Изминаха два месеца и половина от началото на специалната военна операция. Битката за Донбас е в разгара си и нейният изход се решава в момента на бойните полета. Въпреки това ходът на събитията през последните месеци вече ни позволява да прогноздираме някои резултати и да отговорим на важни въпроси. По-конкретно колко подготвена беше руската армия, как протичаха битките и защо различни информационни операции и партенки се превърнаха в най-важния компонент на настоящия конфликт.

По своя мащаб и напрежение специалната операция на Русия в Украйна е безпрецедентна: страните от НАТО се опитват да нанесат военно поражение на Русия върху територията и с участието на военните сили на Украйна. Военни сили, които всъщност са колониална армия на Запада. Т. нар. Солидарен Запад води пълномощна война срещу Русия – на чужда територия и с чужди ръце и кръв.

За плацдарм на атаката Украйна не е избрана случайно. От средата на 90-те години тя систематично беше овладяна от САЩ и беше активно интегрирана във военната структура на НАТО. А след 2014 г. изграждането на въоръжените сили на Украйна беше извършено изцяло под американски контрол, което сега Вашингтон най-откровено си признава. В продължение на осем години украинската армия и общество бяха подготвяни усилено за война с Русия.

И сега задавайки си въпроса дали Русия е имала възможност да разреши конфликта си с Киев чрез мир, разбираме, че Западните ментори на Украйна не са ни оставили такава възможност. Съединените щати подтикнаха Украйна към клане, без да оставят шанс за мирно разрешаване на противоречията. Украйна се готвеше за пълномащабна война с Русия и военната операция, която ние започнахме първи, беше принудителен превантивен отговор.

А самата Военна операция вече има видими резултати. Русия освободи огромни рускоезични територии от властта на украинските нацисти: Луганската народна република и Херсонска област са освободени напълно, а също и част от Харковска и 90 % от Запорожка области. Донецката народна република е освободена на 90 %. Всеки ден нови селища попадат под контрола на въоръжените сили на Руската федерация. В тях се организира мирен живот, а руското им и рускоезично население, което е абсолютно мнозинство там, подкрепя политиката на Руската федерация. Елитните сили на нацистите се унищожават успешно (около 5 хиляди само в Мариупол и още 45 хил. в Донбас са вече ликвидирани). Общите загуби на въоръжените сили на Украйна надхвърлят 50 хиляди убити, ранени и безследно изчезнали. За да покрие загубите, Киев провежда все повече и повече акции на мобилизация, които поради нежеланието на населението да воюва, вече се превръщат в ловни хайки за гражданите по градовете и селата.

Загубата на личен състав от редовната армия и нац. батальоните, Киев компенсира с прехвърлянето към Донбас на батальони от териториалната отбрана в големите градове – всъщност необучени опълченци, които търпят огромни загуби в битките срещу значително по-малочисления, но добре подготвен и тахнологично превъзхождащ ги руски противник. В резултат на това моралът на личния състав на ВСУ се е сринал до кота нула.

И дума не може да става за някаква съвременна тактика на ВСУ. Всичко, което техните покровители от Вашингтон смятат за задължително за своите войски – висока мобилност, способност за водене на дистанционна война, приоритетно запазване на живота на войниците – е изхвърлено от украинската армия. Всъщност сега САЩ чрез инструмента си Украйна се опитват да наложат на Русия мащабна война на изтощение, модел от първата половина на ХХ век. Източните райони на Украйна бързо се превръщат в нова „линия Мажино“. Контролираното от САЩ украинско ръководство, игнорирайки цивилните жертви, в нарушение на нормите и правилата за водене на война, възприе практиката да създава така наречените „фестунги“, както са ги научили западните им инструктори. Това е германски термин, който означава тактиката, при която използваш големите градове като естествени крепости, а населението в тях – за „жив щит“. Това води както до огромни военни загуби, така и до гибелта на цивилно население, което украинските военни не пускат да се евакуира от „фестунгите“. На този фон непрекъснато увеличаващите се военно-технически доставки на САЩ към Украйна цели максимално удължаване на конфликта. Нито едно от видовете оръжия и техника, изпратени днес от американците в Украйна, не е в състояние да промени хода и характера на военните действия. Тези доставки могат само да удължат военния конфликт със седмици и месеци и да увеличат броя на загиналите.

В същото време Русия запазва инициативата и провежда изключително маневрени действия, придвижвайки с мълниеносна скорост военните си групировки в една или друга част от фронта за най-ефективно решаване на поставените задачи. Руското военно ръководство демонстрира гъвкав подход към тактиката на борбата, адаптивно планиране и възможности за преструктуриране в зависимост от развитието на ситуацията. Например, след като руските части изпълниха задачата да задържат голяма група от въоръжените сили на Украйна в района на Киев, след което военната операция премина към втория си етап, руските войски бяха изтеглени от украинската столица. Първо, по хуманитарни причини и, второ, както беше официално обявено, като жест на добра воля за създаване на благоприятна атмосфера за преговорния процес.

За Русия естеството на настоящия военен конфликт все още носи мащаба на „специална военна операция“. Това предполага воденето на военни действия с ограничени като брой и ударна мощ сили. Руското ръководство не смята украинските граждани за врагове. Враг и то екзистенциален на Русия е единствено украинска държава, управлявана от прозападната фашистка хунта. Операцията е такава заради дълбоките исторически, близки, лични и родствени връзки между жителите на нашите две страни.

Следователно въоръжените сили на Руската федерация действат по такъв начин, че да изключат голям брой жертви сред цивилното население. Русия използва високопрецизно оръжие, без да прибягва до “килимни” бомбардировки и артилерийски “валяк”. Между другото, руската тактика по тези показатели се различава коренно от тази на Съединените щати. Те изтриват цели градове от лицето на земята, като иракския Мосул през 2016 г. или сирийската Ракка през 2017 г. Тактиката на Русия е възможно най-щадящата мирното население- нещо, което признават и самите украинци. Русия прилага тактика, която цели да накара врага да се предаде, а не американската тактика на изпепелената земя. В същото време военно-политическото ръководство на Руската федерация успява да запази ограничения характер на операцията, без да прибягва до мобилизация и без да надхвърля рамките на военния бюджет. Русия се бори не с числа, а с умения.

Разбира се, САЩ и техните съюзници не могат да си позволят да признаят горното. Затова в глобалното информационно пространство бе стартирана най-мащабната информационно-пропагандна кампания, в историята, целяща дискредитирането на Руската федерация и военната операция, която тя провежда. Доминиращите западни медии заглушават всички останали с отдавна изтъркани пропагандни клишета от времето на Студената война, които нямат нищо общо с реалния ход на военните действия и ситуацията на фронта.

Западните специалисти по информационни операции всячески се опитват да провокират ожесточаването на ковфликта между страните. Тормозът, криминалните екзекуции на пленени руски войници, кадрите от които са публикувани в интернет, партенките на тема „зверствата на руските военни“ имат само една цел – да ожесточат войниците от двете страни на фронта. В същото време наблюдаваме опити за „разклащане” на вътрешното руско информационно пространство. Една от основните посоки на провокациите са редовните фалшиви новини срещу висшето военно-политическо ръководство на Русия. Непрекъснато се „носят слухове“ за министъра на отбраната и началника на Генералния щаб – или че са „изчезнали“, или пък имат „здравословни проблеми“, или „може скоро да бъдат отстранени“ от служебните си задължения. Особено старателни в тази посака са информационните ресурси на малоочислената, но пък силно гласовита либерална петоколонна опозиция.

Трябва да спомченем и че понякога с изказванията си някои иначе лоялни към Русия политици, общественици, лидери на обществено мнение с репутация на патриоти, стават фактор за напрежение. При липса на достатъчна компетентност и пълноценна информация за реалното състояние на нещата, те излизат с неразумни критики и още по- неразумни инициативи. В някои случаи това води до там , че патриотичната публика започва да изисква крайно радикални методи за водене на войната.

През последното десетилетие руските въоръжени сили претърпяха сериозни качествени промени. След няколко опита за военна реформа, през 2012 г. започна цялостна модернизация на армията. Целта й беше да се формира компактна професионална армия, оборудвана със съвременни оръжия. Тази работа се извършваше планово и последователно, открито, под открит парламентарен и обществен контрол. Бяха ясно определени параметрите на бъдещите въоръжени сили на РФ, включително техния размер, организация, дял на съвременните въоръжения и други показатели. Задачата беше да подготвим нашите въоръжени сили за конфликти през настоящия век.

Днес Руската федерация провежда освободителна превантивна операция от нов тип. Руските военни проявяват смелост и героизъм, строго придържайки се към заповедите за хуманно отношение към врага. Характеристиките на настоящата операция, както и на други военни конфликти, в които участват руски сили, са вниманието към хуманитарните въпроси и защитата на цивилното население, а от определена гледна точка с антитерористичен характер.

И ние имаме всички ресурси и решимост да доведем тази операция до победа.

Владислав Шуригин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: