След втората седмица от войната можем твърдо да кажем, че САЩ вече са воюваща страна, чрез своето прокси Украйна. И затова войната няма да свърши бързо.

– Тактиката на Русия не се променя – целта е да се унищожи украинската военна инфраструктура.

– Тази война се реализира не по волята на Зеленски, а по волята на САЩ.

– Санкциите на Запада бият по руския елит, като се опитват да му напомнят, че единственото спасение за тях е да свалят час по-скоро диктатора.

– В руския елит имат групировки, кръгове и структури, които вече не са ангажирани с лоялност към президента.

– Всеки друг на мястото на Путин би направил същото – би се сетил, че Русия е самодостатъчна държава, която не може да живее на колене.

– Опитът да се върне Русия 30 години назад е равносилен на опита Руската федерация да се върне в състоянието на СССР.

– Меракът на руските „вхожденци“ олигарси ще се разбие в новата Желязна завеса. И това е истинската опасност за Путин. Той разруши тяхната кристална мечта.

– Г-н Вацев, преговорите между Лавров и Кулеба в Анталия завършиха  с провал. Двете страни не само не постигнаха някакъв консенсус, но от изявленията на двамата външни министри след това, остана впечатлението, че ситуацията още повече се ожесточава. Защо?

– Струва ми се, че украинският външен министър не се е разделил с надеждата САЩ и ЕС да застанат директно до него, за да го подкрепят. Това самочувствие не върви пред Лавров, който, от своя страна обаче, очаква НАТО да се намеси.

– НАТО да се намеси във войната? Нали никой не иска това!

– Да, да. Не мога да се отърва обаче от усещането, че в Кремъл очакват НАТО да направи някаква техническа грешка, която да може да бъде тълкувана като директна намеса във войната. Това би довело до Карибска криза-2, което би развързало ръцете на Кремъл да преговаря със САЩ сериозно и с размах. Между Путин и Байдън има двустранно разбиране, че ядрени оръжия са недопустими днес. Но Карибска криза -2, без да заплашва света с ядрена война, дава възможност на руската страна да преговаря свободно и с много аргументи.

– А защо се провалиха прогнозите ви, че войната ще свърши за две седмици. Днес е 15-ти ден на войната, Русия сякаш затъва в Украйна и изгледи за края на военните действия не се виждат, въпреки някакви преговори, които уж се водят. Какво не предвидихте?

– Когато казах, че войната ще свърши за две седмици, не се бяха проявили някои много важни факти – настъпи глобална военна мобилизация, промяна в американската външна политика и след втората седмица от войната можем твърдо да кажем, че САЩ вече са воюваща страна, чрез своето прокси Украйна. САЩ въоръжават войната, финансират Украйна, подават разузнавателна информация на украинския генерален щаб и дори вече не се крие, че те ще изпратят там и жива сила – част от частните военни компании или може би всички. Очевидно е, че когато САЩ воюват, войната не свършва за 2 седмици, нито за 2 месеца. И оттук нататък войната може да свърши за няколко месеца, може да продължи години наред, както беше Виетнамската война. Истината, която днес трябва категорично да кажем, е че днес САЩ в Украйна воюват срещу Русия, това е американо-руска война.

– Но Пентагонът отказа директно участие във войната, отказа дори на полските Миг-29 с този мотив, НАТО много внимателно гледа да не направи грешен ход, вие го наричате „техническа грешка“, с който да се приеме, че влиза във военния конфликт.

– Пентагонът съвсем правилно отказа полската идея да се прехвърлят МиГ- 29 в Украйна, защото правилно си дават сметка, че ако тези самолети излетят от полски летища и влязат в украинска територия, това ще бъде вече съвсем очевидна намеса на НАТО във военния конфликт, а официалната доктрина на НАТО е, че не воюват там. Това е много сериозна пречка, но де факто САЩ воюват с Русия чрез своята прокси сила Украйна. Фактите за това не се крият – че се изпраща жива сила от частни военни компании, че финансират и въоръжават – това са белезите на войната. Никой в САЩ не е заинтересуван от директна война, Америка ще воюва чрез прокси сили, както се е случвало много пъти досега. Корейската война също беше война между СССР и САЩ чрез Южна и Северна Корея. Виетнамската война също беше конфликт между СССР и Китай от една страна и от друга САЩ, но там имаше прокси сили – войските на Северен Виетнам и на Южен Виетнам.

– Променя ли Русия тактиката си след втората седмица?

– Тактиката е очевидна и не се променя – прочистване на територията, обкръжаване на по-големите градове и създаване на хуманитарни коридори, за да намалят пораженията за цивилните и очакване на резултатите от преговори, които отново започнаха да обещават някакви позитивни резултати. Вчера Зеленски е обявил, че е готов да обсъжда предложенията на Русия за независимост на Крим, за признаване на Донецк и Луганск и т.н. Работата е там, че каквото и да говорят пропагандистите, Русия не бърза и няма закъде да бърза.

– Защо? Не иска ли по-бързо да приключи тази война?

– Всяка война има своя логика. Руските сили можеха да срутят Киев с масиран бомбен килим и всички големи градове можеха да бъдат срутени, като размесят труповете и тухлите на гражданите така, както направиха САЩ в Ирак. Но от американската инвазия в Ирак загинаха повече от 700 000 човека, тъй като Америка бързаше и не броеше цивилните жертви. Да ви напомня ли за Фалуджа, където градът беше срутен в резултат на една война и повечето загинали се оказаха цивилни. В Русия има политическа важност едно друго съображение- Путин следи какво ще стане след войната. Колкото по-малко цивилни жертви загинат, толкова по-лесно вярват в Кремъл, че ще мине процедурата на сдобряване на двата народа. Никакъв проблем няма да се срути Киев с бомбени килими. Никой не бива да се съмнява, че в руските бомбени складове има бомби за оттук до края на света, но те се опитват да направят, колкото е възможно по-малко цивилни жертви, за да може в следвоенното регулиране на проблема напрежението между двата народа да не е чак толкова голямо, да се намали омразата и, доколкото ми се струва, тази тактика работи.

– Да, но в момента цял свят се занимава именно с жертвите на тази война?

– Не е вярно! Цял свят е абстракция. С това се занимава англо-саксонският свят и всички тези, които по някакъв начин са обвързани с англо-санксонския свят, включително и ние и, разбира се, демократична обединена Европа. Но в цял свят влизат страните от Близкия изток, страните от Залива, Тихоокеанския регион, страните от Африка, Латинска Америка – може да се каже, че цял свят мълчи и гледа кой ще бъде победителят. В англо-саксонското цивилизационно пространство воюват – всеки с каквото може. Който може със стингери, който няма стингери, работи пропагандно. Това е още едно доказателство, че наистина САЩ воюват в Украйна. И затова войната няма да свърши толкова бързо, колкото се надявах, когато не знаех това.

– Като гледам това е и война на нерви между Зеленски и Путин. Зеленски отчаяно моли Запада за помощ, вече не крие, че се чувства измамен от този Запад, иска лични преговори с Путин, дори търси посредник, който да му уреди среща с Путин, пуска на ден по 3-4 видеобръщения. В същото време Путин мълчи и не дава никакви знаци за възможна среща със Зеленски.

– Путин е затворен в своите технически задачи и не намира за нужно да говори със Зеленски. Когато се уговори среща между Путин и Зеленски – това ще бъде велика победа за Зеленски. И може би ще бъде началото на истинските преговори – когато държавен ръководител говори с държавен ръководител. Нека да напомня, че в досегашните преговори руската страна (извън това, което видяхме днес в Анталия) е представена на прекалено ниско ниво, там има само един помощник на президент. Това не е реална преговаряща група. Те могат да се разберат, както го и направиха, за хуманитарните коридори и нищо повече. Големите задачи и големите проблеми трябва да бъдат обговаряни между двамата президенти.

– Смятате ли, че това скоро ще се случи?

– То ще се случи, но не скоро, а когато руските военни сили успеят да унищожат близо 100% от украинската военна машина. На този етап Русия няма защо да бърза, защото нейните сили използват всеки ден, за да разрушават все повече и повече украински военни съоръжения. Целта е да се унищожи украинската военна инфраструктура.

– Но публичният образ на Путин рухна от всички тези нападения. Ужасът на войната срина имиджа и на Кремъл, и на Русия. Последствията наистина са ужасяващи.

– Не можем да сме сигурни в това. В англо-саксонския свят, както и в тези, които са приели цивилизационна близост с този свят – това е така, разбира се. Но напомням още веднъж, че целият свят е голям. Ние не знаем в черна Африка, в Латинска Америка, в Азиатско-тихоокеанския регион, в Залива, Близкия изток и на много други места какво мислят за Путин. Но вие сте права, че Русия наистина загуби пропагандната война. Всъщност те никога не са смятали, че пропагандната война е толкова важна, колкото физическата война. Това е руска военна концепция – по-важно е да победиш физически, а пропагандата ще се уреди от само себе си малко по-късно.

– Вчера ген. Конашенков обяви, че нападението на Русия над Украйна е изпреварило и осуетило мащабна военна операция на Украйна в Донбас с помощта на САЩ и НАТО.

– В Кремъл подозираха отдавна, че по-боеспособната част от украинските войски бяха разположени в непосредствена близост до двете самообявили се републики Донецк и Луганск. И причината да стоят на границата 120 000 руски войници бе именно да ги предпазват, за да ги отказват от това нападение. В един момент се оказа, че украинското ръководство не може да отказва на своите приятели. Аз съм сигурен, че Зеленски не искаше украинските войски да нападат Донецк и Луганск. Просто го беше страх. Той се надяваше, че Америка ще изпрати войски да воюват заедно с него. Когато воюваш заедно с НАТО, имаш друго самочувствие. За мен е абсолютно сигурно и е абсолютно доказано, че Русия изпревари със своята атака на 24 февруари сутринта готвена атака на украинските войски към Донецк и Луганск на 25-ти. Може би в Москва са имали агентурни сведения. Забележете, че тази информация, която е в състояние да промени официалните оценки за събитията, се пуска от руското военно командване на 14-тия ден, а не на 1-вия.

– Защо бе направено с такова огромно закъснение? Още в първия ден на войната Москва можеше да освети военните намерения на Украйна в Донбас и така да мотивира навлизането си на нейната територия и вероятно тогава картината на войната може би щеше да бъде друга.

– Това означава, че руското военно ръководство системно подценява проблематиката на пропагандната война. Това е характерно за руската военна доктрина, винаги е било така – те са на принципа ние да победим, пък вие може да си говорите каквото си искате. Те подценяват картината на войната. Това е било винаги така и аз не очаквам някога Русия да победи в пропагандна война срещу англо-саксонския свят. Това е стратегическа особеност. Това е тяхното разбиране за това какво значи военна победа – ние да победим, да срутим Берлин, пък те да говорят, каквото искат. Има една особеност на руския военен и политически манталитет. Например, ние, в България, сме отворени към целия свят и непрекъснато сме нащрек какво впечатление ще направим – какво ще кажат за нас хората, какво впечатление ще направим в Европа. Точно обратното е в Русия. Средният руснак живее със самосъзнанието, че е самодостатъчен. Ако цялото човечество изчезне, в Русия може и първата седмица да не забележат това. Руснакът просто не зависи от някакво световно конструирано обществено мнение. Той вярва, че е самодостатъчен: аз съм на земята, Бог е над мен и ние живеем, както трябва. Русия никога не се е напрягала да създава ефективно действени образи на цивилни и военни. Това е имперското самочувствие на руснака.

– На фона на това Зеленски печели симпатиите в Европа, макар открито да показва разочарованието си от Европа и НАТО, които не застават до него в тази война.

– Съвсем основателно.

– Възможно ли е едва сега Зеленски да е разбрал, че е пешка в голямата шахматна дъска?

– Очевидно е, че сега го разбира. Той беше повярвал, че е нещо повече от една дребна фигура в голямата шахматна игра. Той много се надяваше, че НАТО ще изпрати войски. Очевидно е, че това няма да стане, той го разбра и според мен е искрен като каза, че е охладнял към НАТО. Той вярваше на НАТО, на САЩ, моли ги много дълго, молеше ги по един унизителен за самия себе си начин, докато накрая не избухна и не каза: „Ние няма да молим на колене, украинците не сме такива и аз не съм такъв”. Напълно го разбирам. Той се надяваше до последно САЩ да воюват заедно с него с жива сила. Зеленски може би не може да разбере, че САЩ наистина воюват, но не по начина, по които той иска, а по начина, по който САЩ искат. И тази война се реализира не по волята на Зеленски, а по волята на САЩ. Той би трябвало да бъде доволен и от това, което му дават – морална, физическа, финансова, идеологическа, организационна помощ.

– Но това означава ли, че е готов на компромиса, който руснаците искат?

– Не, аз не вярвам в това. Той е под ужасно психологическо напрежение, от време на време започва да си противоречи. Зеленски е изключително нервен и аз напълно го разбирам – той е президент на страна, която губи война, физическа война. Украйна ще спечели пропагандната война, Русия ще спечели физическата война, но ще загуби пропагандната война и всички ще бъдат доволни като при български местни избори.

– Едва ли всички ще бъдат доволни, защото вчера президентът Байдън публично призна, че цената за забраната на вноса на руския суров петрол ще я плати обикновеният американец, на когото ще му се вдигне цената на бензина.

– За съжаление, това е напълно вярно. Байдън го знаеше и преди. Тук става дума за една американска стратегема. Американските демократи умеят, като изпаднат в някакви вътрешни проблеми, да ги експортират навън. Целият ангажимент на САЩ в Украйна е израз на желанието да се решат вътрешни проблеми. Не просто да се отклони вниманието на американското общество от проблемите, които то има, а просто пред очите на света Америка да побеждава в международен план, за да не се занимават с нейните вътрешни проблеми. Това го разкрива и Тръмп, като обяснява, че това е една глупава, унищожителна, разрушителна политика на нашите противници демократи. Всичко това са белези на предстоящата загуба на междинните избори на 8 ноември тази година от страна на демократите. Имаме пълна класика: ние изнасяме всички проблеми навън, скриваме от американското общество неговите собствени – финансови, материални, здравни, икономически, организационни, културни… Американското общество е в тежък момент – то е затънало в няколко кризи едновременно и идеята не на Байдън, а на щаба, който управлява демократите, е за „една малка победоносна война“, която ще ни помогне обществото да забрави за другите, истинските проблеми. Да ви припомня, че има такава пословица: Всеки американски президент има право на една малка победоносна война.

– В тази връзка прочетохте ли статията на Иван Кръстев в Die Zeit, където той обяви, че идва краят на мирния ред.

– Не. Но това, че идва края на мирния ред, го казах много преди него, но не в Die Zeit, а при вас – в Епицентър.бг тази моя мисъл беше огласена много отдавна. Не е нужно да чета Иван Кръстев, за да съм наясно със световните процеси. Хегел пише на едно място, че великият човек осъжда своите съвременници да го тълкуват. Но Хегел има предвид Наполеон, не Иван Кръстев. Да тълкувам Иван Кръстев нямам време.

– Какви грешки направи до този момент руското командване?

– Руското ръководство направи няколко далеч не толкова безобидни грешки. Те със закон забраниха антивоенните демонстрации и се опитаха със закон да наложат определена словоупотреба – тоест средният руснак да не говори за война, а за специална операция. Това е опит да се използва цензура. Това е груба грешка, за която руското ръководство ще трябва да плаща. Подобни грешки вървят и в България със заканата да се преследват „путинистите”. Това също е опит да се решат реалните проблеми чрез решаване на нереални проблеми. Властта поиска от хората да наричат котката не котка, а по друг начин. По този начин се руши доверието между обществото и властта. Същото е и в България.

– Споделяте ли тезата, че Путин не е добре психически? Правнучката на Хрушчов го нарече автократ, разни анализатори, дори и у нас, го определят като луд.

– Това е дъното на пропагандната глупост. Занимавам се с геополитика и политология, знам колко десетки важни фактори се преплитат, за да се получи това, което се получава в момента. В англо-саксонската практика има друг принцип – там противникът трябва да бъде сатанизиран, диаболизиран, идиотизиран. Затова сега се стремят да нарисуват Путин като едно лудо джудже, което се опитва да подпали света. Аз не съм политически психолог и изобщо не се интересувам от душевното състояние на Путин. Който извежда голямата политика от душевното състояние на ръководителите, просто не разбира за какво става дума. Такъв човек не е нито за политология, нито за геополитика. А това, което цитирате, са изобретения на политологстващите журналисти. На тях им прилича да психологизират проблема. За мен проблемът не е нито в напредналата възраст на Байдън, нито в душевното състояние на Путин. Приемам, че и двамата са адекватни хора. И тогава се появява реалният политически проблем – защо Америка се държи така и защо Русия се държи така. Това не е част от психологията на техните ръководители. Това е част от дълбинни политически, икономически и културни взаимодействия в елитите и в самите общества на тези страни.

– Какво пропускаме да видим?

– Трябва да се изследва, например, по какъв начин се променя социалната база на президента Путин, трябва да се знае при какъв консенсус между елитарните групировки около Путин е възможна тази война и при каква промяна в този консенсус войната ще стане невъзможна. Напълно реално е войната да стане невъзможна, когато се развали консенсусът на четирите управляващи властни групировки в Русия.
Същият подход е необходим и при анализа на американската политическа реалност. В САЩ има едно много сложно преплитане на финансови, организационни и други фактори, които само в своята цялост и в своето взаимодействие определят политиката. Нищо, че отстрани изглежда така, че един самотен Байдън дърпа лостовете на властта. Нищо подобно! Байдън е функционер, който реализира в живота много важни дълбинни обществени национални интереси в САЩ. Това е много интересна тема, за съжаление, в България никой не се интересува от този въпрос.

Същото може да се каже и за Русия. Интересно е как се променя руското общество, докато се води тази война. И аз предвиждам, че след Путин, тъй като Путин няма да стои вечно, той е вече възрастен, пък е и изчерпал всичките си срокове, ще дойде такъв цезар, че на фона на който Путин ще изглежда бял и пухкав като ангорски заек. Тогава Западът ще съжалява за Путин, сравнявайки го с това, което е дошло в Русия след него.

Не по-различна е ситуацията и за Джо Байдън. Журналистите се научиха да се подиграват с неговата възраст и с неговите напълно разбираеми възрастови грешки. Нормално е възрастен човек да се спъне на стълбичката на самолета и вместо да му помагат, те се смеят.

Американската политика не зависи от възрастовото състояние на Байдън. Тя зависи от начина, по който Камала Харис си решава проблема с имигрантите; тя зависи от начина, по който финансовият резерв решава ужасния финансов проблем в САЩ. Политиката зависи от това дали САЩ ше укротят този невероятен държавен дълг, който надмина БВП на САЩ с 30%. Политиката на САЩ зависи от начина, по който big data се намесва в социалните отношения. Тоест, американското общество е достойно да предизвика специализиран интерес, а не глупавите асоциации на скучаещи журналисти.

– Допускате ли, че е възможно да бъде провокирано убийство на Путин?

– Всеки може да бъде убит. Путин е добре охраняван, но когато има силен интерес и тези неща могат да случат – малко ли са държавните ръководители, които са избити, а тези, които умряха от собствена смърт, преживяха серия от опити за убийство. Колко пъти са убивали Де Гол? Така че, всеки един човек може да бъде убит, но какво от това.

– А консолидиран ли е руският елит около Путин?

– Морално-политическа консолидация има в тесния кръг на Путин, морално-политическа консолидация има и в руското общество, което около 72% подкрепя тази война, разбирайки нейната необходимост за Русия. Но няколко хиляди души вече са против тази война в обществото. Освен това вече има сериозни съмнения, и аз вече намирам намеци за това, че елитният консенсус в Кремъл може да бъде разбит. Роля за това ще имат и тези санкции, които забележете, колко хитро, колко умно и колко конструктивно са замислени. Тези санкции бият по елита, като се опитват да му напомнят, че единственото спасение за тях е „да свалят час по-скоро диктатора“. Така че руските чиновници са консолидирани около линията на президента. Руското общество също в достатъчна степен е консолидирано, Да, в него има вечните правозащитници, които обаче са много малко и на този етап нямат никаква особена роля. Но в руският елит има групировки, кръгове и структури, които вече, според мен, подчертавам само според мен, не са ангажирани с лоялност към президента.

– Ами като ти вземат яхатата за 600 милиона долара, как да си лоялен?

– Именно. Нямаше съмнение в лоялността на Алишер Усманов доскоро, но като ти вземат яхтата, която струва интересната сума 600 млн. долара, това е изпитание за твоята лоялност. Същите причини работят и на доста други места. Лоялността на руския олигархиат свършва някъде тук. Така че санкциите са ефективни в този смисъл. Проблемът е по-сложен. Целият елит на Русия в последните 30 години израстна на базата на една единствена цел – да влезе в Европа. Така беше построена цялата руска държава след падането на Желязната завеса. Сега с тази война и санкциите, които Западът налага, всичко това рухва. Меракът на руските „вхожденци“ ще се разбие в новата Желязна завеса. И това е истинската опасност за Путин. Той разруши тяхната кристална мечта.

– Ще издържи ли руската икономика, защото всички казват, че Русия ще се върне не 5-10 години назад, а санкциите ще я върнат в 80-те години?

– Ако Русия я върнат 30 години назад, трябва да си спомним какво имаше на мястото на Русия преди 30 години – Съветският съюз беше тогава, за който не вярвам, че някой в Америка иска да го връща. Русия ще издържи с лишения и трудности санкциите и без съмнение с тези санкции тя навлиза в много неприятен и тежък период, но Русия разполага с цялото време на света и с всички ресурси, които им трябват, за да се оправят по обходен път.

– Как?

– Чрез затваряне в себе си и чрез търговски отношения с тези части на света, които не се влияят директно от Държавния департамент на САЩ. Освен че ще живее по-трудно, без съмнение, руският олигархиат ще трябва да се раздели с именията си в Лондон или на Ривиерата, но едва ли в Русия някой ще страда много от това. Опитът да се върне Русия 30 години назад е равносилен на опита Руската федерация да се върне в състоянието на СССР. Ако някой много иска да извади от пепелта на историята Съветския съюз, ето това е начинът. Всъщност, тук има една стратегическа грешка. Първата беше, когато падна Съветският съюз и когато беше анулирана Комунистическата партия в Съветския съюз – тогава вместо да помогнат на младата държава Русия, те я грабеха, мачкаха и унижаваха. Резултатът е Путин. Появи се руският ръководител, на мястото на Путин можеше да бъде всеки друг, и всеки друг на мястото на Путин би направил същото – би се сетил, че Русия е самодостатъчна държава, която не може да живее на колене. Америка трябваше да помогне на Русия тогава, вместо това те ги унижаваха, грабеха, натискаха и мачкаха. Сега е същото. Тези санкции, разбира се, в средносрочен план ще имат някакъв реален резултат, в дългосрочен план обаче те ще върнат Русия в морално-политически, в исторически, в психологически и в икономически смисъл към идеята за СССР-2 начело с такъв цезар, на фона на който Путин ще бъде забравен. Това е стратегическата грешка на Запада, иначе тактически краткосрочно може и да сработи.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: