2022 г. е повратна точка в развитието на ШОС, Азия и света

По много причини току-що приключилата среща на ШОС в Самарканд ще остане в историята като повратна точка по пътя към формирането на тази организация. И не визираме само непрекъснато нарастващия брой на членовете на тази организация – Иран се присъедини към нея наскоро, а Беларус вече е в процедура по присъединяване. А молба за членство тази година подадоха страните от почти целият арабски свят, както и съседните на Индия и Китай страни. В края на следващата година ШОС вероятно ще включва цяла Азия. Основното обаче е, че на срещата в Самарканд стана ясно, че в дейността на организацията настъпват качествени промени.

Като формат ШОС все още не е нито НАТО, нито ЕС, но потенциалът на организацията вече надхвърля възможностите на тези два доскоро най-напреднали интеграционно блока. Съвсем скоро ШОС ще включва половината от територията и 60 % от населението на света, както и 90 % от всички енергийни ресурси на планетата. Организация, чиито индустриални ресурси само след 3 години ще са двойно по-големи от тези на целия западен свят.

ШОС започна да разширява областите на сътрудничество, които обхващат не само въпросите на сигурността и борбата с тероризма, както в началото. Сега те включват икономическия, транспортния, енергийния, финансовия и банковия сектор. Срещите на министрите на транспорта и енергетиката, ръководителите на централните банки на страните от ШОС станаха почти ежемесечни.

Предвид явната деградация на западния цивилизационен модел, ШОС си постави задачата да защити традиционните култури от този дух на дегенерация и упадък. ШОС се роди от нуждата да се намери алтернатива на западния модел на световен ред. Заради изчерпаното доверие към установената система от международни резервни валути, където токсичните долар и евро играят доминираща роля.

В Самарканд започна преходът на страните от ШОС към взаимни разплащания в национални валути, което значи смърт за западните икономики в средносрочен план. Всички опити на Запада да всее разкол и вражда между трите стълба на организацията – Китай, Индия и Русия – бяха отблъснати.

Различията между тях, разбира се, остават, но общите интереси надделяват. В Самарканд ШОС стана пределно ясно нежеланието на страните-членки да се присъединят към западната политика на блокиране на Русия, Иран и всички останали държави, които са неугодни на Запада.

Американският Washington Times написа , че изявленията на лидерите на Китай и Русия по време на срещата им в Самарканд са предизвикали „паника“ във Вашингтон. Изданието цитира думите на В. Путин, че „Тандемът Москва – Пекин играе ключова роля в осигуряването на глобална и регионална стабилност. Заедно ще работим за и ще защитаваме формирането на справедлив, демократичен и многополюсен световен ред, основан на международното право с централна роля на ООН, а не на някакви правила, които западът е измислил изцяло в своя полза и се опитва да наложи на другите, без дори да обяснява тяхната логика, която често и липсва.“

Или думите на Си Дзинпин, който обяви, че „В навечерието на глобални исторически промени в света, Китай, като велика сила, е готов да си сътрудничи с другата велика сила Русия, така че двете страни да играят водеща роля на световната сцена и да донесат стабилност в един размирен свят .”

Посочва се, че Китай вече е подкрепил руската икономика, увеличавайки покупките на петрол в момент, когато Москва е притисната от тежки западни санкции. През август китайските покупки на руски петрол надхвърлиха 1 милион барела на ден – което е двойно повече от февруари, например.

Тази година от продажбата на петрол Русия печели около 20 милиарда долара на месец, в сравнение с 14 милиарда долара месечно през миналата година. Цитират се оценки от Капитолийския хълм, където сенатор Марша Блекбърн , републиканка от Тенеси, каза, че „срещата между Си и Путин е показала яростните усилия на Китай и Русия да укрепят нова „ос на злото“ за сметка на свободата на останалия свят.“ Съгласно нейния призив , „Съединените щати трябва да продължат да оказват решителна съпротива на тези две коварни сили и да помагат с всички сили на народите на Тайван и Украйна.“

Пенсионираният капитан от ВМС и бивш директор на разузнаването на Тихоокеанския флот Джим Фанел каза, че срещата между двамата лидери показала нарастващия стратегически съюз между Китай и Русия, който вещае само лоши неща за Запада. Опитите на някои експерти по национална сигурност всячески да омаловажат влиянието на руско-китайския съюз капитан Фанел счита за „смъртоносна грешка“.

По неговото мнение, „е време американските лидери на всички нива да се върнат към стандартите от Студената война, защото само така Съединените щати ще могат да водят бойни действия на два военни театъра едновременно – откъм Тихия океан срещу Китай и откъм Европа срещу Русия .“

Германският Junge Welt признава, че сред големите успехи на срещата в Самарканд е решението на Ню Делхи и Пекин трайно да тушират напрежението помежду си. Например, преди срещата войските на двете страни се изтеглиха от линията на съприкосновение в Хималаите.

Изданието обяснява това индийско-китайско сближаване с факта, че „Индия, въпреки всички сериозни разногласия с Китай, не е склонна западните държави да я използват като шахматна фигура в политическата си борба срещу Москва и Пекин. „

Индия се развива с бясна скорост и нейния елит вече вижда страната си не като жалка колония на Запада, а като независима сила в един многополюсен свят. „ШОС се превръща във все по-силно притегателен център на тежестта за всички сили в Азия, които гледат на организацията като на инструмент, който ще сложи край на господството на омразния Запад в техния азиатски регион.“

За Израел най-тревожното събитие от срещата на върха беше декларацията за присъединяването към ШОС на Иран и практическото изковаване на „оста Москва-Пекин-Техеран“. „Организацията и постепенното й разширяване ще помогнат на Русия и Китай да променят световния ред, а Иран ще засили позициите си в региона“, пише израелския The Jerusalem Post.

В сравнително неотдавна присъединилата се криво-ляво към „златния милиард“ Полша, установяват с изненада , че „половината човечество е на страната на Русия… Путин, макар и изолиран от Запада, се среща с лидерите на Индия, Китай, Турция и Иран. Той постигна успех в Самарканд“.

В статията си поляците дори не споменават онези страни-членки на ШОС, които Западът вече е заклеймил като свои врагове като Китай и Иран, а обръщат внимание на онези, които Западът е считал за свой съюзник. „За Запада обаче беше шокиращо да види как Путин се среща с индийския премиер Нарендра Моди в Самарканд“,- отбелязва полското издание.

Въпреки че Индия е част от ШОС, тя все още се слави с титлата „най-многолюдната демократична страна в света“, което според поляците я задължавало да окаже помощ на „борещите се за свобода си“ украинци. След началото на украинския конфликт обаче сътрудничеството с Москва се оказа икономически много изгодно за Ню Делхи.

Отказът на Индия да се присъедини към антируските западни санкции позволи на Делхи да продължи да внася руски оръжия – основният източник за модернизация на индийските въоръжени сили. С помощта на Русия Индия също възнамерява да засили съпротивителните си сили срещу британо-американския политически и икономически натиск върху страната.

Положението е следното: „Изтокът е червен!“, както казват в Азия, или „Ex oriente lux! (Светлината идва от Изтока!) ”, както казват в Европа.

Дмитрий Минин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: