Когато две мощни страни воюват една с друга, както в случая е във войната между НАТО и Русия, късметът често сменя страните. Преди около десетина дена руснаците отблъснаха голямата контраофанзива на Въоръжените сили на Украйна в Херсонска област, в резултат на което загинаха 8000 украински войници. Сега ВСУ пък, успяха да „освободят“ почти цялата Харковска област от руснаците. Отделен е въпросът, че това стана почти без бой. В цялата история обаче има един въпрос, чийто отговор родните грантови анализатори не могат да обяснят – защо населението на „освободените“ градове в Харковско, панически бяга от освободителите си в посока на руската Белгородска област?

Вчера ру-нета (руският интернет) беше залят от съобщения за колони от бежанци, които задръстват пътищата, както към Белгородска област, така и към територията на Луганската народна република. Става въпрос за бежанци от Харковска област и по-специално жители на Балаклея, Изюм, източната част на гр. Купянск и прилежащите към тях селца. Военно-гражданската администрация на Харковска област също обяви, че ще бъде извършена евакуация, а на места отделни руски части изостанаха с планираното си отстъпление, за да дадат шанс на цивилното население да се изтегли към Русия и контролираните от нея вече бивши украински територии.

Медийното пространство в България и Европа от сутрин до вечер ни бомбардира с приказки за свещената, сакрална, освободителна и най-демократична война, която Украйна води в своя защита. Но никой не обяснява защо, когато Въоръжените сили на Украйна завладеят някое населено място, около тях се създава мъртва зона, а на места над половината от населението се изнася панически в посока на контролираните от Русия територии. Справката сочи, че през последните 6 месеца, в края на август бежанците от Украйна в Русия са надхвърлили 4 млн. души.

Само до обяд на 10 септември на пунктовете към Белгородската област на Русия е имало 10 000 чакащи бежанци от Харковска област, по информация на губернатора Вячеслав Гладков. Други източници пък съобщиха, че на границата с Русия при село Логачьовка са се струпали около 5000 цивилни автомобила, бягащи по посока на Руската федерация. Информацията по-късно бе потвърдена от секретаря на Генералния съвет на „Единна Русия“ Андрей Турчак.

По-рано на това място са пропускали по 100 автомобила на денонощие, но вчера се наложи броят да се увеличи до 3000. Все пак процесът е бавен, защото ФСБ трябва да правят справка и на влизащите в Русия (нека да си припомним дивашкия терористичен атентат, при който украинските служби убиха политоложката и журналистка Дария Дугина).

И тук не става въпрос за военновременна руска пропаганда. Сцените на бягащи цивилни, които заляха интернет не могат да се фалшифицират. Нито публикациите в украински Телеграм канали, в които се заканват как ще се разправят с „предателите“ и „колаборационистите“. Разбира се, човек може да каже, че във военно време да сътрудничиш с врага на своята държава е предателство и съвсем резонно и легално се наказва. И това би било вярно, ако….. не ставаше въпрос за почти цялото местно население. Отделни хора и групи могат да са предатели, но стотици хиляди хора, че даже и милиони? Цели села и градове? Не. Това вече е тенденция, която ясно говори за едно – Украйна като държава вече не представлява тези свои граждани, които живеят в югоизточните и южните части на бившата Украинска ССР. Какви са те- руснаци и рускоезични православни, за разлика от населението в Западната и частично централната част на Украйна, което е католическо-униатско и говори някакъв полски диалект, който нарича украински език.

Общественият договор е бил нарушен още 2014 година, когато легитимно избраното украинско правителство беше свалено чрез насилствен преврат. Да, западната половина на Украйна не е харесвала правителството на Янукович и е гласувала масово или за либерални и про-западни или за националистически и нацистки партии. Изтокът и Югът от своя страна гласуваха за вече несъществуващата Партия на регионите, която се застъпваше за геополитически неутралитет и баланс между Запада и Русия (забележете, не за про-руска ориентация, а за неутралитет). В крайна сметка историята е добре известна на тези читатели, които не са жертви на родната евроатлантическа информационна мелачка. Тези кръгове около президента Обама, които в момента управляват САЩ, спонсорираха и организираха маси от националисти и западноукраински активисти, които свалиха Янукович. А след това първата работа на новия режим беше да се опита да забрани употребата и изучаването на руския език, който е матерен за Юга и Югоизтока (над 90 % от населението). По-късно се опитаха да ударят и по българския, унгарския и румънския с частична успеваемост.

Ето защо, за тези хора, които живеят в рускоезичната и културно-руска Харковска област, режимът на Зеленски в Киев не е представителен и между тях и него няма обществен договор. За тях Украйна е вражеска държава, която иска да забрани езика им, да смаже религията им чрез преследване на Украинската православна църква към Московската патриаршия и да „филтрира“ гражданското им общество, така че да се „вписва“ в политическия дневен ред на Киев.

Днешна Украйна е държавата, която призна, въоръжи и легитимира неонацистки формирования като полка „Азов“ и батальоните „Айдар“, „Сеч“, Правий сектор“, „Торнадо“, „Кракен“ и прочие, които извършиха редица престъпления срещу цивилното население на Донбас и в целия югоизток. Впрочем, част от тези престъпления бяха документирани и от западни журналисти, а в САЩ на няколко пъти въпросът за подкрепата на Запада и Киев за такива формирования, беше повдиган в Конгреса. Сега гореспоменатото формирование „Кракен“ вилнее в „освободените“ територии на Харковска област, която ако си спомняте през 2014 г. също като Донецк и Луганск обяви своята независима република, но беше смазана от киевския режим. И знаете ли какво ще стане сега, когато Украйна си върна контрола върху тези проруски територии? След някоя друга седмица, освен ако руснаците не си върнат по-бързо контрола обратно, ще лъсне някое ново „клане“ като в Буча.

Съмнявате ли се, че Въоръжените сили на Украйна, които използваха цивилното население на Мариупол, не са в състояние да го направят? Същите военни, които смятат, че населението на Харковска област са етнически и расово непълноценни? Нека да припомня, че дори „Амнести Интернешънъл“ призна, че украинските военни се разполагат сред цивилни обекти, за да използват местните буквално като жив щит. По същия начин, по който действаше и кръвожадната „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Какви защитници на харковчани, донбасци, херсонци и запорожци са тези, които разполагат ПВО в детски градини, картечни гнезда в болници и снайперистки позиции в обитаеми жилищни блокове? Ясно е какви – такива, които считат местното население за излишно и, за да използвам английския термин, deplorable (с намигване за една известна фраза на героинята на всички украинци – Хилари Клинтън).

В началото на този конфликт, когато руските войски все още се намираха на северното направление, обграждайки Киев, Чернигов и Суми, имаше и друг много показателен скандал. Главата на Черниговската военно-гражданска администрация Вячеслав Чаус заяви, че населението на Чернигов не може да се евакуира от града по простата причина, че ВСУ са минирали всички изходи от него. Ами да, защо да пускат цивилните да избягат от града и сраженията, след като могат да ги използват за жив щит? Могат да си го позволят, защото идеологията, която се е наложила в Западна Украйна и също около Киев предполага, че жителите на Източна и Южна Украйна не са пълноценни човеци. Те са „ватници“, „съветофили“ и „русня“, която подлежи на „филтрация“ по думите на един украински представител на СБУ (Службата за безопасност на Украйна).

Връщайки се на гореспоменатия случай, по това време киевският режим негласно призна с половин уста, че не позволява на цивилните да се евакуират от обградени градове като Чернигов. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук заяви, че коридорите за евакуация, които водели към Русия и Беларус, били неприемливи. С други думи, по-добре населението да попада в кръстосания огън между украинските и руските части, отколкото да се евакуира, например, в съседен Беларус.

И така, всичко това обяснява защо, когато ВСУ установят контрол над някое село, най-често поне една четвърт от населението му, а понякога и повече от половината, липсва. Защото с подкрепата и благословията на хуманните и демократични САЩ, ЕС и Канада, украинските въоръжени сили са с развързани ръце да „филтрират“, разбирай да геноцидират и малтретират „руснята“ (практически цялото население на Източна и Южна Украйна, което е рускоезично и канонично православно).

И честно казано е грозно, че когато в България спорим дали трябва или не трябва да оказваме помощ на Украйна, аргументите на тези, които сме против трябва да са свързани основно с нашата национална и енергийна сигурност. Да, и това е важно, но е важно също така, че хиляди руснаци от Харковска, Запорожка и Херсонска области някога се сражаваха, за да имаме ние българите държава (както и хора от цяла Русия, разбира се). Тъжно е, че обществото ни беше безучастно докато предишният управляващ режим на четворната коалиция продаваше оръжия, с които да се избива един народ, с когото ни свързват история, вяра, език и кръв. И че днес всеки от нас се пише за хуманен, но очите ни не мигват и трепват, докато официална България, с наше (на гражданите) съучастие, подкрепя терористичния режим на върховния наркокомандир Зеленски!

Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: