Френската информационно-аналитична платформа Atlantico публикува на 23 октомври 2021 г. коментар на тема „Енергетика: Европа на милостта на Путин?“ С приближаване на зимата французите се вълнуват от възможния недостиг на газ. Притесняват се и от последните изявления на руския президент. В пропаганден план се предлагат различни решения и обяснения. Дали европейската енергийна драма е в резултат на некадърната политика на Брюксел или е последица от руските маневри? Или може би и от двете по малко? Според коментара в Atlantico причините са три:

Първа, увеличаване на търсенето на енергия в резултат от излизането от кризата около фалшивата пандемия и взривно увеличаване на икономическата дейност в Азия.

Втора, промяна на структурата на газовия пазар след 2010 г. Преди 2010 г. повечето договори за доставка на газ бяха дългосрочни и фиксирани чрез формула цени. През 2011 г. се наблюдаваше лавина от ценови предоговаряния. Подходено бе критично към формулата за определяне на енергийната суровина. След което се премина към spotmark (цена „на място“), което се превърна в преобладаваща практика. Последва механичен срив на прогнозиране на цени и количества.

Трета, последствие от европейските решения за „зелен“ енергиен преход Green New Deal. Русия очевидно не носи вина за неприятното състояние, в което изпаднаха европейците. Газпром доставя 40% от природния газ на Стария континент. Руският газов гигант е най-големият доставчик, но не е мажоритарен. Другите играчи на европейския газов пазар са Катар, САЩ, Алжир и други. Те обаче предпочетоха да пласират по-голямата част от газта си, предназначена за Европа, на азиатския пазар, където страни като Китай и Индия бележан все по-големи икономически рекорди и плащат значително по-скъпо за синьото гориво в сравнение със залязващата икономически Европа. Норвегия не се брои за чуждестранен газов доставчик, защото е вътрешен за Европа доставчик на газ. Русия се възползва от ситуацията и остави „невидимата ръка на пазара“ да вилнее в Европа. Нали това искат вече 30 години всички либерали в ЕС?! Малко вероятно e Москва да се впише и изпълни енергийната роля, която се опитват да й наложат брюкселските бюрократи.

Няма как европейците да бойкотират „Северен поток-2“, който чака германска сертификация, и в същото време руснаците да бъдат натискани да ползват в транзитен режим украинската газова мрежа, която е източник на средства, които Киев влага във въоръжения, закупувани от Великобритания и насочвани срещу Донбас. Пълна патология! Французите си дават сметка, че Норвегия е вторият най-голям доставчик на газ за Европа. Но руската стока (газ) е по-евтина от норвежката. „Който иска да бъде независим енергийно, трябва да плаща по-скъпо“, твърди в своя коментар Atlantico.

Оказа се, че по принцип европейците не могат да планират своята енергийна стратегия. Налагането с политически инструменти на „зелената енергетика“ за кратки срокове доведе до сегашната трагична ситуация в навечерието на зимата. В коментара на Atlantico има и конкретно предложение за излизане от трудното положение: „Нашите отношения с Путин са нормални като равен с равен, но с наближаването на зимата сме поставени в неизгодна ситуация. Налага ни се да преговаряме сериозно и да направим една крачка към него“. В края на коментара изводът във френското издание е пределно ясен: „Ние не можем безкрайно да следваме американската политика“.

България пропусна възможностите, които щеше да ни предостави „Южен поток“, и сега сме в ситуацията, в която „изгубихме питомното и ще гоним дивото“. Вместо да имаме собствен газов хъб захранван директно с руски газ около Варна, построихме на наша територия с наши пари „Балкански поток“, който стигна до сръбския газов хъб във Воеводина.

Става въпрос за един и същи руски газ! След като не увеличихме мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ и не започнахме строежа на АЕЦ „Белене“, то няма да е далеч времето, когато ще купуваме електричество от турците. Атомстройекспорт крои планове за построяване на още две АЕЦ в Турция. Дойде време да си платим за феномена, който „съществуваше“ години наред на българска територия. А именно, че всеки енергиен проект с руско участие на българска територия се превръща назабавно в икономически неизгоден и опасен за природната среда и населението.

Какво да се прави! Отговорът може да се намери в множество руски публикации, касаещи двустранните отношения България-Русия. На руснаците им е ясно, че 2022 г. се оформя като тежка година за управляващите в София. Тази година изчезнаха руските туристи в България, а на хоризонта се е задало поскъпване на руския газ, което ще удари нашето производство. Позицията на Москва е ясна. През 2022 г. България ще трябва да отвори своя пазар за руски стоки и да предостави улеснения за руснаците в редица направления. Само така ще можем да искаме отстъпки в цената на природния газ. В противен случай както казват французите „ще трябва да плащаме по-скъпо“. Друго решение?

Можем да се доверим на следващите парламентарни избори на Кирчо и Асенчо. В т. 13 от техния „път към промяната“ те обещават следното: „Преустройваме българската енергетика, за да е независима от чужди енергоизточници. Търсим баланс между конкурентна икономика и зелена сделка“. Уникално интелектуално и управленческо решение. Кирчо и Асенчо обещават да „преустроят“ и направят назависима нашата енергетика… ако гласувате за тях. Вероятно разчитат на природния газ в Черно море и нефтените залежи около Плевен, та да станем съвсем „независими“. По моя информация плевенското „черно злато“ свърши отдавна. Оказа се, че германците по време на Втората световна война са заровили цистерна с нефт около Плевен. Която открихме след 1944 г. , но тя отдавна е празна. След 1989 г. няма открито нищо подобно на заровена руска цистерна с нефт… Skandalno.net