„През последните 8 месеца цените на храните в България са скочили с между 35 и 40%. И имайте предвид, че говорим за производствените цени – т.нар. интегрирана инфлация. В момента консумираме сирене и кашкавал, млякото за направата на които е произведено преди 3 месеца, когато цената му беше значително по-ниска от сегашната. Говорим за истинско сирене и истински кашкавал, а не за тези, които се правят от палмово масло. Тогава е произведено млякото – при тогавашните цени“ – това каза доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН в студиото на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.

„Имаме драстично поскъпване на концентрирания фураж и от там скача и цената на млякото. Ако към днешна дата произведа 1 кг. кашкавал, млякото за нея ще ми струва 15 лв., отделно са другите производствени разходи. Цената на истинския кашкавал към днешна дата е около 30 лв., но при онези цени на млякото отпреди 3 месеца. Тоест – след 3 месеца очаквайте поскъпване на кашкавала и сиренето с поне още 30 %. Киселото и прясното мляко пък поскъпват непрекъснато“, допълни доц. Боюклиев.

Според него инфлацията се бори с производство. „Политиците се хвалят, че са вдигнали пенсиите с 20%. Да, но храните поскъпнаха с 40%, зимата ще поскъпнат и битовите разходи. Тоест – реалните доходи на населението падат“, подчерта експертът.

Гостът добави, че цената на захарта също продължава да расте.

„Тя е борсова стока и не зависи толкова от другите фактори. Ще има поскъпване, защото предлагането е по-малко. То ще бъде в рамките на стотинки и ще се увеличава постепенно. Няма да е като при месните и млечните продукти. При олиото имаше успокояване, защото внесохме слънчоглед от Украйна. А качественият български домат е скъп, защото изисква грижи, капризен е“, обясни доц. Огнян Боюклиев.

По думите му България е голям вносител на сухо мляко, млечен концентрат и млечни сурогати, които масово се слагат в киселите млека като заместители на истинското мляко. И въпреки това цената му расте. „Млеката преди 30 години бяха в опаковка от 500 гр., сега на пазара се предлагат и по 350, и по-малко.“

Попитан с колко точно е поскъпнал животът ни от началото на 22 г., той отговори: „Производството на вносните хранителни суровини и храни е поскъпнало 2 пъти. Засилването на местното производство може да облекчи нарастването на цените. Това е пътят. 2014 година Русия наложи ембарго на хранителните стоки, произведени от страните на ЕС. Вследствие на това от най-големия вносител на храни, само за няколко години страната се превърна в износител № 1. Поляците бяха най-големия износител на ябълки в Европа и почти целият им износ беше насочен към Руската федерация. Но когато ги отрязаха, целият този техен сектор беше пред тотална криза. И къде дойдоха тези ябълки? В България. А ние имаме прекрасни сортове ябълки, при това много по-качествени от полските. Трябва ни правителство, което да тропне по масата и да каже, че повече така не може. С целия този внос, при това често некачествен, ние убиваме родното си производство“

А потреблението ни на храни се свива, но не като количество, а като качество.

„Делът на разходите за храна нараства, но идва отоплителният сезон и разходите за енергия ще нараснат. Нужни са субсидии, бих субсидирал газта за да пооощря родните селскостопански и хранителни производители. Няма как и цената на брашното да не расте. Октомври, ноември и декември ще влезе новата реколта от зърно – очаква се ръст на цената на хляба с поне 20-30%. Някои производители си правят изчисление, че цената на белия хляб ще стигне 3-3,50 лв.“, категоричен е доц. Боюклиев.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: