В интервю на Александър Сивилов (координатор на eвразийския център „VIA EVRASIA”), анализирайки казахстанския опит за преврат, проф. Дарина Григорова припомни един много важен момент: САЩ признават Казахстан още на 26 декември, 1991 г. ден, след като флагът на СССР е свален и страната обявява независимост. Бързо и оперативно САЩ и западните му партньори сключват редица договори по добивната промишленост на страната с огромни подземни ресурси. Първа в Казахстан стъпва корпорация Шеврон – 1993 г., контрактът с която е за 40 години. Следват ЩЕЛ и мн.др. основно американски и британски компании. Русия държи добива на уран, стратегически важен за нея. Но американците навлизат здраво и в образованието на средноазиатската република– чрез „Назарбаев юнивърсити” – американски университет, и то в столицата Нурсултан. Т. е., те имат позиции там, още от самото начало.

Статия във Financial Times допълва картината. „Сътресенията в Казахстан от началото на януари, 2022 г. се подготвяха четвърт век” – пише авторът Том Бърджис.

На 21 ноември 1995 г. Джеймс Гифен, американски бизнесмен и лобист на американската петролна компания „Мобил“, преговаряща за закупуване на казахстанско петролно находище, започва да превежда десетки милиони долари по сметка в швейцарска банка. След краха на СССР съветският президент на Казахстан, който остава на поста си до 2019 г. Нурсултан Назарбаев вече може да делигира правата върху суров петрол за десетки милиарди на частни корпорации само с един щрих на писалката си. „Трябваше само да бъде убеден.” През 2004 г. става ясно, че бенефициент на сметката в швейцарската банка, контролирана чрез мрежа от фалшиви компании е самият Назарбаев. Малка част от сумите в сметката са харчени за образованието на дъщеря му в швейцарски университет… Позовавайки се на адвокатите на Грифен, Бържис твърди, че ЦРУ е знаело за плащанията, които той прави. И както става ясно, по това време бившият президент на Казахстан е в преки контакти и явно много добри отношения с Дик Чейни, тогавашния вицепрезидент на САЩ.

Материалът е съсредоточен върху вътрешните кланови борби и външната зависимост на хората в управленския елит. Но в стремежа си да прехвърли цялата вина върху казахстанската власт, авторът забравя с какво е започнал. А именно със западните корпорации, техните лобисти и експерти, НПО-мрежите им за влияние, включително в образователната сфера, и разузнавателните служби.

Ето защо, при всеки анализ на вътрешнополитическите сътресения в една или друга държава по света, трябва да се отчита мощното влияние на НПО-структуктурите, с помощта на които САЩ разпространяват своята „мека сила”, опитите за ограничение на която бързо я превръщат в „твърда”.

Основната сред тези структури е американската Агенция за международно развитие (USAID), оперираща в глобален мащаб във всички държави, овладени от САЩ, които се явяват колонии или полуколонии на Вашингтон. На теория официалните цели на USAID са познатите: борба с бедността, помощ при стихийни бедствия, борба с корупцията, развитие на демокрацията, в помощ на по-доброто функциониране на гражданското общество и пр. „мантри”. Но зад открито декларираните й функции, Агенцията е пряко свързана с ЦРУ и чрез хилядите си подструктури (тенк-танкови НПО-та) и десетки програми, основната й дейност е разузнавателна, което включва и навременно идентифициране и потушаване на истинските социални бунтове.

Логично възниква въпросът: ако наистина Агенцията и нейните филиали по целия свят съдействат за постигане на декларираните цели, защо има бунтове? Защо в повечето държави, в които САЩ имат сериозно присъствие бедността се увеличи в безпрецедентни за историята на капитализма мащаби, защо корупцията расте, войните продължават и причиняват екологични катастрофи, бежански вълни и епидемии, защо светът се тресе от протести и сме на прага на глобален конфликт?!

Съгласно Закона на САЩ за чуждестранната помощ, всички програми за чуждестранна помощ се администрират от USAID. Повече от 200 държави получават помощ от САЩ. За 2020 г. общият бюджет на агенцията възлиза на 37 071,66 млрд. долара. От тях 7687,18 млрд. долара са получени на кредит. Цената на операциите в чужбина възлиза на 13 741,94 млрд. долара.

В повечето случаи USAID не подпомага пряко местни неправителствени организации (НПО), партии или университети, а предоставя безвъзмездни средства на различни американски и европейски фондации, както и на местни правителствени структури. Те от своя страна ги разпределят между крайните получатели.

В постсъветското пространство американската USAID действа от 1992 г. В Централна Азия мисията й е „да поддържа ключовите цели на страгегията на САЩ за региона”, правата, свободите… Но най-вече „инвестициите на САЩ”.

Целите на американската страгегия за всички незападни регионални НПО-проекти (с изкл. на турските) са едни и същи. В съответните държави те работят за: Insecurity (несигурност) – съперничество между основните сили в региона/хибридни конфликти, хаотизация; Instability (нестабилност) – деградация на околната среда, екстремизъм, незаконен трафик на хора, наркотици и оръжия; Inequality – всички видове неравенство.

Освен че моделира поведението на взимащите решения в различни страни по света, курира икономическата и външната политика, „модернизира” съдебната система и т.н., огромна част от разходите на Агенцията USAID са насочени към базовото образование (!). Само към 2020 г. за формиране на мисленето на младото поколение във всичките над 200 държави USAID са израходвали 754,39 милиарда долара. От тях конкретно за Казахстан, в периода 2019-2020 г. са отишли 54,4 млрд. долара. В тази посока можем да се замислим кой инициира замяната на кирилските букви от казахската азбука с латински, чиито цели са повече от ясни: дестабилизация на интелектуалното, емоционалното и политическото пространство, културен и ментален разрив с Русия. (Според западните социологически агенции, включит. USAID, за 95% от казахстанското население деловият/официален език е руският, въпреки че казахстанските изследователи посочват 84,75 %. Но и тяхната цефра е внушителна).

Смяната на азбуката ще понижи културното и образователното равнище на значителна част от населението, ще доведе до загуба на литературното и архивното наследство, на технически и инженерни, медицински и мн. др. научни трудове, датиращи още от 20-те години на миналия век. Тоест, в Казахстан американската агевнция е стартирала процесът на възпроизводство на лесно манипулируеми и контролируеми манкурти (безпаметни роби, марионетки на господарите си).„Знаковите системи (и преди всичко езиковите символи – писмеността) актуализират социалния опит (личен, племенен, етнически, конфесионален, класов, национален) и по този начин предизвикват отзвук, което насърчава самоидентификацията. Символът – буквата – става най-важният идентификационен опознавателен знак; обозначава приятеля и разобличава противника, като физически консолидира съобществото в конкретно пространство и време.” – пише в свой труд проф. Е. Пономарева.

Тук е важно да си припомним, че „феноменът на политическото” (критерият за наличие на такова!) според немския конституционалист и геополитик Карл Шмит, е именно способността да се разграничи приятел от враг. „Това е специфичното политическо разграничаване, до което могат да се сведат политическите действия и мотиви.”

Самият факт, че казахстанските власти страртираха (в 2017 г.) тази прорама за смяна на менталната карта на народа си, показва колко дълбоко и всеобхватно е инфилтриран казахстанския политически елит, който след като беше корумпиран от Запада, стигна до състояние, в което вече не може да разграничи приятел от враг!

Един важен пример в тази посока е от икономическия форум „Валдай“ през 2019 г. в Сочи: Там новият казахски президент Касим-Жомарт Токаев обяснява, че понякога е по-добре да нямаш ядрено оръжие, за да привличаш големи инвестиции и поддържаш и развиваш добри отношения с всички държави, подчертавайки взаимодействието на Казахстан със Запада… На което В. Путин отговори: „Саддам Хюсеин също мислеше така.”

На същия форум, за разлика от Токаев, бившият президент на Филипините Родриго Дутерте, ясно даде да се разбере кой е основния враг на страната му – наркотиците, САЩ и ЦРУ.

Разбира се, съвременната политическа инфантилност е валидна за почти целия свят. Да не говорим за България. Достатъчно е да се сетим за репликата на Соломон Паси: „Майната му на православието”!

В Казахстан само през 2020 г. Националната фондация за демокрация на САЩ (NED), „която днес прави много от това, което в миналото правеше тайно ЦРУ” е инвестирала над 1,08 милиард долара, почти двойно повече от сумата, инвестирана през 2018 г. Как да си обясним факта, че две седмици преди протестите (събота, 16 декември 2021 г.) посолството на САЩ в Казахстан предупреждава за възможна мащабна демонстрация?

Посочено е не само местоположението: „столицата Нур-Султан, Алмати, Шимкент, вероятно други градове”, но и инициаторите: „Опозиционната партия „Демократичен избор на Казахстан“, която правителството забрани като екстремистка групировка” и, която именно призовава за демонстрации на 16 декември 2021 г., в 12:00 ч. с конкретното искане: „оставката на правителството на Казахстан, включително на първия президент Назарбаев и наследника му – президента Токаев, както и свобода за всички политически затворници.”

Ако САЩ нямат нищо общо с това, как биха могли да предскажат какво ще се случи?

Според руския учен В. Прохватилов такъв успешен „блицкриг”, който успя да неутрализира само миротворческия контингент на ОДКС, не можеше да бъде постигнат само чрез чисто „спонтанен” протест. Действията на протестиращите буквално копират тактическите подривни ръководства на западните специални служби, така че и дума не може да става за спонтанност. Хипотезата на Прохватилов е, че операцията е копирана от съвременната концепция на Пентагона за „операции на множество домейни“. В основата на която е тактиката „мрежово роене” (Networked Swarming), която се разгръща на четири етапа: намиране на цел, фокусиране, атака и разпръскване. Тактиката се основава на „стигмергия” – свойство на колективно взаимодействие между термити, сега – участници в масови протести. Създават се самоорганизиращи се рояци, които работят въз основа на посочените правила (цел, съсредоточаване, атака, разпръскване) и то без електронна комуникация. (Отначало указания за действие на групите са дават чрез интернет платформата Телеграм, поради което спецслужбите периодично изключват интернета, т.е. нарушават координацията и външните им връзки. Това противодействие е очаквано от организаторите и затова те разработват методи и средства за координация без интернет. За противодействие на мобилната им свръзка в руския миротворчески контингент са включени средства за радиоелектронна борба, които не само че я заглушават, но определят и координатите на излъчваните сигнали, достатчно точни за последващото им неутрализиране).

Няма планиране, контрол и дори пряка връзка между индивидите. Вземането на решения, основано на същите правила (цел, фокус, атака, разпръскване) „заменя йерархичните командни структури с предварително дефиниран набор от отговори на конкретни ситуации“. Способността на „младши командирите“ бързо да налагат тези правила, без да разчитат на команди отгоре, увеличава значително мобилността на групите. Плюс самосинхронизацията и „директивните“ методи за управление на хоризонтално ниво – отдолу те сами решават как да действат и къде да изберат място за следващата атака. Властите не са подготвени за такъв вид нападателни технологии, основани на „мобилност, тактика на удар и отстъпление”, веднага щом се появят силите за сигурност (националните). По този начин за 1-2 дни бяха хаотизирани девет регионални центъра и Алма-Ата.

Все по-очевидно става и тепърва ще се изяснява, че намеренията са били не толкова преврат, колкото хаотизация, в хода на която към Русия да се втурнат вълни от бежанци, сред които въоръжени бойци, за да се създаде дъга на нестабилност от Астрахан до Алтай. Това значително би отслабило позицията на РФ в преговорите със САЩ (10 януари в Женева), тъй като при тази ситуация на Москва няма да й е до преговори.

Следователно решението на ОДКС да изпрати войски в Казахстан е изключително навременно. „Сега чуваме разочарования глас на Вашингтон за „необходимостта от диалог с опозицията“, защото планът им се провали. Но ако Казахстан рухне, тогава Русия е следващата на линия, така че в настоящата ситуация не можем да загубим” – обясни Е. Сатановски.

„Ако два съседа се карат, значи вечерта са имали гост англичанин”, казват арабите.

През лятото на 2020 г. Ричард Мур (бившият британски посланик в Турция 2014-2018 г.) пое ръководството на британското външно разузнаване MI6. Като пламенен апологет на Великия Туран и идеен привърженик на пантюркизма, Мур е твърдо за съюз на тюркоезичните народи в ЦА, Кавказ и редица автономни републики на РФ в Поволжието, Урал и Северен Кавказ. С посредничеството на Мур турският президент Р. Ердоган интензивно комуникира с представители на военно-политическия истъблишмънт на Обединеното кралство. А след рязкото охлаждане на отношенията на Анкара със САЩ и ЕС заради неуспешния опит за преврат през 2016 г. (организиран с участието на привържениците на ислямския проповедник Гюлен и американското разузнаване) Великобритания отново се превърна в основният западен съюзник на Турция.

Както е известно, Анкара не признава „незаконното анексиране“ на Крим от Русия и това не е случайно. Според турските идеолози полуостровът трябвало да бъде „върнат“ на Турция, защото Русия незаконно го е отнела от Османската империя през 1783 г… Тук оставям думата на историците, за да насоча вниманието към британските амбиции, който също предполагат битка на много фронтове.

Миналата година Лондон беше официално признат вместо Вашингтон за водещ стратегически партньор на Киев. Целта на Великобритания е да размести военни кораби и да изгради разузнавателна военноморска база в Черно море, използвайки статута на град Очаков, намиращ се на 150 км от Крим на територията на Николаевска област. Причината, поради която британските, турските и въобще НАТОвските военноморските сили проявяват толкова голямо внимание към Очаков, е неговото стратегически важно местоположение. От една страна, близостта до Крим и базата в Севастопол, от друга – удобен залив, надеждно защитен от морето. Строителството на Центъра за оперативно управление на флота в рамките на отбранителната програма FMCS на американското правителство започна още през 2017 година.

На централноазиатския фронт Мур забележимо засили дейността на MI6 в Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, укрепвайки пантюркистките организации и ислямистките групировки, за да блокира усилията на Москва и Пекин в региона.

Важна роля има Британския съвет, чиято дейност също обхваща региона чрез различни „проекти“. Съветът проучва и комуникира с цяла дузина неформални групи за влиятие, в това число наркобосове, националисти, радикали, ангажирани с активно „промиване на мозъци”. През последните 30 години, в рамките на така наречената политика на Източно партньорство, тази структура проникна в множество държавни институции и успя да създаде мощна мрежа за влияние. Университетът на Централна Азия, основан от Фондация Ага Хан е със седалище в Лондон и с подразделения в Казахстан (Текели), Таджикистан (Хорог), Киргизстан (Нарин) … Известни са тесните връзки на духовният водач на исмаилитите и активен проводник на британската политика Ага Хан IV с британската разузнавателна общност; Казахстанският правозащитен фонд Ar Rukh Khak с щаб – квартира в Алма-Ата се финансира от ЦРУ чрез NED и т.н.

Така погледнато, не трудно да се направи извода, че след завръщането си от Лондон, където получава политическо убежище през 2009 г., главният опозиционер, олигархът А. Аблязов в едно с „киевско-казахските” екстремисти, взривявайки Казахстан от територията на Украйна удря освен всичко и китайските интереси, засилвайки позициите на британско-американските корпорации, при това не само петролните! На споменатия по-горе форум Валдай, 2019 г. в Сочи, Токаев говори за енергетика, води, зелена икономика и пр.

Но за да завърша с оптимизъм, ще направя препратка към речта на ръководителя на Службата по външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин на Конференцията по международна сигурност в Москва (MCIS-2019), 24.04.2019 г.:

„…Немският философ Валтер Шубарт още в началото на ХХ век казва за англичаните, че те, „за разлика от другите народи, гледат на света като на фабрика и не жадуват за нищо по-силно от печалби и изгоди.“ От момента на разпада на Съветския съюз имахме възможност да наблюдаваме как историческите и политическите приемниците на англичаните – американците, изграждаха и разширяваха своята фабрика, по-точно корпорация, която днес извлича печалби в глобални мащаби. Много страни, като Югославия, Афганистан или Ирак, изпитаха на собствен гръб действието на този бизнес модел.”

Всички тези държави днес по един или друг начин се стремят да се освободят от западния корпоративен захват. И пряко или непряко, материално или морално, те ще застанат на страната на Русия в настоящия изключително критичен момент за целия свят! Иран вече го намекна открито (доскоро просто беше опасно). Китай никога не го е крил. В края на 2021 г. индийския президент Нарендра Моди на два пъти се срещна с Вл. Путин, а С. Лавров с индийския си колега. Оста Техеран – Москва – Пекин – Делхи е големият ужас за САЩ и Великобритания. На Балканите опора на Русия е Сърбия, чийто президент следва здравия си разум. Дойче Веле вече „изпищя”: „Прави се опит България да бъде натикана обратно в руската сфера на влияние.” А ние бихме добавили: КЪДЕТО Й Е МЯСТОТО!

Калкото до Казахстан, миналият опит и настоящата реалност показаха до какво води многовекторната политика на зависима неядрена държава, когато няма приоритизация на векторите. Хубаво е да въртиш бизнес и с русия, и с Китай, и със Запада. Но трябва да имаш План-Б, когато разбереш, че Западът не иска нищо друго, освен да те подчини, ограби и унищожи. В критичния момент обаче президентът Токаев изтрезня от западното наркотично опиянение и отново припозна Русия като по-голям брат и съюзник. През последните 30 години тя беше просто „партньор”. Казахстан си направи изводите и вече няма да е същият. Skandalno.net

Вихра Павлова