Подобно на фашизма, неолиберализмът, който шества по света от 1980-те години насам и опустоши Източна Европа и постсъветското пространство от 1980-те години насам, не е просто набор от икономически политики, а нова и по-ефективна технология на власт, която се упражнява чрез откритата диктатура на финансовия капитал, осъществявана чрез глобализирания пазар. Това обаче доведе до рязкото засилване на всички противоречия на капитализма – както вътре в държавите, така и между държавите. Тези противоречия се проявяват чрез поредица от всевъзможни кризи – икономическата криза 2008-2009 г., здравната криза през 2020-2022, енергийна криза, продоволствена криза, военни кризи, невиждана от десетилетия инфлация.

Първо. Води до скоростно увеличаване на социалното неравенство, намаляване на средната класа в редица развити капиталистически държави и нарастваща част от новопроизведената стойност отива у притежателите на капитала, а не на труда. Така например между 1975 и 2017 г.  БВП на САЩ, адаптиран към инфлацията е нараснал над три пъти, от 5.49 трил. дол. на 17.29 трил. дол. През този период производителността на труда е нарастнала с 60 %. В същото време от 1979 г. насам в продължение на четири десетилетия реалното почасово заплащане на голямото мнозинство от американските работници е стагнирало или е намалявало, т.е. едно малцинство е присвоявало почи цялата печалба от разрастващата се икономика.[1] Този процес рязко се засили по време на здравната криза от Ковид-19, енергийната криза и войната в Украйна през 2022 г., когато от една страна доходите на милиони хора започнаха да намаляват на фона на инфлацията, а същевременно почти всеки ден в света се появяваше нов милиардер. Това води до поляризация на обществата и рязко увеличаване на конфликтните отношения между отделни социални групи, партии, организации, взаимни обвинения.

Това се вижда навсякъде от САЩ до България. В България партиите и политиците се обвиняват едни в други, че са „мафия“, поведението им се диктува от олигарси, че обслужват чужда държава чрез американското или руското посолство. Доскорошният българският премиер Кирил Петков говори, че един от хората, които са довели до свалянето му е руската посланичка Митрофанова. Неговите политически противници са гледани като „мафиоти“ и престъпници, които трябва да бъдат унищожени.В САЩ бившият президент Тръмп клейми своите противници от Демократическата партия, обвинявайки ги в „крайно ляв фашизъм“.[2] Имаме засилваща се фрагментация на обществата и увеличаване на опитите за обединяването им чрез създаването на образа на външен враг, така както някога Хитлер и Мусолини обединяваха кризисните и полуразпадналите се след Първата световна война и след това и голямата икономическа криза германска и италианска нация. Тогава Хитлер използва антисемитизма за това обединение, сега виждаме, че активно в това отношение се използва русофобията, забраната и заклеймяването на всичко руско.

Второ. Неолибералният фундаментализъм на пазара, който икономизира всички сфери на обществото, изпразва от съдържанието й либералната демокрация, която маскира диктатурата на неолибералния пазар. Неслучайно множество изследвания през последните години говорят за нейния упадък. Така например в  поредния доклад през 2021 за нейното състояние в света на „Фрийдъм хаус“ се прави изводът: „Глобалният упадък на демокрацията се ускори“.[3]

Публикувано наскоро международно изследване на „Галъп интърнейшънъл за състоянието на демокрацията в различни страни в света показва, че в Европа, САЩ, Русия, Латинска Америка има особено силно разочарование  от либералната демокрация, има неверие в нейното съществуване на практика. В изследването на десетки хиляди хора по света е поставен е въпросът „В каква степен сте съгласен или не сте съгласен със следното твърдение „Страната ми се управлява според волята на народа?“. В България 77 % от анкетираните отговарят, че не са съгласни, че страната се управлява по волята на народа, т.е. че има реална демокрация. Това след като в продължение на 32 години след като реставраторите на капитализма, самонаричащи се „демократи“ ни обясняват всекидневно шествайки по всички медии как са направили „преход към демокрация“. Но и в САЩ 56 % от американците отговарят, че страната им не се управлява по волята на народа, в Русия – 69 % говорят същото, в ЕС и Швейцария общо така отговаря  57 % от населението.[4] Повечето хора смятат, че на практика либералната демокрация не съществува, независимо от евроатлантическия идеологически райски газ, с който замъгляват съзнание на хората. Неслучайно у нас основна институция, чрез която се осъществява либералната демокрация е парламентът, към който обаче  доверието през последните години е много ниско и е на равнище под една четвърт от населението на страната и непрекъснато пада, стигайки според изследване на „Маркет линкс“ в края на април 2022 г. едва до нищожните 8 % от анкетираните граждани.[5] Гигантската част от българите нямат доверие в основната институция на либералната демокрация, въпреки заклинанията на купищата така нар. „демократи“ повече от три десетилетия как правят „преход към демокрация“. Либералната демокрация бе маската на неолибералния фашизъм, която сега губи тези възможностите да краси и прикрива неговото лице, както стана през 1930-те години в Европа.

Трето. Засилващите се неравновесия на глобалните пазари и вътрешни противоречия в държавите водят в Западна Европа и САЩ до нарастваща роля на десни и популистки партии, които се опират на расови и антиемигрантски нагласи и засилващ се национализъм, представляващ една от характеристиките на класическата форма на фашизъм. Типичен е примерът с Франция, където партията на Льо Пен рязко увеличи броя на гласовете и депутатите при парламентарните избори през юни 2022 г. Десетилетията на масово неравенство, колапсът на индустрията в развитите западни страни, данъчните отстъпки на финансовия елит, довели до фронтална атака върху социалната държава възраждат цензурата и ограниченията на различни мнения и правят все по-неефективна маската на либералната демокрация.

Четвърто. Неолибералната глобализация променя световните баланси на сила, ускори намаляващата се роля на САЩ и ЕС, за сметка на възход на азиатски държави като Китай, Индия, Индонезия и пр. и води до нарастващи предпоставки за войни, нови вълни на милитаризация и опасности от войни, които наблюдаваме в момента. По време на предишната надпревара във въоръжаването през 1980-те години, когато започва възхода на неолибералния капитализъм, световните разходи за въоръжаване по цени от 2020 г. нарастват до 1.5 трил. долара през 1989 г. След разпада на източноевропейския социализъм намаляват до малко над 1 трил. през 1990-те години. След 2000 година със засилване постепенно на противоречията на неолибералния капитализъм те започват отново да растат. През 2021 г.  132 държави в света имат по-големи военни разходи в сравнение с предишната 2020 година. Общо светът е похарчил над 2 трилиона долара за война – най-голямата сума в историята на човечеството. При това най-голям дял от БВП за отбрана дава най-задлъжнялата страна в НАТО – Гърция – около 3.8 % от нейния БВП.[6] Както при кризата на капитализма през 1930-те години изход се открива в увеличаване на разходите за въоръжаване и войни – така нар. „военно кейнсианство“  и сега в условията на икономическа, енергийна, здравна криза, нарастваща инфлация тов е посоката, в която капитализмът търси спасение. Тя е неотделима от тенденциите на деглобализация и национализъм.

Затова не е случайно, че в София по улиците през последните години може да видим нашарени по стените на сгради и огради  стотици пречупени кръстове, а в българското интернет пространство свободно можеш да си свалиш „Моята борба“ на Хитлер, т.е. пропагандата на нацизма я има и в българското публично пространство.  На редица места, включително и по интернет можеш да си купиш чашка или значка с образа на Хитлер. Подобни тенденции на нарастващи проявления на фашизъм се наблюдават в цяла Европа и САЩ. Неслучайно през последните години десетки организации и партии в САЩ и ЕС са поставени в класификацията на фашистки партии.[7]

Неслучайно на сайта на Европейската комисия по икономически и социални въпроси стои статия, озаглавена „Фашизмът е във възход: откъде идва и как да го спрем с общ европейски отговор“. В нея се казва, че фашизмът преди Втората световна война е свързан тясно с голямата икономическа криза 1929-1933 г. и по подобен начин сега имаме криза, нарастващо неравенство и увеличаване на относителния дял на бедните.[8]  Неолибералният глобализиран фашизъм е в криза, след като доведе до рязко увеличаване на неравенството и промени в глобалното геополитическо разположение на силите. Това ражда нови версии на неофашизъм, свързани с национализма и популизма, както и нарастващи опасности от нова война. Военният сблъсък на Русия с Украйна придоби глобални измерения и доведе до нарастваща цензура до мащаби, непознати дори при предишната студена война и допълнително падане на външно „демократичната“ маска на неолибералния капитализъм.

В тези условия отново се появяват форми на организация от типа на отечествения фронт, за които пледира и се бори Георги Димитров при кризата и възхода на фашизма в Европа през 1930-те години. На 14 юни 2022 г. група  организации обявиха в Националния пресклуб на БТА създаването на Обединен антифашистки фронт, в който влязоха Движение „Че Гевара“, „Безсмъртният полк“ – България,  Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков“ – Казанлък, Българският антифашистки съюз, Движение на русофилите „Петко Войвода“, Движение „Русофили“ – Казанлък и Обединен комитет „Младежки инициативи“. В обръщение към българския народ те заявиха, че си поставят за цел да станат платформа-обединение на всички обществени сили, които подкрепят борбата срещу съврменните прояви на фашизъм и нацизъм у нас и по света.

---

[1] Mazzucato, Mariana. The Value of Everything: Making and Taking in the Global Economy, Penguin Books, 2018, p. XIII

[2] Smith, David. US under siege from ‘far-left fascism’, says Trump in Mount Rushmore speech, In: The Guardian, https://www.theguardian.com/us-news/2020/jul/04/us-under-siege-from-far-left-fascism-says-trump-in-mount-rushmore-speech, July 4, 2020

[3] New Report: The global decline in democracy has accelerated, In: Freedom House, https://freedomhouse.org/article/new-report-global-decline-democracy-has-accelerated, March 3, 2021

[4] Изборите по света са възприемани като по-скоро свободни и честни. Властта по света обаче не е докрай припозната като отговаряща на волята на народа, https://www.gallup-international.bg/45995/elections-around-the-world-are-considered-free-and-fair/, 6 юни 2022

[5] Криза на доверие, https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2004.2022.pdf, 15.05.2022

[6] Global Peace Index 2022: Measuring Peace in a Complex World, Institute for Economics & Peace, Sydney, 2022,  рр. 5, 60

[7] List of fascist movements by country, https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_fascist_movements_by_country_U%E2%80%93Z, June 15, 2022

[8] Fascism on the rise: where does it come from, and how to stop it, with a common European response, https://www.eesc.europa.eu/en/news-media/news/fascism-rise-where-does-it-come-and-how-stop-it-common-european-response, October 30, 2018

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: