Джордж Фридман, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор“, наричана „Сянката на ЦРУ“.

4 февруари, 2015 г. в Чикаго, САЩ:

Главният интерес на външната политика на САЩ през последното столетие, през Първата и Втората световна война и по време на Студената война бяха отношенията между Германия и Русия. Защото обединени те са единствената сила, която може да ни заплашва. Нашият главен интерес беше да осигурим, този вариант да не възникне. Ако сте украинец, ще се придържате към възгледа, който единствено може да Ви помогне – и това са Съединените щати.

През последната седмица или преди около 10 дни командващият американските наземни войски в Европа генерал Бен Ходжес беше на посещение в Украйна. Там той съобщи, че американските военни съветници в Украйна трябва да пристигнат в близко бъдеще. Всъщност той раздаде там медалите на украинските бойци, което военният протокол на САЩ забранява – да се присъждат медали на чужденци. Но той го направи, тъй като искаше да покаже с това, че украинската армия е негова армия. После той си замина. А Съединените щати доставят на балтийските държави оръжия, артилерия и други военни съоръжения – балтийските държави, Румъния, Полша и България – това е една много интересна точка. 

Вчера Съединените щати съобщиха, че възнамеряват да доставят оръжия на Украйна, това беше опровергано, но те го правят – оръжието се доставя. И при всички тези действия САЩ действат извън НАТО. Тъй като решенията в НАТО трябва да се вземат от всички членове на НАТО единодушно. Смисълът на цялата тая работа е в това, САЩ да изградят един „Санитарен кордеон“, един пояс на сигурността около Русия. И Русия знае това. Русия мисли, че САЩ възнамеряват да разгромят Руската федерация. Аз мисля, че ние не искаме да я унищожим, а само малко да я нараним респ. да ѝ нанесем вреди.

Въпросът, който стои сега пред руснаците, е, дали искаме да имаме Украйна като една буферна зона между Русия и Запада, която най-малкото трябва да остане неутрална. Или Западът ще навлезе толкова дълбоко в Украйна, че НАТО да остане отдалечено само на 100 км от Сталинград и на 500 км от Москва.

За Русия статусът на Украйна представлява екзистенциален въпрос.

И руснаците не могат просто така да оставят настрана този въпрос.

За САЩ въпросът стои така: Ако Русия продължава да настоява за Украйна, ние ще спрем Русия.

С тази цел бяха предприети мерки, както наскоро говори генерал Ходжес, който е известен със своите бламажи, а именно за нападателни войски в Румъния, България, Полша и балтийските държави.

По този начин се обосновава Интермарум („Междуморска страна“), територията между Черно море и Балтийско море, за което е мечтаел Пилсудски.

И това е предпочитаното от САЩ решение.

Стенограма от видеото с български субтитри:

Името ми е Ник Бранд, директор съм на Общата програма при Чикагския Съвет за глобални проблеми. Благодаря Ви, че сте дошли.

Използвам възможността за приветствие от Джордж Фридман тук в Чикагския съвет – мисля, че той тук е за пръв път. Благодаря, че сте при нас.

Джордж Фридман: Никое място не може да остане за дълго време мирно. САЩ също, имам предвид, че ние (САЩ), съпровождаме респ. ще бъдем засегнати от войни.

Европа, както аз предполагам, няма да се върне към големите войни, но ще се върне към нормалния човешки вариант: Тя ще има своите войни, своите мирни периоди, ще загубва свои хора.

Няма да има 100 милиона убити, както през последната война, но идеята за изключителност, мисля, ще допринесе за това.

В Европа ще има конфликти, вече имаше конфликти – в Югославия, а сега също и в Украйна.

За отношенията на Европа със САЩ – ние нямаме отношения с „Европа“. Ние имаме отношения с Румъния, имаме отношения с Франция, но не съществува „Европа“, с която САЩ да имат отношения.

Следващ въпрос, моля господинът там:

Ислямисткият екстремизъм ли е главната заплаха за Съединените щати и ще отмре ли той или ще продължи да съществува и в бъдеще?

Фридман: Той е проблем за САЩ, но не е екзистенциална заплаха. Трябва да се занимаваме с него, трябва да се занимаваме с това умерено.

Ние имаме други външнополитически интереси.

Главният интерес на външната политика на САЩ през последното столетие, през Първата и Втората световна война и по време на Студената война бяха отношенията между Германия и Русия.

Защото обединени те са единствената сила, която може да ни заплашва. Нашият главен интерес беше да осигурим, този вариант да не възникне.

Ако сте украинец, ще се придържате към възгледа, който единствено може да Ви помогне – и това са Съединените щати.

През последната седмица или преди около 10 дни командващият американските наземни войски в Европа генерал Бен Ходжес беше на посещение в Украйна. Там той съобщи, че американските военни съветници в Украйна трябва да пристигнат в близко бъдеще.

Всъщност той раздаде там медалите на украинските бойци, което военният протокол на САЩ забранява – да се присъждат медали на чужденци.

Но той го направи, тъй като искаше да покаже с това, че украинската армия е негова армия.

После той си замина. А Съединените щати доставят на балтийските държави оръжия, артилерия и други военни съоръжения –балтийските държави, Румъния, Полша и България – това е една много интересна точка.

Вчера Съединените щати съобщиха, че възнамеряват да доставят оръжия на Украйна, това беше опровергано, но те го правят – оръжието се доставя.

И при всички тези действия САЩ действат извън НАТО.

Тъй като решенията в НАТО трябва да се вземат от всички членове на НАТО единодушно.

Смисълът на цялата тая работа е в това, САЩ да изградят един „Санитарен кордеон“, един пояс на сигурността около Русия. И Русия знае това.

Русия мисли, че САЩ възнамеряват да разгромят Руската федерация. Аз мисля, че ние не искаме да я унищожим, а само малко да я нараним респ. да й нанесем вреди.

Във всеки случай сега ние се връщаме към старата игра. И ако попитате Полша, Унгария или Румъния – те живеят е един съвсем друг свят, различен от германците, а германците живеят в един свят съвсем различен от испанците, следователно в Европа господства разединение.

Но какво точно предпочитат украинците, точно ще Ви го кажа: те ще се опитват да избегнат съскането от страна на САЩ.

Съединените щати заради своя фундаментален интерес контролират всички океани в света. Никоя друга сила не е правила това никога.

По тази причина ние интервенираме при народите по цял свят, но те не могат да ни нападнат. Това е едно хубаво нещо.

Запазването на контрола над океаните и в космоса е основата на нащата мощ. Най-добрият път да победим вражеския флот е да предотвратим, такъв да бъде построен.

Пътят по който вървяха британците, за да си осигурят, че никоя европейска сила да може да построи флот, е, че европейците се биеха едни срещу други.

Политиката, която аз препоръчвам, е тази, която Роналд Рейгън прилагаше в Иран и Ирак.

Той подкрепяше и двете воюващи страни, така че те се биеха една срещу друга (забележка: Войната Иран-Ирак 1980-88), а не срещу нас.

Това беше цинично, това не можеше да се оправдае морално, но функционираше.

И това е важното: САЩ не са в състояние да окупират цяла Евразия. В момента, в който нашият ботуш докосне земята там, ние демографски от гледна точка на население сме назад.

Ние можем да разгромим една армия, но ние не сме в състояние да окупираме Ирак.

Даже само идеята, че 130.000-на американска армия би могла да окупира страна с население 25 милиона души … Съотношението между броя на полицаите и жителите на Ню Йорк е по-голямо от съотношението между американските войници и иракското население.

Следователно, ние не сме в състояние да интервенираме военно навсякъде , но ние сме в състояние, първо, да помагаме на сили биещи се помежду си, да можем да се концентрираме върху това да ги подкрепяме политически, финансово, военно, да доставяме оръжия и да изпращаме американски съветници.

Видео с част от речта на Фридман с български субтитри:

И в изключителни случаи, както ние постъпихме във Виетнам, Ирак и в Афганистан, да интервенираме с превантивни удари (spoiling attacks).

Тактиката на превантивните удари предвижда не да бъде победен врага, а преследва целта врагът да бъде изведен от равновесие.

Това сме го изпробвали във всяка война, като напр. в Афганистан изведохме Ал Кайда от равновесие.

Проблемът, който ние имаме, откакто сме така млади и глупави, е, че ние изваждаме враговете от равновесие Вместо да кажем „ние добре си свършихме работата, оставете ни да си тръгнем към къщи“, ние казваме: „Ех ама че беше лесно, хайде сега да създадем тук и една демокрация“.

Това беше моментът на нашата духовна слабост, заради която бяхме нападани.

Затова отговорът на проблема звучи по следния начин: САЩ не могат да интервенират военно навсякъде в Евразия. Трябва да се интервенира селективно и по възможност по-рядко.

Една военна интервенция представлява за нас специален случай, последната възможност, ние не можем още като първа стъпка да изпращаме американски войски.

Но когато изпратим войските, тогава, а това ни стана ясно вече от нашия опит, интервенцията трябва да се извършва ограничено и да не достига гигантски мащаби.

Да се надяваме, че този път сме разбрали, а обикновено това продължава време, докато и децата в училище започнат да го изучават.

Но Вие сте абсолютно прави, че ние като империя не можем да правим това (навсякъде да интервенираме). Британците някога не окупираха Индия, те завладяха просто отделните индийски щати и ги оставиха да се борят помежду си.

Те инсталираха британски офицери в индийската армия.

Старите римляни също не са изпращали войски в отдалечени региони извън Римската империя, а са поставяли там проримски крале.

Тези крале бяха поставени от Рим, те управляваха в служба за Римската империя в други страни, тези крале бяха отговорни за запазването на (проримския) мир на границите (на империята).

Така беше например в Партската държава.

Тоест, империите, които се опитват да управляват пряко в окупираните области, такива империи се провалят, какъвто беше случаят с Нацистката империя. Тъй като никой няма толкова сила, че да управлява пряко.

По това трябва да се действа умно.

Както винаги, проблемът ни не е в това, което всъщност означава, че ние сме една империя.

Ние обаче не би трябвало поради това да си мислим, че можем да си починем, да тръгнем към къщи и повече да нямаме грижи. Ние сме едва в третата глава на книгата.

Цялата реч без превод:

Следващ въпрос:

Правилно ли Ви разбрах, че европейската валута евро няма да оживее?

Фридман: Въпросът, който стои сега пред руснаците, е, дали искаме да имаме Украйна като една буферна зона между Русия и Запада, която най-малкото трябва да остане неутрална.

Или Западът ще навлезе толкова дълбоко в Украйна, че НАТО да остане отдалечено само на 100 км от Сталинград и 500 км от Москва.

За Русия статусът на Украйна представлява екзистенциален въпрос.

И руснаците не могат просто така да оставят настрана този въпрос.

За САЩ въпросът стои така: Ако Русия продължава да настоява за Украйна, ние ще спрем Русия.

С тази цел бяха предприети мерки, както наскоро говори генерал Ходжес, който е известен със своите бламажи, а именно за нападателни войски в Румъния, България, Полша и балтийските държави.

По този начин се обосновава Интермарум („Междуморска страна“), територията между Черно море и Балтийско море, за което е мечтаел Пилсудски.

И това е предпочитаното от САЩ решение.

И обстоятелството, върху което ние нямаме готов отговор, е въпросът, какво ще предприеме Германия в тази ситуация.

Реалната неизвестна променлива в Европа са германците, когато САЩ създават този пояс на сигурност, не в Украйна, а в Запада, и влиянието на руснаците в Украйна ще намалява – ние не знаем, как ще изглежда германското поведение.

Германия се намира в едно специфично положение. Бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер е член на Надзорния съвет на ГАЗПРОМ. Германците имат едно много комплексно отношение към руснаците.

Германците самите не знаят, какво да направят. Те трябва да си експортират стоките, а руснаците могат да им вземат стоките. От друга страна те губят Свободната търговска зона, от която се нуждаят, за да си оправят други неща.

За Съединените щати главният проблем е, немският капитал и немските технологии и руските суровинни ресурси и руската работна сила да се свържат в една специфична комбинация, която САЩ се опитват да предотвратят от едно столетие.

Така че, как може да се постигне това, щото тази (германско-руска) комбинация да бъде предотвратена? САЩ са готови с техния план да ликвидират тази комбинация: Това е линията между Балтика и Черно море.

За руснаците решаващият въпрос е, Украйна да остане неутрална страна, а не прозападна.

Белорусия тук е един друг въпрос.

Който може да ми даде отговор на това, какво ще направят германците при тази ситуация, той може да ми каже и това, как ще изглежда историята през следващите 20 години.

Но за нещастие германците трябва все пак да вземат някакво решение. Това е вечният проблем на Германия.

Германия икономически е изключително силна, но едновременно геополитически много крехка и те никога не знаят как и къде ще могат да продават своите експорти.

От 1871 това беше винаги „Германският въпрос“. И въпросът на Европа.

Мислете по „Германския въпрос“, който сега отново ще изникне. Това е следващият въпрос, който ние трябва да поставяме, което обаче не правим, тъй като не знаем, какво ще направят германците. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: