САЩ са тръгнали на война срещу Русия в Украйна с чужди ръце и чужда кръв.

Искат да принудят Русия да се намеси.

Независимо от това колко пъти сме писали, че отношенията между Русия и САЩ не могат да станат по-лоши, те винаги са ни опровергавали и са ставали все по-лоши. И по-лоши.

Такъв е и сегашният момент. САЩ са тръгнали на война срещу Русия в Украйна, по-точно на така наречената посредническа война, т.е. с чужди ръце и чужда кръв в Украйна, Донбас и Беларус.

Развръзката може да настъпи всеки момент. Това беше ясно още от момента на кървавия преврат на хунтата в Киев през 2014 г.

Въпросът е не „дали“, а „кога“ и по какъв начин.

За Украйна и САЩ „кога“ би трябвало да е преди завършването на „Северен поток – 2“.

За САЩ завършването на СП-2 е твърде късно.

За Киев и Вашингтон само войната може да спре въвеждането на газопровода в експлоатация. Иначе геостратегическото значение на Украйна става напълно нищожно, а оттам и за САЩ, които изграждат този сценарий.

Ситуацията се подсилва от други съпътстващи фактори.

На първо място е започналата енергийна криза в Европа. В момента, в който пишем тези редове, немците във всеки случай би трябвало да сертифицират и пуснат тръбата в експлоатация. Но отново отлагат сертифицирането.

На този фон тревога предизвикват думите на 24 октомври на министърката на отбраната на Германия Анагрет Крамп-Каренбауер, която заплаши Русия с използването на ядрени оръжия, ако Москва не се съгласи с исканията на НАТО.

Германия няма собствени ядрени оръжия, но най-големите ядрени складове на САЩ в Европа се намират именно на немска територия и атаката може да започне от американския арсенал на европейска територия.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу отговори на немската военна министърка с думите: „Трябва да помним как завършва придвижването на войски към руските граници“. Точен отговор към страната, която започна двете световни войни.

Едновременно на 1 ноември Русия прекрати работата си в постоянната мисия към НАТО в отговор на оттеглената акредитация на осем члена на руската мисия.

Руският министър на външните работи Сергей Лавров коментира: „отношенията между Русия и НАТО не могат да бъдат наречени катастрофални, тъй като те просто не съществуват“.

Затварянето на дипломатическите мисии само по себе си е сериозна работа, но те са само върхът на айсберга – САЩ-НАТО и Русия са на прага на войната.

Що се касае до Украйна е важна е и последната статия на бившия президент и заместник-глава на Съвета на сигурност на Русия Дмитрий Медведев. В статията той определи украинското правителство, като напълно неготово за каквито и да било преговори, като украинските политически елити са „пълни марионетки на техните евроатлантически началници“.

От друга страна, американският секретар на отбраната Лойд Остин говореше за гаранции за военната помощ на режима в Киев в случай на „агресия от страна на Русия“.

Подобни са и гаранциите на Англия, която все по-активно е намесвана в конфликта.

Тези думи бяха казани в момент, когато САЩ и НАТО вече са прекрачили „червената линия“, начертана от Москва, а именно никакво разполагане на бази на САЩ и НАТО на украинска територия.

Обратното – САЩ и Англия вече са взели под контрол територията на Украйна.

Най-крупното място на дислокация на САЩ в Украйна е Яворовският военен полигон /на 30 км от Лвов/, където на постоянна основа са разположени 300 американски инструктори, които вече са обучили над 10 000 украинци. Фактически Яворово се е превърнал във военна база на САЩ на предно присъствие. САЩ тук са стопани. /Същият сценарий се прилагаше и преди приемането на България и Румъния в НАТО./

В Очаков американците построиха пункт за оперативно управление на корабите. По същество това е база на военноморските сили на САЩ. Вече направиха карта на морското дъно за да могат големите кораби да акостират.

С една дума, САЩ готвят постоянна квартира на своя военен флот в Очаков. и ще докарат и плаващ док за ремонти.

Англичаните са харесали намиращото се на 30 км от Одеса пристанище Южний. В Лондон, планират строителството в Украйна на две военно-морски бази в Черно и Азовско море.

САЩ планират да заобиколят действащите ограничения на Конвенцията от Монтрьо с помощта на новия турски канал „Султан“.

Освен това в Украйна има още няколко замаскирани места на военното присъствие на американците.

Всичко това е доказателство, че англо-американските елити са готови за ескалация на конфликта с Русия в Украйна, Донбас и Беларус и ще ги провокират. Те са избрали територията на Украйна на силовото приложение.

Ситуацията в Европа също е подходяща за ескалация на военната ситуация, особено в Източна Европа.

Коронавирусната пЛандемия е специфично икономическо и психологическо оръжие, целящо да прикрие фалити и трайни спадове в световната икономика през следващите десетилетия.

В Западна Европа се разрази неминуемата енергийна криза с нарушените газови доставки – операция, отдавна планирана от САЩ с инфлационно дестабилизиране на суровинните борсови площадки не само в Европа. Студената зима е на прага.

Икономиките на ЕС понасят колосални загуби от налаганата им от САЩ и Англия „зелена икономика“, с което те не могат да се справят в следващите 15-20 години.

Давлението на Запада срещу Русия през Украйна съвпада с изострянето на ситуацията в Кавказ, Централна Азия и дестабилизирането, генерирано от Турция в Евразия. Няма нищо случайно в създаването на тези горещи огнища около Русия /и Китай/. Напротив. Те са част от една и съща стратегия.

Растящата агресия на Украйна спрямо Донбас започна още през април с големите маневри на НАТО Sea Breeze, с разчет до следващата пролет украинските части да бъдат обучени от американците и англичаните заедно с доставките на ново оръжие за Киев.

Киев съсредоточи срещу Донбас 90 000 групировка, 450 танка, 2500 БМП и БТР, 1050-стволна артилерия и миномети, 250 зенитни установки и 5 ракетни комплекса „Точка“. Това е сериозна сила.

САЩ и Украйна са максимално заинтересовани да провокират Москва към пряко вмешателство във военния конфликт в Донбас. Украйна затъва в икономическата и енергийна криза. Останките от промишлеността едва ли ще преживеят тази зима. Милиони украинци ще останат без работа в студените си квартири. Ще започнат масови социални протести и стихийни действия. Ако „Газпром“ пусне по „Северен поток – 2“ газ, заобикаляйки Украйна, Киев няма да може отникъде да взема газ за реверс.

Тези проблеми трябва някак си да се решават от Украйна. Ако с икономиката и промишлеността вече нищо не може да се направи, може да опитат със „Северен поток – 2“, използвайки сключената между САЩ и Германия сделка, според която, ако Русия предприеме агресия срещу Украйна, Берлин се задължава да прекрати покупката на руския газ по обходния маршрут.

За „агресия“ в случая може да бъде представена намесата на въоръжените сили на Русия в конфликта на Донбас (ДНР и ЛНР) срещу агресията на Украйна. Киев вече започна обстрелването на населени места в Донбас.

За Киев това са „плюсове“. На първо място може да се насочи вниманието на украинците към външния враг в лицето на Русия.

На второ място, атаката срещу ДНР и ЛНР Зеленски ще запише като свое постижение.

На трето място, ако Киев успее да провокира Русия да се намеси, това ще създаде проблеми за „Северен поток – 2“.

Във връзка с това, вероятността, че Киев тази зима ще измисли „нещо“ е голяма. В противен случай ще е на дневен ред оцеляването на укро-режима.

Вариантите за отговор на Кремъл по принцип са няколко:

Първият е най-малко вероятен – да остави опълченията в ЛНР и ДНР сами да се справят с настъплението на частите на Киев. Но това ще означава големи загуби, както човешки, така и имиджови.

Вторият вариант – тъй като в Донбас в момента живеят над 600 000 руски граждани с руски паспорти, Кремъл може да въведе войски направо и да изхвърли украинските части извън ЛНР и ДНР. Но вероятно ще загуби „Северен поток – 2“, т.е. дозираното вмешателство ще води до минуси за Русия.

Третият вариант е тотална намеса в отговор на настъплението на Киев, но не в Изтока на Украйна, а направо към Киев. Проблемът на Донбас се решава само в Киев чрез неговата капитулация, подписване на мирен договор с признаване на новия статут на ДНР и ЛНР. В отговор на агресията на украинските части срещу Донбас, където живеят стотици хиляди руски граждани, въоръжените сили на Русия могат да извършат контранастъпление срещу украинската столица от североизток, възможно е и от територията на Беларус.

С капитулацията на Украйна ще се решат много проблеми – ще се прекрати кървавият конфликт в Източна Украйна, ще бъде демилитаризирана голяма част от украинската армия, ще бъдат изпъдени от територията на Украйна базите на САЩ и Великобритания, ще бъде възстановено нормалното търговско и военно-техническо сътрудничество, ще бъде взета под контрол газотранспортната система и т.н.

При всички варианти проблемът е в това, че в момента Москва и Вашингтон нямат пространство, на което могат да маневрират.

Отношенията САЩ – Русия са в агония и най-яркото им проявление е в Украйна.

И така, голямата картина към края на ноември е следната – САЩ, Англия, Балтийските страни и Полша, както ЕС и Украйна искат да принудят Русия да се намеси. Защо? Защото, както сме писали много пъти, целта им е не да победят Русия с военни средства. Целта им е да поледят Русия политически. Всяка руска намеса м Украйна ще бъде използвана от англосаксонците, за да „докажат“, че „НАТО е жизненоважно за европейската сигурност“, а балтийско-полско-украинската коалиция ще докаже своята полезност на своите задокеански господари.

Що се отнася до нацисткия режим в Киев, основната му цел е да оцелее, да обвини Русия за унищожаването на Украйна и да се отърве от „нелоялните територии“. Ако източните територии бъдат освободени и/или признати от Русия, това ще позволи на укронацистите да обявят вечно извънредно положение, да унищожат малкото останала опозиция, като „предатели/колаборационисти“ и да обвинят Русия за всичките си вътрешни проблеми, които неминуемо водят страната към фалит.

Разбира се, нито укронацистите, нито техните шефове на Запад вярват, че Украйна може да спечели с военни средства. Те знаят, че ЛНР и ДНР в скрития си съюз с Русия ще спечелят всяка военна конфронтация. Целта им е не да побеждават, а да осигурят кърваво поражение на Украйна. „Руснаците“ обаче знаят, че това е капан.

Проблемът е, че всеки месец Украйна придобива все повече и повече възможности, не да победи Русия, а да принуди Русия да се намеси. Опитаха да пробият под Кримския мост. Сега опитаха с турските дронове „Байрактар“. Могат да опитат и с остарели тактически крилати ракети.

С други думи, колкото повече Западът осигурява на Киев играчки за провокация (но не и за победа), колкото по-лоша е вътрешната им ситуация, толкова повече стимули ще имат украинците да произвеждат нещо наистина провокативно, включително и взривяване на АЕЦ на украинска територия с обвинение че са руснаците.

На този фон всяко нататъшно забавяне би било контра продуктивно. В резултат Русия ще изглежда слаба и нерешителна и това няма да й донесе никакви обективни ползи (нито военни, нито политически). Във военно, икономическо и политическо отношение Русия никога през последните 31 години не е била по-силна.

Това означава, че целият украински въпрос е само върхът на много по-голям политически айсберг, и че обединеният Запад трябва отново да понесе брутален удар от Русия. 1000 години войни за съществуване в степта са научили руснаците да не бързат, да чакат, дори дълго – докато врагът им бъде отслабен до крайност и докато наберат максимална сила, преди да влязат в битка с него. Но този подход има и своя потенциален негативен аспект – той не работи срещу враг – камикадзе, който е изпратен не за победа, а за поражение.

Ако врагът ви е решен да се провали, тогава нямате друг избор, освен да решите как и кога да го победите.

Освен това украинците не са врагове, това неведнъж беше казано от Путин, те нямат начин да повлияят на ситуацията и да я контролират.

Истинският враг е Западът и Русия трябва да победи този Запад, а не неговото украинско пушечно месо. Дори руснаците да успеят сега по някакъв начин да отклонят украинците от ръба на пропастта (което вече се случи два пъти в миналото), това не гарантира, че следващия път Киев няма да измисли още „по-провокативна провокация“. Така че защо да се чака повече? Истинската битка не е за ЛНР или за Украйна, това е битка за бъдещето на европейския континент. Това е голямата битка на Русия със САЩ.

Вероятно Русия трябва да направи това, което направи с Грузия на 08.08.2008 г., но не само с укронацистите в Киев, а в по-голяма степен с техните покровители в САЩ и ЕС. Необходимо е да се извадят зъбите на украинските въоръжени сили, но по такъв начин, че да принудят лидерите на ЕС да се вразумят и да изоставят настоящата война (80% информационна, 15% икономическа и 5% военна) срещу Русия.

Приблизително веднъж на 100 години владетелите на Европа обичат да се обединяват, за да атакуват Русия. Миналото не ги научи на нищо, защото те са твърде глупави, за да разберат че са идеологически наследници на Наполеон и Хитлер (и на много други преди тези двамата). Кремъл няма друга възможност освен да „напомни“ на западните управляващи елити как приключиха предишните им опити. И те трябва да направят това не с думи или с военни учения вътре в Русия, а с действия – ясни и недвусмислени. В момента това което става в Черно море и в Украйна, вече не са учения. Нищо освен тези руски действия няма да върне западните управляващи елити към реалността.

Разбира се, САЩ ще играят на тези струни – докога Русия ще търпи, защо не отговаря.

Що се отнася за casus belli Русия вече ги има достатъчно и отдавна с базите на САЩ в Украйна, обстрелването на Донбас, корабите на САЩ и НАТО в Черно море. Като цяло съотношението на силите определя подхода към финалното разиграване на твърде дълго продължилата партия и ще завърши със закриване на проекта Украйна по един или друг начин. А заедно с него на проекта „нова Хазария“ – в Украйна, и на „голям Израел“ – в Близкия Изток. Едновременно с това ще има и закриване на „проекта Тайван“, на проекта „голяма Турция“ и т.н.

Какво ще бъде в Украйна – мир или война? САЩ играят своята игра и искат да набутат Русия в украинските блата. Байдън и Нюланд се правят, че нищо не очакват от Украйна, че са загубили въобще интерес към нея, че въобще не искат САЩ да остават там и т.н. С една дума, канят Путин – влез и вземи тази Украйна най-накрая. В Кремъл прекрасно разбират всичко това. САЩ нямат намерение да се отказват от Украйна, защото Украйна е основният плацдарм на САЩ и НАТО срещу Русия.

С една дума – има два по-сериозни сценария за Украйна:

Първият – ако Киев започне мащабна военна операция в Донбас, тогава Русия наистина ще е принудена да отговори. Още повече, че повечето жители на Донбас вече имат руски паспорти и защитата им с военни средства от Москва ще е напълно законна.

Резултатът ще е пълен разгром на режима в Киев и буквално унищожаване на държавата Украйна, като в крайна сметка това ще е изхвърляне на САЩ и НАТО в района. Но и Русия няма да спечели нищо в Украйна, имайки предвид трагичното състояние до което ще бъде доведена тази несъстояла се държава. А и загубите на Русия ще са сериозни.

Вторият сценарий е онзи, който Русия исторически и сега прави най-добре – търпеливо и дългосрочно изграждане на позицията с печелене междувременно на малките битки по пътя към победата във войната. А войната не е между Русия и Украйна, а между Русия и САЩ, т.е. тя е на стратегическо равнище, за което Путин, Лавров и Шойгу постоянно предупреждават САЩ и НАТО – вие сте основната мишена в случая, а не украинците, с които всъщност сме един народ, който сега е в клещите на вашата западняшка окупация.

В случай на влошаване на ситуацията на руско-украинската граница или ако страните от НАТО или самите САЩ нанесат ядрен удар на територията на Руската федерация, ядрената доктрина на Русия предвижда край на на плановете на Запада да нанесе превантивен ядрен удар по руска територия.

НАТО няма способността да нанесе ядрен удар. Само САЩ могат да нанесат такъв. Великобритания и Франция, притежават едно минимално количество ядрени оръжия, но по своя собствена инициатива няма да направят това без САЩ.

За Великобритания и за Франция подобна стъпка би означавала самоубийство, тъй като би довела до пълното им унищожение.

И САЩ няма да посмеят да бъдат първите, които изстрелват ракети в посока Русия, защото руската ядрена доктрина ясно описва какво ще последва. Какво?

При първите ракети, насочени към Русия, без значение с какви бойни глави са те, ще има ответен контра термоядрен удар, който ще унищожи тотално тези страни, преди изстреляните от тях ракети да достигнат руска територия. Най-новите видове стратегически оръжия, с които Руската федерация разполага, правят невъзможен удар, като същевременно гарантират пълното унищожаване на САЩ като държава.

И така, отново въпросите са „Война или мир?“, „Дали?“, „Защо?“, „Кога?“.

Ще разберем скоро… Skandalno.net

Красимир Иванджийски

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: