„Кирил Петков не е премиер – това е човек, който идва отвън за кратко и ще си се прибере пак там след кратко време, когато изпълни поставените му отвън задачи. В България чак такъв илюзионизъм в сградата на Министерски съвет не е имало.“ Това каза в интервю днес политологът Валентин Вацев.

– Намирате ли за адекватни действията на българското Външно министерство по кризата в отношенията между Москва и Вашингтон, между Русия и НАТО и ясна ли е позицията на България по конфликта в Украйна, г-н Вацев?

– В днешния исторически момент, когато се сменя глобалният геополитически сюжет в света, когато американската, европейската, китайската, руската преса се занимават непрекъснато с тези грандиозни процеси на трансформация на стария еднополюсен модел на света в нов многополярен, българското МВнР държи да научим, че нямаме Външно министерство. В кабинета на българския външен министър е бил кой ли не – като тръгнем от Иван Башев и Петър Младенов, минем през Стоян Ганев, извънземния Соломон Паси и свършим с хубавото Наде, но такова чудо като настоящия външен министър не е било! Никога! Никога българските външни отношения не са били управлявани изпод бюрото на министъра.

– Не сте ли краен?

– Не, не! Уважаемата госпожа (б.а.Теодора Генчовска, ИТН), която поради игра на случайностите сега работи външен министър, реши да управлява българските външни отношения изпод бюрото си. Тя се е скрила там и очаква да й кажат по телефона от американското посолство какво да каже. В България царува глобален провинциализъм. Можем да приемем, че сме едно племе, което живее по долното поречие на Амазонка и не се интересува какво се случва в света. А в света ври и кипи, става глобално събитие – от средата на декември м.г. отношенията Москва-Вашингтон са качествено и радикално променени и продължават да се променят.

– В каква посока ще продължи тази промяна?

– В посока на злокобна неопределеност. Русия не е страна, съгласна, че е загубила война. Путин е на позицията, че Русия загуби Студената войната не от Америка, а от самата себе си. Затова американското мнение, че победителят получава всичко, а победеният си натиска парцалите, не е актуално в дадения момент. В момента Русия има сериозно военно превъзходство над САЩ и то ще продължи през следващите 5-6 години, докато Щатите не компенсират руската свръхзвукова технология със своите научно-технически изследвания. Но днес Русия има материалните и политическите възможности да поиска смяна на глобалните отношения между Москва и Вашингтон.

А във Вашингтон са разделени на два лагера, които се бият пред очите на цялото четящо, мислещо и разбиращо човечество. Там се вижда, че има линия на Байдън и линия на Блинкен – съответно линия на Белия дом и линия на Държавния департамент. Не се знае кой ще победи, а от това зависи как ще се развият руско-американските отношения. Байдън и неговият личен говорител Съливън са категорични, че САЩ не трябва да приемат предложенията на Русия за връщането на НАТО към границите му от 1997 г. Но са готови да обсъждат тези въпроси и да не прекратяват двустранните политически отношения с Москва, защото разковничето на днешната ситуация е в преговорите. Блинкен е на обратната позиция – той смята, че противникът трябва да бъде премазан. А становището на НАТО е становището на Блинкен.

– Но пък Москва каза, че вече не се интересува от становището на НАТО.

– Да, това е крайно неочаквано. Това не се е случвало в историята от времето на Първото египетско фараонско царство. За първи път външен министър на Русия, в случая Лавров, заявява, че не се интересува от становищата на НАТО. И за да не изглежда, че това е негово лично хрумване или необмислено изказване в изблик на гняв, той възложи на официалната говорителка на руското външно министерство Мария Захарова да огласи, че Москва не се интересува повече от становището на Столтенберг. За първи път в световната история на дипломацията една политическа сила официално съобщава, че не се интересува от становището на ръководството на един много сериозен и силен военен пакт. Това означава, че оттук-нататък руското Външно министерство ще разговаря не с НАТО, а за НАТО с реалния ръководител и собственик на този военен съюз, а именно САЩ. Такова чудо не е било никога! И на фона на всичко това България продължава да се държи като дълбока, забравена от Бога и историята провинция.

–  Не сте прав! В тази „ дълбока провинция“ президентът и върховен главнокомандващ свика заседание на Консултативния съвет, където всички отговорни фактори в държавата умуваха 6 часа, за да излязат с една-единствена констатация – че армията ни е небоеспособна?

– Това е опит за хитруване на дребно. Свикват най-авторитетния орган, който директно се занимава с проблемите на българската национална сигурност и там с умни физиономии откриват химическата формула на водата, откриват, че 2 и 2 е равно на 4. И сега от обществото се очаква да им ръкопляска. Този тип хитруване обаче не се котира в голямата политика. България е лошо защитена страна, поради окаяното състояние на въоръжените й сили и това окаяно състояние няма да се промени, дори ако на българска територия дебаркират не 1000 американски войници, а 5 000 дори! Защото от военна гледна точка това е козметика, това е фон дьо тен. Тези наемни чуждестранни рейнджъри с физическото си присъствие тук не подобряват с нищо българската национална сигурност. Пращането им тук, както и в страните от цяла Източна Европа е просто символичен акт на американската страна. Българските атлантици желаят на всяка цена да докажат, че България е любимата жена на атлантическия султан. Русия разполага с 900 000 първокласни войници въоръжена сила, да не говорим за танковете, ракетите, артилерията им и т.н.

– Но пък ние се хвалим, че ще окомплектоваме един батальон, който ще помогне на НАТО да укрепи източния си фланг.

– Даже половин батальон. Те се опитват да направят батальона тактическа група, защото не можем да го осигурим с необходимите военни средства – да е подсилен с танкове, ракети, артилерия, от време на време дори батальоните са с няколко хеликоптера. Това е основната тактическа единица на войната от гледна точка на Русия. В момента няма батальонни тактически групи, има дивизионни тактически групи, които са същите, но едното е по-голямо, другото е по-малко.

– Искате да кажете, че се залъгваме с този батальон, така ли? 

– По-лошо. Българският политически елит залъгва себе си, като продължава наивно да вярва, че някой му вярва. Българското общество отдавна се ориентира по усет за тези неща. Ако ще да е чисто нова американска батальонна тактическа група, това по никакъв начин не укрепва българската национална сигурност. Да оставим настрана това, че на този етап ние няма да станем обект на руска въоръжена намеса, защото на българска територия все още няма устройства за изстрелване на крилати ракети, макар че разни родни евроатлантически пишман-ястреби много биха искали да има и се борят със зъби и нокти за това – за да ги възнаградят от американското посолство с някой и друг доларов грант. Докато ние не разположим ударни системи на българска територия, няма как да привлечем вниманието на руските военни стратези. Тоест, ние сме свидетели на една куца сватба, която вдига пушилка за вътрешния потребител на измислени факти.

– Вашата критика е към външната министърка, а всъщност трябва да бъде насочена към върховния главнокомандващ – президента Радев, към министъра на отбраната, към премиера Петков. Те са важните фактори в държавата, които реално би следвало да взимат решенията.

– Прави сте. Става дума за скучния български елит, който в момента носи бремето на властта. Отделна тема в рамките на този разговор е, защо българският премиер е толкова неадекватен, отделен разговор е, защо българският върховен главнокомандващ се прави, че не разбира за какво става дума. За какво се бори Радев – дали вместо да се занимава с боеготовността и състоянието на българските въоръжени сили, той се занимава с отношенията между институциите. Аз продължавам да смятам, че на президента не му беше работа да конструира толкова грижовно служебни правителства, които след това да продължат да работят и когато се избере редовно правителство. Българският върховен главнокомандващ трябваше по-сериозно да се отнесе към своите непосредствени конституционни задължения. Той продължава да мълчи по насъщни въпроси.

– Напротив, президентът започна съвсем „насъщно“ да критикува и това правителство, в чийто състав половината министри са негови лични назначения – начело с избора на премиер.

– Президентът е длъжен да започне да се разграничава от премиера, за да запази имиджа си на политически коректив поне в очите на една все по-оредяваща част от населението. Друг е въпросът, че той самият бе назначен като такъв с помощта на американското посолство. А после същото му нареди да отвори пътя за назначението на Кирил Петков за премиер. Така е в колониите. Но така или иначе ако Радев не се разграничи от това провалено правителство навреме, тоест- докъм Великден, след това за него ще е късно да се явява като участник в българския политически живот.

– Защо докъм Великден? 

– Защото около Великден е времевият хоризонт на днешната управленска гарнитура на България.

– Но това е много скоро.

– Кирил Петков и неговите съдружници във властта живеят ден за ден. Не решават големите проблеми пред България, а изпълняват своята предварително спусната им триединна задача – осигуряване на американско присъствие в България, премахване на българските възражения срещу влизането на Македония в ЕС и решаването на малкия, но много символен въпрос за Истанбулската конвенция. Те се занимават с тези спуснати им от САЩ задачи, а в свободното си време хвърля да уреждат на държавната трапеза свои техни братовчеди, семейства, баджанаци, интимно приближени лица, както и да отклоняват обществени средства в своя частна полза.

„Продължаваме промяната“ не е политическа партия. Тя е същата клиентелистка социална структура, каквато беше и ГЕРБ. Същата по замисъл, по принцип, по химически състав. Същата структура, но с още по-голям апетит! Ако българското правителство продължава да управлява по същия начин или да не управлява, неговият времеви хоризонт е докъм след Великден, когато всякакви случайности могат да го съборят. То няма да падне само, но ще стане уязвимо на случайностите в българския политически живот.

– Имате ли отговор на въпроса защо е „толкова неадекватен премиерът“?

– Такъв го избраха. Той е това, което е. Неговият психологически и културен образ е изписан вече, аз нямам какво да добавя. Това не е премиер, това е човек, който идва отнякъде за кратко и си отива пак някъде след кратко време. В България чак такъв илюзионизъм в сградата на Министерски съвет не е имало. Аз разбирам, че българският президент бърза и използва всяка възможност да се разграничи от това правителство. Правителство, на което лично той бабува. Въпреки че не беше по желание, а по заповед отвън. Радев е длъжен да се дистанцира. На негово място и аз бих направил същото. Сигурен съм че и той не е очаквал, че американците ще му спуснат да промотира баш такива некадърници и случайници. Но мен повече ме интересува начинът, по който България участва в глобалното геополитическо събитие на века.

У нас нито една политическа сила, ако не броим Атлантическия съвет, но това би било смешна грешка, не е взела отношение по въпроса. Целият ни политически елит продължава да се занимава с това дали в 3 часа Путин ще нападне Украйна, което предизвика смях в Кремъл. Нивото на разбиращо участие на България в глобалната политика е под всякаква критика, ние сме под абсолютната нула. Това означава липса на интерес у българския политически елит към това, което реално се случва. И отговорът, който ще получим е драматичен – никой няма да се интересува от нас. Вижте Полша, Унгария , Хърватия – те се борят! А ние какво правим? Завираме се под бюрото на външната министърка. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: