След дълго мълчание топ историкът проф. Андрей Пантев даде интервю. Последната публична изява на професора е от януари, 22 г. – близо месец преди началото на Специалната военна операция в Украйна.

– Професор Пантев, кой е инициаторът на развихрилата се тежка русофобия у нас?

Проф. Андрей Пантев:
Инициатори са онези, които ясно виждат завръщането на руското влияние на Балканите и в България и се страхуват от това. Страхът им е най-вече от това, че идването на руснаците и китайците тук, значи оттеглянето на техните западни спонсори. Има една страшна зависимост: колкото повече се плюе по една държава, толкова по-голям интерес буди тя. Така че освен традиционното чувство на близост – езикова, културна, историческа, манталитетна, за сегашното неимоверно увеличение на броя на симпатизантите на Русия, до голяма степен съдействаха и нашите русофоби.

Между другото, и двете понятия – „русофил“ и „русофоб“ са псевдопонятия, изкуствени понятия.

Антон Павлович Чехов казва – имам един герой, който казва, че да си патриот е да кажеш, че руските макарони са по-хубави от италианските. Не става дума за това. Става дума за възстановяване на едно чувство на общност по съдба, по манталитет и това ще се случи.

А какво искат още нашите русофоби?

България е член на НАТО. Русия смята този съюз за враждебен.
България е член на ЕС. Русия смята този съюз за полу-враждебен.
В България има 5 американски военни бази. Какво друго трябва да направим, за да покажем, че не сме под влияние на Русия?
Сега казват – „у нас се вихрела люта руска пропаганда“, абе, всеки ден по всички телевизионни канали по три пъти ни показват украинския комичен президент и още 20 пъти какво казали от Държавния департамент и Пентагона. И това на фона на спрени всички руски телевизии и блоккирани руски сайтове… Това западните клакьори наричат“ разюздена руска пропаганда“. Трябва да е много невидима и подмолна, защото не можем да я усетим видимо и конкретно.

– Хората, пишещи срещу Русия имат ли определен генезис, наследство?

Проф. Андрей Пантев:

Може да има генетична натовареност у някои хора, които са израснали в подобна ненавист, но в повечето случаи да напсуваш Русия днес е част от „добрия тон“ и тест за благонадеждност пред онези, които държат властта у нас- наши и чужди.
Когато негодуваш срещу Русия – ти си отваряш път към постове, медии, внимание, удобства и прочие. И това е много нелепо, защото колкото и да ни пропагандират, че сме имали някакви конфликти с Русия в нашето минало, България е осеяна с паметници, гробове и костници на руски войни от Освободителната война. Те не са платени от Коминтерна и не са издигнати от българската ком-партия.

– Това пренаписване на историята в момента няма ли да доведе до факта, че новите поколения няма да имат познания за миналото на България и Русия?

Проф. Андрей Пантев:

Всеки може да пренапише историята. По време на Втората световна война се появиха анализи, че сме братя с японците, исторически братя.
След това в стремежа си да се дистанцираме от славянството, сиреч от Русия, да не бъдем възприемани като славяни, измислихме идеята за иранския произход на българите. Това пак преди войната. Добре. Тогава защо се сърдим, че македонците ни викат татари и какви ли не, след като ние сами отричахме доскоро славянската ни общност с македонците. Това е една много глупава теза, която обслужва по-нататъшното отчуждаване между македонци и българи, и въобще балканските славяни и българите.
Това е една комплексарска идея.
Фактически, русофобството е комплексарски рефлекс, който възникна от това, че Русия след 90-та година спря да ни дава достатъчно. Съвременните русофоби са бивши русофили, които бяха решили, че Русия е лелята, която трябва да дава безкористно и колкото искаме. Затова когато тя престана да прави това, тези люде се хванаха за мантията на задоеканския ни нов господар и се писаха първи русофоби.

– Конкретно – вярно ли е, че Илинденско-Преображенското въстание не е успяло заради Русия? Това е една от последните опорни пропагандни точки на русофобите.

Проф. Андрей Пантев:

Това е пълна глупост. Това е поредната глупост, каквато е и тази, че граф Игнатиев бил обесил Левски. Напротив, турската преса възторжено съобщава навсякъде за това въстание. То беше обречено. Илинденското въстание не е насочно да гътне една триконтинентална империя. Илинденското въстание подобно на Априлското, целеше да събуди съвестта на Европа. Да провокира моралното здраве на европейското общество. За съжаление, освен едно чудесно погребение, коеот направиха на бойците, падналите и на бежанците, нищо друго не се получи.

– И все пак – граф Игнатиев обесил ли е Левски?

Проф. Андрей Пантев:

Това е много смешна история. Първо, нека напомня, че граф Игнатиев е дипломатически представител в страна, с която Русия тогава има нормални дипломатически отношения. Той не може да се намеси пряко – да спаси или помилва един бунтовник, при положение, че това става в чужда страна. Той може да направи някакви намеци, каквито е правил, но не може да отиде и да каже – спрете обесването на Левски. Това се отнася и за офицерите, които напускат българската армия по време на Сръбско-българската война. Ми те са руски офицери, Русия не е във война със Сърбия, България е във война със Сърбия. Естествено, че те не могат да участват. Това е елементарен дипломатически еталон и стандарт.

– Кои други нови митове сте забелязал?

Проф. Андрей Пантев:

Митовете, че не се знае кой е изгонил турците от България, митовете, че Русия завоюва България, за да я пороби. Ами в края на войната всички руски войски се натоварват на шлеповете и си заминават по предназначение. Остават хора, които тука – първата библиотека, първата печатница, банки, основните институции в новосъздадената българска държава са създадени с руско съдействие по време на временното руско управление. Няма институция, която да не е свързана с изначалното изграждане на българската държава още по време на временното руско управление. Друг е въпросът, че българите показват по-късно една държавническа зрялост. Друг е въпросът, че след конфликта и скъсването на отношенията с Русия и двете страни гледат подозрително, и понеже говорихме за Априлското въстание – все пак в Русия по това време има и сили, които напомнят, че по времето на Стамболов България се държи враждебно към Русия, макар че самата Русия има доволно провокативни действия към България. Въобще тази драма, по времето на Стамболов – и двете страни носят историческа отговорност.

– Как вие тълкувате българското политическо поведение към Русия в момента? (изгонването на 70 дипломати, отказът от договаряне с Газпром в солидарностс европейските политики и т.н.)? И как виждате това да продължи?

Проф. Андрей Пантев:

Това са келешко-първенюшки реакции. Ние се стараем да докажем, че нямаме нищо общо с Русия и докато едни гонят 10 души, ние гоним 50. Въобще България е известна не само със своето храбро поведение като войска и армия, но и със своето угодничество. Нека не забравяме, че България беше сочена като най-угодническият, най-подмазваческият елемент в руско-българските отношения. Нито една друга държава нямаше толкова раболепие, колкото е България. Тя беше сочена за пример на съветизация от самия Бжежински, сочеше България като обект на русификация, и съветизация, и сателитно поведение.

– Смятате ли, че това наше политическо поведение ще бъде фатално за отношенията между България и Русия?

Проф. Андрей Пантев:

Не са фатални, но това няма да бъде забравено, защото все пак престараването в угодничеството се помни дълги години напред. И всеки, който занапред ще сключва някакъв съюз с България, ще има едно наум, че те, българите, много лесно се отмятат от ангажименти и в същото време изоставят тези, с които са били близки в миналото. Това изгонване беше много комично, защото много ясно, че във всяка дипломатическа служба по света и у нас има хора, които се занимават с шпионаж. Не може американското посолство да няма нито един шпионин, а пък в руското – 50. Това е просто смешно.

– Как оценявате нашето политическо поведение по казуса Македония, вдигането на ветото, приемането на т.нар. френско предложение – добро или лошо е това?

Проф. Андрей Пантев:

Това е принудително добро решение. Неизбежно решение. Исторически македонците са българи, но в продължение на векове тази връзка е леко корозирана. Да не забравяме, че българите влизат в Македония, след като Хитлер разгромява Югославия. Те не влизат в резултат на пробългарско, всенародно въстание, а влизат като пазители на хитлеровия ред в Европа. И затова, те са не наши братя, те са нас. Но начинът, по който са влизали в Македония, отначало като съюзници на Първия германски Райх, начинът, по който влизат не буди симпатии. И затова те са приети с радост, но са изпратени с омерзение.

– Накъде според вас върви България, какво Ви радва и тревожи?

Проф. Андрей Пантев:

Тревожи ме това, че не знаем накъде вървим. Това подражателство, този слугинаж, това покорство към Европейския съюз и НАТО, не носят нищо добро на нашето отечество. Да не говорим колко вредят на имиджа ни пред света.