Съдейки по причините за украинската криза, то можем да отсъдим, че стратегията на САЩ е в скоро време да провокира поне още една такава. След като ангажираха Русия във военен конфликт, с втората криза Вашингтон ще засегне жизненоважните интереси на Китай. Стратегическият план е ясен: Русия и Китай да бъдат силово принудени да се примирят с американското присъствие по границите си. А в в случай на силов отговор от страна на Москва и Пекин срещу разширяването на Западния свят, американците ще дадат прокси-отпор, така, че да отслабят Русия и Китай в изтощителни конфликти… с надеждата да разпалят вътрешни противоречия в тези страни. Крайната цел на САЩ е да елиминират Русия и Китай като пречки за възстановяването на глобалната си хегемония върху планетата.

Превръщането на „тайванския проблем” в „тайванска криза” предстои да бъде извършено от САЩ съвсем скоро и по същата схема, която в момента тестват в Украйна. Сега Вашингтон действа едновременно в три посоки: тласка администрацията на Тайван да премине „червените линии“ в отношенията си с континентален Китай, тъпче Тайван с американски оръжия и разпалва информационна психо-война с внушения как във всеки момент Китай ще нахлуе на острова. Опитите на Тайван да се сближи икономически с родината си Китай, но в същото време да остане част от системата за американски военен контрол над моретата, прилежащи към Китай, са неприемливи за КНР.

САЩ правят всичко по силите си да предотвратят обединението на Тайпе и Пекин в единен Китай. Дипломатическите контакти между САЩ и Тайван през последните няколко месеца са систематични. Делегации от Конгреса на САЩ, Пентагона и Държавния департамент се редуват да посещават острова буквално всяка седмица. Всички те в официалните си обръщения плашат населението на острова и съседните на КНР държави с „китайската заплаха“ и „китайската агресия“. Те притискат ръководството на Тайван с инфилтрирания от тях в страната компрадорски прозападен политически, икономически и НПО-елит. Затова и в последно време Тайпе все по-често прави изявления за своята решимост да „защити с военна сила демокрацията и свободата си“.

Напоследък американската дейност около Тайван придоби нови характеристики. В края на март Деймън Уилсън, генерален директор на Националния фонд за демокрация, посети острова с неизвестна цел, но се срещна с ръководителя на администрацията на острова Цай Инвен и редица други влиятелни политици. US-Фондът работи в тясно сътрудничество с тайванските власти. Този фонд е специализиран в информационни и психологически операции в страните, в които Съединените щати имат „специални интереси“.

Миналата седмица двупартийна делегация от американски конгресмени, ръководена от председателя на комисията по външни работи на Сената Боб Менендес, посети Тайван.

През април американската администрация одобри продажбата на Тайван на трета партида оръжия на стойност 95 милиона долара, включително оборудване и услуги за поддръжка на системата им за противоракетна отбрана. Преди това през август 2021 г. САЩ доставиха на Тайпе 40 самоходни гаубици “Паладин” M109A6 и артилерийски боеприпаси на стойност 750 млн. долара. През март пък беше доставена поредната партида оръжия на стойност 100 млн долара, която включваше оборудване и услуги за поддръжка на системата за противовъздушна отбрана “Пейтриът”.

По всичко личи, че броят на оръжейните сделки между САЩ и Тайван тепърва ще се увеличава. Но и доставеното до момента количество оръжие е достатъчно, ако не да спечели война с Китай, то поне да провокира военен конфликт и да го разтегне и поддържа дълго време.

В контекста на „стратегията си за провокации“ САЩ подготвят почвата за изолирането на Китай от световните пазари, като се опитват да му противопоставят страните от Азиатско-Тихоокеанския регион. Овладеният от САЩ Тайван ще продължи да задълбочава сътрудничеството си с Вашингтон „за защита на свободния и отворен Индийско-Тихоокеански регион“, каза Тайпе.

Индийско-тихоокеанската стратегия на САЩ би проработила, когато чисто военните аспекти на стратегията се комбинират с икономическа експанзия за изолиране на Китай по всички фронтове.

Имаше опити на Вашингтон да примами Непал в американския проект “Предизвикателствата да хилядолетието”, сделка за инфраструктурна помощ, целяща да отвлече вниманието на Непал от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Премиерът на Непал Шер Бахадур Деуба обаче на среща с ръководителя на китайското външно министерство в края на март подчерта, че Непал никога няма да позволи на никакви сили да използват непалската територия, за антикитайски дейности.

Отделен въпрос е открито враждебната политика на Япония. Японският премиер Кишида помага на Съединените щати да изградят антируски и антикитайски блокове в Азия. Но няма нищо чудно: От края на ВСВ Япония е колония на САЩ. На нейна база са разположени над 100 американски военни бази и няма мърдане.

Друго направление е засилването на военно-техническото сътрудничество в рамките на КУАД (Стратегически съюз между САЩ, Великобритания, Индия и Япония-б.р.) и тласкането на квартета към стратегическо координиране на действията с НАТО. Това стана особено ясно с началото на втората фаза на специалната военна операция в Украйна.

Безцеремонни са опитите на САЩ да „укротят“ слабото звено в КУАД – Индия, като я накарат да се откаже от „стратегическия си неутралитет“. В индийската посока Вашингтон все още не е успял. Нещо повече: В резултат на преговорите на 11 април между Байдън и Моди стана известно, че не е възможно Ню Делхи да бъде убеден да следва линията на САЩ и НАТО по украинската криза. Индия не се поддава и на поканата за участие в антикитайските маневри на Вашингтон. Индийските медии напоследък станаха предпазливи и в отразяването на китайско-индийските отношения, които са традиционно недобри, но в последно време все повече се затоплят.

Недостатъкът на цялата тази американска схема да провокира последователно две военни кризи в Украйна и Тайван, се крие във факта, че тя е разрушителна за САЩ. Америка на Байдън със своите действия срещу Украйна и Русия единствено подкопава икономическата си сила и тази на своите партньори и васали. Възможностите на Вашингтон вече не съответстват на стратегическия му размах.

Виктор Пироженко