По руските телевизии често се обсъжда темата за т.  нар. западна военна помощ за Украйна. Изказват се различни мнения, които често, уви, се разминават с действителността. Някои от тези телевизионни „експерти“ дори представят мнения, които буквално повтарят версията на отвъдморските и киевските поборници за „унищожаването на Русия“. Версия, която в момента западняците искат да ни внушат:

САЩ и страните от НАТО биха могли да дадат на Киев много повече въоръжения и изглежда имат политическата воля да го направят, но проблемът на западните демокрации е в тромавото бюрократично разтакаване и бавното и протяжно взимане на решения“. Истината обаче е съвсем друга:

Ние отдавна не питаем съмнения относно природата на западната демокрация, която все повече се слива с класическия тоталитаризъм по нацистки модел. В западната демокрация вече няма никаква демокрация, военната й и всички останали структури са централизирани, а решенията се взимат мълниеносно и авторитарно. Така че тази версия, такова едно наивно обяснение на това, че 4 месеца след началото на нашата специална операция, Западът все още не е наводнил Украйна нито с голямо количество оръжие, нито с модерно такова, обяснението че е заради демократичния му режим лично мен не ме устройва.

Всъщност повдигнатият проблем няма нищо общо със западната демокрация, а с онова значимо за Запада явление, което Франсис Фукуяма нарече „края на историята“. Този „край“ беше обявен след края на Студената война със СССР, която Западът, както му се струваше тогава, спечели окончателно и завинаги.

В Съединените щати дори учредиха специален медал „За победа в Студената война“, а медалът беше официално присъден на редица американски ведомства, включително и на Националната гвардия на САЩ.

И тъй като безвъзвратния характер на „края на историята” се превърна за Запада в символ верую и общоприет „факт”, то това доведе до промяна на неговата глобална парадигма. Америка се представяше като „фар на демократичната истина“, а останалият свят – като аборигени, които са длъжни хипнотично да го гледат и да се опияняват от светлината му. А малкото останало от противниковия социалистически лагер трябваше да бъде приведено в съответствие с новата прозападна реалност.

По тази причина въоръжените сили на САЩ започнаха да се реорганизират, а по техния пример и НАТО. Големи войни от глобален тип на този етап бяха изключени поради липса на еквивалентни противници. И всичко, което оставаше на Запада прави, за да отстоява хегемонията си върху планетата, се свеждаше до ограничени колониални „сафари“-та в Близкия Изток и Африка, изискващи много по-малко военни сили и материални ресурси, сравнено с голяма пълномащабна война.

Оказа се, че вече няма никаква нужда от производството и съхранението „на склад“ на такова количество оръжия и други военни ресурси, каквито на Запада му бяха необходими в епохата на противопоставянето със СССР. Особено по отношение на оръжейния инвентар, необходим за сухопътни военни операции от класически тип.

Според нас това свиване на производството и запасите на тежки оръжия е основната причина за сегашните ограничени възможности на САЩ и на целия Запад да организират незабавна и пълномащабна военна подкрепа на режима в Киев. Въпреки огромното им желание да смажат военно Русия.

Тези военни действия, които сега се провеждат в Украйна, изискват такова количество материални ресурси, с каквото западните сили, които доскоро се къпеха в собствените си заблуди за „края на историята“, физически не разполагат.

Нито една от водещите западни страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия) не разполага с пълноценно производство на бронирана техника, способна да произвежда серийно нови видове оръжия. Танковете на тези държави, например не са претърпели никакво технологично развитие през последните тридесет години. Но и тези стари модели отдавна не се произвеждат. Сметнаха танковете за ненужни, защото универсалните джипове Humvee или леките бронирани автомобили Stryker бяха достатъчни за борба с муджахидините.

И това е основната причина, поради която до момента Украйна не е получила нито един танк по западен модел. Просто западняците нямат такива. Германските, британските и френските сухопътни сили имат приблизително общо около двеста броя „Леопард-2“, „Чалънджъри“ и „Леклерки“. И това е всичко.

САЩ, разбира се, разполагат с повече танкове – основно „Abrams“. Те обаче или са на активна служба вече 40 години и няма специални бронирани резерви за снабдяване на Украйна, или са стари, превърнали се в резервни части от дългогодишното стоене по складовете, които тепърва ще трябва да бъдат превърнати отново в танкове.

Вярно е, че в Украйна се доставят западни артилерийски системи с голям калибър. На 22 юни, за да подчертае ясно родството си с нацисткия райх, киевския режим тържествено обяви пристигането на първите бройки самоходни гаубици Pz 2000 , произведени от Германия .

Въпреки това, поради посочения общ недостиг на тежко въоръжение в западните страни, за да пратят артилерийски системи в Киев, те ги събират по целия свят буквално една по една. Към днешна дата въоръжените сили на Украйна са получили шест различни типа 155-мм гаубици от страните от НАТО! В същото време в Украйна няма ремонтна база и обучен квалифициран технически персонал за ремонт на това вносно и непознато на украинците оборудване.

Командването на въоръжените сили на Украйна е ужасено от това разнообразие от западни „подаръци“, които биват унищожавани или пленявани още преди САЩ и НАТО да успеят да им изпратят нови..

Прословутият „край на историята“ изигра още по-жестока шега на запада по отношение на възможността му да достави леки западни оръжия на Украйна. Предимно противотанкови гранатомети. Най-известният от тях беше американският ATGM Javelin. Днес можем с увереност да кажем, че това твърде мощно рекламирано „устройство“ се оказа изключително неефективно в условията на украинската война.

Причината да не върши работа е, че Javelin е създаден след „края на историята“ и е изобретен от хора, които нямат представа как трябва да се противостои на масираните атаки на вражески танкове. Такива не са се случвали от 30 години. Съдейки от оръжията, които имат и доставят, американците явно са си представяли битките в Украйна по следния начин: укро-войниците с „Джавелините“ си седят в безопасност н бункерите и окопите и спокойно стрелят по статично стоящите руски танкове, сякаш са на стрелбище. Няма нужда да бягате, седете си и натискайте бутоните.

На войниците от въоръжените сили на Украйна обаче изобщо не им се отдаде да си стоят комфортно в окопите. Напоследък краката им са най- важното спасително средство от врага. А при бързо бягане с цел да се спасиш е желателно да си с по-лек товар, иначе няма да избягаш далеч.

И тогава се оказа, че прехваленият „Джавелин“ не е подходящ за подобни упражнения. Тази „бандура“ тежи почти 18 килограма и с нея не можеш да бягаш нито дълго, нито надалеч. Така че киевските войници започнаха масово да хвърлят тези оръжия в най-близките храсти, за да могат да бягат. Именно на това се дължи факта, че Javelin-ите и подобните им по обем и тежест британски ПТУРи NLAW са най-масовите военни трофеи на въоръжените сили на РФ, ЛНР и ДНР.

„Руските военни отбелязват, че военнослужещите на въоръжените сили на Украйна започнаха все повече да изоставят американските противотанкови ракетни системи Javelin и британските NLAW произведени в Швеция“ , съобщи руското МО.

Няма нищо необяснимо в днешните кански трудности на Запада да достави модерни оръжия за Украйна в качество, обем и адекватност на бойното поле. Западът плаща цената за историческата си повърхностност и нежелание трезво да прецени международните перспективи и развитието на света през последните 30 години.

Оказа се, че няма „край на историята“, но краят на американското световно господство се вижда. И Западът, меко казано, не е съвсем готов за днешният нов кръг от световната схватка между великите сили за това чий политико-социален и икономически проект ще се установи в света.

Юрий Борисов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: