По украинските телевизии и медиите на всичките им западни съюзници неспирно гърмят надути фрази за „мотивираната украинска армия, която се бори за всеки дом“. Въпреки , че бойната ефективност на врага не трябва да се подценява, тези фрази предизвикват особено недоумение.

Какви „битки за всеки дом“ се осмеляват да докладват тези западни „експерти“? Ако имат предвид отчаянието на обречените главорези на „Азов“ в обкръжения Мариупол, които осъзнават, че няма да се измъкнат живи от града, всеки плъх на тяхно място би бил също толкова силно „мотивиран“ да се бие докрай.

Една нормална армия обаче, която знае как да се бие и е морално подготвена за това, се изпитва не в такива безнадеждни ситуации, а в ежедневни и последователни бойни действия. И се оценява единствено въз основа на резултатите, които постига.

Какви са резултатите на украинската армия?

Въз основа на резултатите от 20-дневната специална военна операция в Украйна основният „военен успех“ на украинската армия е, че тя престана да съществува като организирана, мобилна и ефективна военна сила.

Днес тя е раздробена на изолирани фрагменти, лошо управлявани от местните си командири сухопътни войски, неспособни да действат по един план и лишени от способност да извършат дори организирано отстъпление, различно от самоубийство. Да не говорим за все по-нарастващия недостиг на оръжия, военна техника, боеприпаси, пълното откъсване от тила и ремонтните бази и много други.

Ето само един пример: „Според украински информационни източници пехотата на въоръжените сили на Украйна е останала почти без бойни машини, които се опитва да замести с цивилни камиони. Съобщава се, че повече от 70% от бойните машини и бронетранспортьори на украинската армия са били унищожени, поради което Генералният щаб е решил да използва граждански транспорт. Той ще се конфискува от цивилни: камиони от всички категории, микробуси, пикапи и дори самосвали – всичко това е изключително необходимо за да се превозва пехотата. Освен това въоръжените сили на Украйна имат катастрофален проблем с горивото, повечето от складовете им са унищожени, а логистиката е напълно нарушена.

Тази “високо мотивирана” според западните екперти и медии армия още в първите дни на военните действия успя да загуби на практика цялата си бойна авиация и зенитно-ракетни комплекси със среден и голям обсег. Останаха им единствено полупартизанските портативни комплекси, които е смешно и да си помислиш, че могат да закрият небето на Украйна от самолетите и ракетите на войските на РФ.

По-голямата част от зенитно-ракетните и радиотехническите войски на украинците пък бяха унищожени още в първите часове на военната операция. Тяхното статично разположение на бойно дежурство беше отдавна известно на руската армия. Както се случи със зенитните комплекси С-300 при Нова Каховка.

От самото начало на военните действия „най-мощната армия в Европа“ (според Порошенко) беше парализирана, не успя да предприеме нито една значима и ефективна контраатака. Генералният щаб на Киев планираше подобна операция – готвеше се да нападне Донбас. но Русия изпревари., И когато всичко започна, украинската армия нямаше нито командири, нито войски, способни да действат според плановете на бойните задачи.

В резултат на това „героичната армия“ не намери нищо по-добро от това, да се изпокрие също като плъхове в пукнатините на градовете и оттам, тихо, по най-подъл начин, знаейки, че руснаците не стрелят по цивилни, да стрелят по руските войски. Това не само е недостойно за войник, но е и глупост от военна гледна точка. Защото в историята на войните никой все още не е успял да се задържи в обкръжен град, лишен от снабдяване с боеприпаси и оръжие. Това е просто начин да отложат собствения си край за сметка на смъртта на цивилни – жени и деца.

С тези войни, „защитаващи всеки дом“, ще се справим рано или късно. В Мариупол това се случва в момента, а във Волноваха вече приключи. След това наред ще е Харков.

Руската, Луганската и Донецката армии ще се справят и с онези „герои“, които сега са сврели в бетонните си бункери на фронтовата линия в Донбас, изграждана педантично от киевския режим цели 8 години. Те са се изпокрили в тези бункери-гробници и са в панически страх, защото са обкръжени – не могат да се оттеглят. Те седят и чакат да бъдат унищожени. И от отчаяние и безразсъдство стрелят по градовете в Донбас.

Да кажем няколко думи и за тази нечовешка стрелба срещу мирните жители на ДНР и ЛНР. Западните „експерти“ в хор започнаха да тръбят, че тя е в „отговор“ на действията на руските войски. Защото, видите ли, руснаците взривили с ракети базата на наемниците на НАТО в полигона “Яворов” край Лвов… и украинците в отговор ударили с “Точка-У” по Донецк и Макеевка.

Съмнявам се, че тези „експерти“ не разбират разликата между прецизен удар срещу една военна цел и стрелянето на посоки с ракети по гъсто населен град. Мисля, че тези „експерти“ и „анализатори“ имат други мотиви да твърдят че е равносилно.

А ако ли не, ще им обясня нещо: За разлика от руската крилата ракета „Калибър“, която може дори да уцели прозорец от 3000 км., старите съветски оперативно-тактически системи „Точка-У“, използвани от “украинския Вермахт”, имат така наречения „коефициент на вероятно отклонение“ от 150 -200 метра. С такава ракета е невъзможно да се удари не само танк, но дори и сградата на градския съвет.

Освен това такова едно отклонение от 150-200 метра е допустимо за нови ракети с бордово оборудване, напълно калибрирано в завода. Срокът на годност на тези ракети според стандартите е не повече от 10 години. Украинските „Точка-У“ надхвърлят този период повече от три пъти. Последните произведени са от 89 година. Преди много години, по време на тестови изстрелвания, тези ракети демонстрираха нааправо невероятни отклонения от дадена траектория. Пример за това е трагедията в Бровари край Киев, където през 2000 г. такава ракета порази жилищна многоетажна сграда и уби трима местни жители, отклонявайки се от целта с… 60 километра.

Така че истинското отклонение на сегашните украински “Точка-У” едва ли е по-малко от километър, а може да е и много повече. Това оръжие е предназначено изключително за стрелба по големи градове и целта му е една -единствена – безразборно да избива цивилното население вътре. Ето какви оръжия използват в Донбак украинските наци-бандити.

Само слепите могат да не видят диаметралната разлика между действията на руските войски, продиктувани от военна целесъобразност и клането на невинни хора, което се извършва от „високо ефективната и бореща се за всеки дом“ киевска банда.

Като онази „креативна” блондинка в Първи канал с нейния безкрайно фалшив поръчково изработен плакат „срещу войната”, която часове по-късно написа в профила си във “Фейсбук” фашистки призив за унищожаване на всички руснаци. Ето затова й бе съставен административен акт, а не заради групавия пърформанс с плаката зад гърба на водещите на новините.

И в тази връзка имам въпрос: защо тези финансирани от запада вътрешни провокатори са още живи? Израел в такива случаи, когато става дума за призиви за убиване на евреи, действа без забавяне и законово шикалкавене. Или призивът за убийство на руснаци, според някои, не може да се счита за престъпление ли?

Автор: Юрий Борисов