Известни са думите на френския президент Еманюел Макрон, че Северноатлантическият алианс е в „мозъчна смърт“. С началото на руската специална военна операция в Украйна, която дойде като реакция на 32 години разширяване на НАТО в източна посока към границите на Русия (в пряка конфронтация с руската доктрина, която гласи, че РФ няма да позволи да се води разрушителна война на нейна територия, както се случи по времето на Великата отечествена война), изглежда, че все пак алиансът се консолидира поне временно. Но това се оказа измамно усещане, защото само 3 месеца по-късно, американският проф. Купчан от Джорджтаунския университет заяви, че Западът трябва да преглътне реалността – Украйна трябва да направи териториални отстъпки на Русия. Професорът заяви още, че единството на атлантическия блок става все по-несигурно и в него вече зеят огромни пукнатини. Нека само да припомним и че НАТО е създаден в далечната 1949 формално като отговор на страховете на западноевропейските държави от военната доминация на Съветския съюз на Стария континент. Всъщност, наскоро разсекретени документи показаха, че още преди Втората световна война формално да приключи, Чърчил и британският Генерален щаб са планирали „Операция: Немислимо“, която предвижда англо-американските дивизии да се съединят с оцелелите части от хитлеристкия Вермахт и заедно да нанесат изненадващ удар срещу съветските съюзници в Антихитлеристката коалиция.

Така или иначе, обосновката за съществуването на НАТО през Студената война е предполагаемата заплаха от „болшевизация“, „износ на революция“ и въобще „съветската заплаха“ (често екстраполирана от американските и британски тайни служби с определени политически и геополитически цели). Но нужно ли е НАТО в 21-и век, каква и чия сигурност гарантира алиансът?

Днес единствената велика сила, която се опитва с военни средства да налага идеологията си, са Съединените американски щати. Комунистически Китай отдавна, от времето на Дън Сяопин, е приел политика, която е против „износа на революция“ и промяната на политическите системи на други държави.

Китайците работят съвсем практично и се интересуват от търговско-икономическо сътрудничество, а не от „налагане на единствената правилна система“ и създаване на „земен рай на Земята“, за разлика от американците, които започнаха няколко войни в последните три десетилетия, за да свалят режими, които не им харесват идеологически и поведенчески (разбира се и по геополитически причини), за да ги заменят с „либерална демокрация“.

Руската федерация, която се формира като третият по важност полюс в многополюсния ред, който се роди пред очите ни, не само, че не изнася революция, но и няма формална идеология. За разлика от САЩ, където гражданите имат практически избор между ляво-либерализъм (Демократическата партия), дясно-либерализъм/класически либерализъм (Републиканската партия) и либерал-троцкизъм (Антифа и „Блек лайфс матър“), в Русия идеологическият плурализъм и неяснота са толкова големи, че всъщност държавата има затруднения да формулира ясно своя геополитически проект, който да предложи на света.

По руското обществено пространство шетат и спорят евразийци, консерватори, монархисти, комунисти, социалисти, сталинисти, либерали, археофутуристи, прогресивисти, анархисти, православни фундаменталисти, ислямисти и какви ли още не.

С други думи, Русия също не представлява заплаха за европейските държави от гледна точка „въоръжен износ на революция“, каквато според западните общества е бил СССР някога.

От чисто геополитическа гледна точка, единствената причина Русия днес да е заплаха за европейските държави е…. самото НАТО. Москва многократно е декларирала и демонстрирала, че няма никакъв интерес в страни като Полша или Чехия например, отвъд въпросите свързани с енергетиката и разполагането на натовска инфраструктура в тези страни.

Последното е горещ въпрос още от началото на този век, когато американският президент Джордж Буш (започнал Иракската война на базата на обвинения, които после и самият Вашингтон призна, че са били фалшиви и лъжливи) уверяваше Русия и света, че ПРО системите на САЩ в Чехия, Полша и Румъния щели да бъдат насочени не срещу ядрена Русия, а срещу….. Иран.

Финландия, която през цялата Студена война беше извън НАТО, никога не е имала каквито и да било военно-политически и военно-технически проблеми със СССР/РФ. Нещо повече, почти цялата северозападна част на Европейска Русия, която е в близост до Финландия (райони като Карелия) е с общо взето понижено военно присъствие, което говори, че в Москва никой не е виждал Хелзинки като враг или, както обвиняват на Запад, като „жертва“.

Едва сега, когато американската пета колона в Хелзинки, водена от либералните си идеологически пристрастия реши да се присъедини към НАТО, Русия реши, че ще даде съответният военно-технически отговор, разполагайки най-вероятно високоточни оръжия и установки на Балтийско море, както и Севера на Русия.

В случай неолибералните елити в Хелзинки нарушават не само споразумението си за сътрудничество и приятелство с Русия, но и поетия си ангажимент за военен неутралитет, произтичащ от резултатите от Втората световна война, когато Финландия е била съюзник на Хитлеристка Германия. Какво печели финландският народ от това, че политиците му нанасят удар по собствената икономика, спирайки достъпа до евтин руски газ, или пък саботирайки руските туристически потоци в страната? Нищо, разбира се.

Още по-малко печелившо е, че ако досега срещу Финландия нямаше разположени значителни военни сили, то оттук насетне, руските тактически и стратегически активи ще са фокусирани срещу страната. И всичко това заради НАТО, което очевидно в случай не само, че не гарантира сигурността на Финландия, но и напротив, застраши я още повече.

Именно заплахата от разширяване на НАТО стана причина за конфликтите в Грузия (2008) и Украйна (2014-2022). Без заплахата от страна на агресивното НАТО, както и цветните революции като тази в Киев (2013-2014), по всяка вероятност днес страни като Украйна щяха да са не само в мирни, но и в добросъседски и практични отношения с Русия. Както е било и дотогава.

Самата заплаха от НАТО, тласка Русия към нуждата да взема решения от военен и геополитически характер, които от своя страна заплашват европейските държави. Но кой може да кори руснаците, които губят 27 милиона души в резултат на нападението на „Обединена Европа“ през 1941 година?

Още повече на фона на факта, че САЩ и НАТО през последните десетилетия са поставили рекорд по войни, интервенции, незаконни бомбардировки със забранени боеприпаси и насилствени смени на режими.

Безполезността на НАТО се вижда и от десетилетния конфликт между Турция и Гърция, който се простира от Егейско море, през Кипър, та чак до бреговете на Либия. През цялото това време НАТО не само, че не е успяло да урегулира напрежението между двете си членки, но и напротив, само го засилва чрез неуместни намеси, изказвания или фаворизиране ту на едната, ту на другата страна.

Хубаво би било, ако гръцките политици се запитат в случай на конфликт, дали НАТО ще предпочете 10-милионна Гърция или 83-милионна Турция? В Анкара политическата класа е по-прозорлива и отдавна вече си задава въпроси. Например, какви са тези „съюзници“, които години наред не ти предоставят шанса да си купиш системите „Пейтриът“, а накрая, когато вземеш тежко решение да купиш руските S-400, те санкционират?

А и какви са тези евроатлантически партньори, чиито служби за сигурност спасяват и пазят терористи, извършващи атентати на турска територия или организации, правещи опити за държавни преврати?

Един гръцко-турски конфликт, който излезе извън сегашните рамки на реториката и граничните инциденти, лесно може да блокира цялото НАТО и да раздели страните на два или дори три лагера.

НАТО е една архаична съюзна система, която може би е имала своите достойнства през 50-те и 60-те години на 20-ти век, но днес механично обединява десетки държави с различни интереси и възгледи в съюз, където само две или три от тях успяват да преследват националните си цели.

Напълно нелогично е Гърция и Турция да са съюзници, след като реално са най-големи геополитически противници една на друга. Също толкова нелогично е, България да е задължена да влиза в унищожителна война, защото например, някой про-нацистки премиер на Естония може да реши, че „нечистата“ славянска раса в Тарту (естонски град, където живее голям процент руско население), трябва да бъде „прочистена“, в резултат на което пък, Русия, разбира се, ще защити сънародниците си (за разлика от евроатлантическа България, която позволява три-четири пъти по-малки държави от нашата да пребиват, убиват и малтретират хора с българско съзнание).

Изпразнено от логика и съдържание е и страни като Германия и Италия, които никога няма да бъдат военно заплашени от Русия, а напротив, имат много икономически интереси съвместно с нея, да съсипват индустрията, производството и енергетиката си, заради интересите на НАТО, които би трябвало да са и техни интереси, но оказва се, са само на Съединените щати и Великобритания.

Дори бившият американски президент Доналд Тръмп разбираше, че НАТО е един динозавър, който е надживял времето си и само застрашава международния мир, без да носи ползи и на самата американска нация. Защото заради ангажиментите в рамките на НАТО, Америка може да бъде принудена да тръгне на термоядрена война. Впрочем, тук важно е да се уточни, че едно са интересите на американските граждани и общество, друго са НАТО и интересите на либералните глобалисти.

Американският консерватор може и да вижда по-голям смисъл в това правителството му да се фокусира във вътрешни въпроси, сред които: справяне с наркоманската епидемия, заради която умират милиони; намаляване на цунамито от нелегални имигранти, което променя облика, езика, културата и икономиката на САЩ; справяне с бруталната организирана престъпност; възраждане на умиращата индустрия и окаяни региони като „Ръждивия пояс“, които приличат на „мъртви градове“; създаване на истинско и достъпно здравеопазване, което да гарантира, че американците не умират пред болниците (в това отношение на здравеопазването САЩ са по-зле дори от България) и всякакви други важни въпроси.

От друга страна са демократите и по-специално, либералните глобалисти, за които САЩ са просто военно-политически и икономически плацдарм и ресурс, който да използват, за да наложат идеологията си по целия свят. Ако за нормалния американец няма смисъл САЩ да поемат ангажименти в рамките на НАТО за защита на държави, които жителите на Тексас или Мичиган дори не са чували, то за либералите това е въпрос на живот и смърт, защото Северноатлантическият алианс е ни повече, ни по-малко, техният основен инструмент за световен контрол и съответно, за създаването на бъдещо Световно правителство, с което да контролират цялото човечество.

Всеки ден, в който НАТО съществува, то е заплаха не само за всяка една държава в Африка, Азия, Евразия, Латинска Америка и тнт., но и за самите страни-членки, които жертват сигурността си, националните си интереси и суверенитет, подчинявайки всичко на амбициите на НАТО (и по-точно амбициите на либералните глобалисти, които контролират Алианса).

В 21-и век се оформя нов тип международни отношения, при който подобен род архаични съюзи нямат място. Поне частично отново се връщаме в епохата на двустранните договорености и отношения, където две суверенни страни сами регулират своите връзки.

Разбира се, в 21-ви век ще има военно-политически съюзи, но те ще се и вече се формират на базата на геополитически взаимни интереси, както и често на обща цивилизационна принадлежност, за разлика от НАТО, което функционира като отвъдморска империя на либералния естаблишмънт на англосаксонците (какво общо имат България или Гърция да речем, със САЩ, тяхната цивилизация и интереси???).

Със сигурност предстои да видим смъртта на НАТО, чийто предвестник е и конфликтът в Украйна, където Алиансът е инвестирал многомилиардни средства и всякакъв друг вид помощ, фактически сражавайки се къде косвено, къде пряко със силите на Руската федерация. Вече ясно видимата военна загуба на Украйна, ще рефлектира пряко и върху съдбата на НАТО, чийто разпад ще се ускори.

Ако съюз от десетки държави, инвестиращ десетки милиарди във втората най-многобройна армия в Европа след руската – а именно украинската, пращаш най-опитните си инструктори и наемници, както и включващ във въоръжените действия цялата си разузнавателна, кибер и спътникова система, не може дори да нанесе значителни щети на Русия, тогава неминуемо възникват въпроси.

Ако в конфликта се намесят Полша и Румъния военно, това разбира се, ще завърши зле за изпратените от тях военни части, защото Русия няма да се церемони с тях, както го прави с украинците, които Москва възприема като братя и с които руснаците ще трябва да живеят след конфликта.

И когато или ако това стане, ще си проличи точно колко безполезно е НАТО, което от своя страна ще подейства като сигнал за разпад на алианса, особено като добавим, че в САЩ се задава смяна на властта отново, като този път новият стар президент Тръмп ще е много по-опитен и ще се разплати с неолибералите и техните глобалистки структури каквато е НАТО.

Свидетели сме на историческо събитие: спецоперацията на руснаците в Украйна е сигналът за смъртта на НАТО, а с него и на глобалните претенции на либералната идеология.

Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: