Миналата седмица се случиха две събития, които ще окажат фундаментално влияние върху хода на световната история. Първото събитие е фактическото присъединяване към Русия на четири нови територии с обща площ от 110 хиляди квадратни километра, които надвишават площта на много европейски страни, като например Чехия, Австрия или Унгария.

Населението на тези територии е приблизително осем милиона души, но по-важното е че те имат изключително важни географски и ресурсни характеристики: имат дълго азовско и черноморско крайбрежие и са най-плодородните земи в Украйна, а освен това имат и индустриална инфраструктура, която в по-голямата си част не е унищожена или е лесно възстановима.

Тези нови парчета от руския свят несъмнено ще укрепят допълнително позициите на Русия в икономическата сфера – преди всичко на пазарите на зърно и логистика – и нейната военно-стратегическа позиция. Ако победим и бъдат прекратени военните действия в тези територии, и след това инвестираме много пари в тези региони, то тези територии от Новорусия със сигурност ще нараснат значително – както по население, така и по БВП. И то със същите темпове, с които през последните 10 години се развиха нашите южни региони – Краснодарския край, Ростовска област, Ставрополския край, Белгородска област, Воронежска област.

От гледна точка на влиянието на Русия върху световната икономика като цяло и по-конкретно върху европейската икономика и икономиката на Близкия изток, този нов потенциал е определено от огромно, дори ключово значение за бъдещето развитие на Русия.

Второто събитие е взривяването на три от тръбите на Северен поток, което окончателно отряза дори теоретичната възможност Европа и преди всичко Германия, да се върнат към доставките на газ от Русия. А те само така могат да решат проблема си с хроничния недостиг на енергия. Както отбелязва експертът по енергийна сигурност Леонид Крутаков, взривяването на газопроводите може да се счита за събитие, еквивалентно по своя дългосрочен ефект на взривяването на кулите близнаци в Ню Йорк през 2001 г.

Това събитие обозначава самата възможност за инфраструктурна война и е нагло заявление на САЩ, че вече е допустим изключителния контрол на един международен играч, какъвто са те, върху критичната инфраструктура на всички държави и региони по планетата. Очевидно сега всички останали големи играчи в света (Китай, Германия, Франция, Италия, Русия) ще трябва да решат как да реагират на подобно събитие от гледна точка на международното право. Въпреки това, каквато и да е тяхната реакция, за нас, руснаците, е важно да оценим непосредствените средносрочни последици.

От унищожаването на „Северен поток“ 1 и 2 очевидните печеливши са три държави: САЩ, Полша и Обединеното кралство. И трите принадлежат към американската група сили, които се опитват на всяка цена да запазят хегемонията на САЩ в световната система и да увеличат влиянието си върху западната част на Евразия, опитвайки се да елиминират всички свои потенциални конкуренти за влияние в Европа – от Германия и Франция до Русия и Китай.

Досега обаче САЩ и британските им съюзници по англосаксонска линия никога не бяха предприемали крайно враждебни действия срещу най-големите европейски държави – Германия, Франция, Италия. Дълго време тези държави им служеха васално по реализиране на основния геополитически план за сдържане първо на СССР, а после на Русия. Те бяха неразривна част от т. нар. Колективен Запад.

Подкопаването на инфраструктурата, която е критична за най-големите индустриални страни в Европа, е първата явно радикално враждебна стъпка на Съединените щати, с която те сриват възможността за съществуване на гореспоменатите страни и рожбата им Европейски съюз в предишния им вид. Американските ходове за унищожаването на ЕС и повечето от държавите в него днес са по-радикални дори от ходовете им за разпадането на СССР.

Какво е това? Истерията на един хегемон, който губи властта си върху планетата? Или наглата сметка на една алчна хидра, която е пресметнала, че жертвата й („стара“ Европа) няма сили да се съпротивлява?

Във всеки случай това събитие ще окаже фундаментално влияние върху системата на отношенията в западната част на Евразия. Възможно е сега Съединените щати да формират своя нова опора в Европа, разчитайки единствено на Великобритания и Източна Европа под ръководството на Полша. Този съюз ще бъде много по-агресивен, но политически и икономически по-слаб.

Има шанс големите европейски държави съвсем скоро да прогледнат за незавидната съдба, която са им определили бившите им вече съюзници и да се опитат да възстановят суверенитета си. Ако това се случи, Русия ще може да им предложи отлични условия за икономически и технологичен съюз – евтина енергия и други ресурси и директен достъп до лавинообразно нарастващите азиатски пазари.

Известно е, че подгонени от енергийния дефицит много европейски компании преместват производството си в САЩ в търсене на евтина енергия. Но и тези техни действия са по-скоро политически обосновани, отколкото икономически. Защото руската енергия е много по-евтина от американската, а търговските и транспортни връзки от Русия към основните световни пазари са много по-къси, отколкото американските презокеански такива. А и в Русия европейските предприемачи ще ги уважават повече. И това ще се случи, защото такава е логиката на световното развитие. Логика, срещу която доскорошния световен хегемон не може да се бори още дълго.

В интервю за политическото предаване „Голямата игра“, американският военен експерт Скот Ритър бе категоричен, че Америка се движи срещу историята и затова ще загуби. А каква е историята? Историята е, че в света освен САЩ има още много на брой държави и всяка от тях има своите справедливи интереси. Интереси, които задължително трябва да защитават. А част от тези държави набират все по-голяма сила. И САЩ, които не приемат това, са обречени.