„Европа стана за смях в петролния сектор, както и в много други бизнеси. “Одата на радостта” – химнът на ЕС днес звучи напълно неадекватно, защото животът на европейците става все по-труден и се опасявам, че ще става все по-труден в следващите месеци и години. Европа, от център на света допреди един век, днес се е сринала до колониално владение. Тя дори вече не е субект на историята, а обект на историята. Обект в ръцете на кого? В ръцете на САЩ. А знаете, че когато сте подчинени, това в крайна сметка не ви води до просперитет. Рано или късно, подчинението ви излиза скъпо… 

Европейските политици бяха подкупени от САЩ или притискани от ЦРУ. Неслучайно споменах Тристраннката и Бжежински. В САЩ днес свалят политиците и интелектуалците. Казвате, че и Съветският съюз го е правил, но без средствата и съблазняването на Съединените щати. След ВСВ западноевропейското въображение не стана съветско, а американско. Но какво от това, след като не си остана европейско. Въображението ни беше завладяно, насилствено превзето от янките. Филмите, музиката са основни оръжия за завладяване на въображението… Политиците на Европа бяха колонизирани най-напред доброволно, а след това те сами започнаха да се подчиняват на установената американска конюнктура, защото много добре знаеха, че ако окажат съпротива- ще бъдат изхвърлени от обществения живот, а може би и от живота въобще. Не забравяйте, че ЦРУ направи 3 опита да убие генерал Дьо Гол“.

Представяме ви знаковото интервю на Пол-Мари Куто, френски политик и есеист, бивш евродепутат суверенист (1999-2009 г.), директор на списание Le Nouveau conservateur (Новият консерватор). Ето какво още каза знаменития авализатор Куто в разговор с журналиста Андре Беркоф по френското радио „Сюд“:

– Официалният химн на EС е “Одата на радостта”. Радостна ли е днес Европа? Това ще попитаме Пол-Мари Куто, когото винаги посрещаме с удоволствие. Той е есеист, директор на сп. Le Nouveau conservateur –много увлекателно списание. Само припомням, че мотото на вашето списание е “Зад победата на Александър стои Аристотел”, чийто автор е Шарл дьо Гол. Какво се случва с Европа, Пол-Мари Куто? Виждаме новините от украинския фронт, но бих искал преди всичко да поговорим за Европа, за европейската политика, която все повече граждани на ЕС не разбират и не подкрепят. Фон дер Лайен казва нещо, Макрон казва друго нещо, Орбан нещо трето… Накрая от Брюксел казват: “27-те гласуваха единодушно ембарго върху руския петрол, вече няма да се обръщаме към руския дявол” и всички се радват. Вие какво мислите?

– Интересното е, че вчера научихме от предаването на Андре Беркоф, че Индия, например, стар партньор на Русия, наред с многото други съюзници на Москва по света… – това е интересно да се знае, защото Западът е този, който м чочента е изолиран – та Индия е увеличила 4.5 пъти своя обем на закупувания руски петрол. Защо? Индия не го прави за да задоволи своето потребление, а за да го препродава на Европа, очевидно със солидна печалба за себе си, което означава, че Европа вече е станала за смях.

– Европа спира да купува руски петрол, а вие казвате, че Русия продава на Индия, която ще ни го препродава…

– Да. И то много по-скъпо.

– Много по-скъпо. Чудесно. Ние сме виртуози на финансите и на бизнеса. Това е.

– Трябва да помислим. Благодаря ви, че цитирахте мотото на списанието, което ръководя заедно с Жан-Фредерик Поасон – „Le Nouveau conservateur“. Трябва да се освободим от идеята, че да мислиш за утре, означава да си десен…

– Имаме право да бъдем интелигентни…

– А фразата на Шарл дьо Гол, “Зад победата на Александър стои Аристотел”, означава, че няма политическа победа без предварителен анализ. Дълбок анализ, който да отчита разпределението на силите в света.

– В дадения случай?

– И в дадения случай- глупаво е да нападнеш Русия при положение, че три четвърти от страните в света я подкрепят. Европа стана за смях в петролния сектор, както и в много други бизнеси. “Одата на радостта” – химнът на ЕС днес звучи напълно неадекватно, защото животът на европейците става все по-труден и се опасявам, че ще става все по-труден в следващите месеци и години. Европа, от център на света допреди един век, днес се е сринала до колониално владение. Тя дори вече не е субект на историята, а обект на историята. Обект в ръцете на кого? В ръцете на САЩ. А знаете, че когато сте подчинени, това в крайна сметка не ви води до просперитет. Рано или късно, подчинението ви излиза скъпо…

Погледнете икономиката на нашия континент- вие, аз, много наши сънародници, консумираме много основни продукти, които не са произведени в Европа. Облеклото, което носим в най-добрия случай идва от Тунис, ако ли не, се шие в Хонконг, Китай, Калкута. Междувпрочем все повече от европейските храни и други продоволствия ние си ги набавяме от останалата част на света… и не става дума само за соята, за много неща. Във Франция например огромна част от стратегическото ни потребление идва от Далечния Изток, машинните инструменти, например. За нашите транзакции ние сме принузени да използваме евро и долар, т.е. едни чуждестранни валути, които изобщо не са под наш, френски контрол. Ние сме напълно зависими от тези валути, което значи- от чуждестранни банки. Освен това вече сме силно зависими от вноса на работна ръка, което захранва един непрекъснат цикъл на прием на емигранти. Накратко, ние консумираме много повече, от това, което произвеждаме, т.е. ние сме в тежка зависимост и сме принудени за се подчиняваме на останалата част от света – и то най-вече на страните от бившия „трети свят“.

– Но това не е нещо ново, г-н Кото.

– Но не и в тези страховити пропорции, каквито са днес. Селското ни стопанство беше национално. Облеклото и много други продукти идваха от нашите национални индустрии, които обаче бяха разбити. Бих искал да кажа няколко думи за Pax Americana (американската империя) и кардиналните грешки във френската външна политика. Не зная доколко френското общество си дава сметка, но нашата страна, както и всички останали страни в Европейския съюз сме подчинени на САЩ до степен на колонии. Зависимостта ни е преди всичко във външната ни политика, т.е. отношението ни към света, какъвто е. А той е съвкупност от интереси и принципи. И понеже ЕС не е субект, а американска колония, тези интереси и принципи не са негови, а на Вашингтон. Тази наша зависимост стигна много далеч, чак до езика ни, например. Не си даваме сметка до каква степен вече сме пропити от американската култура. Това е фундаментална наша грешка и пропуск. Благодарение на тази US-културна инвазия, на тази културна колонизация, днес ние приемаме безкритично всяка вашингтонска директива като своя, без да забелязваме, че imperium americain вече ни е погълнала.

Има един фатален мислител, когото бих искал да коментирам – Збигнев Бжежински. Човек, който вдъхновяваше в продължение на близо 30 години политиката на Съединените щати. Междувпрочем именно той, заедно с Рокфелер, създадоха през 70-те години Тристранната комисия*. Това е един от големите му проекти, Тристранката… това е важно да го кажем по радио “Сюд”, защото в повечето медии не биха ми позволили да го кажа…, именно Бжежински упражняваше наблюдение и забраняваше, и отменяше европейските интелектуалци, които не бяха послушни и не се подчиняваха на евроатлантизма.

– СССР не правеше ли същото?

– Да, но СССР нямаше възможността да налага люта цензура на френските вестници, радиостанции и телевизии. Вместо тях го правеха американците. За да опиша Бжежински – той е човекът, на който му хрумна да използва муджахидините, а после и исляма срещу СССР. След което впрегна тия ислямски бандити срещу всяка светска сила в Близкия Изток. Това нанесе много щети. Той имаше една натрапчива идея – и това, че САЩ го послушаха и решиха да я приложат според мен е най-голямата им грешка. Според въпросната доктрина на Бжежински светът е един огромен хаос… който би могъл да се подреди само ако Съединените щати поемат контрола над него. Това е отправната точка, от която САЩ тръгнаха да превземат света… стигнаха до месианизъм… и затънаха в днешното блато, което ги изтощи и увищожи империята им.

– Бжежински вмени на управляващите във Вашингтон, че те са Империята на Доброто.

– Да. И като такива, те трябва да контролират всичко – целият останал „зъл“ свят. Има само едно нещо, мислеха си те, което може да попречи на САЩ да поеме контрола над планетата след разпадането на СССР – това е китайският свят, Китай и китайският свят. И тъй като той не може да бъде овладян и контролиран, него поне можем да го възпираме. И за тази цел, казваха те, трябва да контролираме цяла Европа. В началото под контрола им беше само Западна Европа, след 90-та година сложиха ръка и на Източна Европа. Това не беше проблем. Както казах, културната колонизация е такава, че ние на запад, сами се контролирахме, без да осъзнаваме, в името на евро-атлантическия съюз, на приятелството със САЩ, и т.н., което е вид подчинение, и скривахме това наше подчинение от собствените си очи. Но трябваше да се подчини цяла Европа и манията на Бжежински – който беше специален съветник на Картър, после на двамата Буш, баща и син, на Клинтън, Обама. Доктрината „Бжежински“ приключи с Тръмп. Но Байдън я поднови. Та, идея на Бжежински беше, че за да бъде спряно икономическото развитие на Китай, за да бъде възпряна бурно развиващата му се икономика ефективно, е нужна не само американска морска блокада в Южно и ИзточноКитайско море, но той трябва да бъде блокиран и от Север, от hinterland (вътрешността, дълобкият тил на ЕврАзия – бел. ред.), т.е. откъм Сибир…, който е част от Русия… а нейното сърце е в Европа, а влиянието й се простира в Централна Азия – бившите съветски републики, които са по западната граница на Китай. И биха могли ефективно да блокират сухопътния китайски коридор „Един пояс, един път“.

Хартленда Сибир – в това се целеше Бжежински. За да бъде овладян заветния Сибир, трябва да бъде разгромена руската сила. Много хора се учудваха, че след 90-та година, след разпадането на СССР американците продължиха да сдържат, продължиха с опитите си да разрушат Русия. Но истината е, че свободна, некомунистическа Русия беше още по-опасна за тях. Защо? Първо, сега тя е по-малко скована от своята идеология и, от друга страна, сега тя се управлява от много по-ефективни и рационални принципи- такива са принципите на Путин и с тях той управлява днешната консервативно-капиталистическа Русия. Да припомним, че откакто Путин взе властта през 2000 г., жизненият стандарт на руснаците се е увеличил пет пъти. Забележително постижение за 20 години.

– И най-големите му врагове не го отричат.

– Той успя да изправи Русия на крака и това е големият проблем за американците. Той успя да даде отново на Русия важна стратегическата роля в света. Видяхме го през 2013 г.

– Виждаме го днес.

– В Сирия през 2013 г. го видяхме, виждаме го и днес в Украйна. Сирия бе изправена на крака, а “Ислямска държава” бе разбита от Русия, която използва старото си приятелство със Сирия. И последва незабавен американски отговор – 2014 г. – Майдан в Украйна. Операция, за която много американски официални лица признаха, че е била организирана не за да свалят проруското правителство, защото правителството на Янукович не беше проруско. То поддържаше неутралитет и нелоши отношения както със Запада, така и с Русия. Впрочем такава многовекторна политика имаха и Беларус до западния опит за преврат през 2020 г., и Казахстан, която и днес продължава да е равно близка както със Запада, така и с Русия. Идеята на американците в Украйна обаче е била да махнат неутралния Янукович, за да сложат на мястото му няколко смешници от типа на Зеленски, изцяло зависими от САЩ слуги…

– Първо Порошенко, след това Зеленски.

– Точно така. Очевидно с идеята да унищожат Русия, а не просто да я възпират. Това е грешката на Бжежински и грешката на САЩ. В една игра за трима – големият геополитически триъгълник САЩ-Русия-Китай – управлението на отношенията между трима партньори е сложно и в живота, пък какво остава в геополитиката. Какво трябва да се прави в този случай? Трябва да се внимава двама от тях да не се съюзят срещу третия. Какво искаха американските реалисти, които бяха отстранени от властта във Вашингтон от ястребите на Бжежински? Такъв реалист беше Никсън, такъв беше и Тръмп. Такъв е и Кисинджър – виждаме го как днес се противопоставя много на агресивното поведение на на Вашингтон срещу Русия. Те се опитваха в тази игра за трима да се съюзят с Русия срещу Китай. Теорията на Бжежински, която казваше, че трябва да се унищожи Русия, не само не унищожи Русия, ами прилагането й на практика даже накара Русия да се съюзи с Китай срещу Съединените щати. Русия, както успяха лично да се убедят Наполеон  и Хитлер никак не е лесна за унищожаване и овладяване. Даже се съмнявам дали това изобщо е възможно.

– САЩ тласнаха Русия в обятията на Китай.

– Да. И любопитното е, че днес в тази световна игра са трима – това е нещо ново в сравнение с времето на Желязната завеса- тогава имаше два полюса на сметовната власт – Вашингтон и Москва. Сега полюсите са три. Има трети играч и това е Пекин. Заради своята надменност, бидейки през последните 30 години на върха на един еднополюсен свят, Вашингтон проспа факта, че света се промени. И когато се появиха конкуренти, той направи всичко възможно да се изолира от тях и остана сам срещу оста Москва-Пекин, коeто в крайна сметка маргинализира и подчинената на САЩ- Европа. Днес васална Европа потъва заедно с геополитическия си господар САЩ.

– По отношение на Европа, знаете, че Кристоф Гилюи написа книгата La France périphérique (Периферната Франция). Не сме ли в периферната Европа и на практика не напуска ли Европейския съюз в момента сцената, преструвайки се до последно на проспериращ пред ужасената и измамена европейска публика?

– Има една основна причина за маргинализацията на Европа, която наистина е превърната в периферия. Работата е там, че тя не разбра, че в лицето на Съединените щати, се опира на сила, която не й желае доброто.

– Ние го разбрахме. Но защо тя не го разбира?

– Защото е колонизирана.

– Тя е колонизирана доброволно.

– Умишлено и умело от САЩ. Съединените щати започнаха историята си с унищожаването на индианците. След това започнаха да контролират цяла Америка, толкова много да я контролират, че започна да се говори за Америка така, сякаш Съединените щати започват от Канада и свършват в Огнена земя, Аржентина… Добре, казахме си ние, европейците, това е Америка. Тя е имперска сила със свои зони на влияние – полагат й се. А за нас плътният съюз с Америка е най-доброто нещо. Така. Но това наше мислене беше продукт на пропагандата. На тяхната пропаганда.

– Но все пак се радвахме, когато ги посрещнахме през 1944 г. като освободители.

– Да, американското колонизиране на Европа даже не започна през ВСВ, а през Първата световна. Започна през 1917 г., когато те дойдоха тук със своя главнокомандващ ген. Джон Пършинг* и започнаха да измислят какви ли не номера по темата. “Американският спасител пристигна”. Това беше пропаганда. Между впрочем, по същото време в САЩ беше теоретизирана до нива на научност държавната им пропаганда и в нея влизаха джазът, дъвката…

– Добре, но това е нормално, те гонят своите интереси. Въпросът, който ви зададох…

– Мисля, че отговарям на въпроса, който ми зададохте, драги Андре.

– Не, драги Пол-Мари, американците действително направиха точно това, което казвате, и аз не твърдя, че беше добро, даже напротив. Но защо нямахме европейски политически лидери, държавници, освен Дьо Гол, които да се опълчат на тази американска колонизация на Европа?

– Защото бяха купувани или притискани от ЦРУ с компромати. Неслучайно ви говорих за Тристраннката и Бжежински. Политиката на САЩ е във всяка колонизирана от тях страна да свалят местните политици и интелектуалци, които се противят на зададения колониален курс на съответната държава. Съветският съюз правеше абсолютно същото в Източна Европа, с тази разлика, че го правеше по видимо силов начин, без пиар средствата и подкупването на политическите лидери, както правеха Съединените щати. Eвропейското въображение не стана съветско, а американско въображение. Въображението ни беше завладяно. Филмите, музиката са много важни за завладяване на въображението на масите…

– От тази гледна точка предпочитаме американското пред съветското културно влияние.

– Да, но имаше европейска музика. Когато днес пуснете предаване по телевизията, радиото, чувате предимно американска музика и много малко френска. Гледате много повече американски филми. Това става чрез съблазняването, а съблазняването, чиято цел е завладяването на съзнанието, все пак е движеща сила на човешката душа. Пропагандните им послания бяха такива, че всеки да може да ги разбере… и точно чрез нея ни колонизираха. И политиците бяха колонизирани най-напред доброволно – чрез подкупи, а след това, защото в един момент им стана ясно, че ако окажат съпротива, ще бъдат изхвърлени от политиката, очернени и даже в някои случаи хвърлени в затвора за корупция, да речем. Не забравяйте, че ЦРУ направи три опита да убие генерал Дьо Гол.

– Това сигурно ли е?

– О, да.

– Няма да го дискутираме, но искам…

– В следващия брой на „Le Nouveau conservateur“ ще ви отговоря много обстоятелствено. А колко политици при опасност се втурваха в посолството на САЩ – един от най-лукавите беше Франсоа Митеран, между другото, през 50-те години. Ето ви примери за това, че Франция е завладяна, колонизирана от САЩ държава. Същото важи за цяла Европа.

– Значи казвате, че Европа няма никаква воля – първо, тя не говори на един език, но това е друго нещо – но обединена Европа не означава нищо днес…

– Мисля, че имах повод да ви го кажа и преди три месеца: Европа може да говори на един език, и го прави само за да не казва нищо. Имаше американски капан. Нарича се плана “Маршал”. Той беше един доста хитър начин да бъдат неутрализирани, обезоръжени европейските политици, особено онези националисти, които най-много пречеха на САЩ да осъществи контрола си върху Западна Европа.

Известно време заемах пост в ООН при Бутрос Бутрос Гали. Бях там през 1992-1993-1994 г. И ясно се виждаше, че в Съвета за сигурност държавата, която пречи най-много на САЩ – беше Франция. Защото Франция имаше съюзници сред другите членове на Съвета за сигурност – африкански (бивши наши колонии) или необвързани страни. Такива съюзници Великобритания вече нямаше, нямаше и Китай, той едва сега започва да набира такива сателитни съюзници, а Русия по това време вече беше изгубила своите съюзници. Така че Франция дразнеше САЩ, които току-що бяха поели пълния контрол върху новосформиралия се еднополярен свят. В прочутия Маастрихтски договор приехме единния език, но в друг документ, Документ 5 – на който посветих книгата си „L’Europe vers la guerre“ (Европа към война), публикувана през 1997 г. също като “Голямата шахматна дъска” на Бженински, но тя казваше точно обратното -, френската политика беше ограничена от общата външна политика и сигурност на ЕС. В Европейския съюз вие не можете да заемате позиция, нито една държава, нито едно правителство не може да заема външнополитически позиции, които противоречат или са твърде различни от тази на останалите страни в съюза. И след като страните от ЕС очевидно имаме различни интереси, имаме различни исторически партньори и съюзи – то накрая не казваме нищо в ООН.

– И по този начин Европа стана няма.

– И така Европа е няма. И съответно подчинена, и следователно обеднява. ЕС бе създаден от САЩ за да неутрализира всички силни държави в него.

ВИЖ ВИДЕОТО:

* Тристранната комисия (понякога съкратена като Тристранка) е частна организация, създадена през 1973 г. по инициатива на основните лидери на Билдърбъргската група и Съвета за външни отношения, сред които Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински. Обединявайки 300-400 от най-влиятелните личности – бизнесмени, политици, хората, вземащи решения, интелектуалци – от Западна Европа, Северна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион, нейната цел е да насърчи изграждането на политическо и икономическо сътрудничество между тези три ключови зони на света, полюсите на Триадата. Подобно на Билдърбъргската група, тя е проглобалистка група, на която някои приписват, поне отчасти, организирането на икономическа глобализация (бел. ред).

** След като САЩ обявяват война на Германската империя през април 1917 г., включвайки се в Първата световна война, Удроу Уилсън избира Джон Пършинг за главнокомандващ на американските войски в Европа (бел. ред).

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: