Започвам този текст, перефразирайки една от най-незбравимите фрази в аналиите на световното кино – фразата, произнесена от генерал Килгор (Роберт Дувал) от “Апокалипсис сега“, “Обичам сутрин мириса на напалм …. това е мирисът на победата“.

Защо казвам това?

Tези дни в Отава мирисът на дизел е мирисът на… победата.

Недоволството на гражданското общество в буквалния смисъл на думата изригна срещу правителството на премиер-министъра Джъстин Трюдо. Причината – пълното потъпкване на един общоприет договор, датиращ отпреди повече от 200 години – т.н. социален контракт. Да си припомним думите на Жан Жак Русо, валидни и до днес: “Това, което човек губи чрез обществения договор, е неговата естествена свобода и неограничено право върху всичко, което се опитва да получи и успява да получи; но това, което той печели, е гражданска свобода и собственост върху всичко, което притежава.“

През последните 2 години последните две права бяха не само ефективно потъпкани, но де факто отнети от голяма част от канадците.

Както е известно, “Конвоят на Свободата“ бе обявен като простест срещу пандемичните мерки, с особен приоритет върху принудителната ваксинация, но всъщност неговият характер има далеч по-дълбок смисъл и е много по-значим в далечна перспектива.

Няколко думи за самия протест. Въпреки арктическата температура от минус 25 градуса и независимо от репортажите на казионните проправителствени медии, енергията в столицата е не само карнавална, тя е определено еуфорична.

Над 150 хиляди канадци с тежко-товарни камиони, пикапове, джипове, коли се стекаха буквално от цялата страна: от Западното крайбрежие, Британска Колумбия, (намираща се на над 4000 км. от столицата), от провинциите Алберта, Манитоба, Саскачеван, Онтарио, Квебек, както и от източния бряг (2500 км) Нюфаунфдленд и Лабрадор, Нова Скотия. Бяха публикувани съобщения, както и ю тюб видеа, колоната от тежкотоварни камиони от Запад по време на похода се разтегна на 90 км. дължина.

Със сигурност по своите мащаби на всенародно гражданско неподчинение “Конвоят на Свободата“ е безпрецедентен протест в 155-годишната история на Канада. Шокиращите кадри на безкраен километричен конвой, привестван, независимо както вече споменах от арктическите темпрератури, от стотици хиляди привърженици със знамена и лозунги по цялото протежение на 7500 км на Транс Канадската магистрала, пресичаща континента от Тихия до Атлантическия Океан.

Въпреки умишлено затворените ресторанти, магазини, (както и барикадираните тоалетни) на бензиностанциите по протежението на Транс Канадската магистрала, въпреки “грижливо“ разпилените пирони по асфалта (пътя между Гатино и Отава), на 29 ануари, тежкотоварните камиони на “Конвоя на Свободата“ пристигнаха и блокираха столицата Отава.

На пресконференция организаторите на протеста декларираха следното: “Ще разпуснем протеста, когато министър-председателят направи това, което е правилно, като сложи край на всички мандати и ограничения върху нашите свободи.“

Тази позиция бе отхвърлена от правителството.

Причината?

Официалното обяснение, според министър-председателя Джъстин Трюдо бе, че след като над 80% от шофьорите в Канада са двойно ваксинирани, този протест няма основание и аргумените му са несъстоятелни. Ето как той охарактеризира протеста. Цитирам: “Това е една маргинална групичка… с неприемливи възгледи“, пълна с “расисти“ и “женомразци“. Известно е, че за разлика от баща си Пиер Елит Трюдо (също министър-председател на Канада) младият Джъстин никак не блести с интелект, (преди да влезе в политиката Джъстин Трюдо е преподавал драма на аматьори и се е изхранвал като учител по сноуборд).

Трудно обясним е фактът, че въпреки огромният мащаб на този протест, видян в целия свят и въпреки публикуваните социологически анкети, показващи, че 78 % от канадското население подрепя протеста, Трюдо и неговият екип допуснаха този ПР гаф, равносилен на политическо самоубийство. Според простата сметка 78% от 38.5 млн. души население на Канада са нито повече нито по малко от 31 милиона, тоест 31 млн. канадци бяха заклеймени от своя премиер като “маргинали с неприемливи възгледи“…

Подобни нелепи изказвания и заключения обаче не се чуха само от правителството. И0 официалните медии не останаха по-назад. Само един пример: По националната обществена телевизия СиБиСи едно от най-тиражираните обяснения за прротеста бе, не преувеличавам… че протестът е организиран от руските агенти на Кремъл…

Както подобава в такива случаи, казионните ястребово-атлантически медии направиха всичко възможно да променят оптиката на социално-гражданския протест, използвайки познатите клишета: расизъм, хомофобия, женомразство, русофилия и т.н. и игнорирайки безпрецедентния в историята на Канада по своите мащаби акт на национално гражданско неподчинение.

Заимствайки от заглавието на Стайнбек, този път “Гневът на мравките“ можеше съвсем звучно да бъде чут в опразнената сграда на парламента в центъра на Отава.

Извинението с пандемията изразява само едната страна. Има и друга:

Както пророчески заяви основателят на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ Превод: “Пандемията е рядко случващ се тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и зануляване на познатия ни свят.“

В Канада, както навсякъде, средната класа се оказа в центъра на това “занулиране“. По време на първата вълна на пандемията близо 2 милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработица скочи до 14%. Малките предприятия в Канада поеха колективно 135 милиарда долара (!) дълг в опит да оцелеят – сума, която поставя под съмнение икономическото възстановяване на страната изобщо. Канадската федерация за независим бизнес заяви, че през последните 2 години средният собственик на малък бизнес е натрупал дълг от 170 000 долара, като най-задлъжнели са фирмите в секторите на хотелиерството, туризма и услугите.

Показателен за срива, или казано политически коректно “зануляването“ на средната класа, е следният факт – за периода 2020 и 2021 г. фалитите в Канада стигнаха главозамайващата цифра от 213 000. Зануляването има и друга тъмна страна – днес в страната 1 от всеки 20 канадци (6 % от населението) е имал мисли за самоубийство, а 62 % от родителите свидетелстват, че пандемията се е отразила пагубно върху психичното здраве на децата им.

Разбира се, средната класа пое ударната вълна на пандемията, но успоредно с това тя произведе и своите особено успешни бенефициенти.

Според данните на Forbes, по време на пандемията богатството на милиардерите (основно в САЩ) е нараснало с астрономическите 70 % или 2,1 трилиона долара, тоест – общо 5 трилиона долара, два пъти повече от съвкупния Национален продукт на континента Африка с население един милиард и триста и седемдесет милиона жители.

През първите две години на пандемията 10-те най-богати мъже в света удвоиха богатството си от 700 милиарда долара на 1,5 трилиона долара – при скорост от 15 000 долара в секунда или 1,3 милиарда долара на ден – в момент в който повече от 160 милиона души са изпаднали в крайна бедност.

Това не е статистика от бъдещето. Това е статистика за двете години на пандемията и т.н. “зануляване“.

Да припомним отново думите на Клаус Шваб: “Пандемията е рядко случващ се тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и занулиране познатия ни свят.“

Антиутопията на Хъксли от “Прекрасния Нов Свят“ стремително добива планетарно измерение.

Но да се върнем отново към канадската столица Отава и “Конвоя на Свободата“

Не е и изключено след безпрецедентния по мащаба на гражданското неподчинение протест, обхванал цялата страната, Трюдо да се отегли: “Trudeau must go!”.

Парадкосалното е, че именно Трюдо баща (Пиер Елиот Трюдо) бе инициаторът на Хартата за Права и Свободи, тоест Констититуцията на Канада от 1982 г., която неговият син сега така ентусиазирано и брутално мачка. Имам подозрението, че политическият капитал на семейство Трюдо е приключил.

Но тук има един съществен проблем:

Най-вероятният кандидат за поста на масово ненавижданият от населението Трюдо – син, е неговият заместник министър-председател е Кристия Фрийланд. Фрийланд засега остава извън полезрението на участниците в “Конвоя на свободата“, стои някак в сянка. Кариерата на 53-годишната Кристия Фрийланд обаче, известна като “Министър по всичко“ в кабинета на Трюдо, може да бъде окачествена единствено като парашутистка. От редови журналист на “Вашингтон Пост“, базирана в Киев (чиито русофобски статии до такава степен раздразниха Кремъл, че тя бе обявена за персона “нон грата“ в Русия т.е. без право да влиза в тази страна) тя рязко скочи в политиката и премина като метеор през постовете външен министър, финансов министър, заместник министър-председател… Ако не друго, тя бе първият външен министър на Канада с подобен странен статут, съчетаващ едновременно дипломат № 1 и персона “нон грата“ за не коя да е страна, а за най-голямата ядрена сила в света – Русия.

Шеметното изкачване на Кристия Фрийланд до най-високите етажи на властта може да бъде обяснено с един не особено познат факт от нейната кариера, този факт е извън коридорите на властта в Отава. Фрийланд е член на борда на директорите на World Economic Forum WEF (Световния Икономически Форум) в Давос, лично лансирана от неговия основател Клаус Шваб. Връзките на Фрийланд с WEF или клуба на милиардерите от сорта на Безос, Гейтс, Зукърбърг и т.н. не спират до тук. Фрийланд е не само член на борда на директорите, тя има репутацията на най-приближеното лице, тоест конфидента на известния милиардер Джордж Сорос. Неслучайно именно тя бе избрана от Сорос да напише неговата биография.

Следователно, въпросът за това на кого козирува “Министъра по всичко“ Кристия Фрийланд в правителството на Трюдо е повече от ясен, имайки предвид несъвместимостта между т. н. “зануляване“ и статуса на средната класа както и между “shareholder capitalism”, основан на сегашния модел, базиран на частна собственост и държавно регулиране и т.н. “stakeholder capitalism”, в който частната собственост е основно съсредоточена в мега-мутлинациалните корпорации от типа на Амазон, Микрософт, Феисбук, а държавата е сведена на вторострепенна, силно маргинилизирана институция.

На участниците в “Конвоя на Свободата“ би трябвало да им е известно, че Фрийланд активно участва в закрити глобалистки конференции, на които се разработват стратегии за прилагането на този нов икономически модел. Подобни неудобни теми спорадично се появяват дори и в казионната канадска преса. Преди време всекидневникът National Post писа: “Няма нужда да измисляте теории на конспирацията. Опитът на глобалните елити да подкопаят местната демокрация е напълно открит и видим.“ National Post зададе и следния риторичен въпрос относно Фрийланд: “Какво би се случило, ако действайки като „пазител“ на Световния икономически форум в Давос (WEF), тя влезе в конфликт с действията си като пазител на публичните финанси на Канада, което е ежедневната работа на Фрийланд?

Отговорът бе категоричен. Цитирам: “Оптиката е много лоша и това би трябвало да тревожи канадците… Принадлежността на Кристия Фрийланд към глобалистката WEF застрашава канадската демокрация.“

Проблемът обаче не е единствено в Трюдо или Фрийланд. Според основателя на WEF Клаус Шваб, повече от половината от сегашната администрация от кабинета на Трюдо са завършили WEF школата за Млади Професионалисти.

По-сериозният проблем, който се съмнявам да приключи с премахването на пандемичните мерки и със сигурност тепърва ще се решава в кулоарите на властта в Отава, е до каква степен политиките на Давос (като например обявената: “2030 година няма да притежаваш нищо и ще бъдеш щастлив“) ще се превърнат в публични политики.

А шофьорите в центъра на Отава днес може да не знаят всички тези подробности, но от едно известно време ги усещат пряко на гърба си и интуитивно разбират от къде им идва проблема. И не са особенно ентусизирани от глобалистката перспектива, която им чертаят.

Развръзката предстои.

Засега мирисът на дизел продължава да се усеща във въздуха на Отава.

Автор: Проф. Ивайло Груев