Мнозина вероятно биха могли да забележат, че активните поддръжници на украинския национален проект в социалните мрежи излъчват патологична жестокост, очевидно получавайки удоволствие от това. В техния постоянен лексикон фигурират думи като „ще горим“, „погребваме“, „изгоряла вата“ и т.н. Убийствата на руснаци, реални или желани, предизвикват истинска еуфория в украинските националисти, пристъп на садистично сладострастие. Освен това този език се говори както от прекрасни дами, така и от хора с напълно великоруски фамилни имена.. И тези думи не се разминават с делата. От действията на петлюровците, ОУН, УПА и до 2 май 2014 г. в Одеса и осемгодишното клане над Донбас.

Украинският национализъм изпитва зоологическа омраза към руския свят. Защо „зоологически“? Факт е, че украинството (а именно така се нарича украинският националистически проект според терминологията на М. Грушевски) възприема руския свят като съперник, който е в същата екологична ниша. (Въпреки че всъщност смъртта на руския свят би означавала изчезване на антируското украинство като излишно.) Животът на украинството вампирски се храни със смъртта на руското.

Психологията на украинството носи садистичен комплекс, защото по същество разбира, че всъщност все пак е много по-слабо от руския свят. Садизмът и жестокостта на украинството са компенсация за страха му.

Украинството е винаги фалшиво. Това е като демон, който има външност, но няма вътрешности. В крайна сметка собствената истинска история на украинците е отвратителна.

Почти всички „герои на Украйна“ (според украинските националисти) са били масови убийци на невинни хора, от хетман Сагадични до Петлюра, Шухевич и сегашните украински териториални батальони.

Почти всички „ярки личности“ на украинския националистически пантеон са предатели, от Виховски, Дорошенко и Мазепа до Кравчук и Кучма.

Почти всички идеолози на украинската държавност са фашисти. Антируските расистки глупости, заимствани от полските идеолози, са допълнени от идеологемата на украинската изключителност, взета от германските нацисти. „Украйна за украинците! Всички хора са братя, но московчани, поляци и евреи са врагове на нашия народ. Не вземайте чужда жена, иначе децата ви ще бъдат ваши врагове. (Михновски, който през 1900 г. обосновава принципите за създаване на „независима Украйна“ и се озовава сред националния пантеон.) „Не се страхувайте да признаете, че сте фашисти. В крайна сметка, това сме ние!” (Ленкавски, основният идеолог на ОУН, създател на Декалога на украинския националист). Произведенията на друг идеолог на украинството- Донцов, се състоят от откровено фашистки бисери – и е лесно да се запознаете с тях, публикуват се постоянно при съседите. В акта за провъзгласяване на независима украинска държава от 30 юни 1941 г., приет в окупирания от нацистите Лвов под стенанията на еврейското население и семействата на изтребените по това време съветски военни, параграф № 3 гласи: „Обновената украинска държава ще си сътрудничи тясно с Националсоциалистическия Райх, който под ръководството на Адолф Хитлер създава нов ред в Европа и света и помага на украинския народ да се освободи от московската окупация. И актът завършваше с думите: „Слава на Украйна! Слава на героите!”, превърнали се в песнопение, което е толкова модерно дори сред московските либерали. Какви ти герои? Какво отличава радетелите на украинството? Прилагането на 140 вида изтезания и мъчения ли, сред които забиване на пирони в черепа на жертвата, рязане на жертвата жива с трион, забиване на кол в стомаха?

Украинството създава своеобразна фантазия на мястото на своята реална история – подла и кървава. Да представяш черното за бяло не е достатъчно за украинците. Това, което украинският национализъм не може да оскверни в руската история, той привлича към себе си.

Украинството се опитва да си присвоят ролята на прародител на човечеството, на Триямната култура и на древноруските князе Владимир, Ярослав Мъдри с дъщеря му Анна, приписвайки им, че са украинци. То се опитва да присвои развитието на Дивото поле/Новорусия, осъществено с огромните усилия на руската държава. Присвоява Гогол, превеждайки го на “мова”. (Чайковски и Сергей Корольов. Всичко попада под ножа, за да се скрие пълното отсъствие на нещо свое).

Понякога изглежда като банално невежество, но всъщност е доста ефективна тактика. По принцип няма други варианти за украинците, измислени преди повече от сто години. Независима Украйна, подобно на Франкенщайн, е скрепена от парчета чужди тела, съшита е от чужди територии, от фрагменти чужда история, чужди успехи и постижения – преди всичко руски. А откъде другаде украинците могат да получат изходния материал? През последните 300 години всичко положително на територията, принадлежаща на съвременна Украйна, се осъществяваше само от Москва и Санкт Петербург. Там, на Дивото поле, завладяно от османците и Кримското ханство, израстват като гъби нови градове и села. Там, забравяйки полското потисничество, старите градове процъфтяват (Киев става третият по големина в руската държава). Там се отглеждат освободените от данъци селски общности на Слобожанщина, които се попълват с бегълци от полското потисничество

Но за да се усвои напълно, е желателно да се унищожи и това, който твърди, че това не е така. И да му се причини такава болка, че да почувства най-накрая своето положение.

Като заключение: Руската армия трябва да завърши работата си докрай.

Автор: Александър Тюрин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: