В подземен тунел под огромната територия на комбината „Азовстал” в Мариупол, на дълбочина 30 м, е изграден действащ обект на НАТО PIT-404 и секретна биолаборатория №1. Там са блокирани около 250 чужденци, сред които 18 сътрудника на биолабораторията и бойци от френския чуждестранен легион. Навярно повече за това ще разкаже плененият на 2 май т.г. на територията на „Азовстал” при опит за бягство с евакуиращи се граждани и доставен в Москва канадски генерал Тревор Кадиер, ръководил дейността на биолаборатория №1, в която са извършвани експерименти със смъртоносни вируси.

В началото на настоящето столетие Русия се отнесе с разбиране и оказа помощ на САЩ при провеждането на стратегическата настъпателна операция „Несъкрушима свобода” в Афганистан. Вероятно го направи, надявайки се, че между двете страни ще се установят коректни и справедливи отношения. Само година по-късно САЩ едностранно излязоха от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО), без да се съобразят с мнението на Русия, и започнаха изграждане на национална ПРО, превърнала се след две десетилетия в глобална. САЩ не криеха целта си – обезличаване на руския стратегически ракетно-ядрен потенциал. През 2003 г. САЩ започнаха нова стратегическа операция „Свобода за Ирак”, без да направят и най-малък жест, за да може Русия поне да намали загубите си от направените вложения в тази страна.

През следващите години в Москва се убеждават, че на нормално сътрудничество със Запада, в частност със САЩ като негов лидер, не може да се разчита. Така логично се стигна до речта на руския президент на Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г. В нея той ясно заяви, че еднополюсният модел не само че е неприемлив, но е и невъзможен, че в новите условия Русия ще се погрижи за собствената си сигурност и че ще защитава своите национални интереси. На практика тази реч постави началото на преходен период, на време разделно между Русия и Запада.

Причините за категоричното изправяне на Русия срещу Запада са икономически, политически, идеологически, културно-исторически и свързани със сигурността на страната.

През 90-те години на ХХ век Западът започна да реализира твърде коварна икономическа политика спрямо Русия.

Нейната същност се състои в следното : страната разполага с много и разнообразни природни ресурси, за добиването на които Западът ще помогне с технологии и оборудване, ще закупува добитите суровини, ще ги преработва, а Русия ще купува промишлените стоки с получените средства от продажбата на суровините. Идеална стратегия, която постепенно и неотклонно обрича Русия на все по-голямо научно и промишлено изоставане и я превръща в огромен пазар на развития Запад. Същевременно това, което все пак беше останало като научно-промишлен потенциал от СССР, беше поставено под пълен контрол от Запада. Само един пример – на важния за Русия Воткински ракетен завод 20 американски инспектори с дипломатически имунитет получават офиси и права да контролират неговото производство, два пъти в денонощието да обхождат неговия периметър, неконтролирано да систематизират и предават събраната информация – това продължава от 1991 до 2009 г.

На стремежа на Русия към собствено научно-промишлено развитие Западът отговори с налагане на всевъзможни търговски и финансови ограничения, които, от една страна действително създават немалки трудности, но от друга стимулират развитие на собствената наука и производство.

На наложените ограничения винаги се намира компенсация макар и не в пълен размер. Например, наскоро Западът замрази над 300 млрд. долара, заплатени на Русия за получен природен ресурс и намиращи се на руски кореспондентски сметки в западни банки. Отговорът бе напълно адекватен – при ново закупуване на природен ресурс от западни фирми заплащането ще става по тяхни кореспондентски сметки във валута в руска банка, тя ще я обменя в рубли, с които ще се заплати на производителя на ресурса, а валутата остава в Централната банка на Русия. Така няма опасност Западът отново да посегне към други руски авоари.

Западният план: В политическо отношение Русия трябва да бъде изолирана, да има колкото се може по-малко приятелски настроени към нея страни и завинаги да бъдат унищожени всякакви намерения за позиционирането й дори като регионална сила.

Да не говорим за опити от страна на Москва да възроди под някаква съвременна форма бившия СССР. Според отдавнашна западна теория Русия може да бъде поставена в колониална зависимост само ако Украйна бъде откъсната от нея, а още по-добре ще е ако Украйна й бъде противопоставена. От началото на настоящето столетие тази идея (проект „Украйна”) става основна в плановете на Запада за сдържане и подчиняване на Русия. Години по-късно, на пресконференция в Берлин през 2019 г., държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео потвърди, че Украйна е американски проект.

В идеологическо отношение между Русия и Запада почти няма съществени допирни точки. Западното общество се гради на базата на принципите и ценностите на либералната демокрация. Известно е, че ценностната система е набор от етични лични, семейни и обществени ценности, които са основа на поведението на човека в обществото. През последното десетилетие в ценностната система на западноевропейското общество приоритет придобиват норми, несъвместими с традиционния християнски морал. Тя допуска пълна свобода при избор на пола, създаване на еднополови бракове и налага толерантност към групи, образувани на таза основа, а на заден план остават смейните и духовни ценности. Налагането на тази ценностна система е агресивно, тези, които не я възприемат, се обявяват за несъответстващи на съвременния свят. Това особено важи за западноевропейското общество, което не признава за европейци тези, които не приемат неговата ценностна система. В това отношение Русия за него не е европейска страна.

Контрастът между него и Русия стана особено ярък, след като тя обяви, че руското общество ще се изгражда на основата на консервативния традиционен християнски морал. Той се отнася до духовни ценности, които помагат на човека да регулира отношенията си с хората и включва понятия като добросъвестност, патриотизъм, дълг, чест. Част от него са семейните ценности, отнасящи се до вяра, обичаи, уважение, грижа към възрастните и  привързаност към близките, които се предават от поколение на поколение. Всички те изграждат семейството като основа на руското общество.

В културно-историческо отношение през вековете Русия и Западът взаимно са се допълвали, черпейки от постиженията в изкуството и литературата.

Днес, по политически причини, противоречието между тях става все по-нетърпимо. Западът започна да забранява произведения на руски писатели, композитори, музиканти, ограждайки себе си от тяхното влияние. Навярно затова, защото тези произведения са носители на традиционни морални норми, на основата на които се изгражда днешното руско общество и които се пренебрегват на Запад.

Това отношение е особено видно при днешното тълкуване на минали исторически събития, например, същността на Втората световна война. За Русия по-голямата част от нея е Велика отечествена и тя прави всичко възможно да не се забрави подвига на собствения ѝ народ, дал 26 милиона жертви за победата над нацистка Германия. Този решаващ принос на Запад се подценява, прави се всичко възможно той да се забрави, за което се използват най-различни начини, сред които особено красноречива е войната с паметниците, издигнати в Европа в чест на една или друга победна битка с могъщия германски Вермахт.

Най-важната причина за категоричното противопоставяне на  Русия със Запада са проблемите, влияещи на нейната сигурност. Те произтичат основно от два фактора – разширяването на НАТО на изток и от активното развитие на „проекта Украйна”.

Разширяването на НАТО на изток в основни линии завърши на 27 март 2020 г. с приемане на Северна Македония, като желание за членство имат още Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна. С това НАТО плътно обкръжи Русия от запад и юг, т.е. от Прибалтика до Турция. По руските граници се инициираха локални конфликти с цел въвличане на Русия в тях и изтощаване на нейните военни и икономически ресурси. Така беше в Кавказ и Грузия, а по-късно опитът за настаняване на оперативна група на американския ВМФ в Севастопол и прекриване достъпа на Русия до средиземноморието доведе до присъединяването на Крим към Русия. За да предотврати навлизане на бойци от Ислямска държава на Ирак и Леванте на собствена територия, Русия започна да воюва с нея на сирийска територия. Последва войната за Нагорни Карабах, където отново се наложи руска намеса за спирането й, а след нея последва схватката за запазване на Казахстан и Беларус от поредната цветна революция.

Особено опасна стана подготовката на Украйна за приемането й в НАТО.

За Русия това е опасно, защото грижливо и педантично отгледаната от Запада русофобска Украйна можеше да стане фактор, който да създаде обстановка, подобна на тази през юни 1941 г. През лятото на 2021 г. Украйна започна съсредоточаване на 60-хилядна най-боеспособва групировка от украинските въоръжени сили за война срещу самопровъзгласилите се републики в Донецк и Луганск, сред чието население вече имаше над 800 хиляди руски граждани. Според замисъла за няколко дни трябваше да бъдат унищожени тяхните въоръжените сили.

Желаейки да предотврати този замисъл, през декември 2021 г. Русия предложи проектодоговор на САЩ и проектоспоразумение на НАТО за създаване на система за взаимна сигурност в Европа и предупреди, че при отказ сама ще се погрижи за собствената си безопасност. САЩ и НАТО отказаха да преговарят по предложените документи и Русия направи това, което обеща – сама да осигури безопасността си. Началото беше поставено на 24 февруари 2022 г. с обявяване на руската специална военна операция в Украйна. За нея наскоро Римският папа Франциск констатира, че излизането  на „НАТО пред вратата на Русия доведе до реакцията на Кремъл” и допусна, че „НАТО играе негативна роля в ескалацията на украинската криза”.

С руската специална военна операция в Украйна завърши преходния период на разделното време със Запада и започна реалната въоръжена конфронтация между САЩ/НАТО и Русия. С тази разлика, че Русия воюва реално, а Западът въоръжава Украйна и воюва с ръцете на нейните войници.

Твърди се, че започването на специалната военна операция е предотвратило бързия разгром на войските на ДНР и ЛНР в Донбас и пренасянето на войната на руска територия. Възможно е, защото това е отдавнашна мечта на стратезите от Пентагона, споделяна и от Главната квартира на НАТО в Брюксел. Предотвратяване на този крайно неприятен за Русия вариант, разбира се, не беше единствения повод за започване на специалната военна операция.

Не по-малка опасност произтича и от 30-те биолаборатории на Пентагона в Украйна, 15 от които са научно-изследователски. В тях се създават опасни вируси, предназначени за бързо и ефективно поразяване на славянския, в случая руския геном. Дори са разработени и методи за пренасяне на вирусите с птици и с безпилотни летателни апарати – няколко такива, вече подготвени за използване, бяха заловени около Харков.

В подземен тунел под огромната територия на комбината „Азовстал”-Мариупол, на дълбочина 30 м е изграден действащ обект на НАТО PIT-404 и секретна биолаборатория №1. Там са блокирани около 250 чужденци, сред които 18 сътрудника на биолабораторията и бойци от френския чуждестранен легион. Навярно повече за това ще разкаже плененият на 2 май т.г. на територията на „Азовстал” при опит за бягство с евакуиращи се граждани и доставен в Москва канадски генерал Тревор Кадиер, ръководил дейността на биолаборатория №1, в която са извършвани експерименти със смъртоносни вируси.

Посочените причини не можеха да не доведат до конфронтация на Русия със Запада. Това стана, след като тя се подготви за тази битка. Част от подготовката е всестранният руски анализ на своите възможности, зависимостта на европейската промишленост от руските енергийни ресурси, вътрешните проблеми на Запада, значително променената международна обстановка и неготовността на САЩ/НАТО за пряк военен сблъсък с Русия.

Какво постигна Русия до сега в схватката със Запада?

По всяка вероятност руската специална военна операция в основни линии ще постигне целта си за демилитаризация и денацификация на Украйна, а тя едва ли ще продължи да съществува в сегашния си териториален и ментален вид.

В икономическо отношение Русия успя да наложи нова схема за заплащане в рубли на закупувания природен газ, при която след разплащането Западът няма вече достъп до заплатените средства. С нея рублата се стабилизира спрямо еврото и долара. Русия разширява и търговията си с редица страни в национални валути, което е още една стъпка към намаляване в глобален мащаб на значението на долара като световна резервна валута. Русия активизира научните си изследвания и промишленото производство на свои изделия, с което започва постепенно да намалява икономическата си зависимост от Запада.

Русия разграничи политиката си от ЕС и САЩ и започна сближаване със страните от азиатския континент – главно с икономически тигри с необятни перспективи като Индия и Китай. Ограничи дейността на западните неправителствени организации, които с деградивната си и подривна дейност на руска територия с право бяха определяни като мрежи за влияние на петата колона в страната.

Във военно отношение Русия успешно демонстрира на САЩ/НАТО възможностите не само на новите си оръжия, на оперативната подготовка на войските, но и решимостта си с оръжие да отстоява националните си интереси.

Много важно е да не се допусне пряк сблъсък между Русия и НАТО, което може да стане реалност при сегашното мащабно изпращане на западно въоръжение в Украйна. За работа със значителна част от него украинските  въоръжени сили не са готови, а броят на тези, преминали подготовка на натовските полигони, не е голям. Поради това под формата на доброволци могат да вземат участие редовни натовски подразделения. Ако това се допусне, обстановката силно ще се усложни и ще има непредсказуеми последици за континента, включително и за страната ни, предоставила важни летища на САЩ/НАТО, които ще станат първостепенни за поразяване цели.

Битката на Русия със Запада ще става все по-ожесточена и няма да завърши с края на специалната военна операция в Украйна.

И двете страни не могат да си позволят поражение, защото то ще има много сериозни последици за тях – за САЩ то ще доведе до загуба на световното му лидерство, а Русия ще загуби авторитета и подкрепата на страните по света, които сега виждат в нейните действия възможност за смяна на омразния им досегашен еднополюсен модел под ръководството на САЩ. Затова, колкото и да не желаят, двете страни трябва да намерят баланс на своите интереси. Ако не го намерят, алтернавитава е само една – световна война с непредсказуемо развитие.

Както и да завърши битката Русия-Запад, светът вече няма да бъде същият. Ненапразно американският президент обяви, че се очаква формиране на два блока – на страни с демократично и с авторитарно управление. Той вероятно е прав, но засега не е ясен нито съставът на блоковете, нито дали ще се формират в резултат на световна война или ще се обособят по мирен начин. Навярно до голяма степен това ще се проясни след края на битката за Украйна.

Автор: Полковник, д-р Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: