Водещ: Сериозна, трезва, делова и напълно безрезултатна бе 30-минутната среща между държавния секретар на САЩ Антъни Блинкин и министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров. На нея Блинкен е предупредил Лавров за сериозни последици, ако Русия нахлуе в Украйна. Не стана ясно, какво му е отговорил Лавров, но по-късно пред журналисти той е казал, че Москва е готова на диалог с Киев. Но въпреки това от Кремъл по-късно намекнаха, че нов конфликт в Източна Украйна остава като много вероятен вариант. САЩ могат и да си настояват за дипломация, но руски танкове провеждат пълномащабни учения до границата с Украйна. Или може би е обратното? Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Кой повече иска тази война, доц. Вацев, Москва или Вашингтон, Кремъл или Белият дом?

Валентин Вацев: Всъщност истинската геополитика започва, след като се открие един според мен очевиден факт, че и в Киев, и в Москва, и във Вашингтон – във всяка от тях има партия на мира и партия на войната. Можем да започнем с Вашингтон, където се знае, че в огромния състав от съветници на президента Байдън има два лагера – едните от които настояват на това, че сега е моментът Русия да бъде притисната и да бъде вкарана в много голяма война, и аз съм съгласен с тях. Сега биха могли американците с една война да срутят цялата европейска политика на Путин и на Кремъл – толкова дълго и толкова грижливо строена. Разбира се това би било удар и срещу „Северен поток-2“, би било и удар върху отношенията Москва-Париж и Москва-Берлин. Т.е. съветниците, които съставляват партията на войната в Белия дом, имат своите основания. Но също така имат основание и другата група съветници, които твърдят, че моментът изобщо не е подходящ, тъй като главната грижа, главният противник все пак не е Москва, а е Пекин. Особено пък сега в условията на небивало напрежение около Тайванския пролив, което се вижда отвсякъде. Тези съветници на Байдън твърдят, че не само че не трябва да се поддържат военни действия между Украйна и Русия, а че просто трябва да се изтеглят и малкото американски кораби от Черно море, за да не се дават поводи за неконтролируеми конфликти.

В Киев също има партия на мира и партия на войната. Партията на войната мечтае, при това съвсем на глас, за това, че сега е моментът да се направи аналог на Азербайджанската операция в Нагорни Карабах. Съвсем наскоро завърши 40-дневната война между Азербайджан и Армения, но войната протичаше на международно признатата територия на Азербайджан. И Азербайджан победи безусловно. В Киев твърдят, че сега е моментът да се отвоюва Донбас, да се отвоюват Донецк и Луганск, като се знае, че ако Русия се опита да се намеси по някакъв начин, то това би се превърнало в пълна катастрофа. И те са прави, това би било катастрофа за цялата европейска политика в Русия, на която в Москва толкова много държат. Нека напомня в скоби само, че няколкостотин хиляди руснаци притежават огромни авоари в европейски банки, закупили са цели улици, цели квартали в европейските столици, част от Тоскана, италианската област Тоскана е покрита с руска недвижима собственост, т.е. проевропейският лагер в Кремъл е огромен и той по никакъв начин не може да се съгласи Русия да отвръща на някакви военни авантюри на Киев.

Задачата на Киев изглежда много сложна. Вместо да се воюва вътре в градски условия, военният план предвижда украински войски, които сега са качествено различни от онези от преди 6 г. (обучени от американски инструктури, днешните украински войски са по-добре организирани, много по-добре въоръжени, по-силно мотивирани) идеята е тези войски да стигнат за 2 часа от базите си до руско-украинската граница и при това положение, ако така стане, Русия ще трябва да нарушава, международно признатата руско-украинска граница.

В Киев има и партия на мира, която настоява, че просто това не бива да се прави, защото значи трайно прекъсване на всякакви контакти с Москва, а без съгласуване с Русия, Украйна няма да може да реши нито един от останалите си многобройни и тежки проблеми. Всъщност и те са прави. Енергийното състояние на украинската икономика, изобщо на цяла Украйна е бедствено. Без руско съдействие по линия на газовата тръба, според мен те няма да успеят да удържат зимата.

И накрая трябва да се каже, че има две партии на войната и на мира в Москва. Съвсем наскоро външният министър Лавров каза, че сянката на войната надвисва над нас. Путин поиска на заседание на Колегията на външното министерство да му се дадат сигурни гаранции, че югоизточното направление от руските граници ще е спокойно. Никой обаче не дава сигурни гаранции в наше време. Това е въпрос на дипломатическо изплитане, а не на голословни декларации. Путин заяви, че без гаранции Русия повече няма да може да продължи да съществува. Това той го каза буквално: ние няма да можем да продължим да съществуваме, мислейки непрекъснато какво може да стане на украинско-руската граница. Т.е. в Москва тревогата е обоснована и е много голяма.

Работата е там, че когато се започне военен конфликт, в първите няколко часа на войната няма как да се каже кой е започнал. В първите няколко часа там няма военни наблюдатели или независими дипломатически наблюдатели. Първите часове на всеки военен конфликт са суматоха и гледано отстрани не може да се каже кой накъде се движи и какво прави. Така че в партията на войната в Москва съвсем основателно се твърди, че: „каквото и да направим, ние ще бъдем виновни. Дори и Украйна първа да започне военният конфликт, върху нас вината вече е стоварена в световен мащаб”. Още повече в този сюжет се вплита и посещението, с което започнахме днес, посещението на държавния секретар на САЩ и предупрежденията му към Русия да не прави резки движения. Така че ние на този етап часове преди конфликта, а аз се боя, че става дума не за часове, а за някъде в началото на януари, ние не можем да кажем, как ще протекат нещата.

Водещ: В крайна сметка ще бъде ли примамена Русия да воюва в Украйна или тя сама ще си тръгне към нея като по-малкото зло?

Валентин Вацев: Значими фактори в Кремъл твърдят, че тъй и тъй Украйна ще започне, ще постигне целите си да ги привлече в конфликт, редно е Русия да започне първа, превантивно. Този кръг от анализатори разсъждава така: „Тъй като и без това ние сме обвинени, който и да започне, все Русия ще бъде виновна, затова по-добре ние да свършим нашата работа“. Струва ми се, че тук има и някакъв агентурен момент. Прави ми впечатление твърдата убеденост на значими фактори в Кремъл, че война ще има този път, за разлика от миналия път. Предполагам, че те са научили нещо по агентурна линия от своите агенти във киевските въоръжени сили и затова се опитват да решат в момента кое ще е по-добре – да изчакаме ли и тогава да отговорим или превантивно да ударим. Политическата теория и военната стратегия не дават отговор на въпроса: кое е по-правилно в този случай. Вижте справка с нападението на японската авиация над Пърл Харбър. Едва наскоро стана ясно, че японският удар срещу Пърл Харбър е бил причинен, бил е предизвикан от американската страна, те са били принудени да го направят заради американската корабна блокада, но остава непроменено становището, че Япония е агресор. Така че ние на този етап, боя се, че не можем да кажем, какво ще стане. Нормалното за Русия в такава ситуация е да не се явява на войната, да не дойде на обявеното място на войната. Но това означава, че украинските въоръжени сили, които нека да повторя още веднъж, са принципно различни от онези преди 6-7 г., те могат да стигнат буквално за 2 часа до руско-украинската граница и след това каквото и да направи Русия, ще се тълкува като нарушаване на международно призната граница и воюване на чужда територия, това са белезите на всяка агресия. Т.е. както и да се развият събитията, Русия ще бъде агресор.

Водещ: Смятате че войната между Русия и Украйна ще избухне през януари-февруари, 22 г., така ли?

Валентин Вацев: Да, това е много проста сметка. Тогава истински замръзват пътищата. През есента, когато все още валят дъждове, украинските и руските пътища в тази част на тази тяхна обща граница, където се допират двете държави, черноземите се разкалват така, че танковете не могат да се движат. Затова има такава военна поговорка, че войникът воюва по-добре през лятото, а танковете воюват по-добре през зимата. Сега там не може да се мине, защото студовете още не са започнали, но когато замръзне добре – в края на декември и началото на януари, пътищата ще бъдат готови за придвижване с танкове. Но аз отново се съмнявам, че ще стане така, защото естественият рефлекс на Русия е да не наруши европейската си политика. В съзнанието на кремълското ръководство европейската политика на Русия е по-важна, отколкото уреждането отношенията с Украйна. От друга страна, ако Украйна успее да си върне Донбас, Донецк и Луганск, а там има и проблеми с Крим, които сега нямаме време да обсъждаме, ако Украйна успее да принуди кремълското ръководство да се откаже от Донецк и Луганск, това ще е такъв удар лично върху Путин, при който той няма да може да направи нищо ефективно в големия трансфер на властта от него към новото ръководство, който се очаква в края на 23-та, началото на 24-та година. В Москва се очакват много големи размествания на пластовете, като това е инициативата на Кремъл да се създаде нова съюзна държава. Ако руската кауза в Украйна е загубена, нищо от набелязаното за изпълнение няма да може да бъде разглеждано като сигурно.

Водещ: Защо Украйна се оказва такъв залог?

Валентин Вацев: Това е силата и тежестта на общественото мнение. И досега значими части от руската опозиция, а това съвсем не е Навални, нека да подчертаем, съществува огромна антикремълска и антипутинитска опозиция в Русия и това съвсем не е почетният арестант Навални. И досега тези кръгове обвиняват Путин и управлението му в Кремъл от лявонационалистически и имперски позиции. Те и досега обвиняват Путин, че той е легитимирал Порошенко и Турчинов в началото на 2014 г., когато всъщност гледано спокойно и аналитично Америка направи преврат в Украйна и този преврат беше признато, че е направен от Обама 2 месеца по-късно, когато Виктория Нюланд посети Киев, посети Майдана, раздаваше курабийки. И досега Путин е обвиняван, че е проиграл украинската кауза. Т.е. едно от няколкото чувствителни места на Путин е именно това. Защо постъпи така с Украйна, защо не реши украинския въпрос още през 2014 г. Желязото се кове докато е горещо. А сега вече е студено. „И сега ли ще изпуснеш? Путин вкарай войските“ – това е лозунгът на могъщата руска лявонационалистическа и имперска опозиция.

Водещ: Доц. Вацев, колко сериозни могат да бъдат последиците за Русия след евентуалното й нахлуване в Украйна?

Валентин Вацев: Много сериозни, в смисъл че руският управляващ елит е евроориентиран. В Кремъл все още са на власт хора от конвергентен тип. И досега в Кремъл не са спрели да вярват, че при някакво рационално разположение на дипломатическите аргументи, мирът с Европа, забележете не с Америка, а с Европа, ще бъде възстановен и то за много дълго. Няколкостотин хиляди високопоставени руснаци, голяма част от руския управленски местен и централен елит притежава имоти в Европа. На голяма част от руските чиновници и държавни служители семействата живеят в Европа: в Италия, в Австрия, в Германия, по-малко във Франция, в Англия също. Така че това ще бъде катастрофа, разрухата по европейска линия ще бъде катастрофа за руския управленски елит и персонално лично за Путин, поради причините, които ви казах току-що. Путин ще бъде нападнат от опозицията, той ще бъде обвинен, че е провалил националния път в развитието на Русия.

Аз не очаквам руско нахлуване, но Война ще има. Следващият месец, който вече всъщност започна, последният месец на тази година и първият месец на другата година Русия ще трябва да вземе много неприятни решения, като погледнато отстрани всъщност въпросът не е: Русия ще удари ли превантивно или ще очаква украинската армия да започне първа. Това е много важно, но това е военно-технически и стратегически въпрос. Истинският политологически въпрос е: какви разцепления, какви пукнатини, какви пропасти ще зейнат отново в управляващия елит на Русия, тъй като там има два противоположни интереса. Единият интерес е вечен мир с Европа, каквото и да правят с нас, както и да ни обвиняват. А другото е – Европа трябва да си знае мястото. По този въпрос в Кремъл има противоречия.

Водещ: Е, кое ще вземе връх?

Валентин Вацев: Предполагам, че ще вземе връх руско-националистическият и имперски вектор. Просто ще трябва да действат още веднъж. И тези събития само ще потвърдят старата хипотеза, че в руското политическо пространство лявонационалистическия и имперски дискурс има надмощие, което е бавно, но много осезателно.

Водещ: Затова ли сега Москва отрича, че ще напада, но независимо от това е струпала над 94 000 войници край границата?

Валентин Вацев: Последната информация, която имам, е, че тези 90-тина хиляди войници не са струпани на границата, както при миналата криза, която отмина преди срещата на Путин и Байдън в Швейцария. Този път войските са малко по-далече от границата, но това, разбира се, няма значение. Въздушно-десантните дивизии могат да бъдат взети от техните месторазположения и да бъдат пратени, където трябва. Русия наистина решава не военен, а геополитически въпрос – да се загуби ли руската кауза в Донбас, Донецк и Луганск, както и в цяла Югоизточна Украйна, да се примирим ли с отказа от тези руски територии, с което да приемем обвинението, че голяма част от руснаците се изтриват от картата. Това е отговорност, която влиза в зоната на отговорностите на самия президент на Русия. Той няма да може нито да напусне поста си, нито да продължи с чисто лице, ако Русия загуби украинската кауза. Затова аз смятам, че все пак Путин чува по-ясно гласовете на лагера на войната в Москва. Така че е много възможно. От друга страна, много е възможно лагерът на мира във Вашингтон да отправят сигнал до Зеленски, до цялото украинско ръководство, че този път не бива да се прави нищо, тъй като предстои още една среща между Путин и Байдън. Такава среща вече се подготвя. Така че става дума за отчитане на състоянието, на баланса между три различни конфигурации, партии на мира и на войната – във Вашингтон, в Киев, в Москва. В Киев също е ужасно напрегнато. Там има сили, които просто по никакъв начин не желаят да допуснат войната.

Водещ: И докато се въртят тези маневри, съвсем не толкова далече от нашата страна, ние какво правим? В една така хубава, приятна политическа зима ли навлизаме? Защото това са теми, които липсват в дневния ред на висшата ни политическа загриженост.

Валентин Вацев: Докато всичко това става, ние се занимаваме с това, какво ще кажат от МОЛ-а, където ужким се прави правителство. България се занимава със себе си и това е понятно. Става дума за съдбовни неща в България – какво ще бъде правителството и ще успее ли бъдещото правителство да преодолее финансово-икономическата криза, енергийната криза, здравната криза, кризата на представителност и политическата криза с едни и същи действия. В България има пет кризи. Никога в България не е било толкова кризисно състоянието. В момента ние очакваме група засмени млади хора с американска протекция да оправят България с решителни действия – т.е. не ние очакваме, а някои в България очакват това. И напълно естествено е България да се занимава със собствените си кризи, а не с голямата геополитика. За съжаление – и това е много стара истина, – България е в геополитическия център на Балканите. Каквото и да стане в голямата геополитика, то рано или късно, а по-често рано, отколкото късно, стига до България. Ние не можем да избягаме от геополитическите урагани, които се въртят над нас. България, просто поради съдбовни обстоятелства – не сме виновни ние, не е виновен българинът, ние сме в геополитическото сърце на Балканите, а от тук минава всеки геополитически ураган, който е в южната част на Европа.

Водещ: Как геополитическият ураган от Украйна ще се развихри над България?

Валентин Вацев: Много просто. Това е един и същи театър на военни действия – Югоизточна Украйна, Черноморието и чак до Каспийско море горе. Това е един и същи, погледнато обобщено, театър на военните действия. Американските кораби в Черно море вече се знае защо са там – да правят учения, разбира се, докато не е дошъл часът „Х“, в часа „Х“ да поддържат със средства откъм морето украинците, за които се предполага, че нападнати от Русия, ще трябва да отстъпят. Съществуват и руски проекти, които представляват директно за нас интерес, а освен интерес, и заплаха. Например има план, по смисъла на който Русия има нужда от сухопътен коридор към Крим. Там построиха един огромен мост, за който аз така и не разбрах, защо им трябваше. Този мост според мен не е икономически обоснован, той е чисто политически продукт, макар че той отне няколко милиарда рубли, за да се построи. Ако Русия реши, че сега е моментът да се уреди цялостно Украинския въпрос, това означава, че те ще се опитат и руските войски спокойно могат да стигнат до Черно море и до Одеса. Това вече е съвсем близо за нас. Всичко, което става в Черно море, е наша грижа и наша тревога. Това е съдбовно и това ние не можем да го променим. В геополитическото пространство, както казва Халфорд Макиндер, е съдба. Такава е съдбата ни.

Водещ: И понеже не можем да го променим, се разсейваме и не го виждаме.

Валентин Вацев: Точно така. И този подход няколко пъти е изпитван.

Водещ: Това е шопската прагматичност?

Валентин Вацев: Това е българският прагматизъм. Когато нещо страшно се е задало, можем да се правим, че не го усещаме. Да, това е част от българския прагматизъм, с надеждата, че и този път ще се размине. Аз самият лично се надявам и този път да се размине.

Водещ: Ама дали?

Валентин Вацев: Не смея да кажа. Бих искал. Ако ви отговоря, ще заговори в мен моето желателно мислене. А не бих искал. Искам да съм обективен и точен. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: