„Русия печели енергийната война“, написа с болка американското списание Time. Да, наистина. Вече десет европейски държави, според Bloomberg, са се съгласили да купуват руския газ срещу рубли. Търговията си с въглеводороди с Индия и Китай руската страна вече договори да се извършва в рупии и юани. А за евро-„дисидентите“ Полша и България, „Газпром“ току-що затвори кранчето.

Това решение беше абсолютно оправдано. И двете страни отказаха да купуват газ срещу рубли. А освен това и Полша, и България не спират да доставят оръжие на Украйна, а Варшава дори подготвя военна окупационна интервенция в Западна Украйна.

Ако тези държави бяха поне малко независими, те, разбира се, нямаше да се държат така малоумно – в абсолютен разрез със собствените си национални интереси. Полша получава 55% от газа си от Русия, България – 90%. Но всъщност това не са държави, а американски протекторати. На същата тази България преди години западните й господари й забраниха да строи АЕЦ Белене с руснаците, после й забраниха да строи и силно изгодния за нея „Южен поток“, понеже е руски… Сега същите западни господари отново я натиснаха да се откаже тотал от руския газ. Е, българското население ще седи, ще мръзне, ще мисли, а накрая може и да разбере истината.

„Но това решение на „Газпром“ уплаши останалата част от Европа“, скърби Time.

ЕС вече 3 месеца умува как да наложи петролно и газово ембарго на Русия, без европейското население да умре от студ и глад. Онези страни, които в по-малка степен зависят от руския газ, натискат останалите. А „останалите“ се противят, защото за тях отказът от руския газ значи фалит. След решението на „Газпром“ за разплащане в рубли, споровете в ЕС се разпалиха още по-горещо. “ Няма съгласие между евро-другарите“.

Прогнозите засега са коя от коя по-лоши. Германският „Шпигел“ обясни, че ако се откаже от руските нефт и газ, Германия няма да може да запълни своите газови хранилища за зимата. И единственият й изход е да спре цялата индустрия на страната за пролетта и лятото. Извинете, но как ще оцелее тогава немския народ?

Дори германският бизнес елит, тежко зависим, притиснат до задушаване и перманентно сплашван от Вашингтон, се осмели да излезе и да признае, че без руски въглеводороди цялата немска икономика ще спре и ще фалира. Европейците вече са подготвяни от своите правителства да страдат от жегата през лятото и да мръзнат през зимата.

Между другото, не е прието да се говори за това, но през последните години в Европа, дори в семейства от средната класа, вече здраво пестят от климатизация и отопление. Затова през август обикновено се наблюдават много случаи на възрастни хора, починали от прегряване, а през януари – от студ. И това не са някакви бездомници, това са пенсионери от европейската средна класа, които са спестявали пари от отопление и охлаждане на апартаментите си. И какво ще се случи след това?

Въпреки това Вашингтон продължава да оказва натиск върху своите европейски партньори. Не върви добре, Time педантично изчислява:

„До 7 април ЕС даде на Украйна около милиард евро, но в същото време (от началото на специалната операция) плати 35 милиарда на Русия за нефт и газ… И въпреки че европейските страни вкарват огромно количество оръжие в Украйна, те все още не са успели да неутрализират руската мечка.“

Руска мечка – такава си е, да. В бърлогата й обаче, освен несметни количества газ и нефт, има и куп други суровини, безценни за световната икономика: Мечката къта 20% от световния никел, 30% от паладия, 40% от обогатения уран… Между другото, ние все още продаваме уран на Щатите. От това там зависят критичен брой атомни електроцентрали. Трябва да отдадем почит на смелостта на авторите на американския Time – те предлагат на американците да се откажат от руския уран. „За лудостта на смелите нека запеем песен.“

И тук възниква естественият въпрос: защо Русия по собствено решение не затвори клапана на всички свои ресурси за всички враждебни западни държави? Както пише Вячеслав Володин в телеграм канала си: „Защо да чакаме? Щом Западът ни отказва стратегически отношения, нека поживее без Русия поне една година.“

В крайна сметка какво вбесява най-много западните ни „партньори“ днес? Не само че обявената от тях икономическа война въобще не засегна икономиката на Русия, а даже все повече я засилва, въпреки че и това само по себе си е изключително впечатляващо.

Курсът на рублата достига нови висоти, Московската борса бележи стабилен ръст и няма паника в бизнеса и гражданите. Вероятно, ако специалната операция беше започнала през 2014 г., Русия нямаше да оцелее под напора на западните санкции. Но днес икономиката ни изглежда подготвена за всички сътресения, които се постараха да ни организират „партньорите“.

Но най-вече Западът се дразни от това, че Русия е истински независима. Вашингтон е в шок и недоумява как е възможно руснаците сами да решават на кого и за колко да продават ресурсите си? Затова ли Западът инвестира толкова много и в продължение на толкова дълго време с цел да разруши и овладее Русия?

В продължение на десетилетия всевъзможни западни политици, „консултанти“ и техните местни протежета на западна хранилка, ни казваха, че Русия трябва да влезе в свободния пазар, да се интегрира във всички съществуващи международни организации (до една на подчинение на хегемона САЩ), да взима колкото се може повече пари назаем от Световната им банка, да се глобализира и да преговаря. И тогава… „пазарът решава“ – и всичко ще бъде наред с нас.

Ние за кратко пофлиртувахме с тези наши западни „приятели“… в резултат на което вместо в МВФ и СТО, се озовахме в някакво казино, където по подразбиране американското крупие печели почти всичко, понякога хвърляйки дребни пари на своите европейски васали. Днес западните „партньори“ имат най-фантастичните идеи и желания за ползване на нашите ресурси. Желания, които нямат нищо общо с така горещо проккламираната от тях „пазарна икономика“.

Те в прав текст ни заявиха, че трябва да им доставяме газ на фиксирани, Бог знае от кого и кога, цени. После ни предложиха идеята си да се установи определен ценови таван на нашите ресурси, за да не би случайно Русия да спечели прекалено много от безумното поскъпналите в последно време въглеводороди. Поскъпване, което междувпрочем самият Запад провокира. След това решиха да приложат и коронния си номер – изнудване със заканата, че спират да купуват нашите ресурси. Нищо, че и на тях, и на нас ни е изввестно, че няма откъде другаде да си ги набавят. Те обаче имат „хитър“ план – да отложат купуването на руските ресурси до есента. Когато ще клекнат и ще платят толкова, колкото им кажем.

В отношенията ни със Запада впрочем отдавна нямаше справедлив пазар. В продължение на години чрез свои подставени лица тези страни по един полулегален начин открито крадяха от Русия пари и имущество. До големия санкционен грабеж от 300 млрд. долара наскоро. След което с отказа си да купуват газ за рубли, сега ни казват: Ако желаете, продължавайте да ни доставяте газа си по график и безплатно. Но ние няма да ви продаваме нашите чанти Louis Vuitton, защото сме прогресивни. Мъниста, уф, торбички в замяна на нефт. Това са отношенията „колония – метрополия”, но днес те спряха да работят. И това изключително много дразни нашите западни кандидат-колонизатори.

И цялата тази лудост почива точно на една идея. След разпадането на Съветския съюз колективният Запад сложи ръка върху цялото ни природно богатство. След като Путин взе властта и ги накара да си плащат, започнаха и западните оплаквания, че Русия използва въглеводородите като оръжие. Тези оплаквания винаги са означавали само едно: „Руснаците имат наглостта да не ни дадат природните си ресурси безплатно. Руснаците се опитват да се пазарят с нас. По някаква причина те решиха, че не са колония, която самият протестантски бог ни е дал да ограбим, а независима държава, независим субект на световния пазар. Какво безбожие само!“

„Енергийната война“ е термин, измислен от европейците. С него те отбелязват търговската политика на Русия с европейските й партньори. Според авторите на този термин явно никога не е имало украински Майдан от 2004 г. и огромни украински кражби от газовата тръба за Европа. Ето и почитаемата немска монография, в която за първи път се появява този термин: „Европейският съюз, Русия и Евразия: завръщането на геополитиката”, публикувана през 2008 г. В книгата усилено и натрапчиво се говори за „енергийната война“, която Русия неспирно води срещу Европа.

Всъщност истината е, че тъкмо десетилетията на сътрудничество с Русия след ВСВ позволиха на страните от Европа да изградят образцови национални икономики в голяма част от своите територии. Съвременният свят се появи и развива главно върху въглеводородите. И когато те се изчерпят, той ще се срути до нивото от 19-ти век.

Високи технологии и уютни ресторанти, курорти и самолетна индустрия, бутикови хотели и автомобилна индустрия, реставрирани средновековни замъци, луксозни аутобани, музеи и галерии… Всичко, на което толкова се възхищаваме в Европа. Всички неща, които обичахме толкова много. Всичко, в което нашите туристи инвестираха милиони евро годишно, а колко инвестираха нашите бизнесмени и олигарси… Всичко това Европа дължи на евтините руски суровини.

Целият този лукс, целият този напредък, цялата тази така агресивно рекламирана цивилизация с нейните правозащитници, транссексуални хора и вечното изобличаване на „презряната Русия“ почиваха на една единствена основа – евтините енергийни ресурси от същата тази Русия.

Отношенията ни с Европа, между другото, са почти същите като с Украйна, само че в по-голям мащаб. Целият този цирк с коне, свастики и бродирани ризи процъфтя в Украйна само благодарение на евтиния руски газ. Газът обаче свърши – свършва и Украйна.

Не чака ли същата съдба и Европа? Трудно е да не се съглася с Володин, който казва: Защо да поддържаме икономиката на ЕС, след като ни ограбва и дори се опитва да се бие с нас, използвайки злощастните украинци като прокси зомбита?

Високотехнологичното производство на Запада ще рухне без паладий и никел от Русия. Всичко останало ще бъде довършено от липсата на нефт и газ. Ще нададат ли европейците вой за „енергийната война“, която Русия е повела срещу тях?

Е, този вой не е от вчера и каквото и да правим, ще продължи. Западните медии също ще ни обвинят и в това, че водим продоволствена война – ние няма да доставяме нашата пшеница на неприятелски страни, нали?

Световната олигархия, разпалвайки войни и конфликти по света днес, целенасочено вдига цените на продоволствените продукти и подземните ресурси“. Спомнете си Адам Смит и популярния преразказ на Пушкин:

„… Как държавата забогатява и как живее и защо не се нуждае от злато, когато има продоволствени продукти и подземни ресурси“.

По времето на Смит и Пушкин това са били пшеницата, ръжта, всички селскостопански продукти, въглищата и желязната руда. Днес това е същата пшеница, месо, мляко… но също и въглеводороди, диаманти и редки ценни метали. Ресурси, накратко.

Това е истинското богатство на страната ни. Би било хубаво да го запазим за себе си и приятелите ни. Всяко ограничение за доставка на всичко това за неприятелски страни ще бъде компенсирано повишилите се от този факт цени. А евтините ресурси вътре в Русия ще ни позволят да изградим нашата си руска цивилизация, с която ще си спечелим завистта на залязваща Европа. С високи технологии и уютни заведения – всичко както трябва.

И ако западните партньори се разстроят от това, ние ще им кажем: Какво искате, нали пазарът решава. Неговата „невидима ръка“ е провидяна за първи път от Адам Смит, който толкова се е увличал по Онегин.

Автор: Виктория Никифорова