Зад бурята от новини за хода на специалната операция в Украйна донякъде се загуби самият стратегически план, по който тя протича. Някои западни източници дори започнаха да поставят под въпрос самото съществуване на този план. Както и победата на Русия. Ще ги разочароваме – този план съществува, работи и резултатът от него ще бъде пълното военно поражение на Украйна.

Припомняме положението. До началото на специалната операция на въоръжените сили на РФ в Украйна 80% от украинската армия и националистическите формирования бяха неравномерно разпределени по протежението на 600-километров фронт в Донбас – срещу двете отцепили се републики ДНР и ЛНР.

По цялата дължина на този фронт, в продължение на седем години на позиционна война, бяха създадени от украинските сили ешелонирани непристъпни инженерни укрепления. Многохилядните градски агломерации зад гърба на тази отбрана бяха превърнати в крепости, в които са разположени центрове за управление. Това са 500-хилядният Мариупол, Волноваха, 500-хилядната агломерация Рубежне – Северодонецк – Лисичанск, а също и Славянск – Краматорск. В началото на февруари някои части от въоръжените сили на Украйна и националистическите батальони бяха преформатирани в батальонни групи (например 80-та отделна въздушно-щурмова бригада), но общата конфигурация на тяхното местоположение не се промени.

Украинската групировка в Донбас определено се подготвяше за настъпление срещу двете донбаски републики. Повече от 120 000-те украински военнослужещи на линията на съприкосновение в Донбас (половината украинска армия) бяха допълнително снабдени с огромно количество бронирана техника, артилерия и РЗСО. Впрочем количеството артилерия е толкова голямо, че все още руските вийски не могат да я унищожат. От 2014 г. въоръжените сили на Украйна разчитат на старата съветска система за бой с масово използване на артилерия, което в крайна сметка доведе до тежки загуби сред цивилното население на републиките в Донбас и масови разрушения в градовете на ДНР и ЛНР.

По-голямата част от тази групировка беше разположена по дъга от югозападните покрайнини на Донецк до Горловка и Светлодарската дъга (в посока Дебалцево). Именно там са разположени основните артилерийски бригади и отделни батареи. Ударните части с максимално присъствие на бронирана техника бяха разположени в южна посока (Мариупол-Волноваха) и северна посока срещу и малко западно от Луганск.

Подготовката за настъплението около 24 януари беше извършена от Украйна толкова прибързано и с такава вяра в скорошния успех, че основната територия на Украйна беше оставена напълно незащитена. Отбраната както на граничните, така и на вътрешните райони беше прехвърлена на т. нар. „териториална отбрана“, тоест всъщност – на украинския аналог на хитлеровите доброволчески отряди „Фолксщурм“.

Повечето от войските на Северна Украйна бяха прехвърлени в Донбас, Киевският гарнизон беше сведен до специални части, разположени на бившия полигон „Десна“ в Черниговска област, чието командване пък беше в Западна Украйна в Ровно. 40-та отделна артилерийска бригада „Княз Витовт Велики“ (къде е Витовт, къде е Украйна?) беше разпределена на обширна територия от Николаев до предградията на Киев.

Същата история се развива на североизток и на юг. Всъщност всички основни части от вътрешните райони на въоръжените сили на Украйна бяха прехвърлени в Донбас.

Сега малко политически компонент: Дълго време се водеха дискусии за това каква всъщност е целта на операцията в Украйна. Сега е ясно: денацификация и демилитаризация. Това означава, че Украйна трябва да бъде лишена от боеспособна армия. Нейната военна авиация и флот бяха унищожени, а тежките й въоръжения – поставени под международен контрол. Това може да стане само физически – чрез пълна военна победа.

Съдейки по последните събития, изборът на руското военно командване беше направен в полза на превантивен удар, чиято стратегическа цел бе обграждането и унищожаването на основните сили на украинската армия и националистическите отряди. Това всъщност е 120-хилядната групировка в Донбас, която се канеше във всеки един момент да нахлуе в ДНР и ЛНР.

Като се има предвид описаната по-горе конфигурация на войските, е възможно да се предвидят практическите стъпки към демилитаризация на Украйна.

Логично беше да се организира обкръжаването и разчленяването на украинската групировка в Донбас, като се избягват фронтални атаки по най-укрепените й райони. Също така, на първия етап от операцията тиловите съоръжения на въоръжените сили на Украйна, от складове до летища, бяха унищожени със свръхпрецизни далекобойни оръжия, което всъщност елиминира ключовата инфраструктура на украинската армия. Всъщност 3-4 дни след началото на операцията въоръжените сили на Украйна престанаха да съществуват като организирана структура, но 120-хилядната групировка в Донбас остана стабилна по инерция. Просто са се окопали твърде дълбоко и твърде отдавна и разполагат с твърде много оръдия и танкове.

Въпреки това през последните дни частите на ЛНР ефективно се придвижиха напред на север от Луганск, пресичайки река Северски Донец. Целта им беше, първо, да се свържат с руските части, идващи откъм Харков, и второ – да заобиколят и да обградят от запад украинския укрепен район Северодонецк-Лисичанск.

Към днешна дата и двете цели са постигнати. Появи се първият голям джоб, но сега е трудно да се оцени броят на украинските отряди, обкръжени в Северодонецк. Така или иначе след заемането на Попасня няма изход.

Вторият котел е Мариупол. За обкръжаването на града беше необходимо да се преодолее укрепената ешелонирана отбрана и значителна част от тази задача беше изпълнена от частите на ДНР. В същото време руските войски от Крим бързо напредват по степта на север в условна посока Запорожие – Кривой рог. Това заплашва да обгради основната групировка на въоръжените сили на Украйна и националисти, сковани от местни битки по дъгата на градската агломерация от Донецк до Горловка. Имаше съобщения за боеве в района на Гуляйполе, където се приближиха части от Мелитополската групировка на въоръжените сили на РФ.

Ключов момент за операцията на тоталното обкръжаване на основната група на въоръжените сили на Украйна в Донбас в момента е град Изюм, Харковска област. Тази операция е възможна именно след установяване на контрол върху нея. Северната (условно „Харковска“) групировка на въоръжените сили на РФ от Изюм може да се придвижи на югозапад, за да се присъедини към Мелитополската групировка. Могат да акостират в Павлодар или Покровск. В резултат на това огромна групировка от въоръжените сили на Украйна ще бъде в котела от Славянск до Донецк.

Подобна операция няма да изисква кървави нападения срещу агломерацията Славянск-Краматорск и почти 80-хилядна украинска групировка край Донецк и Горловка, обрасла с инженерни съоръжения. В допълнение, подобна операция позволява избягване на цивилни жертви, собствени загуби и минимизиране на политическите рискове. От друга страна, отнема повече време, отколкото би било желателно от гледна точка на външни лица и абстрактно обществено мнение.

Сводка от фронта в Украйна към 12 часа на 12.03.22 г.

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/LLkWj92j1WU

Към момента ситуацията около Изюм не е напълно ясна. Повечето от националистическите отряди бяха съсредоточени забележимо на север, близо до Харков в района на Чугуев, където преди това се намираше основното летище на украинските щурмови самолети, унищожено от руски ракети. В Изюм могат да устоят само местни териториални батальони. Напълно възможно е, както по-рано в съседния Купянск, градската администрация да реши да го предаде.

Тоест, огромната украинска групировка в Донбас, след резултатите от операцията, ще е разделена на три групи с неравен брой бойци, всяка от които ще е напълно обкръжена (две от групировките вече са в котела, третата и най-голямата ще бъде обкръжена вътре всеки момент). Слабоото място на този план бяха, че така се запазва относителната боеспособност на украинските войски край линията Донецк-Горловка по границите на ДНР, което значеше продължаването на постоянните украински обстрели на населените места в ДНР, както и усложняване на хуманитарната ситуация в онези населени места, където са се окопали силно мотивираните националистически батальони. Както знаем, те не пускат населението да се евакуира, за да го ползват като жив щит срещу руската армия. Всички останали направления, включително Киев, първоначално се приемаха от руския генералитет за второстепенни. В югозападна посока предстои да бъде превзет рускоезичният гр. Никопол, чийто кмет, спуснат му от Западна Украйна и ултра- националист по убеждение, кара населението (предимно руско) да копае окопи в снега.

Одеса също се готви за кръгова отбрана. Междувременно, ако операцията за обкръжаване на основните въоръжени сили на Украйна и националистите в Донбас с последващата им принуда към капитулация или тяхното физическо ликвидиране, се осъществи за сравнително кратко време – тогава може да не се стигне до влизане на руските войски в Киев.

Киев на практика е напълно обкръжен. Докато всички се фокусираха върху ситуацията на северозапад от града (Гостомел, Иванков, Бородянка), руските части, които се приближиха от Чернигов и Суми (от североизток и изток), бавно, но сигурно блокираха Бровари, където започва магистралата към Москва. Фастов, Бяла Церква и летище „Бориспол“ са под огневи контрол. Няма никакъв практически смисъл да се навлиза дълбоко в градовете.

Голямата руска групировка, базирана в района Гостомел-Бородянка, може всеки момент да се придвижи дори до Житомир или Виница, дори да блокира напълно Киев, затваряйки магистралата към Житомир. Нейното бездействие в продължение на няколко дни повдигна основателни въпроси. Тази зона е най-проблемната заради извънредно голямата гъстота на населението и обичайно масово използваната от украинската страна тежка артилерия и РСЗО, които поразяват не толкова руските сили, колкото предградията на Киев, включително Вишгород.

Трябва да се каже, че руската армия няма никакво желание да унищожава личния състав на Въоръжените сили на Украйна, който в момента е блокиран в котела в Донбас (това твърдение не се отнася за неонацистките групировки и терористични батальони с тях). Това е още един политически фактор, предопределил именно това специфично планиране на операцията. Има основание да се смята, че обкръжената редовна украинска армия, която в момента е лишена от централизирано командване и снабдяване, все пак ще вземе правилното решение и ще спре военните действия. В противен случай Украйна ще претърпи катастрофа с епични размери.

Никой в Русия не иска физическото унищожение на украинските войници: пропилените животи на украинските граждани не са най-добрата основа, на която след това да градим следвоенния общ свят.

От друга страна, забавянето за неопределено време на острата военна фаза на операцията за принуждаване на Украйна към денацификация и демилитаризация, е също толкова неприемливо, колкото и тежките загуби на украински военни и цивилни животи. Бихме искали да очакваме завършването на обкръжаването на основната вражеска групировка край Донецк-Горловка в рамките на няколко дни, като се запази темпото на настъпление в районите на Запорожие, Херсон, Одеса и Днепропетровск.

Унищожаването или разоръжаването на до 80% от украинската армия в Донбас само по себе си означава край на войната. И никакви планове на украинската хунта и менторите й от САЩ за териториалната отбрана или партизанска война няма да им свършат работа – нито в Западна Украйна, а още по-малко пък в Южна и Източна Украйна, където населението масово е про-руски настроено. Правителството в Киев (или вече в Лвов?) ще бъде принудено да преговаря при съвсем други условия.

И нека повторим: Не става дума за никаква окупация на Украйна. А процесът на денацификация всъщност вече започна. В Херсонска област и в освободените райони на ДНР и ЛНР вече стартира режим на специална антитерористична операция: издирват се агенти на СБУ и военното разузнаване на Украйна, както и активисти на националистическите организации като „Десен сектор“. Военното решение за Украйна не е в окупацията на Киев, а в елиминирането на военната й структура. А това са коренно различни военни и политически цели.

Автор: Евгений Крутиков

Превод: Пею Благов, Skandalno.net