Неадекватните действия на американското протеже Кирил Петков и правителството на четворната коалиция на ПП, БСП, ИТН и ДБ повдигат един много сериозен въпрос – ако непрекъснато жертваме националните си интереси, сигурност, идентичност, икономика и перспектива заради „партньорите“ ни от ЕС и НАТО, то защо въобще да членуваме в тези съюзи?

Неотдавна премиерът Петков заяви, че България щяла да получава в пъти по-евтин газ, отколкото е получавала досега. Наистина ли има наивни хора, които да вярват на това? Ако Германия се готви за газ до 2000 долара на 1000 куб.м., а може и повече, какъв е нашият шанс? По последни данни, към настоящия момент природният газ се търгува до седем пъти над нормалната си цена спрямо преди две-три години! Това е смъртна присъда за някои от най-бедните домакинства в България, както и за българския бизнес! И премиерът Петков има наглостта да ни лъже в очите. Наистина ли вярваме, че ако най-верният континентален съюзник в ЕС, които САЩ имат – Германия, страна, в която са дислоцирани десетки хиляди американски войници и ядрено оръжие, не може да получи евтин газ от американците, то България ще получи най-добрата оферта в човешката история?!

Но газовият въпрос, който впрочем екстраполира проблема с инфлацията и цените (на който правителството явно няма никакво желание да обърне внимание), не е единственият проблем. Винаги съм вярвал и продължавам да вярвам, че отвъд икономиката, стандарта на живот, природните ресурси и тнт., има неща, които са сакрални, съкровени и по-важни. Такова нещо е нашата история, нашата национална идентичност и уважението към предците ни. Все неща, които режимът на Кирил Петков се готви да заплюе, извършвайки компромис по въпроса със Северна Македония, който ще е фактически едно национално предателство.

Многократно в статиите си съм писал и питал – защо България, която е членка на ЕС, трябва да се моли на българофобския режим в Скопие? Защо ние трябва да правим отстъпки, а не българофобите в Скопие?! Нека да няма никакво съмнение – в Северна Македония има един дълбоко антибългарски режим, който съществува почти изцяло на базата на българофобията като идеология. Много подобно на любимата на К. Петков Украйна, която е като една своебразна „Анти-Русия“, Северна Македония е една „Анти-България“. Стотици македонски българи биват репресирани, привиквани редовно в полицията, уволнявани от работа заради самосъзнанието си и тнт. Най-редовно българското културно-историческо наследство и дори войнишките гробове, биват осквернявани, разбивани и унищожавани. Можете ли да си представите? Да пуснем в ЕС държава, която толерира и насърчава оскверняването на български гробове и надгробни плочи?!?

Какъв е нашият интерес да пуснем Северна Македония в ЕС? Какво печелим ние? Отговорът е – нищо! Печелят САЩ, които очевидно искат да блокират транспортната връзка от Солун до Унгария, която се изгражда в рамките на великия проект „Един път, Един пояс“, както и да обградят последния балкански партньор на Русия Сърбия, принуждавайки я да капитулира окончателно пред западните искания. И тук не е въпросът дали харесваме, или не харесваме властта в Сърбия, нито пък дали това ще навреди на руските, китайските или др. интереси. Не, въпросът е, че американският велик план за Балканите, влиза в пряко противоречие със самото съществуване на България. Защото нямайте съмнение – вкараме ли Скопие в ЕС, ще заложим една историческа бомба, която даже не в дългосрочен, а и в средносрочен план ще застраши не само идентичността и паметта ни, но и доста неабстрактни въпроси, свързани с националната ни сигурност и териториална цялост.

Но и Македония не е единственият въпрос. А икономиката? Заради ЕС и САЩ България фактически се отказа от ядрената енергетика, която е единствената сигурна енергия на бъдещето. Не само, че затворихме повечето блокове на АЕЦ „Козлодуй“ заради това, че през ЕС разни западни компании са лобирали за това нещо, но и провалихме стратегическия проект за АЕЦ „Белене“. И сега, много скоро, ще платим цената. Бизнесът вече плаща страховити цени на индустриалния ток (впрочем, българофобското правителство на К.Петков държи дори Българската православна църква да плаща индустриален ток, което вече е меко казано грозно, неуважително и показва безродието им). С цялото безумие на зелената идеология, имайки предвид, че „зелени“ територии като Калифорния и Германия на няколко пъти бяха пред срив на цялата електрическа мрежа, заради „зелените“ експерименти в енергетиката, България нямаше право да изоставя ядрената енергия.

Вярно, това не е вина на Кирил Петков, а на предишни кабинети, но в крайна сметка какво значение, след като кураторите на всички тях, са отвъд океана?

Ако тръгнем да изброяваме всички теми, по които ЕС и НАТО са вредни за България, трябва да напишем многотомно издание, но все пак може да отбележим и земеделието. Тук дори не е нужно да сравняваме обемите на производство, култури, добитък и тнт с преди и сега. Можем само да се позовем на здравия разум на всеки човек, питайки – може ли малка и бедна България да субсидира и стимулира земеделието и животновъдството си по този начин, по който го правят гигантски производители като Франция, Холандия и Полша? Може ли българското вино, например, да бъде конкурентно в един отворен европейски пазар, където има френско, испанско и италианско вино, което при това да е на евтини цени? Може ли българският животновъд да продава месо и добитък на цените, на които го прави субсидираният полски магнат, без да е на минус и да задлъжнява към банките? Не, не може.

Трябва ли да припомняме и сагата с пакета „Мобилност“, която удря по българския транспортен сектор? Или самия факт, че ЕС съществува, за да премахва митата, което лишава страни като България от възможност да пазят родното си производство в един отворен пазар с гиганти като Германия и Франция?!

Що се отнася до НАТО, този съюз досега не само че не е добавил нищо към сигурността на България, а напротив – отне от нея и я разклати здраво. Заради НАТО България се набута в безкрайните терористични войни на САЩ в Близкия изток, които бяха съпътствани от брутално изтребление на местните народи – 1 000 000 иракчани умряха. Само по себе си участието ни в тези военни престъпления е неморално, ако и ние да не сме бомбардирали иракските цивилни като САЩ и Англия. Но въпреки това, заради НАТО България разби традиционно добрия си имидж в арабския свят, изграден в епохата на държавния социализъм.

Заради НАТО и интересите на САЩ, отдавна българските политически елити странят от най-голямата възможност, която би ни се отворила през 21-ви век, а именно участието ни в китайския „Един пояс, Един път“. Без съмнение Китай има огромен интерес към Балканите – вече редица страни като Гърция и Сърбия получиха многомилиардни инвестиции заради трасето на пътя през техните територии. Само България изпуска историческия шанс, за да защити интересите на западните си „партньори“.

Ако ЕС и САЩ толкова искат Северна Македония в ЕС – нека си я вземат, но без нас, казвам аз. Ако толкова искат да воюват с Русия – не можем да ги спрем да воюват, но не и на българска територия, защото на нас руснаците са ни братя. Ако „партньорите“ ни от Брюксел искат да воюват с Китай – ами нека и с него да воюват… Ние просто трябва да изчакаме докато им счупят хищните и тънко подострени западни зъбки. България може и трябва да се възползва от големите търговски и инфраструктурни проекти на ЕврАзия. Некадърността и отявлената вече сервилност на последното българско колониално правителството – това на Кирил Петков, извеждат на преден план въпроса за членството ни в ЕС и НАТО – защо са ни, след като само ни вредят?

Наложително е да повдигнем в общественото пространство сериозна дискусия за ползите и вредите от членството ни в западните съюзи, както и какво търсим и очакваме ние българите от ЕС и НАТО. Най-страшното е, че в коалиционното споразумение на германския кабинет пише, че една от целите им е федерализацията на Европа – тоест превръщането й в една държава. Като добавим насилената победа на Макрон във Франция, цветните революции в Австрия, Чехия, Словакия и т.н. т., които свалиха патриотичните правителства, заменяйки ги с американо-глобалисти и еврофедералисти, идеята за унищожаване на европейските национални държави изглежда все по-реална. Водещите сили в ЕС – Франция и Германия буквално декларираха и продължават да обявяват, че възнамеряват да го направят. Е, готови ли сме ние българите да се разделим с 13-вековна държавност? Готови ли сме да загубим своя дом и да го подарим на чужди господари, този път дори не и задкулисно, както беше досега, а съвсем открито и официално?!

Ето тези неща трябва да дебатираме и дискутираме, както и присъединяването към Еврозоната, което е много желано от нашите купени и притиснати от САЩ политици (засега само от „Възраждане“ се изказаха против, всички други пляскат в един хор) и банкерите ни. За тях разбираме защо искат да влизат в Еврозоната, но изгодно ли е това за българския народ и държава или пагубно? Все въпроси, които нашето общество трябва да избистри и след това да вземе своето суверенно решение по тях. Ако българският народ реши, че не иска да има повече България – хубаво, нека да се претопим в глобалистко-сатанистките структури, но ако сме на различно мнение от това на отдавна купения ни и продаден български елитит, тогава с всички произтичащи от това последствия, трябва да поемем курс към пълно връщане на държавния и национален суверенитет на България.

Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: