Военният експерт, фронтови репортер и топ анализатор на Русия Владислав Шуригин разказва в интервю за „Комсомолская правда“ за кого работи времето на СВО – за Киев и солидарния Запад или за Москва. Както и колко време ще продължи Специалната военна операция.

Сергей Мардан, „Комсомолская правда“:

– Минаха шест месеца от началото на специалната военна операция. Обикновеният човек – образец 1951, би казал – е, само шест месеца, какво очаквате… Но в 21 век времето се компресира, хората са свикнали с бързината, със стремителността. Значи половин година е много или малко?

Владислав Шуригин:

– Разбира се, светът вижда как американците се научиха бързо да удушават враговете си – Ирак успяха да окупират за два месеца и половина. Или НАТО бомбардира здравата Югославия за три месеца.

Но и ние също така научихме много. Нашата операция в Сирия в активна фаза продължи малко повече от година. А налагането на мира в Грузия като цяло продължи само пет дни.

Но такива мащабни битки, които сега се водят в Украйна, просто не е имало дори през втората половина на 20 век.

Какво имаме днес? Фронтът е дълъг 1600 километра! За сравнение, фронтът между СССР и Германия беше според мен 2600 километра. Това всъщност е световна прокси война, в която Украйна е просто зона, в която САЩ и НАТО се бият срещу Русия с ръцете на украинците.

КЪДЕ Е ЩАБЪТ НА НАШИЯ ВРАГ

Мардан:

– А това беше ли изненада за нас?

Шуригин:

– Преди шест месеца, когато всичко едва започваше, си спомням, че активно обсъждаха колко дълго ще издържи Украйна. Американците, за да ни е по-болно, казаха, че след 10 дни руснаците ще превземат Киев. Въпреки че много добре знаеха, че това е невъзможно.

Тогава се появи модна тема, че ще трябва да се бием чак до парада в Киев на 9 май. И това вече беше период, който се разглеждаше сериозно в някои кръгове, базирайки се уж на разузнавателни данни, че украинците ще ни посрещнат с хляб и сол и че в градовете ще се вдигнат народни въстания срещу бандеровците.

Но дори и без хляб и сол този „тримесечен план“ имаше своята логика. Все още съм убеден, че ако САЩ и целият Запад не бяха толкова въвлечени в тази война срещу нас, то до края на май щяхме да смажем военната машина на Украйна.

Мардан:

На какво се основават тези вярвания?

Шуригин:

– На прости наблюдения. От юни виждаме, че Украйна започва да воюва предимно със западни оръжия. Не говоря за Джавелини и Стингъри, Киев ги имаше от самото начало. Говоря за високотехнологични системи за разузнаване и целеуказване, за най-новата артилерия и противовъздушна отбрана … И до началото на август тези западни оръжия, западни съветници, западно разузнаване – те започнаха да определят целия ход на войната в Украйна срещу Русия. Днес украинците са като … фигурките в голяма компютърна игра върху таблетите в щаба на НАТО. Именно в тези щабове се води войната с руснаците.

ЗА КОГО РАБОТИ ВРЕМЕТО?

Мардан:

– За кого работи времето?

Шуригин:

– Всеки го разглежда по своему. От една страна, времето сега работи за нас, защото нашата армия е получила боен опит и върви бавно напред, смилайки врага и спасявайки народа си. Дори смятаният за един от най-мощните укрепени райони на 21 век – Маринка и Авдиевка край Донецк, който Украйна подготвяше 8 години, той беше отворен и прегризан. И ще има много сериозно поражение за Украйна, когато след тази линия на защита, и Славянск и Краматорск ги последват. Освобождаването на Донбас ще приключи.

Но времето също работи и срещу нас. Защото колкото повече се проточи войната, толкова по-силен ще започне да се проявява западният фактор.

До следващата пролет военната индустрия на САЩ и НАТО ще набере скорост. А оръжията за Киев просто ще текат в непрекъснат поток. Подготовката на нови украински бригади вече върви в пълен обем – и във Великобритания, и в Полша, и в Румъния – до 20 хиляди души. Задачата на украинското командване е всяка седмица да получава по нова бригада, за да може да покрие загубите, които понася.

Западът много иска Русия, както през Първата световна война, да затъне в позиционни безсмислени битки и да започне да се изтощава.

ЛИНИЯТА ПО ДНЕПЪР

Мардан:

– Ако всичко се проточи до пролетта, чия позиция ще е по-силна дотогава?

Шуригин:

– Важно е къде ще бъде фронтът в този момент. Ако се движи по Днепър, тоест хванем левия бряг на Украйна и отидем до границата с Приднестровието, тогава по принцип това е линията, на която времето отново ще започне да работи за нас. Защото, стъпили на него, ние можем безкрайно дълго време да утилизираме украинската армия. За нея ще бъде физически невъзможно сама да си върне всичко, което е загубила.

Мардан:

– Дори ако цялата военна индустрия на Запада работи за това?

Шуригин:

– Нашата военна индустрия ще работи още повече. А Украйна просто няма собствена военна индустрия. Следователно задачата според мен е да достигнем линията на Днепър преди Нова година или преди пролетта. Ако го направим, ще считам, че всичко се развива повече от успешно за нас. Защото тогава Украйна ще бъде откъсната от морето. И това ще принуди Киев най-накрая да се съгласи.

Мардан:

– Стратегически Украйна без Черноморския регион е напълно безсмислена.

Шуригин:

– Абсолютно правилно. Ако Украйна бъде отрязана от морето и левият бряг бъде отнет, тогава останалите 10 региона, не най-гъсто населените, икономически дефицитните, са като …

Мардан:

– … голяма Естония?

Шуригин :

– По-скоро като Югославия, от която остана само Сърбия, а всичко останало беше откъснато.

ТИ ЗАПИСА ЛИ СЕ ДОБРОВОЛЕЦ?

Мардан:

– Въпросът е принципен. Украйна, без дори да обявява война, я води пълноценно, тотално, нещо повече, иска да победи. А ние? Ще можем ли да заемем линията по Днепър следвайки формата на ограничена военна експедиция срещу целия Запад? Дори и без обявяване на мобилизация?

Шуригин:

– Обществото не може безкрайно да игнорира факта, че някой го хапе. Ако живееш с бълха върху тялото, тогава се чешеш известно време, но след това виждаш, че целият си нахапан. В момента имаме Крим, нахапан от атаки с дронове, имаме нахапана граница близо до Белгород. Не ни харесва. И има само един изход – рекламата на красивия живот, която виждаме по телевизията, трябва да се смени с реклама „служете на родината и тя ще направи вашето бъдеще достойно“.

Не искаме да обявим мобилизация? Добре. Тогава ще трябва да се воюва само с доброволците. Вече се създават десетки доброволчески батальони. Но за да стават хората доброволци, трябва поне да разберат отнякъде за това, че се набират хора в такива батальони.

Не сме си поставяли задачата да воюваме три месеца, шест месеца или година. Поставихме си задачата да решим проблема със заплахата, която дойде към нас от Украйна. Досега не сме решили този проблем. Но да кажем, че не сме в състояние да го разрешим, също е невъзможно. Просто Западът все повече се въвлича в прокси война с нас на територията на Украйна. И вече цялата държава у нас трябва да разбере, че от всеки човек зависи дали ще го спечелим или не.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: