Град Херсон има важно символично и историческо значение за Русия. Това, припомняме, е първата база на руския флот в Черно море. След победата в Руско-турската война, тук през 1778 г. по заповед на Екатерина II е заложена първата корабостроителница на бъдещия Черноморски флот. Едновременно с корабостроителницата и крепостта е основан град, кръстен на Таврически Херсонес (Севастопол, разположен близо до историческия Херсонес, ще се появи почти десетилетие по-късно).

Първият регион на Украйна, изцяло взет под контрола на руските войски, е Херсонска област. Въпреки че по-голямата част от жителите на Херсон са хора с руско самосъзнание и носители на руската култура, веднага след смяната на властта населението се страхува да влезе в контакт с военните на Руската федерация. В града дори се проведе мирен митинг срещу „руската окупация“. Защо „трансукраинските“ настроения са толкова силни в създадения от Русия регион?

Жителите на Херсон за първи път от седем години успяха безопасно да се съберат на митинг в чест на годишнината от освобождението на родния им град от нацистките нашественици. Членове на ветерански организации и активисти успяха да се съберат на Вечния огън и гроба на Незнайния войн в парка на славата на града, съобщи руското министерство на отбраната във вторник. „От 2015 г. ветерани и обикновени хора, дошли на възпоменателни събития, посветени на Победата, са били подложени на физическо насилие от националисти, както и преследване от държавни органи на изпълнителната власт“, гласи съобщение от Министерството на отбраната.

Миналият митинг е един от символите на факта, че животът в областния център навлиза в обичайния си ход от векове. Същото може да се каже и за цялата Херсонска област, която беше изцяло взета под контрол от руските войски – официалният представител на ведомството за отбрана Игор Конашенков обяви постигнатия резултат във вторник. Херсонска област е първият украински регион, над който сегашните власти в Киев напълно загубиха контрол. Освободена е централната част на Черноморския регион с население най-малко 1 милион души (от които около 300 хиляди са жители на областния център). Херсонска област, както и цяла Северна Таврия, е известна със своите дини и грозде, но това далеч не е всичко, което почти два милиона хектара от плодородните почви в региона, включително чернозема, могат да произведат. Потенциално регионът може да произвежда 2 милиона тона пшеница годишно, без да броим другите „плодове на земята“.

„От момента на разпадането на Съветския съюз до 2014 г. в Херсонска област се случи деиндустриализация, но едва забележима“, каза Алексей Журавко, бивш депутат на Върховната Рада от Херсон (фракция на Партията на регионите). „В същото време в региона бяха инвестирани големи средства и беше разширена площта на земеделските земи. Чуждестранни инвеститори влязоха в региона, изградени са мини-предприятия. Въпреки че, разбира се, не се стигна до създаването на нови стратегически индустрии, като корабостроителен завод, но старият все пак работеше Разширено е и пристанището за претоварване“, допълни той. Сега най-голямото морско и речно пристанище на Днепър, стратегически важен възел на водни и железопътни комуникации, беше извън обсега на сегашния режим в Киев.

Градът на руската слава и житницата на Новоросия

Град Херсон също има важно символично и историческо значение. Това, припомняме, е първата база на руския флот в Черно море. След победата в Руско-турската война, тук през 1778 г. по заповед на Екатерина II е заложена първата корабостроителница на бъдещия Черноморски флот. Едновременно с корабостроителницата и крепостта е основан град, кръстен на Таврически Херсонес (Севастопол, разположен близо до историческия Херсонес, ще се появи почти десетилетие по-късно).

Първият генерал-губернатор на Херсон е княз Григорий Потьомкин, а Иван Абрамович Ганибал, най-големият син на „Арапина на Петър Велики“ и прачичо на Пушкин, отговаря за изграждането на града и крепостта. В края на XVIII век изграждането на Херсонските укрепления се ръководи от Александър Суворов, около същите години първият боен кораб на Черноморския флот, линкорът «Слава Екатерина», напуска дока на Херсонската корабостроителница.

С изграждането на Николаевската корабостроителница военното значение на Херсон донякъде намалява. Но провинциалният град се превръща в една от индустриалните и търговски „столици“ на Новоросия – не без участието на бащата-основател на съседна Одеса Еманюел де Ришельо (той предлага да се насочат данъците върху търговията с вино във всички провинции Новоросия към развитието на Херсон). Правителството насърчава развитието на земите на провинцията – тук, с помощта на различни видове помощи, са поканени чуждестранни колонисти и руски бедни земевладелци. Не е изненадващо, че според сюжета на „Мъртви души“ на Гогол Чичиков планира да „премести“ фиктивните селяни, които е купил, в Херсон. Между другото, истинските заселници в района на Херсон са предимно руски селяни и занаятчии. В края на XIX – началото на XX век половината от населението на град Херсон са били великоруси, 30% – евреи, украинци-малоруси са на трето място.

Не е изненадващо, че през годините на Гражданската война нито украинската държава на хетман Скоропадски, нито Директорията на Петлюра успяват да се закрепят тук. Провинцията се оспорва помежду си от червените и войските на Деникин, а по-късно – на Врангел. През 30-те години на миналия век значението на пристанището Херсон се увеличава (поради изграждането на Днепрогес), но статутът на града намалява – става регионален център на Николаевска област.

„Последицата от грешката на Левиатан“

Херсонската област се появява на картата на СССР през март 1944 г., веднага след освобождението на Херсон от нацистите от войските на 3-ти Украински фронт. Смята се, че известният диктор Юрий Левиатан е „виновникът“ за присвояването на града на областен статут. Казват, че той е прочел резюме, където Херсон погрешно е посочен като регионален град. Историята завършва със Сталин, който „поправя грешката“: „Няма ли Херсонска област? Значи ще има!“

След войната градът, както и други разрушени центрове на Черно море и Крим, е възстановен от силите на целия Съветски съюз. Както съветските времена, така и постсъветската епоха, Херсон запазва международния си характер, а руският остава езикът на общуване. „Според проучване на Галъп през 2008 г. руският е майчин език за 5/6 граждани на Украйна. Най-вероятно в района на Херсон делът на руснаците е бил приблизително същият“, казва депутатът от Държавната дума, телевизионен водещ, родом от Одеса Анатолий Васерман.

През последните 14 години положението може би се е променило – например, значителна част от кримските татари се преместват в Херсон, добавя експертът. „Сега в Херсонска област очевидно концентрацията на руснаци е малко по-ниска, отколкото през 2008 г., но едва ли е много по-ниска. Там огромното мнозинство, както и в цяла Украйна, са руснаци“, отбеляза събеседникът.

Как е дерусифицирана Херсонска област

Официално (според преброяването от 2001 г.) етническите руснаци съставляват 20% от населението на Херсон и 14% от населението на региона, 82% от жителите на региона и 76% от областния център са регистрирани като украинци. В същото време 25% посочват руския като роден език, а по-голямата част от населението е и остава двуезично. В същото време дерусификацията на новите поколения е в разгара си – по данни за 2018 г. само в 26 училища (от 435) езикът на обучение е руски.

Друг признак на ерата след Майдана е спадът във всички области: производството, финансовата индустрия, инвестициите, посочи бившият депутат на Радата от Херсон Журавко. „Всичко започна да се свежда до „купуване и продажба“. Отделно бих искал да отбележа влиянието на реформите на Уляна Супрун върху медицината – започна изтичане на пари и специалисти от индустрията. Работниците също започнаха да напускат други райони и не да правят други неща, а да заминават в чужбина. Регионът започна да отмира”, каза бившият депутат.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: