Какви поуки трябва да се извлекат от украинската офанзива

Подготвяната от нацисткия режим контраатака в Харковска област е успешна не защото НАТОвските стратези, които командват ВСУ са някакви гении, а заради космическо подценяване от страна на руския генерален щаб. Стана ясно, че на 200-километровата фронтова дъга около Харков руското командване е било разположило за охрана всичко на всичко 3 хил. войници и то в огневи точки на 3-4 км. една от друга. Да пробие подобна рехава отбрана с 50-хилядна войска зад гърба си е по силите дори на дебил. И украинците го направиха – на цената на 4 хил. убити и 8 хил. ранени свои войници.

Сега въпросът е как да продължим (авторът е руснак-б.р.). Единствената добра новина за нас е, че загубите на нашите войски за такава мащабна операция са изключително малки.

Но в същото време опитите да се представи случилото се като хитър ход и предварително планирано изтегляне на нашите войски в предварително подготвени отбранителни линии зад река Оскил и дългият десетки километри язовир там, с цел последващо унищожаване на противника, изглеждат изключително неубедителни.

Освен непростимото подценяване на харковския фронт от страна на руското командване, то допусна и други непростими грешки, които няма да засягам в този материал. По-важното е, че вече категорично можем да обобщим: форматът на специална военна операция, който Русия избра за офанзивата си в Украйна, вече не отговаря на реалностите, тъй като фактът, че сме изправени пред коалиция от 53 западни държави (такъв беше броят на участниците в срещата в американската база Рамщайн, на която планираха и координираха своите действия, за да нанесат поражение на Русия. Поражение, което трябва да осигури нейното „преформатиране“) предполага, че целите на военните действия на Русия в Украйна трябва вече да са несравнимо по-широки от нейната денацификация, демилитаризация и защита на ЛНР и ДНР.

Защото в Украйна ние вече се борим не просто за националната сигурност на страната ни, а за нейното оцеляване и за бъдещето на нашия народ, защото в течение на специалната операция нашите западни врагове все по-ясно показват истинските си намерения – да унищожат и двете – и страната, и народа ни.

Съществуващите предизвикателства изискват адекватни отговори от нас. И това означава не само да изоставим първоначалната си концепция за нанасяне на „ограничени удари“. Сегашната криза извади наяве нашия системен военен проблем в Украйна – катастрофална липса на човешка сила и ресурси, който трябва спешно да се реши или чрез частична мобилизация, или чрез масово включване на чуждестранни доброволци, каквито изобщо не липсват. Или пък може да включим и двете наведнъж, но проблемът с малката численост на руските войници в Украйна трябва да се реши в много кратки срокове.

Ясно е, че Украйна е само една от зоните на глобалната и хибридна война, която врагът е подготвил грижливо и води срещу Русия. Украйна е само една от многото примамки и Западът се опитва да ни принуди да хвърлим всичките си сили там, игнорирайки други еднакво важни сектори на фронта на глобалната война. Това, разбира се, не бива да допускаме. И пред Кремъл стои доста трудна задача – значително да укрепи украинското направление, без да оголва и излага на опасност други области на руската отбрана.

Освен това трябва да разберете, че пълното поражение на нацисткия режим в Киев и пълната капитулация на Украйна няма да сложат край на конфликта ни със Запада – предстои ни много дълга и трудна конфронтация.

Затова е задължително страната ни да бъде сложена на военни релси. И това се отнася не само за промишлеността и селското стопанство, а и за работата на специалните служби и правоприлагащите органи. Необходимостта за това се доказва от терористичната война, която агенти на украинските тайни служби завихриха в новоосвободените от русия територии. Вече имаше сблъсъци между украински терористи-диверсанти и бойци на Росгвардия.

Може на росгвардейците и полицията, които са в недостиг във всички руски региони, трябва да дойдат на помощ структури като изтребителни батальони, които може да се използват за защита на инфраструктурни обекти, и мерки за контрасаботаж, например прочистване на гори.

Необходимо е също радикално укрепване на контраразузнавателния режим и евентуално създаване на междуведомствена асоциация, работеща в тази посока, по аналогия със СМЕРШ.

Необходими са още по-драстични мерки срещу петата колона в Русия – западниците-либерали. Не е тайна, че враговете ни основно залагат на „взрива отвътре“ и усилено работят за създаването на паника и организирането на масови антиправителствени протести в Русия. Всички възможни генератори на тези процеси трябва да бъдат неутрализирани.

Не толкова отдавна Александър Лукашенко предложи да се лишат от гражданство участници в антидържавна дейност, намиращи се извън страната. Не е тайна, че десетки хиляди от тези хора в момента работят срещу нас с американско заплащане от териториите на прибалтийските държави, Украйна и Полша. Може би трябва да направим и тази стъпка.

И накрая, цялото население на страната ни трябва да разбере, че се води война. И не за абстрактни за мнозинството териториални придобивки или национални интереси, а за оцеляването на целия ни народ, за правото ни да живеем, да бъдем руснаци, татари, чеченци, дагестанци, удмурти, християни, мюсюлмани и т.н.

Съществуването ни е заложено на карта и всеки от нас е „легитимна“ мишена за нацистите, независимо дали участва или не в СВО и какво е отношението му към Путин. Всички информационни ресурси трябва да предадат това на нашите хора.

Но да се върнем на украинската офанзива от онзи ден край Харков. Това, което се случи там, е изключително неприятно и дори срамно за нас. Но това изобщо не е катастрофа. На първо място, защото недостатъците на своето окомплектоване, снабдяването и методите им на водене на бойни действия, Въоръжените сили на Украйна в никакъв случай не са стайери (бегачи на дълги разстояния – бел.р.).

Да, те успяха да натрупат и разположат ударна група под носа ни и да ударят най-уязвимото място, и даже успяха да настъпят и пробият рехавата руска защита в района – макар и на цената на огромен брой убити и ранени украински войници. Според украински източници Зеленски е готов да хвърли на всеки от фронтовете до петдесет хиляди щика в битка на няколко вълни.

Въпреки това, според украински данни, загубите (убити и ранени) на въоръжените сили на Украйна от началото на СВО вече възлизат на една трета от цялата им налична армия, като значителна част от тях загинаха и бяха ранени от руските ракети, без дори да се включат в боя – в резултат на атаки на комуникации и места на концентрация. Здравната система на страната вече не може да се справи с наплива от ранени.

С офанзивата край Харков Зеленски успя да замаже „лошото“ (огромните загуби в жива сила) със „спечеленото“ (едни незащитими 2 хил. кв. км. територия насред степта), но губейки толкова много войници, ВСУ скоро няма да може не само да атакува, но и да се защитава. Освен това, поради огромното разнообразие от най-различни оръжейни системи, доставяни от западните държави, въоръжените сили на Украйна скоро ще се сблъскат със сериозни логистични проблеми (материално-техническото им обезпечение), включително логистика и ремонт. Тук не се броят загубите на техника, които също са много големи.

Има и предупредителни за Русия знаци. Наскоро Вашингтон обяви, че е оттеглил решението си за ограничени доставки на оръжия за Украйна и използването им на територията на Руската федерация поради страх от ескалация. В началото на СВО янките бяха крайно предпазливи с доставките на оръжия. После обаче, понеже нямаше адекватен отговор от Москва, те започнаха лека-полека да се престрашават и да наливат все повече и повече оръжие. Решиха, че заплахите на руснаците са само блъф.

Докато не се стигна до следното: Стана ясно, че в Купянск действат бойци на американската ЧВК „Академи“ (бившата „Блекуотър“). Това е една от най-сериозните американски военни компании, традиционно работеща по държавни поръчки от Пентагона, Държавния департамент и ЦРУ.

Тоест можем да предположим, че сме само на една стъпка от това на украинския фронт да пристигнат войските на НАТО. Затова отговорът на Русия трябва да е наистина много бърз, съкрушителен и яростен, за да смажат сатанинския западен план преди да е станало съвсем късно.

И в заключение: Русия, включително и в най-новата си история, е изпадала в много по- неприятни ситуации и е претърпявала много по-тежки поражения. Но винаги в крайна сметка е намирала сили и способност да реши най-трудните проблеми. В същото време Западът достигна пределната точка на своето имперско съществуване. Той е на ръба на системен, финансов и икономически колапс. Ако победи Русия, той ще я колонизира и така ще удължи съществуването си с някое и друго десетилетие. А ако загуби – подписва смъртната си присъда. Тоест срещу нас стои враг, който няма какво да губи и е готов да хвърли всичко, което има в тази битка – включително да загроби европейската икономика и бъдеще. Така че няма смисъл да се отчайваме. Просто защото възможностите, пред които сме изправени днес не са много: да победим или да умрем.

Борис Джерелиевский

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: