организация. Германия черпеше евтините руски суровини, благодарение на които стана могъща икономическа сила. Тоест, беше на една крачка от въоръжаване до зъби.

Америка в момента си гледа интересите. Иска слаба Русия, защото след един дълъг кръг, днес всичко в света си дойде на мястото – просперитетът опира до суровините. САЩ разбират, че Русия се възражда и те не могат да спрат този възход. Но с набирането на икономическа сила Русия помага несъзнателно и на Германия да се превърне отново в заплаха за мира. Тук е ключът за американската политика. Не им пука за Европа.

Искат да забавят развитието на Русия и да отслабят непоправимо Германия, което значи и слаб ЕС. Слаба Германия, защото силна Германия плаши по дефолт. Също както и силна Япония. Затова САЩ смачкаха първо Япония като голяма икономическа сила, сега правят същото с Германия. И ЕС, разбира се. А Украйна е само инструмент, с който да смачкат едновременно Русия и Германия.

И тук идва краят на тази стратегия. Русия оцелява и достига ниво, пред което няма предели, Европа пропада, а САЩ, по гравитацията на доминото също се спихват, макар и не веднага. И този пореден западен план за заграбване на руските ресурси няма да проработи, защото не отчетоха ролята на Китай и Индия. Всяка стратегия си има ахилесова пета. Слабостта на тяхната днешна стратегия се оказа половината човечество в Индия и Китай, което е зад Русия.

Богомил Бонев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: