Общото ни бъдеще с Украйна зависи от това какво ще запълни вакуума, който ще възникне на мястото на идеологията на украинизма.

Към украинците в Русия винаги сме се отнасяли добре. Да, подигравали сме ги без злоба; понякота ги дразнехме. Но без дори мисъл за ненавист, още по-малко за расово превъзходство.

Русия беше сигурна в реципрочността на това отношение. Разбира се, всички са чували, че русофилията не е характерна за западняците. Значи затова са западняци! Друго нещо е Киев, Полтава. А какво да кажем за рускоезичните Харков, Одеса или Херсон.

Дойде обаче 2014 г. и гражданите на Руската федерация научиха такива ужасии за себе си, че не дойдоха веднага на себе си. Освен призивите да се режат и бесят руснаците, се бълваха потоци от обиди, диви клевети, чудовищни обвинения и невежество по отношение на руските хора.

— Какво им става на украинците? – свиха рамене в Русия, четейки постните калпави малки стихотворения на някаква си Настя Дмитрук, заплашваща с юмрук по посока на Москва и кълнейки се, че „вече никога няма да бъдем братя“.

И тук започна разговорът: загубихме Украйна, не работихме с тях, не инвестирахме, както направиха американците… Това беше най-простото обяснение, а също и близко до руснаците, тези признати майстори на себеизяждането, размисъла и самоосъзнаването.

Да обвиняваш себе си; измъчван от „проклетите въпроси“; постоянно да изследваш кой ни обича и кой не; да се сравняваш със съседите, казвайки „там в европейските страни“ – това не е ли любимото занимание на руснака?

Струваше си обаче да скъсаме с тези съждения и да си зададем въпроса: А какво всъщност трябваше да се направи в Украйна? – Както се оказва, отговорът далеч не лежи на повърхността.

Наистина, какво трябваше да се направи, за да остане Украйна приятелска към Русия? Обикновено казват: беше необходимо да се работи с нея. Но как точно да се работи? До 2014 г. в Украйна имаше голямо количество руски училища, руски книги, руски филми и телевизии; имаше конференции и кръгли маси, гастроли на различни руски артисти – от сцената до операта, изложби на руски музеи, събития и срещи, дискусии, перманентна братска икономическа помощ… Казват ни: това не е достатъчно.

Е, добре, но колко ви трябва? Какъв трябваше да е броят на срещите и концертите, че да повлияе благотворно на душевното състояние и настроенията в украинското общество? Или може би става въпрос за нещо друго? Може би, въпреки изобилието от контакти и срещи, нямаше нещо друго, което се оказва най-важното и главното?

Нека поразсъждаваме: как се появи този днешен поток от обиди срещу руснаците, идващ от Украйна? Орда… добитък… ватенки… Колоради… подчовеци… орки… русня… Откъде идват приказките за откраднатите тоалетни и разпънати кучета? Няма как това да се е родило изведнъж и от нищото. За да ви дойде на ум, имате нужда от наторена почва.

Защо Украйна, която е провинциална територия спрямо Русия, представя и изживява себе си като център на културата и цивилизацията, вярвайки, че Лвов превъзхожда Москва и Санкт Петербург взети заедно?

Да, пропагандата в продължение на тридесет години, започвайки от 1991 г., барабанеше по украинските глави идеите на интегралния украински национализъм според Дмитрий Донцов; никой не се намеси в това – нито в Киев, нито от Москва.

И днес много украинци вярват, че руснаците не са славяни, че са диви азиатци, а украинците са герои, защитаващи Европа от руските варвари или че са елфите, които бранят „демократичния свят“ от руските орки.

По ирония на съдбата украинците са убедени в своето генетично превъзходство. Андрей Ваджра казва: „Последният олигофрен от затънтено украинско село, с осемкласно образование и вечна мръсотия под ноктите, днес смята себе си за „висш ариец”, а руснаците – за „нисши подчовеци”” .

Свикнали сме да обвиняваме за всичко това западната пропаганда, която наистина много и качествено е работила в Украйна. Пропагандата обаче е само разпространение на тази или онази информация, обслужваща функция, инструмент. Друго нещо е на какво служи пропагандата. Пропагандата може да се използва за раздухване на омраза или да вдъхновява нуждата от ваксинация с непроверени лекарства за несъществуваща болест, но може да служи и като оръжие на идеологията.

В речника на С.И. Ожегов четем: „Идеологията е система от възгледи, идеи, които характеризират определена социална група, класа, политическа партия, общество. “ По отношение на Украйна може да се каже, че пропагандираната омраза към руския съсед е част от системата от възгледи, която последователно се разпространява на територията на бившата Украинска ССР след разпадането на Съветския съюз.

Ето едно уж сериозно аналитично украинско издание, което разсъждава на тема: защо руснаците са склонни към изтезания: „Традициите и навиците, заложени от предците им, липсата на качествено образование или адекватно самообразование, както и култът на руснаците към телевизията формират индивид с определени вярвания и концепции . Ясно е, че в Русия само се кокорим, когато четем това. Ала в Украйна вярват в това. Подобни разсъждения са част от постсъветската украинска идеология.

Днешната украинска идеология е тромава и проста, като три копейки, но е забележително ефективна. Това е идеология-система. За тридесет години тя създаде нация, обединявайки разпръснатото и напълно разнородно население от руснаци, рускоезични, униати, православни, полски, унгарски, румънски и още една дузина малцинства на територията на бившата Украинска ССР в едно цяло и отглеждайки нови поколения с нов мироглед.

Тази система не е много хармонична, неинтелигентна е, но е разбираема и привлекателна по свой си начин. Украйна е древна държава, украинците са древен народ, а украинският език е почти праезик на човечеството. За да се докаже това, се използват и двете археологически находки, потвърждаващи, че древни хоминиди са живели на територията на съвременна Украйна, както и селяшки измислици и фолклорна митология.

Например, в „Речник на древноукраинската митология“ от Сергей Плачинда на страница 40 четем: „Ории (арии) е най-старото име на древните укри. Те са опитомили коня, измислили колелото и ралото. Първи в света са започнали да отглеждат ръж, пшеница и просо. Те пренасят знанията си за земеделието и занаятите в Китай, Индия, Месопотамия, Египет, Северна Италия, Балканите, Западна Европа и Скандинавия. Ориевските племена стават основата на всички индоевропейски народи .

Забавно, смешно? И още как! Но това не е просто посредствено самохвалство. Това е крайно необходимата компонента от системата от възгледи: украинците трябваше да повярват, че са уникален народ, а не нещо крайно близко до руснаците, които се мъчат да се представят като техни братя, за да се считат за равни на великите украинци.

Друго си е да кажеш как древният украински народ, приел християнството преди Русия, вече строил белокаменни църкви, когато на мястото на Москва шумоляла гъста гора, и че същият този велик народ сега е принудена да води мизерно съществуване заради ужасния си московски съсед.

Всички проблеми на Украйна са свързани с Русия. Русия държеше Украйна в плен, убиваше я с „Голодомора“, не й позволи да се развива, унижи и забрани украинския език – „Мова Калинова“. Украинците са генетично склонни към свободата, а руснаците към робството: ето още една фундаментална разлика между тях.

Наборът от тази неграмотна глупост е като малки кукички, които хващат съзнанието и го задържат.

Украйна я очаква голямо и светло бъдеще, за което е необходимо само да се отърси от Русия, да се присъедини към ЕС, НАТО и като цяло да отиде някъде далеч от Русия. Тогава украинците ще заемат полагащото им се място в историята и ще получат световното признание и уважение, което заслужават.

Добавете към това култа към смъртта , който обединява Украйна.

Системата е проста, но обясняваща световния ред, обединяваща нацията в едно цяло: под игото на варварската московска орда страда уникален народ, опитомил коня и родил всички европейски народи; и сега трябва само този народ да положи малко усилия, да прекъснете връзките си завинаги и вековната му мечта ще се сбъдне.

В тази ситуация, естествено, хуторяните гледат отвисоко на руснаците и мразят всичко свързано с Русия. Но сега въпросът е друг: когато на нас, руснаците, ни казват, че е необходимо да работим с Украйна, разбират ли те, че една такава човеконенавистна идеология може да бъде унищожена само, като й се противопостави друга идеология? В противен случай, като отнемате тази система от възгледи на украинците и не им предложите нищо в замяна, ще получите в тяхно лице тълпа от озлобени и скрити фанатици.

Когато човек попадне в лапите на секта, то после трябва да се извърши дълга и трудна работа, за да го върнат към нормалния живот. Украинската идеология е близка до сектантството; тя се основава не на знание, а на измамни фантазии и във фанатична вяра в тези фантазии. Украйна се превърна в секта в национален мащаб и украинците няма да се разделят толкова лесно със своята система от възгледи.

В Русия конституцията забранява сектите. И така, с какво ще отидем в Украйна, какво можем да й предложим? Деня на победата? Това е добре, но не е достатъчно.

Идеологията или системата от възгледи се различава от несистемните идеи и вярвания по това, че обяснява всякакви житейски феномени в рамките на едно семантично поле. За обикновения човек това е много важно, защото му позволява да остане, както се казва, в „зоната на комфорта си“, тоест да живее и работи спокойно и смислено, разбирайки защо го прави.

Системата от идеи обяснява на човек структурата на света и обществото, дава смисъл на живота му, както на личния му живот, така и на страната като цяло. Тази система обвързва миналото с настоящето, предлага образ на бъдещето, и обединява различните хора в общност.

Въоръжено с идеология, обществото може да изгради индустрия, да спечели войни, да премахне неграмотността, да създаде интересна, разнообразна култура и напреднала наука. Общество без идеология няма високи цели и затова е безсмислено да очакваме пробив от него – то ще остане фокусирано върху потреблението, при това тук и сега.

Украинската идеология не достигна нивото на съзидание – тя единствено създаде нация, мразеща и обединена срещу Русия. Но вакуумът, който неизбежно ще възникне на мястото на идеологията на украинизма, трябва да бъде запълнен с ново съдържание. И нашето общо бъдеще с Украйна зависи от това какво ще бъде то.

Светлана Замлелова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: