Не трябва да си финансист или икономист, за да разбереш, че ако страната, която издава световната резервна валута и световната валута на търговските разплащания се опитва да използва този факт с цел натиск върху своите политически противници, опитвайки се да провали и разруши техните финансови и икономически системи, то светът бързо ще се откаже от тази резервна валута.

Силата на долара беше в неговата надеждност. Не е важно какви са били отношенията ви със САЩ – доларовите инструменти можеха да се използват напълно свободно. Именно на свободния достъп до долара за всички желаещи САЩ изграждат своето благополучие през втората половина на ХХ век. Нито една друга валута (дори лирата от епохата на британското доминиране) няма такова глобално значение, както доларът през втората половина на ХХ век – първите десетилетия на XIX.

Доларът като международна валута дава на САЩ голяма власт. Но една власт е невъзможна без отговорност. Те винаги се балансират помежду си: колкото повече власт, толкова повече отговорност. Ако се опитате да намалите дела на своята отговорност, то по съответния начин се намалява и вашата власт. Ако се опитате да засилите властовите си пълномощия, то расте и вашата отговорност. При това процесите имат обективен характер, независимо какво пишете в своите конституции. Властта принадлежи не на този, комуто е предназначена номинално, а на този, който е готов да отговаря за вземане на решения.

В този момент, когато САЩ решиха да превърнат долара в инструмент на глобалната политическа борба, той загуби характера си на глобална резервна валута в търговските сметки. Естествено, преходът от долара към други валути няма да се случи за един миг. Около половината от всички търговски сделки на света все още се номинират в долари. Но процесът на дедоларизация на световната икономика тече вече от няколко години и постепенно набира обороти.

В хода на разпалената срещу Русия санкционна война САЩ и техните съюзници “замразиха” част от валутните активи на Русия, номинирани в техните национални валути (долари, евро, йени и лири). Понеже ЦБ на Русия съхраняваше не кеш, а държавни задължения на съответните страни, Западът просто престана изкупуването на тези задължения от Русия. Фактически САЩ и техните съюзници допуснаха технически фалит по държавния дълг (“Съкровищни книжа” са държавен дълг).

Западът пожертва финансовата си репутация заради опита да унищожи руската финансова система, да устрои в страната финансово-икономически хаос и така да дестабилизира социалната обстановка, хвърляйки Русия в състоянието от началото на 90-те години. Това е авантюра. ЦБ на РФ още през 2014 година демонстрира изключителна способност да запази стабилността на руската финансова система в условията на жесток външен натиск. Фактически Западът заложи всичко, жертвайки своята финансова репутация заради хипотетичната възможност да нанесе на Русия катастрофална вреда. Предвид, че Русия се готви десет години подред за подобен вид атака от Запада, шансовете за успех са мизерни.

Самото въвличане на Запада в подобна авантюра е свидетелство, че всички достъпни реални легитимни механизми за борба за глобално първенство са изчерпани от тях и той принудително преминава към “очакването на армията на Венк” (в политически, икономически и финансов план). Разликата между Райха през април 1945 година и днешния Запад е, че високопоставените нацисти само си разказват един на друг за “оръжието-чудо на фюрера”, което ще се използва в последния момент и ще промени хода на войната, а американците и съюзниците им се опитват да направят долара такова “оръжие-чудо”.

Но Венк не идва да спасява Берлин, немците не изобретяват оръжие-чудо, а атаката на долара по руската финансова система се проваля. Въпреки това американците не се опитват да отстъпят, правейки се, че доларовата атака по Русия е случайна грешка, предизвикана от емоционалното възприятие на започнатата от Русия денацификация на Украйна. САЩ упорстват в своята самоубийствена финансова атака, въпреки, че отдавна вече е ясен нейният провал.

Всичко това се случва защото, ако вие губейки кампанията, вместо да се опитате да сключите приемлив компромисен мир, се хвърляте към авантюри, то провалът на първата от тях няма да ви накара да се откажете от избора си, а ще доведе до втора, трета и прочее, докато има сили и възможности. Към лятото на 1943 година войната е загубена безнадеждно за Райха. Това се разбира прекрасно от германските генерали. Но те продължават да подкарват на клане милиони немци, надявайки се на чудо. Сега американското ръководство действа по аналогичен начин.

Какво се опитва да постигне, пристъпвайки към втория етап от унищожаването на долара с валутната авантюра? Същото, което се опитва да постигне Хитлер през 1945 година, надявайки се да възникнат неотстраними противоречия между съюзниците, които да доведат до военен сблъсък между тях на прага на Берлин, което ще позволи на Германия да се спаси.

Може да се каже, че не успели с цената на долара да разрушат руската финансова и икономическа система, САЩ са активизирали процеса на унищожаване на останките от своя финансов авторитет. Те явно се надяват, че ако доларът като световна резервна валута и валута на търговските разплащания се срине, то САЩ ще успеят да извлекат два бонуса от това пепелище.

На първо място ще бъде дезорганизирана системата на глобалната търговия. Това ще нанесе сериозен удар по китайската икономика и може да накара Пекин да намали подкрепата за руската външна политика заради вътрешните си икономически и политически затруднения.

На второ място, понеже природата не търпи вакум, а замяната на долара засега не е готова, то САЩ се надяват, че активното натискане от Китай на юана като заместител на долара ще предизвика противоречия между Пекин, Ню Делхи и Москва, които са привърженици на идеята да се замени долара не с една валута, а с кошница валути (или дори валути и метали).

Идеята на Вашингтон е ясна. Китай, чиято икономика ще понесе най-голяма вреда, ще иска спешна замяна на долара в глобалните сметки. Понеже идеята за кошница валути не е изпитана до край, Пекин ще предложи юана на съюзниците си. Но това веднага ще му даде преимущество по отношение на Индия и Русия, ще го направи нещо повече от “пръв сред равни”. Следователно, според плановете на САЩ Русия и Индия ще трябва да се противят на доминирането на юана. Ето го и готово желаното непримиримо противоречие между съюзниците: Китай трябва спешно да си спасява икономиката, да подкрепя глобалната търговия, а Индия и Русия трябва да не допускат внезапното засилване на Пекин заради възможността да емитират новата световна резервна валута.

От американска гледна точка идеята не е лоша. Тъй като доларът все пак умира, си струва да се убие малко по-рано, за да се разбие единният антиамерикански фронт. Но САЩ не отчитат, че заплахата, която представляват за целия свят, надхвърля всякакви противоречия, обединявайки съюзниците срещу Вашингтон, както се събират срещу Берлин през 1945 г.

Може би в бъдеще противоречията между настоящите съюзници ще се превърнат в източник на конфронтация между тях, въпреки че има надежда, че Москва, Пекин и Ню Делхи ще успеят да поддържат взаимноизгодно сътрудничество дори след окончателния крах на западната система. Но във всеки случай днес Вашингтон е толкова силен дразнител и толкова очевидна опасност, че всякакви противоречия се оказват незначителни на фона на необходимостта от окончателно премахване на системата на западно господство в международните отношения.

Така че доларът като резервна валута умира напразно. Дедоларизацията на световната търговия и превръщането на долара от световна валута в национална обаче трябва да ускори началото на отдавна назрялата и презряла реформа на американската икономическа система, която в крайна сметка ще доведе чрез страдание до пречистване – до трансформацията на глобално чудовище, което е загубило жизнената си енергия, в нормална американска национална икономика.

Но ако това се случи, то не по-рано от десет години. Засега задачата на целия цивилизован свят е да помогне на изпадналия във варварство Запад, воден от САЩ, да се върне в едно адекватно състояние. Тъй като Западът не иска доброволно да се откаже от канибалските навици, той трябва да бъде принуден с колективни усилия да е конструктивен.

Автор: Ростислав Ищенко