Ричард Ран, ръководител на Института за глобален икономически растеж. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон Таймс“.

Причината, поради която повечето хора днес не живеят в мизерни условия, както предците им, е масово внедрената в края на 19 век евтина и изобилна енергия. Но въпреки това днес много индивиди от политическата класа правят всичко възможно, за да унищожат съвременното енергийно чудо. Преди изобретяването на парната машина преди около 300 години, а след това и на електрическия двигател и електрическото осветление, повечето хора е трябвало да разчитат на собствената си физическа сила, за да направят всичко, което им е нужно, или на физическата сила на животни като коне или волове. Имало е водни и вятърни мелници, но те не са били толкова много, защото още тогава хората са виждали, че те нямат особено голям потенциал и значение.

Причината, поради която днес имаме евтина и изобилна храна, е, че повечето торове се произвеждат от нефт и газ. А същите тези горива задвижват селскостопанските машини и камионите за разпространение на произведеното. Голяма част от дрехите, които носим, са направени от влакна на петролна основа, а също и повечето пластмаси, които се използват във всичко, са направени от петрол.

Когато хората са разчитали на дърва и въглища, а не на природен газ, за да отопляват домовете си, градове като Лондон са имали толкова голямо замърсяване на въздуха, че много лондончани са умирали от задушаване и болести на дихателните пътища всяка зима. Въпреки това политиците от администрацията на Байдън открито хвалят повишаването на цените на петрола и газа – с фалшивия аргумент, че това помага на планетата. Първо- това изобщо не е вярно. И второ- всеки път, когато цените на петрола и газа се повишат с 1%, много хора вече нямат пари да плащат сметките си за отопление и охлаждане или да купуват необходимото количество или качество здравословна храна… или каквато и да е храна. В САЩ много повече хора живеят със стандарт високо над границата на съществуването, сравнено с други държави. Но дори в Америка покачването на цените на енергията води до много лишения.

Ако енергийният паж на г-н Байдън, Джон Кери, изсмуче половината от горивото от резервоара на колата ви или ако министърът на енергетиката Дженифър Гранхолм нахлуе в килера ви и вземе 20 % от храната ви, вие правилно ще ги възприемете като крадци. Факт е, че и двамата са част от заговорническа групировка в администрацията на Байдън, която умишлено прокламира политики за повишаване на цените на бензина и храните. За разлика от Робин Худ, те не са дали незаконно спечелените си печалби на бедните, а на „зеленото лоби“, което се състои предимно от заможни бели хора.

Имаше един печално известен съветски учен, Трофим Лисенко, (любимец на Сталин), който, наред с други неща, отхвърляше съвременната генетика и използването на торове и пестициди, което доведе до провал на реколтата и година, в която милиони съветски граждани си погладуваха. Онези учени, които не са били съгласни с г-н Лисенко, са получавали различни наказания от Сталин, който по този начин е наложил разрушителна ортодоксалност. Съвременната версия на това – прилагана от Демократите на Байдън, е известна като „енергиен лисенкоизъм“. Те налагат „идеология на деградацията“ на представителите на публичната политика.

Разбира се, американските лисенковци настояват да се сложи край на използването на въглищата, петрола, газа и ядрената енергия. Много от тях имат проблеми с вятърните паркове (защото са грозни и убиват милиони птици). Слънчевата енергия им е проблем, защото повечето от панелите се произвеждат в Китай (където има Гулаг) и за направата им се използват редки метали (които се вадят от мини в Африка, където се нарушават добрите минни и трудови практики). Хидроенергетиката пък води до преграждане на реки, което притеснявало рибите…

Главният редактор на Grid Brief, Емет Пени, който е писал много за привържениците на тази така наречена „елегантна пестеливост“, всъщност вярва в минималното използване на енергия, въпреки че това ще направи всички ни много по-бедни. „Зелените“ често настояват съществуващата в момента система за производство и разпределение на енергия да бъде разрушена веднага – много преди да бъдат създадени нейни заместители. А такива надеждни като качество и обем на произвежданата енергия заместители на практика няма и няма да има. Зелените оказаха натиск върху нюйоркските власти да затворят голяма атомна електроцентрала, обслужваща Ню Йорк. Загубата на електроенергия трябваше да бъде компенсирана с нова преносна линия от Quebec Hydro, което, разбира се, не беше направено. Не е изненадващо, че същите екологични групи, които поискаха затварянето на атомната централа, сега лобират и срещу новия електропровод.

Във всяко общество си има групи от чудаци, които издигат глупави или невъзможни искания. Но в САЩ и някои от европейските страни сега на власт са хора, които одобряват много от частите на зелената програма, въпреки че тя ще доведе до обедняване на милиони хора – и то не само в по-бедните страни. Кой смята, че е нормално да се води политика, която прави хората по-бедни и с по-кратък живот – за да се спаси и то напълно теоретично животът на милиони хора, които ще се родят след сто години?

По всяка вероятност през следващите няколко десетилетия ще има много видове ядрени реактори, които ще произвеждат много по-безопасна електроенергия с нулеви емисии – предвид бързия напредък, който се постига и в момента в тази посока. Вече са разработени пречиствателни устройства за извличане на излишния въглероден двуокис от въздуха – и най-вероятно скоро такива устройства ще бъдат пуснати в действие. Тоест те ще направят и въглищните централи и автомобилите напълно екологично чисти.

Преди сто години хората не са правили съзнателни жертви, за да подобрят живота на сегашното поколение (нас), но въпреки това, по всички показатели, повечето хора днес са много по-здрави и живеят много по-дълго от своите предци. Има всички основания да се очаква, че днешните проблеми с околната среда ще бъдат решени през следващото столетие, без да се налага днешното човечество да се превръща в бедно и нещастно.

Автор: Ричард Ран

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: