Защо руската армия така и не взриви мостовете над Днепър и защо не прекъсна ж.п. линиите, които докарват тежкото западно оръжие в Донбас?! Защо цели седем месеца от началото на СВО Путин продължава да води военните действия с ограничен военен контингент от 100 хил. войници, при положение, че редовната руска армия наброява 1 150 000 войници. Отговорите тук:

Ефектът от терористичния акт срещу Кримския мост е постигнат – Владимир Путин приравни киевската власт с банда терористи. Значи ли това, че Русия ще промени военната си тактика? Все още не.

Масираните удари от понеделник, вторник и сряда срещу инфраструктурните обекти на Украйна – енергетиката, комуникациите и военното командване продължават да са все още предупреждение. Те демонстрират нашите възможности, но не бива да се тълкуват като преминаване на друга тактика, чиято цел е да спре напълно електрическото захранване и да разруши на сол всички мостове и комуникации. Масираните ракетни удари бяха еднократна акция – отговор както на атаката срещу Кримския мост, така и на предишните украински опити за предизвикване на ядрена авария в Курската АЕЦ. За да се прекъснат всички украински енергийни и железопътни комуникации (за да се блокират доставките на оръжие и боеприпаси за фронта), за да се разрушат мостовете над Днепър и други реки, са необходими не еднократни удари, а непрекъснати ракетни атаки в продължение на няколко седмици. Такова нещо още не се обсъжда – Путин „просто“ предупреди: „Ако опитите за извършване на терористични атаки на наша територия продължат, отговорите от страна на Русия ще бъдат сурови и по мащаб ще съответстват на нивото на заплахите, които представляват за Руската федерация. Никой не трябва да се съмнява в това.”, заяви той.

Това означава ли, че ако Киев спре с диверсионните си атаки срещу нашата инфраструктура, ние ще оставим украинските съоръжения на мира? Ясно е, че вероятността украинските власти да спрат да организират терористични атаки (най-разнообразни – от убийства, какъвто беше случаят с Дария Дугина, до атаки срещу съоръжения на руския енергиен комплекс) е нищожна. Но все пак не означава ли казаното от президента, че топката сега е в полето на Киев, тоест всичко зависи от по-нататъшните му действия?

Не. Колкото и да ни е грижа за живота на цивилните в Украйна, единствено ние сами ще определяме тактиката си. Ако крайната победа изисква прекъсване на електропреносните мрежи и разрушаване на мостове, ние ще трябва да го направим, с пълното разбиране за щетите върху цивилното население. Мнозина са изненадани: но защо не направихме това още в самото начало на операцията?

Защото целта е не просто да спечелим тази война: целта на Русия е да върне Украйна в естественото й състояние на част от руския свят. Войната, която водим наистина е странна, но не в смисъла, който влагат любителите на конспирации, които търсят „глупост на ръководството“ или „предателство в Кремъл“. Странна е, защото се води от две държави, в които живее един народ, тоест конфликтът в Украйна е и гражданска война. Но последното, което Русия иска е да накаже жителите на Украйна – ние искаме да ги изтръгнем от ръцете на сегашния антинароден елит, да ги изтръгнем от ръцете на колониалния Запада. Да, много украински граждани сега смятат това правителство за свое, а Западът за съюзник и благодетел – и тази заблуда ще се разсее едва след поражението, тоест след разпадането на Украйна. Но първоначално Русия не искаше победа на всяка цена – с цената на ужасни страдания за нашите братя (макар и дрогирани) в Украйна. Не беше възможно бързо да се разбие монтирания от Запада марионетен режим в Киев, да се деморализира армията. Западът грижливо подготви тази братоубийствена война в интерес на англосаксонците и сега с тревога раздухва нейния огън, за да продължи тя възможно най-дълго. Тревогата му е, че приключи ли тя, приключва и неговата световна хегемония.

Но колкото по-дълго продължават военните действия, толкова по-големи ще бъдат нашите загуби, а положението на цивилното население в Украйна ще става все по-тежко. Без никакви наши удари по инфраструктурата – просто защото огромните загуби и тоталната мобилизация ще лишат Украйна от работници и ще сринат икономиката ѝ. Една продължителна война няма да донесе победа на Украйна – тя просто ще я обезкърви. Продължителните военни операции носят големи загуби и на нас, руснаците, но ние имаме несравнимо по-голям мащаб и запас от издръжливост. И най-важното – ние имаме различни задачи от това да спечелим военно този конфликт. И ние сме уверени, че ще победим, а Украйна може да разчита в краткосрочен план само на помощта на Запада, а в дългосрочен – на пряката му намеса в конфликта.

Но Западът (НАТО) никога няма да влезе в директен сблъсък с нас, защото последното от което има нужда е ядрен конфликт. Неговата програма максимум е да води война с Русия през украински ръце. Наистина ли в Киев не разбират това? Те вече прекрасно разбират това, но просто не искат да си го признаят: Защото това значи да се примирят с факта, че са обречени. Целият днешен, грижливо и уродливо селектиран от Запада украински елит и днешната държава Украйна са обречени. Ето защо Киев всячески ще търси начини да ескалира конфликта – за да привлече в него Запада в пряк сблъсък с Русия, включително и чрез обстрел на ядрени централи и убийства на млади невинни руски момичета като Дария Дугина. Разбира се и чрез опити да бъдат взривени инфраструктурни обекти като Кримския мост.

В Киев прекрасно разбираха каква реакция ще предизвика в Москва взривяването на Кримския мост, какви ответни мерки ще последват – и разчитаха на тях. За да повлияят на западното обществено мнение с „ужасните последици от руските удари“… и със следващия си ход да се опитат да принудят Запада да вдигне залозите още по-високо – да премине към доставка на нови видове оръжия, да затвори небето на Украйна със силите на НАТО или дори да постави ултиматум на Русия. Киев осъзнава, че времето работи срещу него и отчаяно търси ескалация и изостряне на конфликта.

Но при всички случаи Русия ще доведе делото си докрай, със или без удари по инфраструктурата. Ние няма да оставим Украйна на Запада като оръжие срещу Русия под никаква форма. Ние няма да позволим поколения украинци и южни руснаци да продължат да бъдат възпитавани в отричане на собствената си рускост и в омраза към Русия. Украйна в днешната й оформена от западния инженеринг уродлива форма е напълно несъвместима с Русия – нито с историческата (защото е част от нея), нито с бъдещата, защото ще бъде използвана срещу нас. Дмитрий Медведев, заместник на Путин в Съвета за сигурност, го каза пределно ясно днес: „Украинската държава в сегашната си конфигурация с нацисткия политически режим ще представлява постоянна, пряка и категорична заплаха за съществуването на Русия. Следователно, в допълнение към защитата на нашия народ и границите на страната ни, целта на нашите действия е пълен демонтаж на политическия режим на Украйна“.

Да, отчасти това стана ясно още от първоначално очертаните от Путин цели на спецоперацията – денацификацията и демилитаризацията са невъзможни без смяна на целия политически елит в Киев. А и само това може да доведе до изпълнението на историческата цел – връщането на Украйна в Руския свят. Този процес вече започна – с присъединяването на няколко региона към Русия – но това е само началото на дългата работа, която остава да бъде свършена. Предстоят няколко етапа и различни форми на завръщане, но все повече ще наричаме нещата с истинските им имена.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: