Започна капитулацията на нацистите от полка „Азов“, блокиран в завода „Азовстал“. Днес, 19 май, се предадоха нови 770 украински бойци, част от които са идентифицирани като членове на „Азов“. С това от 16 май насам (за последните 3 денонощия) броят на изпълзелите от тунелите с вдигнато бяло знаме военни вече е 1730, а според руското разузнаване броят на остоналите все още долу е приблизително същият.

В същото време командирът на „Азов“ Денис Прокопенко, крайно смирен, без помен от типичното си героично позьорство, със свалени от униформата си нацистки знаци и жалко изглеждащ, на „чист“ лвовски (чешко-полско-циганско-унгарско-украински) език, който половината украинци не разбират, избъбри объркваща, нервна и неясна реч за своите „съмнения“, „отговорности“, „критично мислене“, за някакъв „план Б“ и куп други неща, а накрая каза: „За да се спаси човешки животи, целият мариуполски гарнизон ще изпълни одобреното решение на висшето военно командване на Украйна и се надява на подкрепата на украинския народ…“

Какво е било това решение на украинския военен щаб, вечерта Зеленски обясни на украинците… също толкова неясно: „Денят не беше лек. Но и този ден, както всички предишни, беше посветен на защитата на нашата страна и нашия народ. Благодарение на действията на украинските военни – въоръжените сили на Украйна, разузнаването, както и на преговорната група, на Международния комитет на Червения кръст и на ООН, се надяваме, че ще успеем да спасим живота на нашите момчета. Искам да подчертая, че Украйна се нуждае от живи украински герои. Това е нашият принцип. Мисля, че всеки адекватен човек ще разбере тези думи“.

Думите „предаване“ и „плен“ така и не излязоха от устата му. Но всички разбраха. В Украйна се надигна вой със скърцане със зъби. „Предаване в плен!“ И азовците ентусиазирано започнаха да идскачат от тунелите с вдигнати ръце. Оказа се, че на „героите“ никак не им се е умирало за Украйна, а патетичните им обещания и клетви са били чиста поза. В ефира на „Времето ще покаже“ Артьом Шейнин прогнозира, че „Азов“-ци ще се дърпат като щука на въдица – до пълно изтощение, а след това просто ще се оставят бъдат изтеглени за хрилете в лодката .

Ние не щурмувахме „Азовстал“. Би било твърде ценен подарък за тези наркозависими „герои“ – смърт в битка. Затова президентът на Русия нареди да не се щурмува завода. Нацистите просто бяха вкарани в мазетата, като призраци в крипта, и подложени на депресиращ постоянен обстрел с огън и стомана. Три седмици по-късно те излязоха да се предадат.

И живите, предали се, жалки бойци са страшен удар по грижливо отглежданата от хунтата в Киев легенда за железния „Азов“. На нейно място се настаняват другарския срам и презрението. Все пак „Азов“ беше елитната гвардия на бандеровски Киев. Елитът на елитите. С който промитите от пропаганда западноукраински младежи се сравняваха и на който подражаваха. Да служиш в този националистически батальон беше особено почетно. „Азов“ беше един вид олекотена версия на СС на бандеровска Украйна. Цяло движение. Култ с пълен набор атрибути, догми и дори религия със собствени „символи на вярата“.

Именно тук, в Мариупол, започва тяхната военна история, през всичките тези години Мариупол е бил столица на Азов. И безславният край на „Азов“, позорното му предаване в плен – отново в Мариупол, е пълен крах на целия им нацистки Култ. Писах, че в „Азовстал“ „Азов“ бяха вкарани и притиснати като усойница във ведро, от което не може да се измъкнат. И сега настъпи развръзката.

Сега ги чакат разпити, а за повечето от тях и арести. Сега те патетично и цинично ще се борят за живота си, ще предават своите командири, ще се отричат от извършените зверски престъпления срещу цивилни, ще искат милост и снизхождение. Сега ги чакат публични процеси, на които ще трябва да гледат в очите измъчваните от тях жертви, както и роднините на убитите от тях (често с голи ръце или хладно оръжие) деца и млади момичета. И в това има някаква висша справедливост! Донецки Нюрнберг. Там, където има смъртно наказание. Изтерзаният от болка Донецк, където съдът няма да се поколебае да издава смъртни присъди на килограм.

Някога на летището в Донецк опълченците от ДНР също толкова непринудено и спокойно сложиха край на легендата за „киборгите“, на крилата на които половин година се носеше упоритият бандеровски „украинизъм“. Сега същите тези донбаски опълченци с помощта на руската армия приключват и легендата за „Азов“. Тя се топи във въздуха, оставяйки след себе си характерната миризма на сероводород, носи се от дрехите и душите на излизащите от мазетата „герои“ с вдигнати ръце, които на практика доказват един от основните лозунги на Бандера „Героите не умират…“ . Да! Те се предават на милостта на победителите.

Владислав Шуригин, руски военен анализатор

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: