Руската военна операция за денацификация и демилитаризация на Украйна, разбира се, предизвика широк обществен резонанс в България. И даде повод на българските русофоби да надигнат гласове за една своя стара мечта – забрана на честванията на Трети март, а може би и смяна на самия ни национален празник. Небеизвестният проф. Евгений Дайнов казва, че „никакви чествания на 3 март не бива да бъдат допускани у нас.“ Подгласят му от партия КОД на бившия министър Петър Москов, които искат правителството да отмени честванията за 3-ти март. Темата коментира дори председателят на Народното събрание от „Продължаваме промяната“, който милостиво прати хабер до българската рая, че американския режим на Кирил Петков няма да забрани все пак 3-ти март, НО няма да благодарим на освободителите.

„Не е редно да бойкотираме националния си празник 3 март, но не е и уместно да се изразява такава гореща благодарност на освободителите“, казва председателят на Народното събрание, попаднал крайно случайно на поста, на който са седяли русофили като Драган Цанков, Петко Каравелов, Антим I и други титани на българската политическа история.

Но дори с това си изказване председателя на НС се оказа умерен на фона на агента-генерал от ДБ Атанас Атанасов, който с пяна на уста призова „руската пета колона и агентите на влияние да бъдат обезвредени“ и „Службите ни да проверят щателно всички български граждани с русофилски позиции и нагласи дали не са агенти на Кремъл“. (сиреч всички журналисти, учени, общественици, политици и всички обикновени граждани с постове в социалните мрежи, които не се съгласяват с единствения правилен либерално-тоталитарен наратив, налаган ни от Вашингтон и васалът му Брюксел).

Направиха силно впечатление и действията и думите на премиера Кирил Петков, който явно смята, че България трябва да бъде „солидарна“ с „партньорите“ си от НАТО и украинските неонацисти и криминални престъпници от „Азов“, „Айдар“ и „Десен сектор“, па макар и да плати висока цена за това. Нещо повече, лицето Кирил Петков по някаква причина реши да забрани на руски самолети да навлизат в българското въздушно пространство, в резултат на което Русия прие сходни мерки и по отношение на България. Кани се да праща и оръжия и стари бойни самолети в Украйна, понеже го подканили от Брюксел. С други думи, сбогом руски туристи, сбогом нормален културен и икономически обмен между двата ни братски народа.

Всичко това иде да покаже, че българските русофоби не се интересуват ни на йота от съдбата на България или ситуацията й. И старият конфликт русофили – русофоби в 21-ви век има едно съвсем ново измерение. Ако някога Стефан Стамболов е бил русофоб от национализъм, то днешните русофоби са такива от либерален космополитизъм и презрение към самата България, българската култура и събирателния образ на нашия народ, който те остроумно наричат „Ганя“/“Ганьо“.

Още преди години в една своя статия самият Евгений Дайнов обясни, че „западнофилите“ са „фили“ на „нещо повече от една държава“.

„Те са „-фили“ на определен вид подредба на обществените отношения – на определен модел на човешко общоживеене“, казва видният русофоб със социалистическо-номенклатурен бекграунд.

Във въпросната статия той казва, че западнофилите (респ. русофобите) са „фили“ на крайния индивидуализъм, който поставя отделния индивид над държавата и обществото (което според г-н Дайнов е върхът на цивилизацията).

И е прав – русофобите са преди всичко не противници на държавата Русия като такава, а на идеята, че на планетата може да има общество, което да не се развива като Запада, което да не е попаднало под мантрите за безконечна индивидуалистка свобода „от“ (противопоставено на нашето старо славянско и православно схващане за свобода „на“) всички традиционни устои на обществото. Свобода от нацията. Свобода от семейството, религията, традиционния морал, че дори и половете.

Русофобите не могат да преглътнат, че в сърцата си масата българи все още са част от православната цивилизация, която поставя други ценности над индивидуалната свободия и желанието на всеки да преследва личните си изгоди на всяка цена и по всеки възможен начин. Те не могат да търпят факта, че в сърцата си българите, които са преимуществено все още русофили, могат да видят за свой модел едно друго общество, каквото е руското, което успява макар и с бавни стъпки, да се развива независимо от напътствията на западните ментори и „началници“, които трябва вечно да поучават нас, славянските и източноевропейски туземци.

Русофобите мразят не толкова Русия, колкото факта, че „Ганьо“ ходи на православна църква на Великден, а не на гей парад. Не могат да търпят това, че „Ганьо“ никога не им вярва, когато му говорят за „базирани на науката факти“. Че редовият българин не приема хормоналните терапии за спиране на половият растеж на деца, каквито вече се практикуват в „цивилизованите“ общества като Англия, Канада и други подобни.

Русофобите се подиграват на факта, че „Ганьо“ пие червеното домашно вино на дядо си, вместо шампанско Моет или Дом Периньон. За тях е позорно, че масовият българин не повтаря като папагал новите псевдо-ценности и идеи, налагани на Запад, а продължава да живее със своите почти атавистични инстинкти и древни порядки, които е наследил от предците си.

Няма битка между русофоби и русофили в българското общество. Има битка между българите и една малка, но влиятелна и гласовита прослойка, която ги презира и иска да вестернизира нашата родина.

В омразата си към Русия, която за тях всъщност олицетворява всичко, което не им харесва и в родното българско общество, те стигат до най-крайни форми на отродяване. В историческите им представи отдавна започна да се прокрадва дори и османофилията. Сигурен съм, уважаеми читателю, че и ти като мен си чувал русофоби, които обясняват как българите сме си живеели чудесно в Османската империя, имали сме огромен пазар, където да търгуваме, но злите руски „азиатци“ са ни „поробили“. Това не е случайно, защото истината е, че русофоб не е просто човек, който мрази една чужда държава, каквато е Русия. Русофоб в България е преди всичко този, който мрази и нашата собствена страна, защото не отговаря на идеалите и визиите му.

Защото това са хора, носители на един стар исторически комплекс, който се срамуват от българското и православното, мечтаейки България да е „модерна“, „прогресивна“ и „европейска“. Отново ще си позволя да цитирам русофоба проф. Дайнов:

„На това [авторът има предвид западния индивидуализъм и тнт,р.]руснаците противопоставят православно-славянски модел на общество. Славяните, според руската теория, не са като западните хора. Те са групови същества и животът на всеки отделен човек се осмисля само ако е част от цялото. Православните пък са „съборни” същества. Както славяните, и те живеят на общности и не си представят живота като индивиди. Само че в православната „съборност” общността е от по-висш порядък, бидейки израз на самия Бог. Ако в основата на Запада е индивидът, то в основата на Русия е групата.“

Да, професор Дайнов е съвършено прав. И точно, както руснаците вярват в колективното и „съборно“, православно общество, така къде съзнателно, къде инстинктивно в него вярват и българите. Това е нашият истински цивилизационен избор, направен не от Соломон Паси 2004 година, а от княз Борис-Михаил Покръстител, който избра Цариград, а не Рим през 864. И именно това не харесват русофобите и у собствения си народ. Защото българите са русофили не просто, защото десетки хиляди загинали руски войници откупиха свободата ни със своята кръв, а защото нашите два народа са свързани от цивилизационни и културни връзки, които очевидно са неразрушими и не се поддават на всички „цивилизаторски“ импулси, които ни се налагат чрез медии, пропаганда, музика, филми и др. форми на масовата американска култура.

Да, уважаеми русофоби, вие мразите Русия, защото в нея виждате една по-голяма и по-силна „ганьовска“ България, която развива собствената си цивилизация и духовност, и в която не властват порядките на бившия вече световен хегемон. Тя е заплаха за вашата утопия, в която всички сме крайни индивидуалисти, „освободени“ от нация, семейство, род, родина, традиции, чест и дори половете си. Защото на мястото на вашата либерално-космополитна утопия, Русия предлага един друг, много по-древен модел на преследване на „идеалното общество“ чрез съборност, колективност, братство, единство, почит към абстрактни идеали като патриотизъм, чест, дълг, синовна почит (не, че вашите идеали за „свобода“ и „евроатлантически ценности“ не са абстрактни).

И така, именно това е битката на нашето време. Не между „русофили“ и „русофоби“, а между българи, които искат православна, патриархална, нормална и българска България, и тези „българи“, които от друга страна искат една мултикултурна, мулти-джендърна, „прогресивна“ и „европейска“ България, която да се ръководи на дистанционно управление от Брюксел и Вашингтон, защото според тях българите са по рождение неспособни да се сравняват с белия западен сахиб. Едните са тези, които вярват, че нашата страна трябва да постави своя национален интерес изцяло в услуга на утопията за Съединени европейски щати, а после и Единно световно правителство. Другите са тези, които вярват, че България има право на собствено културно, национално и политическо съществуване и заслужава да продължи своята 1300-годишна история именно като държава на българите, а не провинция на един съвременен Вавилон, където се правят социални експерименти с най-естествените и сакрални елементи на човешката природа.

Автор: Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: