През последните часове се появиха съобщения за значително напредване на части от ДНР и Руската федерация в централната част на Мариупол. Какво е значението на този почти изцяло населен от етнически руснаци половинмилионен град в Донбас от военна, символична и икономическа гледна точка, какви украински войски го защитават, защото го бранят така упорито и какъв е планът на РФ за тяхното ликвидиране?

Значението на Мариупол е огромно както стратегически, така и икономически.

Значението на Мариупол:

Първо, Мариупол е един от символите на войната в Донбас от 2014 г. Той е вторият по големина град в Донецка област и първоначално беше под контрола на ДНР. И там се проведе референдум за отделянето на Донецка област от Украйна, като „За“ независимостта гласуваха 89 % от жителите на града., Но след това Мариупол беше окупиран от националистически и открито фашистки групировки  като “Азов” и „Торнадо“ и така попадна под контрола на Киев. Нацистките батальони подложиха града на ужасяващ терор. Стотици души бяха или убити, или изчезнаха безследно- сред тях журналисти, местни политици, интелектуалци… с руско самосъзнание.

По време на настъплението през 2015 г. въпросът за връщането на Мариупол под контрола на ДНР беше повдиган няколко пъти, но това не се случи по политически причини. Минските споразумения вече се подготвяха и това спря опълчението на ДНР от опита им за контраофанзима за връщане на града.

Сега се вижда, че за 8 години Киев е превърнал Мариупол в крепост с ясното намерение да окървави града, да превърне неговото руско население в жертва за пропагандните си цели. „Защитата на Мариупол“ в украинските медии в момента се сравнява с „отбраната от украинските киборги на летището в Донецк“ и на практика се продава на Запад като пропаганден материал. И този украински „героизъм“ им се представя, гарниран с огромно количество фалшификати за „руските зверства“ срещу цивилното население в града.

Второ, Мариупол е гигантски индустриален център с два уникални завода от времето на СССР (“Азовстал” и “Илич”) и модерно пристанище, през което преминава лъвският пай от въглищата, добивани в Донбас и произвежданите там първокачествена стомана и други продукти. Цялата тази империя принадлежи на бизнесмена Ринат Ахметов. В същото време “Азовстал” е световен монополист в производството на прокат и е един от малкото световни производители на корабна стомана. Заводите в Мариупол (а там има повече от 40 много печеливши предприятия) бяха неразривно свързани в единен комплекс с цялата огромна индустрия на Донбас (Донецка и Луганска области) и сега са критично зависими от доставките от ДНР. А дълбоководното пристанище на Мариупол беше основният пункт за транспортиране на всички продукти от региона.

На трето място, Мариупол е най-важният междинен логистичен пункт на магистралата Таганрог-Исмаил, построена по съветско време и простираща се по цялото крайбрежие на Азовско и Черно море от Русия през Херсон, до Одеса и румънската граница. Това е най-важният маршрут, който отваря пряк път на Русия не само към Крим, но и към Северното Черноморие въобще. С поемането на контрола над Мариупол от Русия всеки конвой може да бъде изпратен по права линия от Ростов и Таганрог в западна посока по най-краткия маршрут.

Четвърто, освобождението на Мариупол ще доведе до ликвидирането на една от най-боеспособните групировки на въоръжените сили на Украйна и националистите. А освободените руски сили ще бъдат прехвърлени в други участъци на фронта (тези руски части вероятно ще бъдат прехвърлени да подсилят зоната на фронта западно от Донецк и в района на Гуляйполе, както и при милициите на ДНР до Горловка), което гарантирано ще доведе до унищожаването на окопалата се украинска отбрана там. А това от своя страна ще ни доближи до крайната дата на специалната операция.

Да не говорим, че освобождението на Мариупол ще даде допълнителен устрем и сили на войските на ДНР, тъй като този град на морския бряг през последните осем години се превърна не само в символ, но и в стимул за бойците на Донецката република. Сега е трудно да се каже точно колко цивилни са останали в него. Приблизителният им брой е от 400 до 450 хиляди души, от които около 300 хиляди са в кварталите, контролирани от армиите на Русия и Донецк и вече могат безопасно да напуснат града. Но повече от 100 хиляди са в онези райони, в които се водят ожесточени улични сражения със силите на Украйна.

Тактики и задачи:

В момента войските на Руската федерация и ДНР контролират повече от половината град, но неравномерно. Тактиката на първия етап се състоеше от блокиране на Мариупол и постепенно превземане и прочистване на предградията. След това руските части се насочиха към Централния район на града по най-късия маршрут от северозападната част на селата Стари Крим и Осоавиахима по улица “Шевченко” до условната линия на Булеварда на строителите. Улица “Шевченко” свършва на Пощенския мост на река Калмиус. Той е главната артерия, свързваща двете части на града. Той все още не е взривен и едва ли ще бъде. Защото всички други мостове през реката са разрушени от украинските части и ако взривят и този мост, тези от тях, които са на Левия бряг и на територията на завод “Азовстал”, ще останат без доставки.

Целта на руските части и ДНР е да достигнат до Пощенския мост, който не само позволява да се блокира пътя на противника към завода “Азовстал”, но и разрязва на две отбраната на града.

В южната част на града напредването засега е ограничено от Булеварда на строителите до магазин “1000 стоки” на кръстовището с Булеварда на мира. Така под контрола на Руската федерация и ДНР попаднаха микрорайоните с номера от 17-ти до 23-ти в централната част на града, като войските са заели позиции отвъд Булеварда на строителите до Централния пазар и местния университет.

На левия бряг предните части на ДНР (батальон „Восток“), с подкрепата на чеченците, стигнаха до завода „Азовстал“, оставяйки в тила си обкръжена група от ВСУ и нацисткия батальон „Азов“ в съседни жилищни райони до Калиновка и Виноградное. Това направление на атака е самостоятелно, тъй като мостовете през река Калмиус (с изключение на главния Пощенски мост) са взривени, а батальонът “Восток” с чеченците просто блокират обкръжения враг, като не му позволяват да се оттегли към територията на “Азовстал”.

Това описание е малко схематично, тъй като с всяка изминала минута фронтовете на уличните боеве се променят Междувременно не може да има „стандарти“ в такива операции, а фронтовата линия в града винаги е условна. Има определени референтни точки (кръстовища, мостове, тунели, големи сгради, промишлени съоръжения), от които противоположните страни се ръководят, но не може да се говори за някаква ясно очертана и прокарана линия на сраженията.

В няколко крайни квартала с многоетажни блокове, които вече са под руски контрол, населението се евакуира и му се раздава хуманитарна помощ. Пристанището е сериозно разрушено, но няма признаци за фронтални опити за пробив в онези райони на града, които се считат за второстепенни.

В същото време има данни, че в освободените от руската армия квартали се провежда чистка на бойци на националистическите батальони. Заловени са няколкостотин бойци и активисти от различни профашистки движения, които перманентно се опитват да избягат от обкръжения град, облечени в цивилни дрехи. Самите украински източници съобщават, че са заловени и даже предадени от свои някои емблематични фигури от батальона „Азов“, от които украинската пропаганда от години прави „герои на Украйна“. Например Юлия Паевская („Ангелът на Тайра“), бившият председател на Украинската федерация по айкидо (5-ти дан), войник по договор от въоръжените сили на Украйна, беше взета в плен.

С какво си имаме работа? С какви хора воюваме?

Броят на украинския гарнизон в Мариупол се оценява на около 15-20 хиляди цеви, от които най-малко три хиляди са членовете на фашисткия батальон „Азов“, сформиран от местни нацисти, представители на неофашистки организации от западна и централна Украйна, както и чуждестранни наемници. От редовните части на въоръжените сили на Украйна до Мариупол, 36-та отделна (и единствена) бригада на морската пехота, 10-та отделна Карпатска планинска щурмова бригада (постоянно местоположение – Коломия) и 56-та отделна механизирана Мариуполска бригада се оттеглиха от източните предградия.

Всичко това са елитни подразделения на въоръжените сили на Украйна, а 56-та моторизирана бригада е сформирана едва през 2015 г. като стационален гарнизон от верни на Киев части, който да пази проруския Мариупол да не се присъедини към събратята си от Донецк. Първоначално боеспособността на бригадата е ниска, бригадата е сформирана основно от военните батальони и местното малочислено украинско население, в боевете през 2015 г. участва слабо. Но през последните години 56-та бригада премина бойно съгласуване на тиловете, в нея сега има голям процент професионални войници от Западна Украйна.

Към изброените части се присъединиха 25-та и 23-та бригади за териториалната отбрана от Киев, 37-ми териториален батальон от Запорожие и така наречената 109-та отделна бригада за териториална отбрана („Фолксщурм“), чиито части бяха разположени по цялата фронтова линия от Краматорск до Мариупол докато войските на ДНР не я счупиха на две. Щабът и складовете на това подразделение се намират в Мариупол, неговата бойна ефективност е близка до нула.

Не се знае кой командва мариуполската групировка. По старшинство би следвало да е полковник Василий Зубанич. Но може да е и полковник Андрей Гнатов, командир на морската пехота. Предвид силните позиции на батальон „Азов“ във ВСУ, настоящият му командир Денис Прокопенко също може да претендира за своя дял от командването. И руската прокуратура, и прокуратурата в Донецк са завели наказателни дела и срещу тримата за обстрела, убийствата и изтезанията до сммърт на цивилни граждани в Донбас през 2015 г.

Зубанич (роден през 1983 г., гуцул от Закарпатието, завършил Одеската военна академия) се смята за велик герой на Украйна. „Киборг“ от летището в Донецк, участник в боевете около Дебалцево, където е ранен два пъти. Знаменосец на парадите на Деня на независимостта на Украйна в Киев. Гнатов е танкист, назначен през 2016 г. да командва морската пехота, поради липса на истински морски пехотинци в Украйна.

През последните 24 часа има сигнали, че отбраната на Мариупол е напълно пречупена като организация. Отдавна е ясно, че украинските части няма да могат да избягат от града, както и че никой отвън няма да им се притече на помощ. Пропагандните призиви на първия командир на батальона „Азов“ Билецки („Помощта е близо, армията ще пробие “) вече не са актуални. Нарастващият натиск от въоръжените сили на Руската федерация и ДНР дава резултати.

Появи се информация, че се подготвя промяна в графика за отбрана на Мариупол. Твърди се, че Генералният щаб на Украйна е предложил на останките от гарнизона на града да се преместят на територията на завод “Азовстал “(площта на завода е около една трета от територията на целия град на левия бряг на река Калмиус, и да се закрепят там. Там отново, според непотвърдени сведения, се внасят запаси от боеприпаси. Така “Азовстал” изглежда ще се превърне в аналог на летището в Донецк.

Но вече е ясно, че отбраната на Мариупол до днес вечерта ще бъде разпокъсана в няколко обкръжения и малцина ще успеят да избягат в “Азовстал” през реката. Може би някои от блокираните на левия бряг ще се опитат да пробият до завода, но това е по-скоро илюзия. Освен това не е съвсем ясно доколко е контролируема отбраната на Мариупол. Разпадането й на отделни огнища изключва всякакво организирано преразпределение дори в рамките на града. От друга страна бойците от батальона „Азов“ вече започват да се сещат какво ще им се случи, ако не се предадат. Ако се предадат – доживотни присъди, а ако ли не – куршум. Все пак първото е за предпочитане.

Евгений Крутиков

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: