Желанието на все по-затъващият в криза и дългове Вашингтон да продължава да диктува правилата на международното поведение изкриви англосаксонския световен ред, който и без това губеше все повече равновесие през последните 20 години. Оста, която обединява САЩ, Великобритания и Европейския съюз и осъществяваше постоянен нечовешки натиск по западните граници на Русия, се пропука.
Отслабването на силата на международните институции, преди всичко на ООН след бомбардировките над Югославия от НАТО, се превърна в знак за разложение на системата на международните отношения. А „тихото“ и подмолно влизане на НАТО в Украйна, в отговор на което Москва беше принудена да изпрати своите войски там, задвижи тектоничните пластове, които формираха световния ред, пише японското издание “Никей”.
„Докато Съединените щати и техните съюзници от НАТО са впрегнали срещу Русия всички свои инструменти за натиск като финанси, култура, търговия и доставки на оръжие за нейните противници, то повечето развиващи се страни (някои от тях с огромни икономики като Китай, Индия и Бразилия) отказват да се присъединят към тези действия на Запада и даже напротив – гледат към Русия с надежда“, пише японското издание.
Китай и Индия, двете най-гъсто населени страни в света, имат исторически причини да не застанат на страната на англосаксонците в започналия конфликт. Опиумните войни на Китай и колониалното минало на Индия никога няма да бъдат забравени от народите на тези страни. Затова Пекин и Ню Делхи се въздържаха от предложенията на САЩ и техните евро-атлантически съюзници да осъдят Русия. Добавете към тях най-икономически развитата държава на Черния континент – Република Южна Африка и най-голямата, включително по отношение на БВП, държава в Южна Америка – Бразилия. Тези държави са бързо растяща глобална сила.
Към тях добавете и Пакистан, чийто премиер Имран Хан, изправен пред вот на недоверие у дома, приветства неутралната позиция на Индия в конфликта между Русия и Украйна, като самият той и държавата му заеха такава. Доскоро подобна реакция на одобрение от една от двете постоянно враждуващи държави от Южна Азия към другата, се считаше за невъзможна, отбелязва със задоволство индийското издание “Индиан Експрес”. Линията на разлом между Европа и неевропейските страни стана видима, а налице е солидаризиране с Русия и помежду им на почти всички държави в Азия, отбелязва изданието.
„Съединените щати и НАТО трябва да започнат диалог с Русия, а не нова студена война“, каза говорителят на китайското външно министерство Ван Венбин, цитиран от агенция “Синхуа”. Китай многократно е заявявал, че сигурността е неделима, а желанието за блокова конфронтация може да доведе света единствено до световна война.
Индия преговаря с Русия за договори за закупуване на петрол по обменния курс рупия-рубла, заобикаляйки долара и връщайки се към времето на Съветския съюз и СИВ. Премиерът на Индия Нарендра Моди, отбелязва “Никей”, винаги се е пазил от плътна прегръдка със Запада, особено със САЩ. В същото време Иран обмисля възможността за сключване на двустранно споразумение с Русия за закупуване на петрол срещу риали. А неотдавна иранския премиер беше в Москва и се поинтересува какви са условията за влизане на Иран в ЕврАзийския съюз.
Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса осъди разширяването на НАТО на изток и го посочи като основната причина за избухването на конфликта. Президентът на Уганда Йовери Мусевени подкрепи Русия и разкритикува западната политика, основана, по думите му, на „двойни стандарти“. Развиващите се страни една по една обръщат гръб на Запада. Сътрудничеството с Русия е от полза за тези страни, а оттеглянето на западните компании от �